Декарбонизацията на сградите може да промени Зелената сделка или да я провали

Сградите и транспортът са двата най-важни аспекта, които трябва да се декарбонизират, за да се постигнат целите на ЕС в областта на климата до 2030 г. Те обаче имат и най-пряко въздействие върху гражданите на ЕС в ежедневието им, тъй като изборът да се извърши енергийно обновяване или да се закупи ново електрическо превозно средство е решение, което е свързано със значителни разходи.

Това пишат в своя статия, цитирани от Euractiv, Угне Келяускайте научен сътрудник, Бен Макуилямс асоцииран сътрудник, Джовани Сгаравати анализатор в областта на енергетиката и климата и Симоне Таляпиетра старши сътрудник в Bruegel.

Авторите посочват, че основен проблем, който е отговорен за бавния темп на декарбонизация в тези два сектора досега, е невъзможността да се определят цените на външните фактори.

За да коригира този проблем, ЕС въведе със "зелената сделка" нов пазар на въглеродни емисии - Схема за търговия с емисии II (СТЕ II), която интернализира цената на CO2 при използването на изкопаеми горива за отопление на околната среда и при вътрешно горене в транспорта.

„Считаме, че това е незаменим политически инструмент за ускоряване на декарбонизацията на ЕС. В края на краищата, създадената СТЕ, обхващаща електроенергийния и промишления сектор, помогна за намаляване на емисиите в тези сектори с 47 % спрямо нивата от 2005 г., което ги постави на път да постигнат целта за 2030 г. от -62 %“, казват те.

При все това декарбонизацията на сградите и транспорта не може да бъде оставена само на цените на въглеродните емисии, тъй като това може да се окаже твърде скъпо за крайните потребители и да предизвика социална и политическа реакция. Авторите смятат, че страните от ЕС се нуждаят от ясна стратегия за това как предвиждат да подпомагат потребителите и от подробна информация за основните политики, които искат да приложат, за да улеснят зелените инвестиции преди пълното въвеждане на СТЕ II през 2027 г. и до 2030 г., когато цените ще се движат свободно.

За да предпази уязвимите граждани от по-високите разходи, произтичащи от СТЕ II, ЕС с право създаде социален фонд за климата. В периода 2026-2032 г. фондът ще разполага с максимум 65 млрд. евро от приходите от СТЕ II, а държавите трябва да внесат поне още 25 % в плановете си за изразходване на приходите, което ще увеличи ресурсите на Социалния климатичен фонд до поне 87 млрд. евро.

До края на юни 2025 г. държавите членки ще трябва да представят на Европейската комисия плановете си за това как да изразходват средствата. От основно значение е тези социални климатични планове да бъдат изготвени по възможно най-задълбочения начин, тъй като само ефективното използване на фонда ще позволи на уязвимите потребители да се възползват от предимствата на прехода към чистота, като се изгради обществена подкрепа.

„Важно е да се подчертае, че по-голямата част от приходите от СТЕ II ще се управляват пряко от националните правителства. Ако приемем, че цената на въглеродните емисии в СТЕ II е 60 евро, през 2026-2032 г. очакваме общите приходи, управлявани на национално равнище, да бъдат около 275 млрд. евро, или две трети от общите очаквани приходи от 362 млрд. евро“ пишат експертите.

Според тях правителствата трябва да използват тези средства в подкрепа на внедряването на решения за ниски емисии в транспорта и отоплението или за смекчаване на социалните въздействия.

Това създава компромис между компенсирането на потребителите и насърчаването на нисковъглеродните инвестиции, както и между мерките за подпомагане на декарбонизацията на отоплението и охлаждането или на транспорта.

Що се отнася до сградите, страните се споразумяха за преработката на Директивата за енергийните характеристики на сградите (EPBD), като подробно описват целите за спестяване на енергия за жилищни, търговски и обществени сгради. Страните от ЕС трябва да приемат сериозно целите на EPBD и да прилагат политики за ускоряване на реконструкциите на сградите и приемането на чисто отопление.

Ако не го направят, целите на ЕС в областта на климата ще станат недостижими и разходите за превръщане на битовото отопление в обект на търговия с емисии може да бъдат почти два пъти по-високи от разходите за подпомагане на домакинствата по време на енергийната криза през 2022 г.

Правителствата обаче заделиха 540 милиарда евро енергийни субсидии за крайните потребители по време на енергийната криза, което предполага, че приходите от високите цени на СТЕ II също ще бъдат върнати на домакинствата като компенсация.

Постигането на целите на EPBD изисква запълване на инвестиционна дупка от около 150 милиарда евро годишно до 2030 г. Това е обезсърчаваща, но осъществима цел.

Чрез оползотворяване на спестяванията на енергия от електрификация и преоборудване, за да се намалят първоначалните разходи за обновяване, недостигът на инвестиции може да бъде повече от наполовина. Освен това ефективното използване на фондовете на ЕС и приходите от търговия с емисии допълнително ще намалят разликата.

Необходима е комбинация от грантове, преференциални заеми и задължения, тъй като нито една политика няма да ускори енергийното обновяване. Даването на приоритет на безвъзмездните средства за най-лошите сгради, често обитавани от уязвими потребители, ще донесе както климатични, така и социални ползи.

Традиционните публични субсидии не са ангажирали успешно банковия сектор, който сега трябва да помогне за насърчаване на частно-публични механизми за финансиране. Държавите също трябва да коригират относителните цени на енергията за отопление чрез данъчно облагане и субсидии и да разширят обслужването на едно гише, за да рационализират процеса на обновяване за потребителите.

До 31 декември 2025 г. държавите от ЕС трябва да представят на Комисията своите проекти на национални планове за обновяване на сгради, в които се изясняват прилаганите и планираните политики, нуждите от инвестиции, източниците и мерките за финансиране и административните ресурси за обновяване на сгради.

Внимателната подготовка на тези документи ще бъде от основно значение за предотвратяване на обратната реакция от прибързани мерки, както се вижда в Германия със забраната на котлите с изкопаеми горива, както и за гарантиране на дългосрочни непрекъснати политики, които също са фискално устойчиви.

Въпреки това, дори при най-ефективното използване на публичните разходи и приходите от СТЕ II – оценени на 30 милиарда евро на година за енергийни реновации – продължава да съществува разлика от 20 милиарда евро годишно. Следователно е важно ЕС да остави достатъчно поле за фискална маневра на държавите-членки, за да предприемат необходимите инвестиции в този ключов сектор за декарбонизацията на континента.