Докладът на МААЕ за състоянието на световната ядрена индустрия с отрезвяващи данни за конкуренцията на ВЕИ сектора

Общо 408 са били ядрените реактори към 1 юли 2024 г., работещи в 32 страни, което е с един блок повече от миналата година, но десет по-малко, отколкото през 1989 г., и  с 30 под пика от 2002 г. от 438. в края на 2023 г.  Това се посочва в публикувания днес доклад за състоянието на световната ядрена индустрия (WNISR) за 2024 г. изготвен под ръководството на френския консултант по ядрена енергия Mycle Schneider. Документът обръща внимание на дългосрочно спрените от експлоатация по различни причини 34 блока - от които 21 в Япония, шест в Украйна, четири в Индия и по една в Канада, Китай и Южна Корея. Произнася се за SMR. От гледна точка на напредъка на ядрения сектор в докладът се прави паралел с бързо развиващата се индустрия за възобновяеми енергийни източници. 

Към средата на 2024 г. номиналният оперативен капацитет достигна 367,3 GW, което е с 0,2 GW повече от предишния рекорд в края на 2006 г. от 367,1 GW, според данните.

Докладът за състоянието на световната ядрена индустрия (WNISR) за 2024 г. идентифицира съществуващите тенденции и продължението им през предходната година и визира потенциалното развитие на индустрията и възможностите за сектора. Освен това прави съпоставка с други сектори.

Или, най-общо WNISR потвърждава тенденциите от последните години по отношение на ключови показатели: ядреното производство се е увеличило леко през 2023 г., но остава под нивата от 2021 г. и 2019 г.; към средата на 2024 г. броят на работещите блокове е 408, един повече от преди година, но с 30 броя под пика през 2002 г., докато инсталираният капацитет се е увеличил до нов рекорд, въпреки че става въпрос за незначителните ( +) 0,3 GW). Важно е обаче, че това се случва след рекорда от 2006 г.

В частност, по отношение на производство на ядрена електроенергия в докладът за световната ядрена индустрия се констатира, че през 2023 г. световният ядрен флот генерирал 2602 нетни тераватчаса (TWh или милиарди киловатчаса) електроенергия. Производството се е увеличило с 2,2 процента в сравнение с 2022 г. — но остава все още под нивата от 2021 г. и 2019 г.

Китай продължава и то за четвърта поредна година да произвежда повече ядрена електроенергия от Франция. Като се имат предвид продължаващите трудности на застаряващия френски ядрени мощности, както и непрекъснатото разширяване на китайската програма, на този етап изглежда невъзможно за Франция да навакса изоставането, се казва в доклада. Това означава, че в обозримо бъдеще Китай ще се нареди на второ място след Съединените щати (САЩ) в производството на ядрена енергия.

Извън Китай ядреното производство се е увеличило с 2,1 процента през 2023 г., но остава на ниво, наблюдавано последно в средата на 90-те години, заявяват авторите на доклада.

Делът на ядрената енергия в глобалното производство на електроенергия обаче е намалял леко - до 9,15 процента през 2023 г. в сравнение с 9,18 процента през 2022 г., което е спад от пика от 17,5 процента, отчетен  през 1996 г.

Свързаните към мрежата реактори през 2023 г. са били пет - по един в Беларус, Китай, Словакия, Южна Корея и САЩ. През първата половина на 2024 г. към мрежата са свързани четири блока - по един в Китай, Индия, Обединените арабски Emirates (ОАЕ) и САЩ.  В същото време се констатира, че тези пет нови ядрени реактора с обща мощност 5 GW не са достатъчни за увеличаване на световния оперативен ядрен капацитет, тъй като други пет блока с общ капацитет от 6 GW са затворени в Германия, Белгия и Тайван.

През 2023 г. са затворени пет реактора - три в Германия и по един в Белгия и Тайван.

През първата половина на 2024 г. в Русия е закрит един реактор.

На тази база докладът констатира, че тези пет нови ядрени реактора с обща мощност 5 GW не са достатъчни за увеличаване на световния оперативен ядрен капацитет, предвид затворените пет с общ капацитет от 6 GW (в Германия, Белгия и Тайван).

Най-голямата държава, оперираща в света с ядрена енергия - САЩ, няма нито един реактор в процес на изграждане и никоя компания в страната не е подала молба за лиценз за строителство на големи ядрени мощности.

„През двете десетилетия 2004–2023 г. имаше 102 стартиращи компании и 104 затворени. От тях 49 стартиращи компании са били в Китай, които не са затворили нито един реактор. В резултат на това извън Китай има драстичен нетен спад от 51 броя през същия период, а нетният капацитет е намалял с 26,4 GW“ се отбелязва в доклада.

Съобщава се също, че 59 ядрени централи, равняващи се на 60 GW, са били в процес на изграждане в 13 държави в края на юни, което се сравнява с 64 проекта през 2023 г. На Китай падат около 46% от общия брой с 27 проекта в процес на изграждане.

Докладът за състоянието на световната ядрена индустрия коментира и закъсненията при изграждането на мощности. Средно строителството на едни реактор надхвърля 6 години.  „Всички реактори в процес на изграждане в най-малко девет от 13-те страни, в които се строи са имали закъснения, често с над година“, казаха авторите на доклада. „От 23-те реактора, документирани като изостанали от графика, поне за 10 са съобщени закъснения, а два -  забавяниа за първи път през последната година.

В докладът се обръща внимание на доминиращата роля на Китай и Русия. От декември 2019 г. до средата на 2024 г. е даден старт на 35 строителни дейности на ядрени мощности в света, от които 22 в Китай и 13  от страна Русия, но в различни страни.

Докладът очертава предизвикателствата пред ядрената енергетика на фона на силния растеж на слънчевата и вятърната енергия, съпроводено със  съхранението в батерии и при очакване за намаляването на разходите за тях още през 2025 г. под нивата въглищните и атомните електроцентрали. „Засилването на мощността вече е важно и нарастващо допълнение към променливите възобновяеми енергийни източници“, посочват авторите на доклада по отношение на батериите. Авторите не спестяват данните. „Междувременно през годината слънчевият капацитет нарасна с 30 процента до 15,8 GW, допринасяйки със 7,25 процента за националното потребление на енергия, което е и 17-кратно увеличение за четири години“, заявяват те.

„В Съединените щати има 374 хибридни електроцентрали, работещи в края на 2022 г., с изключение на помпено-акумулиращите хидроцентрали. Те включват повече от 40 GW генериращ капацитет, от които повече от половината са PV плюс съхранение. Повечето от тези инсталации са от 2020 г. насам, което е показателно за бързите подобрения в жизнеспособността и пазарната привлекателност на батериите за комунални услуги. През последните месеци съхранението на батерии в американския щат Калифорния понякога покрива повече от 20 процента от пиковото търсене на мощност, допринасяйки за мрежата с около 7 GW, еквивалента на седем големи ядрени реактора“, се казва още в документа.

В световен мащаб добавените и батерии за съхранение за осигуряване на комунални услуги скочили съществено – от добавени 10 GW през 2022 г. до  25 GW през 2023 г. (нетните ядрени мощности са с -1 GW).

Слънчевата енергия плюс съхранението вече е значително по-ниска от ядрената енергия на повечето пазари днес, както и силно конкурентна на други източници на електроенергия с ниски емисии, които се предлагат в търговската мрежа, се посочва още в доклада. Позовавйки се  на проучвания на МАЕ, инвестиционната банка Lazard и други източници, авторите посочват, че слънчевата енергия плюс съхранението вече може да бъде по-евтина и от газа и и от нови ядрени мощности, което се дължи и на възможността за бързо мащабиране в съчетание с възможностите за съхранение.

Докладът  анализира и възможностите за малки модулни реактори (SMR), върху които се акцентира напоследък с обещанията за централи от следващо поколение. В докладът се отбелязва, че реалността по отношение на SMR е доста далеч от заявките особено политическите. Все още няма нито лицензи, нито сертификати за проектиране, а още по-малко и строителни дейности особено на запад, а проекти за малки модулни реактори продължават или да се забавят,  или да се отменят.

Докладът дава достатъчно сведения и данни за всяка страна с ядрени мощности и с индустрия, имаща амбиции в ядрената енергетика. Всъщност анализът изглежда достатъчно отрезвяващ, въпреки че е трудно да се прави сравнение на различните технологии. По-скоро прочитът сочи, че това е документ, опитващ се да приземи всички възхвалявания по отношение на ядрената енергетика, но и не само, ползвани от политиците само и единствено за техни цели. 

С пълния текст на доклада може да се запознаете в прикачения документ.