Сметките за ток в столиците на ЕС през месец юли са се понижили със 7 %, а тези за газ – с 3 на сто

Развитието на европейските цени на електроенергията и газа за бита без данъци в европейските столици между януари 2009 г. и месец юли 2024 г. представят в поредното си проучване VaasaETT и два от водещите регулатора на енергийния пазар -  Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH).  Индексът се изчислява чрез претегляне на цените във всяка от столиците според съответното национално потребление на електроенергия или газ.

Цените на електроенергията намаляха устойчиво през първата половина на 2009 г. и стигнаха дъното от 96 индексни пункта през юни същата година, тъй като икономическата криза се отрази на търсенето. През втората половина на 2009 г. цените започнаха да се възстановяват. Оттогава са във възходяща тенденция. Индексът за електроенергия достигна 116 индексни пункта (и.п.) през октомври 2014 г. , През 2016 г. и 2017 г. се колебае около 108 и.п., както и между 115 – 119 и.п. през 2019 г. , за да падне по време на COVID под 112 пункта. Тенденцията към нарастване започна още през 2021 г.  От януари 2022 г. индексът за електрическа енергия HEPI започва да нараства екстремно през декември 2021 г. и достига 164 пункта. След като изкачи най-рязкото стъпало в историческите данни през януари 2022 г. и постигна пик през октомври 2022 г., индексът следва тенденция към понижение и в момента е 185 пункта (EUR-15), се посочва в изследването.

По отношение на цените на газа, експертите напомнят трудните периоди от 2009 г. насам, както и че „продължаващата енергийна криза засегна силно индекса на цените на това гориво през 2021 г., преминавайки от 87 пункта през януари 2021 г. до 163 пункта през ноември 2021 г. Впоследствие  той отново се удвои през ноември 2022 г. и достигна 350 пункта. От VaasaETT изчисляват, че през месец юли 2024 г. е на ниво от 161 индексни пункта.

При разглеждане на средните стойности на цените за крайните потребители, както за електроенергията, така и за газа се наблюдават  следните промени: в сравнение с преди година или с месец юли 2023 г., сметките за ток във всички столици на ЕС са се понижили със 7 %, а тези  за газ – с 3 на сто.

В зависимост от това къде от изследваните 33-те европейски столици живее даден краен потребител в Европа, към 3 юли  цената, която плаща, може да варира в съотношение над 4. Експертите, провеждащи изследването отчитат, че за битовите клиенти в Европа най-скъпите градове са Берлин и Прага. След тях се нареждат Дъблин, Лондон и Никозия. Осло е с най-евтината цена на електроенергията, следван от Будапеща, Киев и Белград.

В номинално изражение, цените в столиците на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) обикновено са по-ниски от средните. Проучването установява, че Прага, Талин и Вилнюс са единствените столици сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

В доклада са очертани и тенденции следвани от западните пазари по отношение на защитените потребители, които са изключително важни.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на електроенергия през месец юли, са следните:

• 24% увеличение на цените във Варшава, поради повишение на компонентите за енергия и разпределение;

• 6% покачване на цените в Атина, поради поскъпване на енергийни данъци;

• 6% нарастване на цената в Рим, поради повишение на енергийния компонент;

• 3% увеличение на цените в Брюксел, Копенхаген и София, поради покачване на компонентите за енергия;

• 9% намаление на цената в Мадрид, поради спад на енергийни и ДДС компоненти;

• 9% понижение на цената в Осло, поради поевтиняване на енергийния компонент;

• 5% спад на цената в Хелзинки, поради намаление на енергийния компонент;

 4% понижение на цената в Амстердам, поради поевтиняване на енергийния компонент;

• 3% намаление на цените в Лондон, поради спад на компоненти на енергията и разпределението;

• 2% спад на цените в Дъблин и Стокхолм поради понижаване на енергийни компоненти;

• Намаление на цените с 2% във Виена, поради поевтиняване на енергията и компоненти от енергийните данъци.

Средната цена на електричеството за краен потребител в Европа показва незначително увеличение през месец юли, запазвайки тенденцията на леко нарастване, започнала през юни. От 33 пазара, анализирани в този доклад, на 7 се отбелязват увеличения на цените за крайните потребители на електроенергия, докато 11 има някакво ниво на намаление. Понастоящем несъответствията в цените в Европа се влияят основно от регионалните вариации на климата. Южна Европа и особено Балканите са изправени пред продължителна гореща вълна това лято, което увеличава търсенето и натоварва местните електропреносни мрежи и съответно води до скок на цените на едро. За разлика от тях, при скандинавските страни има спад на цените поради влажното време и по-високото водно производство, посочват от VaasaETT.

Най-голямото увеличение на цените на електроенергията за крайния потребител през наблюдавания месец юли се наблюдава във Варшава (24%) поради промени в наложената от правителството схема за защита. Полша приложи замразяване на цените на електроенергията през 2023 г., за да облекчи домакинствата от рязко растящите сметки. В началото на тази година замразяването на цените беше определено на 412 PLN/MWh до 30 юни за двугодишно потребление до 1500 kWh. През юли цената беше определена на 500 PLN/MWh без каквито и да било ограничения за типа потребител или потреблението и ще остане в сила до края на годината. В сила са и нови тарифи за разпределение, които преди това бяха замразени до нивата от 2022 г., а таксата за капацитет е спряна за следващите шест месеца. Освен това беше въведен ваучер за енергия за допълнителна подкрепа на домакинствата с ниски доходи и уязвимите потребители.

В Атина увеличението от 6% на цените на електроенергията за крайните потребители се дължи главно на продължителната гореща вълна, засягаща, както страната и така съседните балкански държави, което увеличи търсенето за охлаждане. Освен това гръцкото правителство взе решение за енергийна субсидия за домакинствата през август , която ще се финансира чрез специална такса, наложена на производителите на електроенергия, използващи природен газ.

В Италия през юли приключи услугата за защитените потребители. Това едновременно с изместването на клиентите към свободния пазар и повишаването на цените на едро доведе до ръст от 6% на цените за бита в столицата. Повече за отпадането на защитената тарифа за електроенергия можете да прочетете в материала по-долу.

В същото време, най-голямото понижение на цените през юли се наблюдава в Осло (9%), след значителен спад при цените на едро поради увеличеното хидро производство заради дъждовния юни. Почасовите спот цени не надвишиха прага от 73 ore/kWh, над които се активира схемата за енергийни субсидии, което означава, че този месец тя няма да се плаща на крайните потребители. Това се наблюдава едва за втори път от въвеждането на субсидията през 20214 г., в който схемата за подпомагане не е активирана.

В Испания ДДС върху електроенергията спадна от 21% на 10% поради средната цена на едро през юни, надвишаваща лимита от 45 €/MWh, което доведе до спад от 9% в цените на електроенергията за крайни потребители в Мадрид. Този механизъм за подпомагане беше въведен през януари и ще остане в сила до края на годината.

Цената на едро е значително по-ниска в сравнение с предходния месец във Финландия, където няколко тарифи за електроенергия са свързани със спот пазара. В резултат на това средната цена на електроенергията за краен потребител в Хелзинки е намаляла с 5%.

Ускоряване на конкуренцията на дребно в ЕС: Италия отменя защитените тарифи

Конкурентоспособността на енергийните пазари постоянно е била в дневния ред на Европейската комисия, разглеждана като инструмент за понижаване на цените, ангажиране на потребителите и подобряване на енергийния преход. За да насърчи допълнително конкуренцията на дребно, Европейската комисия ръководи реформи, насочени конкретно към премахването на защитените тарифи.

Регулираните енергийни тарифи, съобразени със специфични разпоредби, ще бъдат запазени като задължение за обществена услуга и ще се предоставят от определени „доставчици от последна инстанция“, за да се гарантира непрекъснато енергийно снабдяване на всички клиенти. В тази връзка Европейската комисия поиска от държавите-членки да представят доклади, в които подробно се описва целта и ценообразуването на тези регулирани тарифи, информира Despoina Antoniadou от Еnergy Рrice Index..

Докато конкуренцията на дребно вече е установена на няколко европейски енергийни пазара, напоследък повече държави от ЕС започнаха постепенно да премахват регулираните тарифи за електроенергия и газ. Най-новите примери включват Румъния, Франция и Дания през 2020-23 г., последвани от Италия и Естония през 2024 г. По-специално, в Италия дерегулацията на пазарите на електроенергия и газ приключи през юли 2024 г. с премахването на защитената тарифа за електроенергия за битови клиенти след премахването на защитената тарифа за газ през януари 2024 г.

Италианските потребители на електроенергия, които не са избрали оферта на свободния пазар до крайния срок, представляващи около 20% от пазара, бяха прехвърлени към услугата за постепенна защита. Тази услуга замени регулираната тарифа, която вече е достъпна само за уязвими клиенти и ще служи като преходна опция до три години или докато клиентите изберат пазарна оферта.

Договорните условия и ценова структура на тази услуга се определят от ARERA, като цената на електрическата енергия се базира на цената на едро (PUN). Клиентите, които преди това са били снабдявани в рамките на защитената услуга, бяха разпределени на един доставчик във всяка регионална област чрез търгове с ниски цени. Тази система за обратен търг доведе до по-ниски тарифи за защитени услуги, но средната цена на електроенергията за краен потребител в Италия се увеличи през юли поради покачването на цените на едро в съчетание с неотдавнашното пренасочване на клиенти към оферти на свободния пазар.

Когато се коригира към стандартите за покупателна способност (PPS) във всяка страна, картината се променя драстично. PPS е изкуствена обща референтна валута, която елиминира общите разлики в ценовите нива между държавите. Когато са изразени в PPS, цените на енергията се изясняват по отношение на разходите за други стоки и услуги. Най-ниските коригирани цени на електроенергията за домакинствата са в Осло, Будапеща, Валета и Хелзинки, докато най-високите в момента са в Прага, Никозия, Берлин и Варшава. Повечето от страните от ЦИЕ обикновено са с цени на електроенергията, които са относително ниски в сравнение с общото ниво на цените в страната и под средното за Европа.

Това обаче не е така през юли за  Букурещ, Прага, Рига, Талин, Вилнюс и Варшава. Това са столиците сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

При разбивка на цената на електроенергията за 33 анализирани столици по енергия, разпределение, енергийни данъци и ДДС, проучването показва, за столиците на ЕС, средно енергията (оспоримият компонент на цената) представлява 52% от стойността на сметката за електричество за крайния потребител, разпределението - 27%, енергийните данъци - 6%, а  ДДС - 15%.

Фокусирайки се върху цената на енергията като стока, в Будапеща тя в момента представлява само 14% от цената на електроенергията за краен потребител, която е най-ниската сред всички изследвани градове. Напротив, Никозия е с най-голям енергиен процент, достигащ 74% от цената за крайния потребител през месец юли 2024 г.

Освен това, считано от януари 2020 г., типичен потребител в Амстердам плаща нулев енергиен данък поради увеличения размер на данъчния кредит, който надвишава посочения размер на енергийния данък. Напротив, те получават възстановяване на превишената сума на данъчния кредит. Целта на това възстановяване е да насърчи потребителите към електрификация и отказ от отопление и уреди на газ.

По същия начин в град Люксембург типичният клиент плаща отрицателни енергийни данъци в резултат на механизма за компенсация, който е в сила в момента, предназначен да компенсира увеличението на енергийния компонент и да стабилизира цените до нивата от 2022 г.

Преди енергийната криза фиксираните (цена и срок) и променливите цени бяха относително сходни, констатират експертите. Фиксираната цена често е била по-ниска, тъй като е осигурявала на доставчика по-малка лоялност и риск при доставката. Въпреки че клиентите по същество залагаха малко на посоката на пазара, това не беше особено важен избор за повечето клиенти. Поне на по-зрелите пазари активните клиенти все пак са склонни да избират фиксирани цени. След кризата ситуацията почти се обърна, констатират експертите.  

Фиксираните цени, там, където са налични клонят към по-висока от променливите, в някои случаи с много голям марж. Тази тенденция изглежда отново се обръща, констатират експертите. През юли 2024 г. броят на фиксираните предлагани договори изглежда се увеличава, докато средната им цена е само малко по-висока от средната променлива цена само с с 1,53 c€/kWh. Това се наблюдава и при по-голямата част от пазарите на 15 европейски държави (EUR15), когато се изследват поотделно, като фиксираните договори са средно по-евтини от променливите само в три от отделните пазари.

Във всички изследвани от експертите пазари средната цена за фиксирани цени, според проучването, през юни е 28,53 c€/kwh, а за променливите -  27,00 c€/kWh. Естествено, за тези пазари, където фиксираните цени са налични и много различни от променливите цени, средната стойност на двете е по-малко представителна, отколкото на други пазари.

Ако променливите цени се коригират по паритета на покупателна способност (PPS), вероятно ще се придобие по-ясна картина на относителното значение на най-популярните цени през месец юни 2024 г.

Иновативни модели на мрежово ценообразуване: примерът на Норвегия, Швеция и Словения

Моделите за ценообразуване на енергия непрекъснато се развиват, така че да отразяват по-точно разходите на потребителите, като същевременно улесняват ефективното снабдяване с енергия и управлението на натоварването в мрежата. Динамичните модели на ценообразуване на енергията вече са реалност на няколко пазара по отношение на енергийната част от сметката. Освен това напоследък се наблюдава развитие на тенденцията към по-динамични и отразяващи разходите мрежови тарифни компоненти. Държави като Норвегия, Швеция и Словения са възприели такива новаторски подходи, позволяващи на потребителите да влияят на разходите си и насърчават по-ефективното използване на енергията.

Норвегия въведе многокомпонентна система за наем на мрежата, включваща фиксиран компонент, енергиен компонент и публични данъци. Фиксираният компонент се определя от най-високите часове на използване на потребителя от предходния месец, стимулирайки потребителите да разпределят потреблението на електроенергия през целия ден. Енергийният компонент варира в зависимост от времето на деня и сезона, насърчавайки използването извън пиковите натоварвания. Освен това публичните данъци също формират значителна част от наема на мрежата, което прави разходите прозрачни, , това информира Anastasia Zafeiriou, анализатор на енергийния пазар към Еnergy Рrice Index.

Швеция изравни таксите за пренос със спот цената на електроенергията. Започвайки през 2024 г., за DSO C4 Elnät, таксата за пренос ще зависи частично от почасовата спот цена, което ще направи част от разходите променливи. Този модел включва, както фиксирани, така и променливи компоненти, определени по формула, която отчита, както консумацията на енергия, така и спот цената. Това стимулира потребителите да използват електричество в извънпиковите часове, улеснявайки балансирането на натоварването в мрежата.

Словения ще въведе нова тарифна система на 1 октомври 2024 г., базирана на 15-минутни интервали и сезонни вариации. Тази система включва концепцията за договорена и свръхмощност, позволявайки на потребителите да определят договорена мощност за фактуриране въз основа на историческо потребление. Ако употребата надвиши тази сума, ще бъдат начислени допълнителни такси. Това насърчава ефективното управление на енергията, за да се избегнат допълнителни разходи и насърчава пренасочването към по-малко натоварени часове.

Тези динамични модели за мрежови такси за електроенергия подчертават нарастваща тенденция към по-гъвкави и отзивчиви към потребителите ценови структури, целящи създаването на по-ефективна и устойчива енергийна система. Тъй като тези промени влязат в сила, те вероятно ще повлияят на по-широки тенденции в цените и потреблението на електроенергия в световен мащаб.

Природен газ

По отношение на цената на природния газ за битовите потребители от 27 европейски столици за юли 2024 г. за пореден път в проучването се затвърждава наблюдението, че най-високата цена се плаща от жителите на Стокхолм - почти 3 пъти над средната цена за краен потребител в Европа. На второ място по най-висока цена се нарежда Берн, което се обяснява с естеството на шведския газов пазар; малкият размер от само 77 000 битови клиенти на газ в цяла Швеция, от които 50 000 в изолираната газова мрежа в Стокхолм. Амстердам и през юли запазва третото си място като най-скъпа столица.

За пореден път се констатира, че цената в Стокхолм, която е почти 13 пъти по-висока от тази в Будапеща, който е най-евтиният град за газ в ЕС, и почти 18 пъти по-висока, ако се включи Киев. Природният газ за домакинствата обикновено е по-евтин в страните от ЦИЕ.  През юли всички страни от ЦИЕ имат цена на природния газ, която е по-ниска от средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на природен газ през този месец, са следните:

• 15% увеличение на цените във Варшава, поради поскъпване на енергийния компонент;

• 11% повишение на цените в Талин, поради покачване на енергията и компоненти на енергийните данъци;

• 7% скок на цените в Париж, поради повишение на енергията, разпределението и данъчни компоненти;

• Увеличение на цените с 6% във Виена, поради по-високи компоненти на енергията и енергийните данъци;

• 5% нарастване на цените в Рига, поради повишение на енергията, енергийните данъци и компоненти при разпределението;

• 4% покачване на цената в Брюксел, поради по-скъп на енергиен компонент;

• Увеличение на цените с 2% в Атина, Берлин и Мадрид поради повишение на енергийни компоненти;

• 4% намаление на цената в София, поради спад на енергийната компонента;

• 3% понижение на цените в Дъблин;

• 2% спад на цената в Лондон, поради намаляване на енергийния компонент.

През юли средната цена на природния газ за краен потребител отбеляза ръст от 2% в цяла Европа. Само в 3 от 27-те разглеждани столици е наблюдаван спад на цените посочения месец, докато  при 10 от тях е отчетено увеличения от различна степен, като най-значителното от тях е във Варшава (15%). Референтният индекс TTF според авторите през юли е показал колебание под границата от 35 €/MWh през по-голямата част от юли, но впоследствие към края на месеца е отчетено връщане към нивата от предходния юни, което показва потенциална непредсказуемост за остатъка от лятото.

В Полша замразяването на цената на природния газ на 200 PLN/MWh, е в сила от 1 януари 2023 г. От юли то вече не е приложимо, но от доставчиците на газ се изисква да определят своите цени на нивото на най-големия доставчик в страната. Според съобщение на  PGNiG Obrót Detaliczny новата цена на природния газ ще бъде 239,65 PLN/MWh, в сила до юни 2025 г. Тези промени са в основата на увеличението от 15% на цената на природния газ за крайния потребител във Варшава.

Прекъсванията в международните доставки на газ и повишеното търсене на охлаждане поради топлото време са основните причини за новите скокове на цените, според източници.

Цената на природния газ за краен потребител в Париж се повиши със 7% основно поради новите наложени тарифи за разпределение и по-високите цени на едро, отбелязват от VaasaETT.

Във Виена новите тарифи, въведени от Wien Energy, доведоха до 6% увеличение на цените за крайни потребители през юли. Те обаче са значително по-ниски в сравнение с тези отпреди година. Така компанията обяви, че ще намали цените за всички клиенти, които са сключили 12-месечен срочен договор, който изтича през следващите седмици.

Точно противоположно, в София се отбелязва спад от 4%, което регулаторът свързва с дългосрочното споразумение, което страната има с Азербайджан, което се влияе от цените на петрола.

И накрая, Дъблин отчете спад от 3% в цените на природния газ за крайния потребител, след намалението на SSE Airtricity като се очаква други големи доставчици да последват този пример.

По същия начин, както при електроенергията, цените на газа при PPS са с много различен резултат от действителните. През юли Будапеща, Загреб и Лондон са били най-евтините градове, коригирани към PPS, отчитат експертите.

Проучването показва, че средно енергията (оспоримият компонент на цената) представлява 53% от цената на природния газ за крайния потребител, разпределението - 22%, енергийните данъци - 10%, а ДДС -16% за европейските столици.

Като цяло резултатите показват, че пазарните сили представляват за електроенергията около 52% от цената за крайния потребител и 53% за газа, докато националните фискални и регулаторни елементи са отговорни за останалите 48% и 47% чрез тарифи за разпределение, енергийни данъци и ДДС.

Енергийният дял в цената на електроенергията за крайния потребител е бил 62% през юли 2022 г. и 57% през юли 2023 г., докато в момента е 52%. По същия начин на пазара на природен газ процентът на енергийния компонент от цената за крайния потребител беше 66% през юли 2022 г., преди да достигне 57% през юли 2023 г. и 53% също през юли, но 2024 г. На места, там където компонента за енергия е по-нисък, такъв е и стимулът за клиентите да търсят по-конкурентни оферти, заключават от VaasaETT.