Професионалната квалификация в строителния и енергийния сектор е водещ фактор за зеления преход

Пътна карта за повишаване на уменията на работещите в строителството предлага решения за кризата с липсата на квалифицирани кадри

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1358
article picture alt description

Снимка: iStock by Getty Images.

В случай, че не го знаехме досега, и Европейската комисия ни каза: ако не преодолеем повсеместния недостиг на кадри с адекватни на съвременния свят умения, всички усилия да генерираме устойчив икономически растеж в контекста на зеления преход са безпредметни. Препоръките за България в пролетния пакет на европейския семестър за 2024 г. в тази област са повече от ясни, но нека ги припомним накратко:

1. Значително ускоряване на изпълнението на кохезионната политика и на реформите в НПВУ и бързо финализиране на главата за REPowerEU, с отчитане на възможностите на инициативата "Платформа за стратегически технологии за Европа" за подобряване на конкурентоспособността на икономиката.

2. Подобряване на образованието и обучението, включително за групите в неравностойно положение, чрез подобряване на обучението на учителите и прилагане на методи за преподаване и учене, основани на компетенции. Решаване на проблема с недостига на работна ръка и подобряване на уменията на работниците, за да се повиши конкурентоспособността и да се подкрепи екологичният преход.

3. Намаляване на зависимостта от изкопаемите горива и ускоряване на прехода към чиста енергия. Укрепване на инфраструктурата на електропреносната мрежа чрез въвеждане на елементи на интелигентни мрежи. Справяне с енергийната бедност чрез целенасочени мерки за намаляване на дела на населението, което не може да поддържа домовете си достатъчно топли.

С една дума, инвестиции в а) зелени технологии, и б) компетенции за използването им. Каква обаче е действителността и какво можем да направим, за превърнем зеления преход от политическа дъвка и наказание за работещите в определени сектори в икономическа възможност, каквато той в действителност е?

Нужди от квалифициран персонал

Въпреки силно противоречивите и ограничени като наличност статистически данни, в публикуваната за обсъждане Националната пътна карта за повишаване на квалификацията и уменията в строителния сектор до 2030 г. е представен функционален анализ на потребностите от работна сила в строителния сектор. Допускането е, че за да се отговори на потребностите на пазара и публичните инвестиции в енергийна ефективност, в сектора трябва да бъдат привлечени над 52 000 служители – 25% над 198 200-те заети лица към 2022 г. по данни на Камарата на строителите в България (КСБ).  Основната част от тях – над 40 000, се търсят сред кадрите със средно професионално образование.

Самите автори на доклада – държаните агенции НАПОО и АУЕР, КСБ, БАИС и ЕнЕфект, твърдят, че дори и да се положат максимални усилия, подобна цел е нереалистична. По данни на МОН и НАПОО, през последните две десетилетия се наблюдава рязък отлив и в приема, и в броя на придобилите професионална квалификация в специалности, предполагащи реализация в сектора. Ясно е, че демографските тенденции в България също не дават основание за оптимизъм. В допълнение, строителният сектор в България е изправен и пред критичното предизвикателство да задържи младите таланти, завършили средни и висши професионални училища, които все по-рядко остават на работа в сектора.

Да се научим да правим повече с по-малко

Способността на строителния сектор да генерира заетост изглежда е достигнала своите граници и бъдещият растеж зависи от качествените промени в строителните техники, въвеждането на новаторски технологии, повишаването на производителността на труда и създаването на нови, привлекателни позиции за кариерна реализация за младото поколение, свързани с прилагането на информационни и комуникационни технологии. Все повече се налага изводът, че в  строителството, както и в много други сектори, няма друг избор, освен да се научим да постигаме повече с по-малко хора. Повишаването на производителността на труда е пряко свързано възприемането на иновации, особено в отговор на развитието на концепциите Индустрия 4.0 и Индустрия 5.0. За строителството това означава пълна дигитализация, повсеместно налагане на строителното информационно моделиране, обработване на големи масиви от данни, навлизане на изкуствен интелект, роботика и интернет на нещата (IoT), автоматизация при управлението на процесите, строителство с фабрично произведени компоненти и адитивно производство (3D принтиране). Все неща, които повечето от работещите в бранша тепърва предстои да усвояват.

В отговор, ученето през целия живот играе все по-важна роля. Това налага директна връзка между формалното и продължаващото образование, за да се осигури достъп на строителните професионалисти до непрекъснато развиващите се умения, изисквани от индустрията. Този процес неминуемо изисква бързото адаптиране на програмите за обучение и интензивно обучение за преподаватели и ментори в строителни компании, ангажирани с обучение на работното място. В допълнение, въвеждането на квалификационни изисквания и финансовите стимули за работодатели и обучаеми са ключови за преодоляване на отдавна известните бариери пред продължаващото образование: липса на време и желание на работещите в сектора, които получават постоянни възможности за реализация дори и без допълнителна квалификация. По този начин обаче, няма как да очакваме промяна нито в обемите, нито в качеството на строителната продукция.  

Приоритетни области

Въз основа на този анализ, екипът, разработил Пътната карта, идентифицира набор от мерки за подобряванe на образователните практики, обединени в следните приоритетни области:

1. Укрепване на институционалната рамка: стратегията подкрепя дейността на Секторните съвети за умения, създадени по проект „Модернизиране на професионалното образование и обучение“ на МОН, като насърчава взаимодействието между правителствени органи, професионални камари, индустриални асоциации, образователни и обучителни институции, бизнес и гражданско общество. Очакваните резултати включват актуализиране на списъка на професиите за професионално образование и обучение според изискванията на индустрията. Това ще увеличи пазарната конкурентоспособност и ще развие система за оценка на компетентностите, за да се отговори на новите технологии и работни процеси в строителството.

2. Политическа и регулаторна подкрепа: предвижда се съгласуване на промените в образователната практика с актуалните стратегии и планове за декарбонизация на национално равнище. Очаква се това да доведе до идентифициране на конкретни финансови инструменти за реализацията на мерките, предложени от Пътната карта.

3. Подобряване на образователната система: дейностите разработването на нови държавни образователни стандарти, учебни планове, програми и материали, фокусирани върху нововъзникващите технологии. Предлага се създаване на система за продължаващо професионално развитие, за да се развива работната сила в отговор на променящите се нужди на сектора. Това ще доведе до по-адаптивна индустрия и привличане на млади професионалисти, запознати с авангардните практики в областта на дигитализацията и кръговата икономика.

4. Сътрудничество с индустрията и интеграция на технологични иновации: Свързването на приема в професионалните гимназии с нуждите на регионалния бизнес носи ползи за местните икономики и конкурентно предимство в регионален план. Информационната кампания, регламентирането и стимулирането на обучение на работното място, създаването на технологични паркове и специализираната електронна платформа ще подобрят сътрудничеството между строителните компании, технологичния сектор и образователната система.

5. Ангажиране на заинтересованите страни: Мерките в тази област целят да подобрят репутацията на строителния сектор и да привлекат повече млади работници и специалисти с нужните знания и умения. Включването на теми за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници в началното и средното образование, осигуряването на качествено учебно съдържание и медийните кампании се очаква да изградят нов имидж на строителния сектор, така че той да бъде възприеман като устойчив, иновативен и привлекателен за кариерно развитие.

Система за продължаващо професионално развитие: Преодоляване на пропуските в уменията

Едно от най-интересните предложения на Пътната карта е създаването на система за продължаващо професионално развитие, която да гарантира непрекъснато актуализиране на уменията на строителните професионалисти. Концепцията си поставя като задача значителното ускоряване на скоростта и обхвата на професионалните обучения за работещите в сектора в сферата на енергийно ефективното строителство и инсталациите за възобновяема енергия. Тя също така цели да мотивира строителните работници да преследват допълнителни квалификации чрез иновативни методи за обучение като онлайн видео съдържание и интерактивни учебни модули, основани на принципа на микрообученията и интеграцията с международни сертификационни системи. Въпреки предстоящата промяна на националната квалификационна рамка, системата е максимално гъвкава, тъй като е основана на единици резултати от учене, включващи точно дефинирани знания, умения и компетентности. В зависимост от целите на образователните институции, те могат да се комбинират както в рамките на новите широкопрофилни професии, така и с цел създаване на кратки сертификационни курсове по определени теми.

Сътрудничество със заинтересованите страни

Към настоящия момент екипът, разработил Пътната карта, провежда активна кампания за осигуряване на институционална подкрепа за интегриране на документа както в националната стратегическа и планова рамка, така и в конкретните дейности на ангажираните институции и бизнеса. Всяка организация с отношение към предложените промени може да направи своите предложения и да заяви интерес за сътрудничество в специалната форма на адрес www.buildupskillsbg.eu, където могат да бъдат намерени и всички материали, свързани с предложения документ. Работата се очаква да бъде завършена в края на юли, а от септември се очаква да започнат и дейностите по разработването на новите държавни образователни стандарти в свързаните професионални области.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща