Войната с парите

· За Куба санкциите, наложени от Съединените щати преди повече от 60 години, не успяха да премахнат комунистическия режим, но затрудниха достъпа до критично важни медицински доставки за острова.

· В Иран, американските санкции, които датират от 70-те години на миналия век, не са принудили теократичните управляващи в Техеран да се оттеглят, но са принудили страната да изгражда тесни съюзи с Русия и Китай.

· В Сирия диктаторът Башар ал-Асад остава на власт въпреки налаганите 20 години американски санкции, но арабската страна се бори да възстанови инфраструктурата си след гражданската война, а повече сирийци от всякога се нуждаят от хуманитарна помощ.

В страна след страна, санкциите са се утвърдили като ключов инструмент на американската външна политика. Темата е много актуална сред големите американски издания в момента, тъй като днес Съединените щати налагат три пъти повече санкции от която и да е друга страна или международна организация с някакъв вид финансово наказание на хора, имоти, организации или компании.

Санкциите са се превърнали в активно оръжие на постоянна икономическа война, но американските президенти намират инструмента все по-незаменим, обобщава консервативният ежедневник Washington Post (WP), най-старият, издаван вестник в американската столица Вашингтон, чието мото е „домекрацията умира в мрака“.

Чрез изключването от западната финансова система, санкциите могат да съсипят националните индустрии, да изтрият лични състояния и да нарушат баланса на политическата власт в проблематични режими — всичко това без нито един американски войник да е бил в опасност.

Успоредно с нарастващото разпространение на санкциите, загрижеността за тяхното влияние расте пропорционално. Санкции на чуждестранни физически лица и организации са налагали администрациите на последните пет президента на САЩ: Бил Клинтън, Джордж Буш-младши, Барак Обама, Доналд Тръмп, Джо Байдън или в продължение на повече от 30 години.

Как се налагат санкциите през последните години

Санкциите — или дори само заплахата от тях — могат да бъдат ефективен инструмент за политика, чрез която да се накаже лошо поведение или да се оказва натиск върху противник без да се прибягва до военна сила. Санкциите са позволили на американските правителства да заемат икономически значима позиция срещу извършители на военни престъпления. Те помогнаха да се сложи край на режима на апартейда в Южна Африка и допринесоха за окончателното сваляне на сръбския диктатор Слободан Милошевич. Дори когато не успяват, привържениците на санкциите казват, че те могат да бъдат по-добра алтернатива на войната, припомня WP.

Въпреки това, Северна Корея е санкционирана повече от половин век, без да бъде спряна от усилията си за собствени ядрени оръжия и междуконтинентални балистични ракети. Американските санкции срещу Никарагуа са направили малко, за да възпрат авторитарния режим на президента Даниел Ортега.

Двугодишните санкции срещу Русия заради инвазията ѝ в Украйна са влошили дългосрочните икономически перспективи на Москва, но са увеличили разходите за военно производство. Тези санкции, обаче, са създали „тъмен флот“ от кораби, продаващи петрол извън международните регулации, докато Кремъл и Пекин се сближават.

Тревогата относно нарастващото използване на санкции е достигнала най-високите нива на американското правителство: някои високопоставени служители на администрацията са казали директно на президента Байдън, че прекомерната употреба на санкции рискува да направи инструмента по-малко ценен. Съединените щати налагат санкции с рекорден темп и тази година, като повече от 60 процента от всички нискодоходни страни са под някаква форма на финансово наказание, според публикация по темата на New York Times (NYT).

Санкциите и силата на долара

Икономическата война съществува от хилядолетия: Древна Атина наложи търговски санкции на своите противници през 5-ти век пр. Хр., а американските президенти са ограничавали външната търговия от самото начало на републиката. През 1807 година Томас Джеферсън затворя американските пристанища за износ и ограничава вноса от Великобритания. Съвременните санкции са регламентирани в закони, приети по време на Студената война.

Инвазията в Кувейт от Садам Хюсеин през 1990 година доведе до нова форма на натиск: международна блокада на износа за Ирак. След войната в Персийския залив, обширните санкции направиха невъзможно за Ирак да изнася петрол или да внася стоки и съоражения за възстановяване на разрушените водоснабдителни и електрически системи, в резултат на което заболявания като холера и тиф се повишиха.

В същото време, с разпадането на Съветския съюз, Съединените щати се утвърдиха като световна суперсила, както финансово, така и военно. Правителствата и банките по света бяха зависими от американския долар, който остава доминиращата валута на Земята.

Днес доларът осигурява достъп до американската икономика, но също така поддържа международната търговия дори когато няма връзка с американска банка или бизнес. Суровините като петрола са ценообразувани глобално спрямо американската валута, а страните, търгуващи със свои валути, разчитат на долари за извършване на международни транзакции, обобщава NYT.

Войната с парите

Американското правителство налага повече санкции на чуждестранни правителства, компании и хора от всякога. Но тези мощни инструменти на икономическата война могат да имат непредвидени последици, да вредят на цивилните населени места и да подкопаят интересите на американската външна политика. Анализът "Войната с парите" на WP изследва разпространението на американските финансови санкции и опасностите от тяхното прекомерно използване.

Системата със санкциите се изгражда бавно. Първоначалните цели са били наркотрафикантски картели в страни като Мексико и Колумбия, и неуправляеми режими като Либия. Още през 1990-те години, Управлението за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите отговаря само за няколко програми за санкции. Персоналът му се събира удобно в една заседателна зала.

Всичко това се промени след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. Конгресът прие законодателство, което задължи финансовите институции да водят записи на потребителските транзакции и да ги предоставят на правоохранителните органи. Изведнъж американските служители разполагаха с обемна информация за клиентите на световните банки, точно когато възходът на дигиталното банкиране предостави нови прозорци за глобалния поток на пари.

Тъй като Министерството на финансите се утвърди като ключов играч в глобалната война срещу тероризма, американските политици започнаха да осъзнават силата на финансовото превъзходство на нацията. Експерти призоваха за по-съвременен подход от този на грубото ембарго, използвано в Ирак. Тези експерти се надяваха, че „умните санкции“ ще бъдат по-прецизни.

От фокус върху Централна Америка, санкциите много бързо се насочват на изток

Доказателството за новата концепция е Северна Корея, която през 2003 г. предизвика световна криза, като се оттегли от договор за ядрени оръжия. Официалните лица от Министерството на финансите при президента Джордж У. Буш младши не само че насочиха санкциите към банка в Макао, която обработваше плащанията за Пхенян, но и заплашиха всяка банка, която търгува с тази банка.

Мерките забавиха финансите на Пхенян. Този случай беше откритие за служителите на Министерството на финансите: Америка изглеждаше, че е победила противник от другия край на света без да изстреля нито един куршум или да не похарчи нито стотинка.

„Това беше ключов момент. Министерството на финансите получи зелена светлина да започне да удря с чук“, каза Кристен Пател пред WP, която заемаше високи позиции в мрежата за борба с финансовите престъпления на Министерството на финансите от 2015 до 2017 г. и сега преподава политика на санкции и нелегално финансиране в Университета на Сиракуза.

Финансовото ведомство бързо се пренасочи към по-големи цели и по-агресивно прилагане на санкциите

През 2010 г. президентът Барак Обама работи с Конгреса за одобрение на санкции, предназначени да принудят Иран да се откаже от ядрените си амбиции. Министерството на правосъдието започна да налага милиарди долари глоби на западни банки, които нарушаваха забраните на Министерството на финансите и продължиха да работят с ислямската република.

Тези санкции се прилагаха не само към Иран, но и към фирми, търгуващи с Иран, подкопавайки връзките на Техеран с международните пазари. Иранските лидери се предадоха, решавайки да търсят ядрена сделка, която обещаваше край на финансовата.

При втория мандат на Обама санкциите се превърнаха в нарастващ списък от цели, включително военни официални лица в Демократична република Конго, доставчици на йеменската армия, либийски официални лица, свързани с Муамар Кадафи, до сирийския президент Башар ал-Асад и неговото широко обкръжение след бруталната разправа с протестиращи цивилни в Сирия.

Конгресът също се включи, като поиска Държавният департамент и Белият дом да налагат санкции, които в някои случаи изглеждаха насочени към прекратяване на чуждестранната конкуренция за индустриите в родните щати.

Този натиск излиза извън контрол, предупреждават експерти

„Умните санкции бяха предназначени да бъдат буфер от опции, където съответстващата санкция се прилага спрямо нарушителя, дори и това да засяга цялата страна“, каза Джордж Лопес, експерт по санкции от Университета на Нотр Дам (щата Индиана, близо до град Саут Бенд), който е признат за популяризиране на тази идея преди повече от 20 години.

През 2014 г., незаконната инвазия и анексиране на Крим от Русия предостави голямо предизвикателство за Министерството на финансите. Страни като Северна Корея и Иран бяха разглеждани като сериозни заплахи за националната сигурност, но никой не вярваше, че те са интегрална част от глобалните финанси. Сега Министерството на финансите беше принудено да се справи с една от десетте най-големи икономики в света. Неправилният ход можеше да доведе до сътресение на глобалните пазари.

Служителите на Министерството на финансите, които преди това работеха в анонимност, започнаха да предлагат препоръки директно на служители от кабинета, които също така чуваха предупреждения и оплаквания от загрижени от мениджърите на едни от най-големите компании и ръководители на банки на Wall Street. Санкциите изведнъж станаха ключови в нововъзникващата „конкуренция на големите сили“ между Вашингтон, Пекин и Москва.

Плановете за реформи са отложени

До момента на встъпването в длъжност на Байдън, беше постигнато съгласило, че нещо трябва да се промени. През лятото на 2021 г. петима служители на Министерството на финансите подготвиха вътрешен проект, предлагащ преструктуриране на системата за санкции. Документът е около 40 страници, според двама от неговите автори, и представлява най-съществената реформа на политиката по санкциите за десетилетия.

Но, както и в предишните четири администрации, екипът на Байдън намери начин да се откаже от реформата.

Служителите на Министерството на финансите наблюдаваха как техните шефове премахват ключови части от плана им, включително разпоредба, която щеше да създаде централен координатор, казаха запознати с документа, които пожелаха анонимност. Когато Министерството на финансите публично публикува своя „Преглед на санкциите за 2021 г.“ през октомври същата година, 40-страничният проект беше сведен до осем страници и съдържаше най-меките препоръки от предишния документ, посочиха източниците.

Четири месеца по-късно, руски войски нахлуха в Украйна и Байдън стартира безпрецедентно налагане от общо 6000 броя санкции (на личности, компании и организации) в рамките на две години. И не само срещу Русия: Администрацията на Байдън е наложила санкции, включително срещу израелски заселници на Западния бряг, бивши правителствени служители в Афганистан, предполагаеми търговци на фентанил (наркотик) в Мексико и компания за шпионски софтуер от Северна Македония. Междувременно, санкциите, които Байдън беше казал, че ще облекчи, като тези, наложени от Тръмп на Куба за пурите, бяха основно запазени под натиск от Капитолия, въпреки мнението на висши служители от администрацията, че ембаргото е контрапродуктивно и неуспешно.

Според NYT, администрацията на Байдън е предприела стъпки за смекчаване на последиците от санкциите. Миналата година Министерството на финансите обяви, че е наело икономисти, които да работят в ново звено, анализиращо икономическите въздействия на санкциите. Хуманитарни групи похвалиха усилията на администрацията на Байдън, че с промените критични за здравето медицински доставки и храни могат да влязат в страни под санкции. И някои от най-лошите страхове на критиците не се сбъднаха: доларът не беше засегнат, остава водещата световна резервна валута, поне засега.

„Санкциите са важен инструмент, който може да помогне за насърчаване на нашата национална сигурност, но те трябва да се използват само като част от по-широка стратегия за външна политика. Прегледът на санкциите на Министерството на финансите за 2021 г. предостави полезна карта за прецизирането при използването на този важен инструмент“, каза заместник-министърът на финансите Уоли Адеемо в изявление пред Washington Post.

Но други инструменти изглежда се влошават. Настоящи и бивши държавни служители в САЩ описват натоварването на OFAC като задушаващо, тъй като агенцията е засипана с десетки хиляди искания от частния сектор. Някои служители на Белия дом са предоставили на неправителствени организации да разгледат сценарии, в които санкциите ще трябва да бъдат увеличени, за да се справят с американските противници, според двама запознати с въпроса, които пожелаха анонимност.

В края на 2022 г. старши съветници на Белия дом отново проведоха дискусии за реформиране на санкциите на САЩ. В затворени за медиите разговори, в които се включва и Байдън, експретите говориха за необходимостта от поставяне на насоки за икономическата дипломация, включително ограничаване на използването на санкции до моменти, когато „основните международни принципи, които поддържат мира и сигурността, са заплашени“, каза един от участващите в разговорите.

Но разговори бяха отложени за неопределено време заради по-належащи за разрешаване проблеми, обобщава WP.

Обзорът е публикуван първо на dir.bg