Глобалната данъчна система е пълна с вратички, а в тихите коридори на ООН се води битка

Опитите може да успеят, ако САЩ не им пречат, пише в статията си за американското списание Foreign Affairs (FA) Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц

Икономика / Анализи / Интервюта , Финанси
Георги Вулов
1452
article picture alt description

Снимка: iStock by Getty Images_Dir.bg

Глобалната данъчна система е пълна с вратички, чрез които корпорациите укриват данъци, предупреждават икономисти. В желанието си да промени ситуацията, в края на миналата година ООН прие резолюция, която да стимулира разработването на нова данъчна архитектура. Тези опити може да успеят, ако САЩ не им пречат, пише в статията си за американското списание Foreign Affairs (FA) Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц.

В тихите коридори на Обединените нации се води битка. Миналия декември Общото събрание на ООН прие резолюция за започване на преговори за нова, по-справедлива глобална данъчна архитектура. Предложената рамкова конвенция за международно данъчно сътрудничество има за цел да реформира настоящата разбита система, пълна с вратички, които позволяват на корпорации и богати хора да укриват данъци, бяха сред аргументите за приемането на резолюцията.

Мащабът на проблема е потресаващ

Сегашната система позволява на компании и богати лица да крият печалби в така наречените данъчни убежища. Всяка година 35% от транснационалните чуждестранни печалби – т.е. тези, спечелени от корпорации извън родната им страна – се падат на Швейцария, Сингапур, Бермудите и Каймановите острови, които са извън обсега на данъчните власти на страните, в които са базирани компаниите. Произтичащата годишна загуба от необлагане на печалбата от приходи се оценява на между 240 и 600 милиарда долара.

В резултат на това приходите от корпоративни данъци не са нараснали през последните години – но печалбите са – което е особено обезпокоително, като се има предвид острата нужда на много правителства от пари за решаване на екологични, хуманитарни и множество други неотложни проблеми, включително образование, здравеопазване и инфраструктура . Укриването на данъци пречи на правителствата по света да предоставят основни услуги на своите граждани, което допринася за глобалното неравенство, което достига невероятни висоти. По-малко от три хиляди души притежават близо 15 трилиона долара, което се равнява на годишния БВП на Германия, Индия, Япония и Обединеното кралство взети заедно, сочат данните на ООН от пакета документи към приетата резолюция.

Съществува ясна необходимост от международна конвенция, която да коригира тези грешки. Ето защо 125 държави, водени от Африканската група, най-голямата регионална организация в рамките на ООН, гласуваха в подкрепа на резолюция за преразглеждане на глобалната данъчна система. Лидерите на тези страни разбират, че данъчното облагане на големи, печеливши корпорации и милиардери е най-рационалният начин за увеличаване на приходите и че Рамковата конвенция на ООН ще помогне да започне този процес. С приемането на резолюцията държавите-членки имат възможността да създадат по-справедлив и по-ефективен глобален данъчен режим, който позволява на правителствата да финансират обществените блага и услуги, необходими за икономически растеж и намаляване на неравенството.

Но откакто реалните преговори започнаха през февруари, редица страни с високи доходи - Япония, Южна Корея, Великобритания и Съединените щати - правят всичко възможно да провалят усилията. Те искат да избегнат дублирането на паралелни усилия за реформиране на глобалните данъчни правила, водени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), клубът на най-богатите страни със седалище в Париж. Стиглиц, обаче, предупреждава, че десетилетният проект, който разработи така нареченото решение от две части на ОИСР, има сериозни недостатъци. Вместо да наливат повече ресурси в неуспешните усилия на ОИСР досега, Съединените щати трябва да подкрепят водените от Африка преговори под егидата на ООН.

Случаите на укриване на данъци се увеличават

Действащата в момента международна данъчна система, създадена преди век от Обществото на нациите, е предназначена не да максимизира икономическия растеж или да минимизира разликите в доходите, а да гарантира, че най-богатите компании не трябва да плащат прекомерни данъци или да поемат данъчната тежест върху доходите си в две различни юрисдикции. Обществото на нациите не могло да предвиди, че един ден компаниите ще използват тази система, за да избегнат напълно плащането на данък върху печалбата.

Преди три десетилетия глобализацията постави началото на златната ера на избягването на данъци. Цял екип от професионалисти: счетоводители, адвокати и консултанти помогнаха тази практика да се превърне от изкуство в наука. Разнообразие от сигурни убежища (наричани още данъчен рай) се появиха по света, за да осигурят значителна защита на печалбите, които иначе биха били обложени с данъци в други страни.

От 60-те години на миналия век световните корпоративни печалби намаляват, въпреки огромните увеличения на корпоративните приходи преди облагане с данъци, а глобализацията и развитието на цифровата икономика ускориха тази тенденция. Технологичните гиганти, които успяха да спекулират с потребителски данни, не остават по-назад по отношение на укриването на данъци.

Историческите споразумения на Apple с ирландското правителство

включително и сделки през 1991 г. и 2007 г., позволиха на компанията да отпише почти всички печалби в рамките на ЕС на европейската си централа в Корк,Ирландия. След това се възползва от вратичките в данъчните закони на Ирландия и САЩ, за да припише печалби на подразделения, които съществуват само на хартия и следователно не подлежат на данъчно облагане в нито една от страните. Според резултатите от разследване на Европейската комисия, благодарение на това споразумение до 2014 г. Apple намали данъчната тежест до едва 0.05%.

За транснационалните корпорации тази съмнителна практика се превърна в норма. Например преди две години 37-те служители на Shell на Бахамските острови генерираха 28 милиарда долара приходи и 1.55 милиарда долара необлагаеми печалби, според отчета на компанията за 2022 г.

Първата реакция

С нарастването на броя на данъчните убежища расте и общественото възмущение от укриването на данъци от най-богатите корпорации в света. Лидерите на Г-20 осъзнаха проблема още през 2013 г., когато острата нужда от пари след световната финансова криза ги накара да поискат от ОИСР да намери решение, което ако не да спре, то поне да намали проявите на тази тенденция. През 2016 г. стартираха дискусии под егидата на т. нар. приобщаваща рамка, която включи повече от сто държави извън ОИСР в съответните преговори. Всеобхватната рамка предлага „двустранно решение“ и през 2021 г. 138 държави и юрисдикции се съгласиха да го приложат, въпреки че подробностите не бяха уточнени.

Първият компонент разпределя данъчните права между страните, но само за стоте най-големи и печеливши мултинационални корпорации и само за част от общите печалби – схема, която няма икономическа обосновка. Такъв тесен обхват обещава от 9.8 до 22.6 милиарда долара годишно.

Междувременно вторият компонент е предназначен да елиминира практиката на „надпревара за отстъпки и изключения“, при която държавите предлагат преференциално третиране на мултинационалните корпорации в замяна на инвестиции. Това осигурява глобална минимална ефективна данъчна ставка от 15%, което е относително ниско в сравнение със ставките, наложени от повечето страни. Очакваше се това да генерира допълнителни 190 милиарда долара приходи годишно. Затова пък международните корпорации имат право да плащат по-малко от средните или малките местни компании, които се облагат с много по-високи данъци.

Войната в Украйна ускори дискусията по данъчната резолюция

Външните министри на страните от Европейския съюз подкрепиха предложението за въвеждане на данък върху печалбите от замразени руски активи в края на януари тази година. Идеята замени предишното предложение за конфискация на руските активи, предложено от САЩ, според Bloomberg, тъй като много страни от блока се противопоставиха на пряката конфискация на тези средства.

Половин месец по-късно Cъвeтът нa Eвpoпeйcĸия cъюз пpиe зaĸoн зa cъxpaнявaнe нa oчaĸвaнитe пeчaлби oт зaмpaзeни държавни aĸтиви нa pycĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa, ĸaтo пъpвa ĸoнĸpeтнa cтъпĸa ĸъм цeлтa нa блoĸa дa изпoлзвa пapитe зa финaнcиpaнe нa възcтaнoвявaнeтo нa Уĸpaйнa. Според Rеutеrѕ, EC и cтpaнитe oт Гpyпaтa нa ceдeмтe (G7) зaмpaзиxa oĸoлo 300 милиapдa eвpo (323 милиapдa дoлapa) aĸтиви нa Pycĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa cлeд нaxлyвaнeтo нa Mocĸвa в Уĸpaйнa. EC и G7 oбcъждaт пoвeчe oт гoдинa дaли и ĸaĸ тeзи cpeдcтвa мoгaт дa бъдaт изпoлзвaни, пpипoмня aгeнциятa.

През юни в италианския град Пулия и Г7 наред с другите икономически и политически проблеми обсъди и замразяването на руските активи, като подкрепи приетия от ЕС закон за конфискация на печалбата от замразените руски активи (данък върху печалбата).

Предложеният минимален данък съдържа сериозни вратички

които биха изключили значителен дял от печалбите на гиганта от минималната данъчна основа, като по този начин биха намалили минималната ефективна данъчна ставка под 15% (за сравнение, Независимата комисия за реформа на Международното корпоративно данъчно облагане (ICRICT), която Стиглиц ръководи съвместно с икономиста Джаяти Гош, се застъпва за 25-процентов минимален данък без вратички, който би набрал повече от 500 милиарда долара годишно.

И двата фактора, въпреки че намаляват, не премахват финансовите стимули на международните корпорации да прехвърлят печалби към данъчни убежища. Дори при новата система подобни убежища, конкуренция и прехвърляне на печалби ще продължат да процъфтяват, тъй като корпорациите ще продължат да имат огромна свобода на преценка да разпределят печалби в юрисдикции с ниски данъци или липса на облагане върху печалбата.

Ново начало

Първият в света опит за реформа на глобалната данъчна система чрез ОИСР на практика се провали . Но процесът в ООН, особено след приемането на резолюцията продължава и все още може да вдъхне нов живот за реформа на данъчната архитектура.

Страните, подкрепящи Рамковата конвенция на ООН, признават както силните, така и слабите страни на подхода на ОИСР. Той се основава на работата относно данъчното облагане на мултинационалните предприятия, но разширява обхвата си, за да включва например данъци върху свръхбогатите лица. Освен това, има за цел да гарантира, че корпорациите плащат повече и данъчните права се разпределят по-справедливо. За разлика от модела на ОИСР, Рамковата конвенция на ООН вероятно ще разгледа и така необходимите екологични данъци, особено тези, свързани с изменението на климата и обезлесяването. В свят, в който сътрудничеството в борбата срещу глобалното затопляне е критично, противопоставянето на САЩ на инициативата на ООН изглежда контрапродуктивно.

Никой не иска да отстъпи властта, така че не е изненадващо, че богатите страни биха предпочели да преговарят по данъчните въпроси в рамките на ОИСР, където имат по-голям контрол. Но трябва да разберат, че конструктивното участие в нови преговори е в техен интерес. В противен случай съществува риск от загуба на морално и икономическо превъзходство. Позволявайки на корпоративните интереси да влияят на техните позиции по този начин, богатите държави неволно разкриват слабостите на собствените си демокрации.

Един по-добър глобален данъчен режим би бил в интерес на всички страни, включително Съединените щати. Неспособни да съберат достатъчни данъчни приходи от мултинационалните корпорации, правителствата не успяват да изпълнят обещанията си, като саботират социалното сближаване и доверието. Общественото недоволство, от своя страна, отваря вратата за популизъм, приливна вълна, която представлява основна заплаха за всички демокрации.

Като се противопоставят на Рамковата конвенция на ООН, Съединените щати също предизвикват обвинения върху себе си в лицемерие. Администрацията на президента Байдън, макар да призовава за по-високи данъци в страната, особено за могъщите корпорации и най-богатите хора, продължава да поддържа система с ниски международни данъчни ставки и множество вратички за укриване. Съгласно правилата на ОИСР мултинационалните корпорации все още могат да прехвърлят производството и печалбите си в юрисдикции с ниски данъци - макар и не в същия мащаб, както преди.

Според Стиглиц, провалът на плана на ОИСР трябваше да е достатъчен, за да подкрепи зараждащите се усилия в ООН. Нобеловият лауреат смята, че Вашингтон има и друг мотив: Китай се обяви в подкрепа на Рамковата конвенция на ООН и участието му може още повече да отчужди развиващите се страни от Съединените щати. За тях геополитическата конкуренция от Китай служи като особено силен стимул да подкрепят идеята за преразглеждане на глобалните данъчни правила. С постоянно недостиг на средства, развиващите се страни все повече се обръщат към Пекин за финансиране. Ако Вашингтон се надява да запази влияние по глобалните въпроси, се нуждае от съюзници и сътрудничество, насочени към насърчаване и запазване на по-справедлив икономически ред. За тази цел Съединените щати трябва да помогнат на ООН да създаде наистина всеобхватна данъчна система.

Правилото „една държава, един глас“ в рамките на ООН означава, че процесът ще продължи и през следващите години ще бъде приета рамкова конвенция за данъците – със или без подкрепата на САЩ. Рамковите конвенции влизат в сила дори ако не всички държави са съгласни с тях. Съединените щати изиграха критична роля в изготвянето на множество международни договори, които в крайна сметка не бяха ратифицирани, като например Конвенцията за морското право и за биологичното разнообразие. По отношение на данъците ООН също ще определи нови стандарти и норми. С течение на времето Америка ще се придържа към тях именно защото е помогнала за оформянето им.

Тридесет години след края на Студената война световният ред претърпява огромни структурни промени, водени от предизвикателството на Китай към хегемонията на САЩ. Вашингтон трябва да гледа на преговорите по рамковата конвенция за международно данъчно сътрудничество като на възможност да помогне за оформянето на справедливи глобални правила, които повечето, ако не и всички страни ще подкрепят. Неуспехът да не се включи конструктивно в преговорите - или още по-лошо, опитът да ги провали - може да тласне развиващите се страни в обятията на главния съперник на Съединените щати - Китай.

Поради всички горепосочени причини противопоставянето на САЩ на Рамковата конвенция на ООН за международната данъчна система не е лесно за разбиране, освен ако позицията им не се ръководи от корпоративни интереси, а не от национални, пише в края на статията си за FA Джоузеф Стиглиц.

Обзорът е публикуван първо на business.dir.bg

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща