Goldman Sachs: Пазарите за компенсиране на въглеродни емисии бързо набират скорост

Миналата година Междуправителственият панел по изменението на климата (IPCC) публикува доклад, в който бе описано, че глобалните финансови потоци в решения за климата в момента са 3 до 6 пъти по-ниски от нивата, необходими на света да постигне своите климатични цели до 2030 г. Според IPCC планетата трябва да намали годишните емисии на парникови газове с между 29 и 32 гигатона, или 45%, еквивалентен въглероден диоксид (CO2e) до 2030 г., ако иска да запази покачването на средната глобална температура под 1,5°C спрямо прединдустриалните нива.

За щастие експерти по климата сега прогнозират, че един сегмент от пазара на декарбонизация е на път буквално да избухне в добрия смисъл. Goldman Sachs прогнозира, че пазарът на въглеродни емисии в ЕС е на път да се отдели от цените на газа по начин, по който цените на въглеродните кредити ще се увеличат рязко в момент, когато доставките на природен газ за континента скочат. Това коментират анализатори пред изданието OilPrice.com.

Според Микеле Дела Виня от Goldman доставките на втечнен природен газ в Европа ще се увеличат с 50% през следващите пет години, тъй като много проекти, стартирали след нахлуването на Русия в Украйна, са на път да бъдат изградени. Това развитие обаче ще дойде в момент, когато пазарът на въглеродни емисии на ЕС се стеснява значително през следващите десетилетия, докато блокът работи към целта си за нулеви нетни емисии. Това ще позволи на цените на газа да останат стабилни в момент, когато цената на въглеродните компенсации се повишава.

Според Дела Виня опасенията относно инфлацията са направили ЕС по-малко склонен да позволи цената на въглерода „да отиде много по-нагоре, отколкото е в момента, спрямо средата с високите цени на енергията. Ето защо по-евтиният газ всъщност трябва да означава по-високи цени на въглерода. Не само поради достъпността, но и защото по-евтиният газ означава, че европейската тежка промишленост може да се завърне и с връщането им се връщат и повечето отделяни емисии. А това води до по-строг въглероден пазар от 2026 г. Наистина, анализаторите от BloombergNEF прогнозират, че въглеродът в ЕС ще нарасне до близо 150 евро на тон до 2030 г., повече от два пъти спрямо текущата цена от 66 евро на тон.

Европейските въглеродни пазари ще приветстват възходящите прогнози на Goldman Sachs. ЕС е най-големият пазар на въглеродни емисии в света както по отношение на търгувания обем, така и по стойност. Въпреки това господството му намалява, като блокът претендира за 75% от фючърсите на глобалния пазар на въглеродни емисии и продадените на търг обеми, или около 8 милиарда квоти, през 2023 г. През 2017 г. близо 90% от фючърсите на CO2 квоти са се продавали в Европа. Миналата година Citi group предупреди, че цените на разрешителните за въглеродни емисии в Обединеното кралство може да спаднат с почти 50% благодарение на „липса на политическа амбиция“ на правителството на Обединеното кралство да реформира системата за търговия с емисии на страната.

Въглеродните пазари са системи за търговия, в които се продават и купуват въглеродни кредити. Компании или физически лица могат да използват въглеродните атрибути, за да компенсират своите емисии на парникови газове чрез закупуване на въглеродни кредити от субекти, които премахват или намаляват емисиите си. Например, голяма американска авиокомпания като Southwest може да плати за част от тропическа гора, която да бъде защитена в Амазония, като начин за премахване на някои или всички емисии. Общо 178 милиона въглеродни кредита бяха оттеглени през 2023 г., което е приблизително еквивалентно на комбинираните годишни емисии на Холандия и Люксембург.

Улавянето на въглерод става печеливш бизнес

Още един пазар за декарбонизация вероятно ще извлече ползите от бума на цените на въглеродните кредити в Европа: улавяне, използване и съхранение на въглерод (Carbon Capture, Utilization & Storage (CCUS). Според Дела Виня, рязкото увеличение на цената на въглерода също би направило широкомащабното улавяне и съхранение на въглерод печеливши.

В доклад, озаглавен „CCUS: 10-годишна пазарна прогноза“, Wood Mackenzie прогнозира, че глобалният капацитет на CCUS ще достигне 440 милиона тона годишно, докато капацитетът за съхранение ще достигне 664 млн. т на година през следващото десетилетие. Според WoodMac CCUS получава силна подкрепа от правителствата в САЩ и Европа, докато APAC (Азиатско-тихоокеанският регион) изостава. И все пак, това е само малка част от 4,2 гигатона CO2 на година, които трябва да се улавят всяка година, за да се постигнат ангажименти за достигане на нетната нула до 2050 г. Тоест има достатъчно място за растеж на подобен пазар за съхранение на CO2.

Големите петролни компании също могат да се възползват от въглеродния бум благодарение на нарастващото използване на CCUS в подобрения нефтен добив (EOR). Миналата година гигантът Exxon Mobil придоби  разработчика на CCS решения, Denbury Inc. в транзакция за всички акции на стойност 4,9 млрд. долара. Денбъри рециклира CO2 чрез своите EOR операции и го използва за производство на екологично, въглеродно-отрицателно синьо масло. Сега едно от дъщерните дружества на Exxon, Denbury притежава най-голямата тръбопроводна мрежа за CO2 в САЩ с дължина 1300 мили, включително близо 925 мили тръбопроводи за CO2 в Луизиана, Тексас и Мисисипи, както и 10 места за улавяне на сушата. В още една голяма сделка с CCUS миналата година Exxon Mobil подписа дългосрочен договор с компанията за индустриален газ Linde Plc., което включва извличане на въглероден диоксид, свързано с планирания проект за чист водород на Linde в Бомонт, Тексас. Exxon ще транспортира и съхранява постоянно до 2,2 милиона метрични тона/година въглероден диоксид всяка година от завода на Linde.

Междувременно Occidental Petroleum Corp. създаде Oxy Low Carbon Ventures. Чрез лиценз за разработка с Carbon Engineering, 1PointFive на Oxy напредва в широкомащабното директно улавяне на въглерод (Direct Air Capture (DAC). Първото му съоръжение, STRATOS, е в процес на изграждане в Пермския басейн. STRATOS е проектиран да извлича 500 000 метрични тона атмосферен CO2 годишно - поставяйки основата за внедряване на DAC в търговски мащаб.