ЕС търси начини как да не изхвърля по 59 млн. тона храна на година

Апостол Апостолов, кореспондент на 3eNews за Бенелюкс

Европа хвърля по 59 млн. тона храна всяка година, а в световен мащаб една трета от произведената храна отива по кофите, сочи равносметката на Европейската комисия.

Разхищаването на храни има отрицателно въздействие върху цялото общество като засяга не само продоволствената сигурност, но и нашите икономики и общества, отбелязва здравният еврокомисар в съобщение повод Международния ден за осведоменост за загубата и разхищението на храна - 29 септември.

Според нея загубата и разхищението на храна също са опасност за околната среда. Всеки тон хранителни отпадъци допринася за увеличаване на емисиите на парникови газове, ускоряване на изменението на климата и изчерпване на природните ресурси на нашата. Следователно „моралният и екологичният императив“ казвал, че трябва да се действа и да помисли за промяна в политиките за намаляване на безразборното разхищение на храна.

Един от приоритетите на новата ЕК е до 2030 г. да намали наполовина хранителните отпадъци в общността по цялата верига - от производството до домакинствата.

Постигането на тази цел изисква колективните усилия на всички сектори на обществото – правителства, предприятия и домакинства. Борбата с разхищаването на храна зависи до голяма степен от ежедневните ни избори и действия. Време е да подобрим начина, по който купуваме и ядем храна, да преосмислим хранителната си система и да насърчим устойчивите потребителски навици. Ще видим положителните ефекти от това и в портфейлите си с по-малко пари, изразходвани за разхищена храна“, смята комисарят.

В изявлението още тя призовава всеки европейски гражданин да помисли какво може да направи, за да помогнем на планетата, икономиката и обществото около него. „Храната означава живот. Твърде ценна е, за да се озове в кошчето. Нека действаме заедно, за да превърнем тази визия в реалност и всички да бъдем част от решението“, апелира Кириакидес.

Посланието на еврокомисаря сякаш идва малко закъсняло на фона на борбата с проблема, който водят вече няколко години местните власти в Белгия.

Още от 2023 година белгийското правителство апелира, че трябва да се сложи край на безразборното прахосване и изхвърляне на храна в общия боклук. Изчисленията показали, че домакинствата изхвърляли месечно средно по 369 евро несортирана храна.

По правило храната трябва да се поставя заедно с трева, храсти в зелени контейнери, които се събират отделно от сметосъбиращите комании. Оказва с обаче, че сред смесения боклук попадат заради немарливи домакинства и тонове хранителен отпадък. Храната може да се използва за животни, за гориво или пък за биоразградим компост.

„Това не може да продължава така и  ще има строги санкции, за да се спре с безразборното прахосване на хранителен отпадък. Трябва да се подобри разделното събиране, категорични са от фламандската Агенцията за обществени отпадъци, които въведоха от 2024 г. домашното компосиране като начин да се спре с изхвърлянето на отпадъци.

В Брюксел – точно под носа на европейските институции- също са въведени рестриктивни мерки. От началото на тази година местният парламент нареди всички магазини с площ над 1000 квадратни метра да предават храната с изтичащ срок на годност на хранителни банки.

Решението идва след продължително наблюдение от няколко години, че прекалено много храна се изхвърля от веригите, а същевременно броят на хората, нуждаещи се от хранителна помощ се е увеличил, предаде в свои репортаж от в началото на годината местното радио 2.

Освен това – вече като собствена самоинициатива без да чакат държавна директива, масова практика е в белгийските магазини да се обособяват щандове с двойно и тройно намалени цени като целта е максимално да се продаде в рамките на един ден.

Може би един от най-емблематичните примери, които се появиха през 2023 година в борбата с разхищението на храна дойде от датчаните и тяхното мобилно приложение Too Good To Go. За една година апликацията спечели милиони фенове и магазини в Европа като дори беше силно промотирано и сред белгийците. Целта е да се свържат ресторанти и магазини, които имат непродадена, излишна храна с клиентите, които могат да закупят останалата храна в обекта без да могат да избират.

Храната в приложението е на цена от една трета от първоначалната си цена. Сред партньорите на проекта са ресторантите на „Карфур“ и „Икеа“ десетки пекарни и закусвални.

Потребителите правят заявка през смартфона си. Отиват 15 минути преди да затвори обекта, показват апликацията и си тръгват с селектираната храна. Препоръчително е да носят със себе си повече кутии от вкъщи. Избраната стока се финализира, след като купувачът потвърди пред служителя в магазина с плъзгане в приложението, че е приел „магическата чанта“.

Доставчикът може да анулира поръчката по всяко време, ако очакваният излишък е изчерпан, а купувачът е уведомен чрез текстово съобщение. Купувачът също може да анулира поръчката си с двучасово предизвестие.

От коментарите на потребителите се вижда, че някои ресторанти са доста щедри, а други все още слагат от всичко по малко в кутията. Затова, не е случайно и че рейтингите на редица ресторанти в Google са по-ниски.

Очевидно е обаче, че единичните примери на правителства и компании като датската не са достатъчни. Нужно е единство и общ подход за цялата общност.

Снимка: Пресслужба на ЕК

Какво правим?

Едно от решенията на Брюксел е стартиралата стратегия "От фермата до трапезата" като част от Европейския зелен пакт.

Друг начин е чрез разработената платформа на ЕС относно загубата и разхищението на храни.  Комисията я разработва в тясно сътрудничество с промишлеността, потребителски и неправителствени организации, научноизследователски институти и експерти в областта на политиката в държавите от ЕС как да се намалят загубите без да се компрометира безопасността на храните, като същевременно се обсъждат варианти за възможни действия на ЕС.

През 2014 г. Комисията създаде специална работна група с експерти от държавите членки, за да улесни обмена на знания и най-добри практики за предотвратяване на разхищаването на храни. Целта е да помогне на Комисията и държавите членки да премахнат, когато е възможно, всички регулаторни пречки или сиви зони, съществуващи на равнището на ЕС или на национално равнище, които водят до разхищение на храни, като същевременно се гарантира безопасността на храните и фуражите, както и защитата на здравето на животните.

От 2022 г. насам Комисията е отпуснала над 11,5 милиона евро безвъзмездни средства за действие по Програмата за единния пазар. Парите са да се помогне на държавите членки и заинтересованите страни да подобрят инициативите за измерване и предотвратяване на разхищаването на храни. Това включва три набора безвъзмездни средства: първият е насочен към националните компетентни органи, вторият е за частни и публични заинтересовани страни, а третият е безвъзмездни средства за действие в подкрепа на дейностите на Европейската федерация на хранителните банки.