Декарбонизацията: Инвестиционно предизвикателство в енерегийния сектор
При изтегляне на срока за драстично намаление на СО2 емисиите много преди 2050 г. ще са необходими 100 млрд. евро годишно в чисто производство и съхранение
Eurelectric представи новия си доклад E-Invest на голяма конференция в края на изминалата седмица. В изследването организацията оценява какво е необходимо за насърчаване на инвестиции в чисто производство, съхранение, мрежи и инфраструктура, съобщава на интернет страницата си Институтът за енергиен мениджмънт /EMI/.
Декарбонизацията на енергийния сектор много преди 2050 г. ще изисква инвестиции около 100 милиарда евро годишно в чисто производство и съхранение, показва анализът на Eurelectric.
Въпреки че CEP е основа за постигане на целите на ЕС за 2030 г. в областта на климата и енергетиката и след това, докладът E-Invest подчертава, че мащабът на навлизане на ВЕИ трябва да се увеличава рязко и че предизвикателството за предоставяне на нов гарантиран/ гъвкав капацитет често се пренебрегва.
Необходимо е ефективно регулиране, за да се стимулират иновациите и активното развитие на мрежите, последователно с разполагането на декарбонизирано производство, става ясно от изследването.
Електрификацията в комбинация с пълната декарбонизация на енергийния сектор е от ключово значение за постигането на въглеродно неутрални икономики на ЕС. Това ще изисква значително увеличение на инвестициите в чисто производство и съхранение на енергия (към 100 млрд. евро годишно), както и допълнителни инвестиции в мрежи и инфраструктура.
Възобновяемите енергийни източници са основата на бъдещата електроенергийна система: до 2030 г. те ще представляват до 60% от производството на електроенергия в ЕС, и над 80% до 2045 г. Докладът на Eurelectric подчертава, че за постигане на целите за 2030 г. и постигане на декарбонизация на енергийния сектор преди 2050 г., годишното навлизане/изграждане на ВЕИ капацитет (вятърни и слънчеви мощности) трябва да нарасне три до четири пъти. CEP предоставя рамка за национални мерки и за регионално сътрудничество, за да позволи на енергийния сектор да реализира инвестиции във ВЕИ. Все още, обаче, съществуват национални и местни бариери пред реализирането на проектите за ВЕИ.
Едно от основните твърдения в доклада е, че предизвикателството по отношение на осигуряването на стабилност и гъвкавост на електроенергийната система често се пренебрегва. Свръхкапацитетът може да доведе до известна степен до краткотрайна удовлетвореност, но се очаква значително извеждане от експлоатация на мощности през следващите 5 години. Мощностите, работещи на изкопаеми горива, осигуряващи по-голяма сигурност и гъвкавост, заедно с ядрената и хидроенергията, в момента се извеждат от експлоатация. В бъдеще, една система с голям дял на променливи възобновяеми източници ще изисква увеличаване на декарбонизирания гарантирани гъвкав капацитет (например производство, съхранение и реакция от страна на търсенето). Това все още изисква решаване на технически и пазарни предизвикателства.
В допълнение към ангажиментите на енергийния сектор, потребителите също ще трябва да предприемат големи инвестиции в електрификация на домакинствата и предприятията. Ефективното потребление от страна на клиентите и решенията за инвестиране изискват интелигентни тарифи и адекватно разпределение на данъците и налозите, които не дискриминират електроенергията. Разгръщането на инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства също представлява особено предизвикателства.
Значителни инвестиции в преносни и разпределителни мрежи също са необходими за посрещане на предизвикателствата, резултат от енергийния преход и за замяна на застаряващата инфраструктура. Дългосрочната стратегия на Комисията оценява средните инвестиционни нужди за електропреносните мрежи през 2021-2030 г. на 60-110 млрд. евро годишно. Необходимо е ефективно регулиране, за да се стимулират иновациите и активното развитие на мрежите, последователно с разполагането на декарбонизирано производство.
CEP е важна стъпка напред и трябва да бъде ефективно приложена. Въпреки че ще подобри функционирането на краткосрочните пазари, пакетът не успява да предостави окончателно решение на проблема с предоставянето на дългосрочни инвестиционни сигнали за постигане на енергиен преход по рентабилен начин. Рамката за управление на прехода ще бъде ключова, за да се гарантира, че държавите-членки са на път да постигнат целите за климата и енергетиката до 2030 г. и след това, като същевременно напредват към единен пазар на електроенергия.