ЕК започва разследване за модернизацията на 2 белгийски атомни централи
Източник: Wikipedia.
Европейската комисия e започнала задълбочено проучване за държавната помощ, поискана от Белгия във връзка с удължаване живота с 10 години на двете атомни електроцентрали „Дул“ 4 и „Тианж“ 3 с общ капацитет от 2 гигавата. Реакторите са съсобственост на Electrabel - дъщерно дружество на Engie ( с дял от 89,8%) и Luminus - дъщерно дружество на EDF, което има дял от 10,2%.
Сагата с Engie
Преговорите по модернизацията на т.нар. най-нови белгийски атомни централи започнаха преди повече от 2 години и се провеждаха лично в присъствието на служебния в момента (тогава редовен) премиер Александър де Кроо и енергийният министър Тине ван дер Стратен. ( на снимката долу)
Обсъжданията с ръководството на компанията майка Engie преминаваха на приливи и отливи, на моменти в задънена улица. Основният спор бе за сумата, която трябва да платят французите по погребването на отработеното ядрено гориво и излезли от експлоатация съоръжения.
Финалните преговори и подписването на споразумението бяха обявени от Белгийското правителство и Engie през юни. Според предварителните разчети това ще струва на французите между 20 и 22 млрд. евро
За пълното извеждане от експлоатация на мощностите френската компания и няколко поредни правителства се подготвят от десетилетия. Още от 2003 година дъщерната фирма Engie Electrabel е задължена да внася във фонд, предназначен за демонтиране на електроцентралите и управление на ядрените отпадъци. Към 31 декември 2021 г. по сметката на този фонд има натрупани над 14 милиарда евро. Оставащата огромна сума обаче трябва да се досъбере.
От своя страна белгийското правителство е поело ангажимент да подкрепи проекта с бюджетни средства, именно за които ще проверява Брюксел дали са спазени всички законодателни разпоредби.
В разследването на ЕК попадат още и редица други договорени условия между кабинета на Де Кроо и мениджмънта на Engie. Параметрите на договорката попадат в специално сключено споразумение.
В документа е записано, че за модернизацията ще бъде създадено съвместно предприятие 50-50 между белгийската държава и Electrabel, което ще притежава, заедно с Luminus, централите и тяхното производство. Ще бъде емитиран заеми от акционерите и вливане на капитал от белгийската държава и Electrabel на обща стойност около 2 милиарда евро за покриване на капиталовите разходи, необходими за удължаването.
В договора, обект на разследване, също са записани всички механизми за финансова подкрепа, предоставени от белгийската държава, включително предварително финансиране на разходите на Electrabel за развойните дейности, договора за разлика, заем от приблизително 580 милиона евро и оперативна гаранция за паричните потоци.
От Еврокомисията още казват, че ще проверят и клаузата за прехвърляне на задължения от Electrabel към белгийската държава относно дългосрочното съхранение и окончателното погребване на ядрени отпадъци и отработено гориво срещу плащането на еднократна сума от 15 милиарда евро.
Споделяне на риска и правна защита в случай на бъдещи законодателни промени, по-специално по отношение на ядрените оператори в Белгия или ядрените дейности на Electrabel.
Разследващите уточняват, че всички описани параметри и детайли по договора се разглеждат съвкупно с оглед одобряването на държавна помощ. В съобщение до медиите се допълва, че в документацията имало съмнения, което е породило задълбоченото разследването. Междувременно страните могат да направят своите възражения или коментари. Очакванията са същинската модернизация на атомните блокове да започне през есента на 2026 година.
Към момента в страната действат 5 реактора oт общо 7. Първият реактор на АЕЦ „Тианж“ 2, разположена в близост до Антверпен беше спрян през 2022, а вторият през януари 2023. Остават в експлоатация „Дул“ 1,2 и 4 и „Тианж“ 1 и 3. След зимата на 2025 г. още три реактора вероятно ще излязат „в пенсия“.
Мисълта за по-дълъг живот и след 2035 идва и след изпратен до кабинета анализ на риска, разработен от белгийския оператор Elia. В него се казва, че може да има недостиг на електроенергия през следващите години. В най-лошия случай дефицитът може да нарасне в края на 2025 г. до 1, 2 гигавата (GW), което е една десета от пиковото потребление.
Премиерът Александър Де Кроо и министърът на енергетиката Тине ван дер Стратен са единодушни, че нe искат да поемат никакви рискове със сигурността на доставките.
Депонирането
Паралелно с удължаване живота на атомните централи, бившето вече редовно правителство постави началото на дълъг процес по изграждането на надземно хранилище (на снимката по-долу). За него се говори от близо 2 десетилетия, но поради експертни оценки и съгласувателни процедури едва през средата на 2023 година имаше окончателно решение.
Снимка: businessam.be
Обектът за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци ще се намира в Десел. Това означава, че тези отпадъци могат да представляват опасност за хората и околната среда за около 300 години. Така че трябва да намерим решение, което е безопасно в дългосрочен план, казва говорителят на Националния институт за радиоактивни отпадъци (NIRAS) Зигрид Еекхаут.
Заравяне на отпадъци без ясен бюджет
Снимка: RTBF
На този етап обаче за дълбоко съхранение се говори само сред политиците и енергийната гилдия. За конкретни решения и терени няма яснота. По план работата по погребването от оборудването от всички спрели АЕЦ ще продължи десетилетия. Същинското депониране обаче няма да започне преди 2040 година. Първите отпадъци може да слязат под земята през 2070 г., а най-радиоактивните – през 2100 година. Към 2130 година площадката, на която ще се намира оборудването, ще бъде окончателно затворена.
Бъдещото депо за дълбоко съхранение на отпадъците ще бъде на 400 метра под земята. Засега това е сигурното в сложната схема. Тепърва предстои това или някое следващо правителство на Белгия да реши къде точно ще бъде разположено както и колко ще струва на данъкоплатеца,
Сложният проект се движи под зоркото око на специалистите от Националната агенция за радиоактивни отпадъци ONDRAF. Още преди години е изчислено, че ще струва около 12 млрд. евро при 200 метра дълбочина, разказа преди около година говорителят Зигрид Еекхаут за френскоезичната национална телевизия RTBF по повод поредните сложни преговори за бъдещето на двете централи.
Годините минавали, а проектите се менели както и дълбочината на заравяне. А проектът поскъпвал все повече и повече. С драстичния скок на цените на суровините заради войната в Украйна съхранението е преоценено от 12 -22 милиарда евро.
Пак ли ще е за сметка на данъкоплатецът, се пита в репортажа. В един бъдещ период, ако се стигне до опция за заравяне на още по-голяма дълбочина от 600 метра или ако правителството реши да се съхраняват не на едно, а две места – следователно тези допълнителни разходи ще бъдат поети от бюджета.
"Говорим за отпадъци, които ще са опасни стотици хиляди години. Затова днешните решения до голяма степен засягат бъдещите поколения. Ето защо е важно те да се заравят в стабилен геоложки слой", казва Зигрид Еекхаут и без колебание сравнява строителната площадка с големите катедрали на Средновековието. „Няколко поколения са дали живота си по този проект с мисълта, че взимат решения за много години напред“, казва говорителят.
Националната агенция си дава ясна сметка за големия залог. Затова заедно с Националния институт за радиоактивни отпадъци (NIRAS) и фондация "Крал Бодуен" инициираха през миналия април началото обществен дебат за бъдещето на радиоактивните отпадъци. Резултати, които ще се предложат за обсъждане на „наследниците“ на Александър де Кроо – които и да са те.