Политическото говорене в ЕС влияе значително на цените на емисиите CO2

Водещата цена на CO2 в ЕС се влияе значително от това дали индустрията смята ангажиментите на политиците за климатични амбиции за достатъчно надеждни. Това сочи ново моделиране на изследователи, цитирано от Euractiv.

В края на 2023 г. цената на CO2 в ЕС – обхващаща емисиите от промишлеността и енергийния сектор – се срина, което озадачи наблюдателите. Кризата на доверието в ангажимента на политиците към действията в областта на климата може да е отчасти виновна, показват нови проучвания в тази посока.

Преди това понижение на цената на CO2 в ЕС имаше продължителен ръст от 2020  г. насам. Обратно, това може да се отдаде на компаниите по това време, които са приемали сериозно обещанията на политиците в областта на климата, се казва в нова статия, публикувана в списание Nature.

Тъй като политиците започнаха сериозно да се отнасят към системата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ), компаниите започнаха да организират управлението на своите сертификати по начин, насочен към бъдещето – очертавайки по-ясен път към неутралността на климата в индустрията и енергийния сектор, твърдят изследователите.

Робърт Пицкер, изследовател на енергийната система, който е съавтор на изследването, го обясни, като извлече поуки от кризата с еврото, когато шефът на Европейската централна банка Марио Драги прословуто се зарече да направи „каквото е необходимо“, за да спаси общата валута на ЕС.

Неговото твърдение беше счетено за достоверно от пазарните играчи и това беше достатъчно, за да стабилизира ситуацията.

През 2021 г., когато бавно покачващата се цена на CO2 в ЕС се повиши, изпълнителният вицепрезидент на ЕК, отговарящ за Зелената сделка, Франс Тимерманс, подчерта тогава: „Ако искаме да постигнем целите си, мисля, че цената трябва да бъде много по-висока, отколкото е дори при 50 евро.”

Пазарите „вероятно са оценили това като важна информация“, че политиците няма да се „намесят“ в пазара на въглеродни емисии, за да намалят цените до нивата преди 2020 г., смята Пицкер. Вследствие на това цените на въглеродните емисии в ЕС продължиха ралито си преди да достигнат връх от 100 евро за тон CO2 през февруари 2023 г. – след което цените бавно се сринаха.

„Ако доверието в климатичните цели на ЕС отслабне, цените на въглеродните емисии могат да се понижат“, обясни Джоана Ситарц, учен от германския Потсдамски институт за изследване на въздействието върху климата, която е автор на изследването.

Използвайки модела LIMES-EU, изследователският екип показа, че „ефектът на политическото доверие върху цената е значителен“, добави Пицкер.

„Вземащите решения трябва да третират доверието като ключова променлива“, смята той.

Индустрията не е напълно убедена

Йоахим Хайн, който се занимава с въпросите на ценообразуването на въглеродните емисии за германската индустриална асоциация BDI, твърди, че цените на СТЕ „нямат много общо с доверието в политиката“.

Вместо това той предположи, че компаниите реагират на новите закони и съпътстващата несигурност, като граничното мито за CO2 (CBAM). Компаниите се запасяват със сертификати за емисии, което тласка цените нагоре.

Кристиан Мюлер, който се занимава с проблемите на системата за търговия с емисии в химическия гигант Evonik, изрази подобни съмнения, че има силна връзка между изявленията на политиците и цените на CO2: „Разбира се, знаете, че има цел [климатична неутралност], но как това ще бъде отразено в СТЕ в крайна сметка?“

Въпреки това, той едновременно потвърди едно основно твърдение, направено от изследователите на въглеродния пазар. „Ние действаме много далновидно по отношение на нашите дейности по доставка на сертификати.“