Сметките за електричество във всички столици на ЕС през септември 2024 г. спрямо година по-рано са намалели с 6%, а за газ - с 2%.

Развитието на европейските цени на електроенергията и газа за бита без данъци в европейските столици между януари 2009 г. и месец септември 2024 г. представят в поредното си проучване VaasaETT и два от водещите регулатора на енергийния пазар -  Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH).  Индексът се изчислява чрез претегляне на цените във всяка от столиците според съответното национално потребление на електроенергия или газ.

Цените на електроенергията намаляха устойчиво през първата половина на 2009 г. и стигнаха дъното от 96 индексни пункта през юни същата година, тъй като икономическата криза се отрази на търсенето. През втората половина на 2009 г. цените започнаха да се възстановяват. Оттогава са във възходяща тенденция. Индексът за електроенергия достигна цели 117 индексни пункта (и.п.) през декември 2014 г. ,През 2016 г. и 2017 г. се колебае около 108 и.п., а през 2019 г. между  115 – 120 и.п.. Ограниченията по време на пандемията COVID-19 понижиха индекса до 112 пункта през 2020 г. Тенденцията към нарастване започна през 2021 г. , а от януари 2022 г. индексът за електрическа енергия HEPI започва да нараства екстремно през декември 2021 г. и достига 164 пункта. След като изкачи най-рязкото стъпало в историческите данни през януари 2022 г. и постигна пик през октомври 2022 г., индексът следва тенденция към понижение и в момента е 188 пункта (EUR-15), се посочва в изследването.

По отношение на цените на природния газ, експертите напомнят трудните периоди от 2009 г. насам. Икономическият спад, който повлия на търсенето на енергия и на цените на едро през 2009 г. се вижда много по-ясно в развитието на цените на газа за бита, заявяват авторите на проучването. Индексът на цените на газа спадна значително през 2009 г и достигна най-ниската си стойност едва през февруари 2010 г. при 81 индексни пункта (девет месеца след най-ниската стойност в индекса на цената на електроенергията). Стабилното нарастване, е регистрирано до началото на 2013 г.като се запазва между 105 и 110 и.п. оттогава, въпреки значителния спад на цените на природния газ на международните пазари през 2015 г.

През 2016 г. обаче цените на газа се сринаха и достигнаха 6-годишно дъно през септември при 92 пункта. След малко покачване до 95 пункта през март 2017 г., последва по-голямо увеличение до 102 пункта през ноември 2018 г. Тенденция на намаляване е наблюдавана в продължение на две години, след което индексът на цените на газа започва да се повишава, и за пръв път през август 2021 г. надминава нивата от ноември 2018 г.

Продължаващата енергийна криза засегна силно индекса на цените на газа, който беше почти удвоен през 2021 г., преминавайки от 87 пункта през януари 2021 г. до 163 пункта през ноември 2021 г. Оттогава стойността му отново се удвои през ноември 2022 г., достигайки 350 пункта и момента е 164 и.п., посочват експертите.

При разглеждане на средните стойности на цените за крайни потребители, както на електроенергията, така и на газа се наблюдават следните промени: в сравнение с преди година - септември 2023 г., сметките за електричество във всички столици на ЕС са намалели с 6%, а сметките за газ - с 2%.

В зависимост от това къде в изследваните 33-те европейски столици живее даден краен потребител в Европа, към 1 август  цената, която плаща, може да варира в съотношение над 5. Експертите, провеждащи изследването за пореден път стигат до извода, че за битовите клиенти в Европа най-скъпите градове са Берлин и Дъблин След тях се нареждат Лондон, Прага и Берн. Осло е с най-евтината цена на електроенергията, следван от Будапеща, Киев и Белград.

В номинално изражение цените в столиците на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) обикновено са по-ниски от средните. Прага и Вилнюс са единствените столици сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на електроенергия през месец септември, са следните:

• 10% увеличение на цените в Хелзинки, поради повишение на компонентите за енергия и ДДС;

• 8% нарастване на цената в Осло, поради поскъпване на енергийния компонент;

• 4% повишение в Брюксел, поради увеличение на енергийния компонент;

• Ръст на цените с 3% в Амстердам и Копенхаген, поради повишаване на компонентите за енергия;

• 2% увеличение на цените в Лондон, поради поскъпване на енергийния компонент;

• Повишение на цените с 1% в Берлин, Лисабон, Никозия и Рим поради по-висок енергиен компонент;

• Нарастване на цените с 1% във Виена, поради покачване на компонентите за енергия и енергийните данъци;

• 5% намаление на цената в Прага, поради спад на енергийния компонент;

• 2% понижение на цената във Вилнюс, поради поевтиняване на енергийния компонент;

• 1% спад на цените в Атина, Рига, Стокхолм и Талин, поради намаляване на компонентите за енергия;

Средната европейска цена за краен потребител според изследването отбелязва незначително увеличение през месец септември и в момента е с 4% по-ниска в сравнение с нивото, регистрирано преди година. От разгледаните 33 столици, 11 показват увеличение на цената на електроенергията за крайния потребител, докато в 6 се отчита намаление.

През септември най-голямото увеличение на цената на електроенергията за крайния потребител се наблюдава в Хелзинки (10%). Влияние за това оказва повишаването на общия данък върху добавената стойност във Финландия от 24% на 25,5%, което се отнася и за сметките за електроенергия. Временното спиране на ядрения реактор Olkiluoto 2 за ремонт също има отражение и на цените на електроенергията, тъй като реакторът осигурява приблизително 8% от общото снабдяване в страната. Реакторът трябва да бъде включен в системата на 6 октомври, седмица по-късно от първоначално планираното, докато и друга ядрена централа, Loviisa на Fortum, също е спряна за ремонт. В допълнение, според съобщение на Fingrind, националният мрежов оператор, работата по поддръжката на преносната мрежа е довела до ограничен внос от Швеция през септември, което прави цените на едро по-волатилни. Спот базираните договори в Норвегия са свързани с цените на едро на Nordpool, които се възстановяват този месец след значителен спад през август, което доведе до 8% увеличение на цената на електроенергията за краен потребител в Осло, отбелязват авторите на проучването.

Точно противоположно, най-голямото понижение на цените през септември се наблюдава в Прага, след като Pražská Energetika, основният доставчик на столицата, приложи намаления на цените на електроенергията си след съобщение, направено през юли. Намалените цени са предназначени за домакинства с променлив договор. Междувременно, други големи доставчици, като ЧЕЗ и Е.ОН, потвърдиха, че ще предложат отстъпки през следващите месеци.

Когато се коригира към стандартите за покупателна способност (PPS) във всяка страна, картината се променя драстично. PPS е изкуствена обща референтна валута, която елиминира общите разлики в ценовите нива между държавите. Когато са изразени в PPS, цените на енергията се изясняват във връзка с разходите за други стоки и услуги. Най-ниските коригирани цени на електроенергията за домакинствата са тези в Осло, Будапеща, Валета и Стокхолм, докато най-високите в момента са в Прага, Берлин, Варшава и Рим. Повечето от страните от ЦИЕ обикновено имат цени на електроенергията, които са сравнително ниски в сравнение с общото ниво на цените в страната и под средното за Европа.

Това обаче не е така през септември за Букурещ, Прага, Рига, Талин, Вилнюс и Варшава. Те са столиците сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средно европейската.

Проучването показва, че за столиците на ЕС средно енергията (оспорвания компонент на цената) представлява 53% от цената на сметката за електричество за крайния потребител, разпределението 27%, енергийните данъци 6%, а ДДС 14%.  При фокусиране върху цената на енергията като стока, в Будапеща става ясно, че тя в момента представлява едва 14% от цената на електроенергията за крайния потребител, което е най-ниското сред всички изследвани градове. Точно обратно, Никозия има най-голям енергиен процент, който достигай 78% от цената за крайния потребител през септември 2024 г.

Освен това, считано от януари 2020 г., типичен потребител в Амстердам плаща нулев енергиен данък поради увеличения размер на данъчния кредит, който надвишава размерът на енергийния данък. Обратно, той получава възстановяване на превишената сума на данъчния кредит. Целта на това възстановяване е да насърчи потребителите към електрификация и отказ от отопление и уреди на газ.

По същия начин в град Люксембург типичният клиент плаща отрицателни енергийни данъци в резултат на механизма за компенсация, който и в момента е в сила и е насочен към компенсиране на увеличението на енергийния компонент и стабилизиране цените до нивата от 2022 г.

Преди енергийната криза фиксираните (цена и срок) и променливите цени бяха относително сходни, констатират експертите. Фиксираната цена често е била по-ниска, тъй като е осигурявала на доставчика по-малка лоялност и риск при доставката. Въпреки че клиентите по същество залагаха малко на посоката на пазара, това не беше особено важен избор за повечето клиенти. Поне на по-зрелите пазари активните клиенти все пак са склонни да избират фиксирани цени. След кризата ситуацията почти се обърна, констатират експертите. Фиксираните цени, където са налични (на някои пазари те не са налични от началото или средата на кризата), бяха по-високи от променливите, а в някои случаи с много голям марж. За пореден период на изследването експертите констатират, че тази тенденция изглежда отново се обръща.

През септември 2024 г. броят на фиксираните предлагани договори изглежда, че се увеличава, тъй като средната им цена е по-висока от средната променлива цена с 0,81 c€/kWh. Това се наблюдава в по-голямата част от пазарите на 15 европейски държави,, когато се изследват индивидуално, като фиксираните договори са средно по-евтини от променливите само на шест от отделни пазари от посочените изследвани 15 страни.

Във всички изследвани от експертите пазари, средната цена за фиксирани цени, според проучването, през септември е била 28,61 c€/kwh, а за променливите -  27,80 c€/kWh. Естествено, за тези пазари, където фиксираните цени са налични и много различни от променливите цени, средната стойност на двете е по-малко представителна, отколкото на други пазари.

Ако променливите цени се коригират по паритета на покупателна способност (PPS), вероятно ще се придобие по-ясна картина на относителното значение на най-популярните цени през месец септември 2024 г.

Природен газ

По отношение на цената на природния газ за битовите потребители от 27 европейски столици към 2 септември 2024 г. за пореден път в проучването се затвърждава наблюдението, че най-високата цена се плаща от жителите на Стокхолм - почти 3 пъти над средната цена за краен потребител в Европа. На второ място по най-висока цена се нарежда Берн, което се обяснява с естеството на шведския газов пазар; малкият размер от само 77 000 битови клиенти на газ в цяла Швеция, от които 50 000 в изолирана газова мрежа в Стокхолм. Амстердам и през август запазва третото си място като най-скъпа столица.

За пореден път се налага изводът, че цената в Стокхолм е почти 13 пъти по-висока от тази в Будапеща, който е най-евтиният град за газ в ЕС, и почти 19 пъти по-висока, ако се включи Киев. Природният газ за домакинствата обикновено е по-евтин в страните от ЦИЕ. През септември тази година всички страни от ЦЕИ имат цена на природния газ, която е по-ниска от средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на природен газ през месец септември  са следните:

• 8% увеличение на цената в Атина, поради повишение на енергийния компонент;

• 6% покачване на цената в Брюксел, поради поскъпване на енергийния компонент;

• Нарастване на цените с 4% в Берлин и Талин, поради скок на енергийни компоненти;

• 2% увеличение на цената в Амстердам, поради ръст на енергийния компонент;

• Повишение на цените с 2% във Виена, поради увеличения на компонентите на енергията и енергийните данъци;

• Увеличение на цените с 1% в Лисабон, Лондон, Рим и София поради повишаване на тяхната компонентите за енергия;

• 1% намаление на цените в Дъблин;

• 1% понижение на цената в Париж, поради поевтиняване на енергийния компонент.

През септември средната цена на природния газ за краен потребител отбелязва ръст от 1% в цяла Европа, тъй като 10 от 27-те разглеждани столици показват повишение на цените и само 2 от тях незначителен спад. Референтният индекс TTF според изследването е бил колеблив, но основно над границата от 35 €/MWh, без да  надвишава 40 €/MWh, което показва признаци на лек спад в сравнение с август. Въпреки че съоръженията за съхранение са с почти запълнени преди отоплителния сезон, геополитическото развитие и дейностите по поддръжката на норвежката газова инфраструктура през последните седмици оказаха натиск за повишаване на европейските цени на газа. Норвегия се превърна в основен доставчик на газ за Европа, частично замествайки руските доставки след последните събития, пишат експертите.

На Атина се пада най-голямото увеличение на цените на природния газ за крайните клиенти през септември - цели 8%. Повечето тарифи за природен газ в Гърция са индексирани към референтната цена на TTF от за месец напред, която отбеляза значително увеличение през август.

Друго значително увеличение на цената на природния газ за крайния потребител през септември се наблюдава в Брюксел (6%), което де дължи на геополитическо напрежение, довело до прекъсване на международните доставки на газ и повишени цени на LNG.

Въпреки че цените в белгийската столица са с 2% по-ниски в сравнение с тези, регистрирани преди година, те остават с 18% по-високи в сравнение със септември 2021 г.

По същия начин, както при електроенергията, цените на газа при PPS са много по-различни от действителните . През септември Будапеща, Загреб и Лондон според изследването са били най-евтините градове, коригирани към PPS.

Проучването показва, че за европейските столици средно енергията (оспоримият компонент на цената) представлява 53% от цената на природния газ за крайния потребител, разпределението 22%, енергийните данъци 10%, а  ДДС - 16%.

Припомня се, че за Нидерландия  от януари 2020 г., енергийните данъци се използват за насърчаване на поведението на потребителите и използването на енергия. Понастоящем енергийният данък за битов потребител на природен газ представлява около 35% от цената за крайния потребител в Амстердам. Целта е да се насърчи използването на електрическо отопление и уреди вместо газ.

Като цяло резултатите показват, че пазарните сили представляват за електроенергията и газа около 53% от цената на крайния потребител, докато националните фискални и регулаторни елементи са отговорни за останалите 47% чрез тарифи за разпределение, енергийни данъци и ДДС.

Енергийната криза доведе до значително увеличение на средния енергиен компонент в столиците на ЕС, докато сега цените изглеждат намалени в сравнение с предходните две години.

Енергийният дял в цената на електроенергията за крайни потребители според изследването е бил 66% през септември 2022 г. и 57% през септември 2023 г., докато през миналия месец на 2024 г.  е бил 53%.

По същия начин на пазара на природен газ процентът на енергийния компонент от цената за крайния потребител е бил 71% през септември 2022 г., преди да достигне 57% през септември 2023 г. и 53% този месец. На места, където енергийният компонент е по-нисък, такъв е и стимулът за клиентите да търсят по-конкурентни оферти, заключават авторите на проучването.