МАЕ повишава прогнозата си за ръста на търсенето на петрол в света през 2024 г.

Световното търсене на петрол продължава да се забавя, като ръстът през второто тримесечие на 2024 г. намалява до 710 хил.барела на ден (б/д) на годишна база, което е най-бавното тримесечно увеличение от четвъртото тримесечие на 2022 г. Потреблението в Китай се сви, тъй като започна възстановяване на страната след пандемията. Прогнозите са, че глобалното нарастване  ще е средно малко под 1 млн. б/д през 2024 г. и 2025 г., тъй като се отразяват ниският икономически ръст, по-голямата ефективност и електрификацията на превозните средства. Това се посочва в новия месечен доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Прогнозите са производителността на глобалните рафинерии да нарасне с 950 хил.б/д до 83,4 млн. б/д през 2024 г. и с 630 хил.б/д до 84 млн. б/д  през следващата година. Слабото търсене и ниските маржове оказаха натиск върху преработката на суров петрол в Китай и Европа през май. Маржовете намаляха през юни в Атлантическия басейн и са близо до многогодишно дъно. В Азия те се възстановиха скромно през юни, тъй като намаляването на продажбите облекчи напрежението на регионалните пазари на суров петрол.

Цените на суровия петрол се възстановиха от шестмесечно дъно през юни, като фючърсите на Brent се повишиха с 5 долара за барел до 86 долара за барел. Падащите акции на суровия петрол, късите позиции на инвеститорите и подновеното геополитическо напрежение в Близкия изток допринесоха за по-високите цени, като позициите на фондовете се възстановиха от исторически ниски нива.

Търсене

Търсенето на петрол в света през 2024 година в сравнение с миналата ще се увеличи с 974 хил. барела на ден (б/д), според месечния доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ). Преди месец агенцията прогнозира, че този ръст ще е от порядъка на 962 хил. б/д. Това означава повишаване на прогнозата за ръст на търсенето с 12 хил.б/д.

Анализаторите от МАЕ понижават очакването си за търсенето през 2023 – 2025 години. Според тях, през миналата година то е било 102,09 млн. б/д (през юни оценката бе за 102,24 млн.б/д), а за 2024 г. се очаква да е на ниво от 103,06 млн.б/д (предишното очакване бе за 103,2 млн.б/д). За 2025 г. прогнозата е за 104,04 млн. б/д (през юни бе за 104,23 млн.б/д).

В частност това означава промяна на очакванията в посока към спад 52 хил. барела на ден на ръста на световното търсене на петрол през 2025 г. – от 1,03 млн.б/д до 979 хил.б/д.

Една от причините за преразглеждане на прогнозата, според МАЕ е по-слабото нарастване на търсенето на петрол през второто тримесечие. Според агенцията, то е било 710 хил.б/д, което е най-ниското ниво от четвъртото тримесечие на 2022 година. Експертите са убедени, че този факт е вследствие на нормализирането на темпа на ръст след пандемията и връщане към динамиката от 2010-те години.

Доминирането на Китай, на който през миналата година се е падал дял от 70% от световния ръст на търсенето изчезва. През 2024 г. и 2025 г. този резултат ще спадне до около 40%, като все по-важни стават нововъзникващите икономики като Индия и Бразилия. Диверсификация се наблюдава и при потреблението на нефтопродукти: дела на самолетното (реактивното) гориво в структурата на световния ръст е спаднал с 50% през миналата година до под 30% понастоящем“, се посочва в доклада.

Наблюдаваните световни запаси от петрол през месец май са се увеличили и то за четвърти пореден месец – с 23,9 млн. барела. Основно това е за сметка на ръста на резервите на сушата – с 41,3 млн. барела като тези в танкерите са спаднали със 17,3 млн. барела.

ОПЕК+

Страните от ОПЕК+ през юни са надвишили плана за добив на петрол, става ясно още от доклада.

Държавите от ОПЕК+ през юли са произвели петрол от порядъка на 34,43 млн. б/д, докато според условията на споразумението, предвид доброволните намаления на редица членове на обединението е трябвало да добият 33,85 млн. б/д, изчисляват анализаторите от МАЕ. Това, въз основа на резултатите от миналия месец  означава надвишаване на плановете с 580 хил.б/д. Спрямо май страните от ОПЕК+ са намалили добива на петрол с 50 хиляди барела на ден.

Добивът на държавите от ОПЕК, участващи в споразумението през юни е възлизало на 21,63 млн. б/д, което е с 410 хил. б/д над плана. Страните извън ОПЕК през миналия месец са произвеждали със 170 хил.б/д над разрешеното ниво – 14,38 млн.б/д (без Мексико – 12,8 млн.б/д).

Най-съществено превишаване на разрешенията добив на петрол през юни е регистрирано за ОАЕ – с 370 хил.б/д, Ирак – с 260 хил.б/д, Казахстан – 110 хил.б/д. Русия е надхвърлила целта си през миналия месец с 240 хил. б/д, произвеждайки 9,22 млн. б/д.

Според докладът, под целта за добив са останали Саудитска Арабия – 8,85 млн.б/д при план за 8,98 млн.б/д, както и Нигерия – със 180 хил.б/д и Азербайджан с 60 хил. б/д.

МАЕ очаква, че предвид постепенната отмяна на редица страни от ОПЕК+ на доброволните намаления, през четвъртото тримесечие добивът на държавите от обединението ще е с 560 хил. б/д над нивото от юни. Въпреки това, на света няма да достигат 800 хил. б/д петрол от ОПЕК+,  а през четвъртото – 400 хил. б/д.

Русия

Експортът на руски петрол и петролни продукти през юни е намалял със 160 хил. б/д (1,3%) -  до 7,6 млн. б/д в сравнение с месец май (7,7 млн. б/д). Основно това се дължи на намаляване на износа на продукти от петрол, а приходите са спаднали със 190 млн. долара (1,2%) – до 16,7 млрд. долара (за месец май – 16,9 млрд. долара), изчисляват още от МАЕ.

Въпреки това, приходите от експорт са били с 3,1 млрд. долара повече от юни миналата година.

Така, експортът на петрол е спаднал от 5 до 4,9 млн. б/д и е бил с 0,1 млн.б/д по-малко от преди година. Доставките на нефтопродукти са се свили от 2,8 до 2,6 млн. б/д и са били с 0,2 млн. б/д под това отпреди година. Според доклада, спад е отчетен за Китай, който е намалил покупките от 2,3 до 2 млн.б/д, за Индия – от 2 до 1,6 млн. б/д, за Турция – от 0,9 до 0,7 млн.б/д, за Близкия изток – от 0,9 до 0,8 млн. б/д. На този фон в посока към „неизвестни дестинации“ са нараснали доставките – с 0,9 млн. б/д до 1,3 млн. б/д.

По отношение на цената на петрола сорт Urals се отчита повишение през миналия месец с 2,2 долара – до 67 долара за барел, оставайки по този начин отново над ценовия таван, определен от Г7.