Без доставки на мед от Китай енергийният преход е под въпрос

Медта е критично важен метал за енергийния преход. Тя е необходима за електрическите мрежи, електрониката и пр. Според прогнозата на WoodMackenzie, търсенето на мед ще се увеличи със 75% до 56 млн. тона през 2050 г. „Светът не може да се декарбонизира без медта, ключов компонент за електрификацията“, категорични са експертите от известната с точните си прогнози компания за анализи и прогнози.  Задоволяването на търсенето на мед ще изисква големи инвестиции.

Към настоящия момент Китай е страната, която доминира на световния пазар, както в сектора за преработка и производството на медни полуфабрикати, така и при доставката на крайни продукти.

САЩ и ЕС се стремят да развиват собствена верига на доставки на този толкова важен метал за повишаване на енергийната сигурност, но в свой нов доклад анализаторите от Wood Mackenzie призовава за икономически прагматизъм на фона на геополитическите проблеми.

Протекционистките мерки на правителствата за отказ от доставки на важни полезни изкопаеми, включително мед, заради проблеми по отношение на енергийната сигурност противоречат на принципа на пазарната икономика и могат сериозно да забавят енергийния преход, смятат от Wood Mackenzie.

Протекционистките мерки, насочени към осигуряване на доставките на суровини по геополитически причини, „пренебрегват сложността и настоящата ефективност на веригите за доставки на пазара на мед“, предупреждават авторите.

Според директора по глобални изследвания в минната индустрия към Wood Mackenzie Ник Пикенс, сценарий без участието на Китай във веригата за доставки на мед ще изисква „съществено увеличение на преработващите мощности за постигането на целите на енергийния преход“.

„Според нашите прогнози, през следващото десетилетие извън Китай търсенето на мед ще се увеличи с 8,6 млн.тона“, твърди той. Това търсене отговаря на 70 % от мощностите на топилните заводи и 55% от мощностите за производство на полуфабрикати в останалата част от света.

Според данните на Wood Mackenzie, за замяна на китайските доставки ще е необходим нов капацитет за топене и рафиниране, а инвестицията се изчислява на сумата от 85 милиарда долара. При това авторите уточняват, че през последните 20 г. капацитетът за производство на мед извън Китай почти не се е променил.

Глобалната верига за доставки на мед се състои от няколко основни етапа: добив, топене и рафиниране, изготвяне на полуфабрикати и производство на готова продукция. „Осигуряването на по-голяма сигурност на доставките на мед не означава просто инвестиране в нови доставки от мини, било то вътрешни или чрез партньорства за свободна търговия. Сигурност на доставките се постига само със сериозни инвестиции в трите етапа от веригата за доставки – топене/рафиниране и полуфабрикати“.

Мед се добива основно в Америка и Африка, а след това се отправя за последваща преработка и производство основно в Китай.

Wood Mackenzie заявяват, че значителните инвестиции на Китай в сектора за преработка и производство на полуфабрикати „ поставят сериозни предизвикателства пред сигурността на световните доставки на мед." От 2000 г. насам Китай представлява 75% от растежа на световния капацитет за топене на мед, според Wood Mackenzie. Страната от 2019 г. е инвестирала почти половината от 55 млрд. щатски долара за доставки от нови медни мини в задгранични проекти.

Производителите на полуфабрикати извън Китай, особено в Европа, са изправени пред предизвикателства поради ниските нива на използване и високите оперативни разходи.

Законът за критичните суровини на ЕС (Critical Raw Materials Act), който влезе в сила тази година, гласи, че до 2030 г. не повече от 65% от всички критични минерали, консумирани в ЕС, могат да идват от една страна извън ЕС.

През 2017 г. САЩ представиха Стратегия за критично важните минерали, която според Wood Mackenzie досега не е постигнала целите си за увеличаване на дела на страната във веригата на доставките на мед. А такива нови стимули като Законът за намаляване на инфлацията „не могат да осигурят дългосрочна устойчивост на индустрията“.

„Тази двойна цел декарбонизация и намаляване на зависимостта от доставките на метали от Китай – са в противоречие. Правителствата и производителите, които се стремят да диверсифицират далеч от Китай, трябва да обмислят цялата верига на доставки, а не само добива. Ще са необходими стотици милиарди долари в нов капацитет за обработка и производство на мед, за да се замени Китай. Това би създало неефективност, която би довела до значително по-скъпи готови продукти и би увеличила разходите и навременността на енергийния преход“, се казва в доклада на анализаторите.

 „Въпреки че рисковете при доставките на мед могат да бъдат смекчени и известно възстановяване на баланса вече е започнало в различни страни, степента на доминиране на Китай във веригата за доставки означава, че пълната замяна не е възможна“, казва Пикенс. WoodMac вярва, че „реториката за заместване на китайските доставки ще продължи, но правителствата и производителите не трябва да игнорират мащаба на предизвикателството“.

„Освен ако няма кардинална промяна в темпото и ефективността, с които останалият свят използва и оперира с капитала“, се казва в проучването, пълното прекъсване на връзките с Китай би означавало „по-скъп и много по-бавен енергиен преход“. „Разработването на повече и потенциално по-скъп капацитет противоречи на пазарната икономика.“