Нидерландия станала по-малко привлекателна газова дестинация

Апостол Апостолов, кореспондент на 3eNews за Бенелюкс

Нидерландия е станала по-малко привлекателна дестинация за петролната и газовата индустрия. Това се казва в редовен годишен доклад на сдружението TNO.

Според неговите автори редица политики на предсрочно подалия оставка през миналата година кабинет на Марк Рюте са допринесли за влошаване на инвестиционния климат в газовия сектор. Сред  тях са въведените допълнителни данъци за производителите заради, шоковите цени от 2022 г.; забавените лицензионни процедури; по-малкото реализирани газови проекти заради обществена съпротива и обжалвания; липсата на сигурност доколко новите проекти ще се реализират заради смяната на кабинетите. Това от своя страна означавало, че инвестирането в проекти за добив на газ в носи по-висок финансов риск.

В допълнение към вътрешнополитическите фактори докладът отчита и политическата обстановка във Великобритания, която е отколешен стратегически партньор за Нидерландия. Ситуацията на този етап показвала, че новият премиер Киър Стармър също давал индикации да „бие спирачката“ на някои газови проекти.

Една от въпросителните е как ще се развият начертаните от предишния кабинет проекти в Северно море, което се счита за приоритетна зона не само за Нидерландия, но и за още 7 страни около него.

В доклада е посочено, че през 2023 г. е добит 8,8 млрд. м3 газ, което е с 10% по-малко от очакваните 9.8 млрд. m3 газ от т.нар. "малки находища" в Северно море – всички без спряното вече в Грьонинген.

По отношение на проучвателните находища през 2023 г. Нидерландия е правила сондажи на 4 места в  Северно море. За сравнение година по-рано те са били 7. На този етап сигналите, които идват от кабинета на новия премиер Дик Схооф са, че тази дейност не е зачертана с оглед на зависимостта на страната към синьото гориво.

Прогнозираният брой проучвателни кладенци (от 7 до 4), запасите от газ (от 97 на 74 млрд. м3) и добивът на газ (от 12 до 9 млрд. м3) показват, че на практика няма и помен от реализирането на анонсиран през 2022 година План за ускоряване на производството на газ, чиято цел е да насърчи добива след избухване на войната в Украйна. Нещо повече: очаква се спадът в производството да продължи  поради изчерпване на газовите находища и ниската инвестиционна готовност.  Ако тенденцията продължи, производството на газ ще бъде минимално към 2030 г., а  производителите на газ виждат потенциал за раздвижване след 2040 г., прогнозират авторите.

Няма поводи за притеснение

Данните, които изнасят TNO сякаш обаче не притесняват новия кабинет на Нидерландия, който уверено заявява в коалиционната програма, че сигурността доставките е гарантирана през следващите години. И за да успокои инвеститорите ясно е заявено, че газът ще продължи да играе важна роля в енергийния микс на страната и ще продължи курса, поет от кабинета „Рюте“, а именно най-голямото газово находище в Европа остава историята и няма повече да се рестартира. В случай на недостиг ще се разчита на съседите, а за това ще се работи върху изграждане на повече междусистемни газови връзки.

Дългата раздяла

Източник: www.rtl.nl

Спирането на „Грьонинген“ се очакваше от местните от дълги години. Финалната точка на обекта с шестдесетилетна история беше поставена от крал Вилем-Александър през тази пролет. Газовото находище имаше 337 кладенеца, разпръснати на 24 места. От 1959 г. те се експлоатират от нидерландската компания HMA- собственост на петролните и газови гиганти Shell и ExxonMobil.

Паралелно започна работа по нови проекти, които да компенсират спрените газови количества от „Грьонинген“.

Страницата е затворена, а погледът е насочен към новата „зелена енергия“. Плановете са на терена да бъде построено голямо производствено съоръжение в Северно море, за да преобразува вятърната енергия във водород. Капацитетът за електролиза е 500 MW за производство на зелен водород и се очаква да започне да функционира през 2031 г., съобщи Министерството на икономиката и енергетиката.

Новата водородна централа ще бъде свързана с офшорна вятърна ферма край бреговете на северната провинция, където водородът може да бъде транспортиран до сушата чрез съществуващ газопровод за природен газ.

Затварянето на находището по никакъв начин няма да се отрази както на цената, така и на газовото потребление на страната. Стресова ситуация не се предвижда, защото производството е разумно намалено през последните 10 години, коментира през изминалата година за белгийското Business AM Radio Мониек Де Йонг, постдокторантски изследовател по енергийна политика в университета в Гент.

"Заради затварянето на най-голямото газово находище в Европа ще се произвежда по-малко газ (както го потвърждава и графиката на TNO). Но има много други газови находища в Северно море, където производството продължава да се случва“, казва той.

 Де Йонг не вижда стресова ситуация за пазара, защото планираното затваряне е подготвяно от преди 10 години и оттогава непрекъснато се търсят други алтернативни находища, които да компенсират количествата от Грьонинген. Сред тях големите подземни газохранилища в Bergermeer, Norg и Grijpskerk. 

Преди войната в Украйна страната си набавя между 30-40%  от Русия през 2021 година. След като руските доставки спрели, те са заменени от Азербайджан, Алжир и Норвегия.

Новият нидерландски кабинет. Снимка: fok.nl.

Изводът за Министерството на икономиката е, че войната в Украйна показала ясно, че Нидерландия е твърде зависима от вноса на газ. Добивът на газ в Северно море не само има предимството, че прави Нидерландия по-малко зависима от чуждестранен газ, но също така е по-добре за околната среда да добива газ близо до дома. Ускоряването на добива на газ в Северно море трябва да се извършва безопасно и отговорно за хората, природата и околната среда.

Нидерландия има нужда от ресурсите на Северно море, но преди всичко преди да се върне в него с нови проекти и нови инвеститори, страната трябва да докаже, че осигурява стабилна бизнес среда и подходящ инвестиционен климат за газовия и петролния сектор. А това е нелека задача пред новия кабинет с премиер Дик Схооф.