Agora Energiewende: Амбициозните действия в областта на климата ще увеличат икономиката на Европа

Инвестициите в съответствие с очакваната цел на Европа за климата до 2040 г. биха създали значителни икономически възможности в различните сектори. Това се посочва в нов доклад на Agora Energiewende. Въз основа на тези констатации, мозъчният тръст очертава как публичното финансиране може да помогне за отключване на необходимите частни инвестиции и преодоляване на „пропастта във финансирането за климата“ след приключване на фонда за възстановяване на ЕС през 2026 г.

Инвестициите, необходими за намаляване на емисиите на парникови газове в Европа с 90 процента до 2040 г., ще помогнат за растеж на икономиката на ЕС с около два процента, установява новото проучване на Agora Energiewende. Инвестирането в области като чисти технологии, инфраструктура с нулево нетно потребление и реновирането на сгради ще засили производството в ЕС, ще създаде нови работни места и ще насърчи икономическото сближаване между Западна и Източна Европа.

В своето изследване, озаглавено „Политиката на ЕС за климата между икономическите възможности и фискалните рискове“, мозъчният тръст анализира макроикономическите въздействия от прехода към климатична неутралност за ЕС като цяло, както и за пет от най-големите държави-членки: Франция, Германия, Италия , Полша и Испания. В резултат на инвестициите в климатична неутралност се очаква Германия, Франция, Италия и Испания да постигнат умерен икономически растеж, докато реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на Полша се очаква да нарасне с около пет процента до 2040 г. в сравнение с базовите нива.

Матиас Бък, директор Европа в Agora Energiewende коментира необходимостта от инвестиции за Зелената сделка.

„Преходът към нетна нула се отнася, както за климата, така и за защитата на стратегическите интереси на Европа – от конкурентоспособност до сигурност и просперитет. Анализът ни показва, че ЕС може, както да трансформира, така и да развие своята икономика. Осигуряването на необходимите инвестиции за Зелената сделка е от ключово значение за постигането на това.“

Констатациите в доклада се основават на моделиране на Oxford Economics по отношение на икономическите и фискални последици в резултат на модела за отказ газ от ЕС на Agora Energiewende, както и технико-икономическа пътна карта към целта на ЕС за климатична неутралност до 2050 г.

Проучването очертава три различни политически сценария, които се сравняват с базовия такъв. Положителните макроикономически прогнози предполагат, че правителствата своевременно се справят например, със съществуващите финансови ограничения за домакинствата и фирмите чрез регулаторни и фискални рамки.

Необходима е повече фискална гъвкавост, за да има възможност за публични инвестиции

Икономическият растеж, предполаган според проучването подпомага намаляване на средния коефициент на публичен дълг в ЕС. Въпреки това фискалните правила на ЕС, които изискват поддържане на намаляващи нива на дълга, ще са предизвикателство за Италия и Испания. Подложените на анализ държави ще се нуждаят от най-голямата фискална консолидация, за да се съобразят с тези правила – дори като се изключат разходите за климата. Фискалните последици от енергийния преход може също така да принудят по-малко задлъжнелите правителства, използващи ограничения на публичния дефицит (като дълговата спирачка на Германия), да се подложат на фискални корекции. Ето защо Agora Energiewende препоръчва повече гъвкавост в ЕС и националните фискални правила, така че правителствата да имат достатъчно бюджетно пространство за подкрепа на инвестициите, свързани с климата.

Проучването също така установява, че цените на въглеродните емисии в ЕС ще се повишат значително в средносрочен план след последната реформа на системата за търговия с емисии на ЕС (EU ETS). Това ще донесе приходи, които са от значение за правителствата, така че да инвестират в прехода. Въпреки това, тези приходи ще бъдат компенсирани през 2030 г. от ерозията на данъчната основа върху изкопаемите горива, тъй като потреблението на базирани на изкопаеми горива продукти, особено бензин и дизел за моторни превозни средства намалява. Проучването установява, че нетно, сумата, достъпна за правителствата на ЕС от ценообразуването на въглеродните емисии, след като се включат данъчните загуби, ще е средно 27,5 милиарда евро годишно в периода 2030-2035 г. Впоследствие става отрицателна след 2037 г., докато нуждите от публични разходи в целия ЕС се очаква да надхвърлят 200 милиарда евро годишно през 2030 г.

В тази връзка Матиас Бък коментира: „Приходите от ценообразуването на въглеродните емисии ще започнат да намаляват в средата на 30-те години. Това подчертава стойността на финансирането на ЕС за климата в следващия многогодишен бюджет. Съфинансирането от ЕС на национални инвестиции в климата, например в сгради и чист транспорт, намалява необходимостта правителствата да избират между фискална и екологична устойчивост.“

Засилване на въздействието на финансирането на климата от ЕС

Прилагането на Европейския зелен пакт е основна задача за политическия период на ЕС през 2024-2029 г. и ще изисква значителни инвестиции. Тези инвестиции ще идват предимно от частни източници, но публичното финансиране играе ключова роля за отключването им.

В проучването си Agora изчислява, че най-малко 462 милиарда евро (по цени от 2023 г.), което отговаря на 2,7 % от БВП на 27-те страни от ЕС,   инвестиции ще са необходими всяка година през това десетилетие. Тези инвестиционни нужди ще нараснат допълнително до 3,3 процента или 564 милиарда евро (по цени от 2023 г.) през 2030 г., преди да намалеят отново. Делът на публичните инвестиции съответства на около 1,1 процента от БВП на ЕС годишно.

На този фон отделен доклад на Agora, „Инвестиране в зелената сделка“, излиза с предложения за това как да се подобри въздействието и да се гарантира непрекъснатостта на финансирането от ЕС за климата. Необходимостта от засилване на въздействието на финансирането на ЕС за климата е подчертана от неотдавнашния доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) относно приноса на Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС за постигане на целите, свързани с климата. ЕСП установи, че приносът за климата на няколко проекта, финансирани чрез механизма, може да е бил завишен, напомнят от Agora.

В докладът на Agora се твърди, че въздействието на финансирането от ЕС за климата може да бъде значително увеличено чрез по-добра и по-подробна информация за националните нужди от инвестиции в климата. Поради това мозъчният тръст препоръчва в рамките на визията за енергийно управление да стане задължително за държавите от ЕС да извършват национални оценки на нуждите от инвестиции в областта на климата и да разработват допълнителни инвестиционни планове. Оценките трябва да следват обща методология.

„Ясните национални инвестиционни планове за климата биха подобрили координацията на разходите на ЕС за климата между програмите и бюджетните редове, а също биха предоставили възможност за консолидиране и опростяване на бъдещия бюджет на ЕС. Подобни планове също биха осигурили по-смислен последващ анализ на ефективността на инвестициите в климата и биха гарантирали, че правителствата използват публичните разходи за постигане на своите цели в областта на климата“, обяснява Матиас Бък.

Преодоляване на пропастта във финансирането на климата

Няколко фактора, най-важният от които е краят на бюджета на NextGenerationEU през 2026 г., ще доведат до срив във финансирането на климата след 2026 г. От тази гледна точка Agora предлага мерки, които биха стабилизирали наличното финансиране на ЕС за климата преди началото на следващия многогодишен бюджет на ЕС през 2028 г.

Тези мерки включват установяване на извънбюджетен механизъм за финансиране за първоначално зареждане на националните приходи от бъдещия въглероден пазар за сгради и транспорт (ETS2).

Такъв механизъм може да отключи 36 милиарда евро инвестиции в секторите на транспорта и сградите преди 2028 г. Механизмът ще емитира дълг днес, за да финансира изплащането на безвъзмездни средства и да възстанови договорената сума от националните приходи директно от бъдещите платформи за търгове. Предимството на първоначалното зареждане на бъдещите национални приходи от ETS2 чрез специален механизъм на ЕС е, че дългът, издаден за това предварително зареждане, няма да се счита за национален такъв, отбелязват авторите.

„Предложеният механизъм би позволил на правителствата да увеличат инвестициите в чисто отопление и мобилност много преди началото на новия въглероден пазар за транспорт и сгради. „Това би помогнало за поддържането на цените под контрол от системата, като същевременно ще ускори инвестициите в чисти решения в тези сектори“, казва Матиас Бък.

Agora също така препоръчва ранно попълване на фонда InvestEU, който беше създаден в подкрепа на компании, които се възстановяват от икономическото забавяне, причинено от пандемията Covid-19. Бюджетът на ЕС даде възможност за първоначална гаранция от 26,2 милиарда евро, които се очаква да предизвикат около 372 милиарда евро допълнителни инвестиции през бюджетния период 2021-2027 г. Гаранциите, които са в основата на InvestEU, ще бъдат изчерпани до 2025 г. Държавите от ЕС трябва да използват наличните възможности за гъвкавост за прехвърляне на неизползвани средства от други бюджетни редове към фонда InvestEU. Това може да осигури допълнителна бюджетна гаранция от около 21,5 милиарда евро и да привлече около 245 милиарда евро допълнителни инвестиции. Попълненият фонд InvestEU следва да се съсредоточи по-специално върху подкрепата на инвестициите в производство на чисти технологии в Европа.

Новоизбраният председател на Комисията Урсула фон дер Лайен обеща да предложи „Европейски фонд за конкурентоспособност“ през първите 100 дни от втория си мандат. В този контекст Agora предлага създаването на нов самостоятелен фонд на стойност 260 милиарда за бюджетния период 2028-2034 г., фокусиран върху прилагането на Зелената сделка. Фондът трябва, наред с други неща, да предоставя подкрепа за производство на чисти технологии в съответствие с целите, определени в Закона за нетната нулева индустрия (NZIA) и може да бъде финансиран чрез балансирана комбинация от нови собствени ресурси като такса за метан или финансова транзакция данък.

Проучването от 38 страници „Политиката на ЕС за климата между икономическите възможности и фискалните рискове“ и документът от 49 страници „Инвестиране в зелената сделка“ са достъпни за безплатно изтегляне на www.agora-energiewende.org.

Agora Energiewende разработва научно обосновани и политически осъществими стратегии за успех по пътя към климатична неутралност, както в Германия и Европа, така и в международен план. Организацията, която е част от Agora Think Tanks е независима от икономически и партийни интереси. Единственият й ангажимент е към действията в областта на климата.