Уроците от енергийната криза като ръководство за предотвратяване на следващата

Анализът на цените на електроенергията не е лесен, особено когато става въпрос за високите цени през енергийната криза, последвала веднага след пандемията от COVID. Какви са уроците и възможностите в и след този тежък период за  държавите в ЕС, в частност за България и за пазарните участници ? Отговорите на тези въпроси дадоха участниците в дискусията „Пътят през енергийната криза: реакцията на България спрямо нарастващите цени е перспективи за новия дизайн на пазара на електроенергия на ЕС“. Събитието се организирана от новосъздадената научна лаборатория Net-Zero Lab@FEBA към Стопанския факултет на Софийския университет.

С участието на известни анализатори, Стопанският факултет на университета е готов с анализ, който дава отговор не само на причините за енергийната криза, но и за възможна реакция при бъдеща такава въз основа на натрупан опит, както и за евентуалния нов дизайн на пазара на електроенергия при определени условия.

Д-р Мария Трифонова от Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ напомни за ценовите шокове след руската инвазия в Украйна. „Енергийните пазари се движеха извън обичайната динамика и в тази извънредна ситуация европейските държави трябваше да вземат много бързи мерки. България също не беше изключение. В страната ни бяха въведени поредица от мерки и политики, които по някакъв начин да смекчат високите цени на енергията и въздействието им върху цялата икономика“, каза тя, като обърна внимание, че научените уроци трябва да бъдат споделени. Въпросът не е само до един ретроспективен анализ на ситуация, която никой не иска да се повтаря. Става въпрос за и един поглед в бъдеще, особено когато Европейският съюз и страната ни като част от него встъпват в един нов дизайн на пазара на електроенергията. Пазар  с променена структура, в която дела на изкопаемите горива се заменя постепенно с възобновяеми енергийни източници.

Енергийната криза, уроците и пътят напред според Eurelectric

Енергийната криза показа,  че корелацията на природния газ върху електроенергийния пазар е прекалено силна и този ефект трябва да бъде смекчен, така че да има повече гъвкавост. Това е основният урок, това коментира директорът от Eurelectric Килиан О`Донахю, който се включи чрез видеовръзка в дискусията в рамките на кръглата маса. „През 2022 г., когато цената на газа рязко нарасна тогава и пазара на електричеството се увеличи. Корелацията е прекалено силна“, каза той.

Вторият основен урок според него, което е от голямо значение е липсата на прекъсвания на пазара.

„Третият извод е, че сме прекалено зависими от цените на изкопаемите горива. Мисля, че това е доста ясно и едно по-сериозно включване на ВЕИ  ще помогне сериозно“, каза експертът от Eurelectric, визирайки възможностите за подобрение на пазара при една евентуална бъдеща криза и в частност на форуърдния пазар. В тази връзка, според него „трябва да дадем повече избор на потребителите“, както за по-дългосрочни, така и за по-краткосрочни продукти. О`Донахю се позова на твърде големия брой потребители на спот пазара. „Моят опит от сектора на цветните метали и след това от електрическия – знам, че прекалено много хора са изложени на спот пазара и това стана проблем при цените, когато те много се увеличиха. Трябва да създадем едни по-добри форуърдни пазари и да осигурим такива възможности“, каза той като по думите му такива трябва да има и за потребителите и за производителите, така че „да имат една по-дългосрочна перспектива“. „Мисля, че това е много важно и затова се опитваме да насочим натам тази нова структура на пазара“, уточни той.  Според него дългосрочните договори трябва да бъдат по-насърчени, както и с по-добри финансови правила.

Експертът от европейската асоциация беше категоричен и в необходимостта от сериозни инвестиции в мрежата. „Ние направихме едно голямо проучване за годишните инвестиции в електроенергийната мрежа. Става въпрос за 67 млрд. евро годишно. Трябват ни повече инвестиции в мрежата“, каза той.

О`Донахю беше категоричен и по отношение на необходимостта от по-гъвкава система. В рамките на презентацията си от тази гледна точка той направи аналог между високите ценови нива отпреди две години и обръщането им особено в някои региони на Европа.

В коментара си за мерките, предприети от европейските страни за ограничаване на високите цени на електроенергията по време на енергийната криза, експертът направи разлика между различните мащаби и ефекти. Според него от всички тях поне 50% от тях са адресирани към достъпност на потребителите по отношение на цените. „Имаме мерки за уязвими потребители. Това е нещо, което подкрепяме, а когато говорим за електричеството, казваме, че имаме 1/3 инфраструктурни компоненти и 1/3 данъци и налози, не искам да посочвам индивидуални държави членки. Всяка държава взема различни мерки, но това, което видяхме, е че държавите членки, които възприеха мерки, при които потребителите не усетиха увеличаване на цените.  Това не стимулираше достатъчно потребителите да намалят потреблението си на енергия. Ние виждаме това сега, в данните. Така че, когато някои държави членки казват: това е максималната сума, която трябва да плащате като цена, това не означава някой да намали потреблението си“, каза той, правейки аналог с газа и обръщайки внимание, че страните от ЕС са намалили потреблението на газ с 19 % по време на кризата. „Това е успех. При електричеството потреблението е по-малко, но аз мисля, че когато изложиш потребителите на флуктуации, те самите ще намалят потреблението си“, каза той.

В рамките на презентацията си О`Донахю коментира и различията при въвеждането на ограниченията от някои страни, като Румъния например, както и стимулите по PPI договорите и значението им за цялата система в бъдеще

„Мисля, че следващата комисия (Европейска) трябва да наблегне на изпълнението, имплементацията на законодателството“, каза още той. Щ се отнася до инвестициите, изчисленията според Euroelectric са за необходими около 1102 ГВт слънчева и вятърна енергия до 2030 г. „Знаем, че това е огромно увеличение, удвояване в системата. По-бързите разрешителни ще ни помогнат много, но трябва да имаме и гъвкава инфраструктура.

Трябва да инвестираме в електроразпределителната мрежа. Нивото на електрифициране в Европа трябва да е равномерно, трябва да електрифицираме икономиката си. Последното нещо, което искам да кажа е за структурата. Смятаме, че имаме правилната структура на европейския пазар. Като цяло няма огромни промени в структурата на пазара. Както видяхме, пазара на електричество е доста креативен, така че не ни трябва огромна реформа на пазара и мисля, че през последните пет години няма големи проблеми, а необходимост от някои промени“, каза представителят на Eurelectric.

Калоян Стайков: По-щедра България, но без фокусиран подход

Липса на фокусиран подход. Това е основният извод на главния икономист на Института за енергиен мениджмънт (EMI) Калоян Стайков, който представи  анализа си за енергийната криза и високите ценови нива, които дават достатъчно тема за размисъл, така че уроците да бъдат научени. От разстояние на времето, според него е имало възможност и за други решения.

Експертът е категоричен, че субсидиите са били правилно решение. „Естествено, че такива трябваше да има“, каза той, припомняйки сложната ситуация през пандемията и последвалата веднага енергийна криза, които „бяха сериозен шок за икономиката“. „Този шок по някакъв начин трябваше да бъде смекчен. Иначе цялата икономика щеше да се срине“, напомни Стайков.

В презентацията си, главният икономист от EMI направи съпоставка на цените и таваните в България и Чехия (произволен пример). „За  България помощта до средата на 2021 г. е плаваща, тоест не е твърд таван. След това се въвежда твърд таван. В Чехия такъв таван се въвежда едва от началото на 2022 г. Преди това мерките са по-скоро като директни плащания към потребителите и то доста ограничени“, каза той, като в допълнение обърна внимание на различните подходи, предприети от отделните страни в ЕС, като констатира, че динамиката им е със сходна логика. Все пак, анализът на експерта е категоричен - България е много по-щедра и действа много по-рано.  Освен това, помощта  не е някаква сериозна намеса на пазара, но впоследствие става изключително висока, особено към края на 2021 година.

„В сравнение с останалите страни от ЕС, България действа изключително бързо, почти незабавно. Ако приемем, че сериозният проблем с цените започва през лятото на 2021 г., България започва да обсъжда мерки още през август и ги въвежда през октомври“, каза Стайков, уточнявайки, че по това време само още една или две страни са се осмелили на такъв подход, докато останалите страни са доста по-предпазливи.  

„Помощта в България има максимален обхват - абсолютно всички търговски участници. Изключение в началото бяха дружества с регулирани цени като топлофикации, ВиК дружества, мрежови компании, но впоследствие и те влизат в обхвата но помощта, което донякъде е логично“, коментира Калоян Стайков, допълвайки липсата на фокусиране.

„Но самия обхват на помощта е разпиляна върху всички пазарни участници. Тоест, няма никаква оценка за необходимост, размер, справедливост. Нямаше фокусиран подход при помощта и ако това има някаква логика в началото, защото пак казвам, ситуацията е шокова, трябва да се действа бързо, то впоследствие, през следващите месеци можеше да се направи някаква корекция при някои помощи“, констатира той.

„Заедно с това, въпреки широкия обхват, размера на помощта е изключително висок. Цялата помощ, която е отпусната като размер през тези три месеца на 2021 г. се равнява на същата помощ, която дружествата получават през 2022 г. Тоест, за цяла година размерът е горе-долу колкото трите месеца на 2021 г.

Заедно с това се правят ежемесечни промени по самия механизъм, тест създава се едно усещане, че правителството смята, че това е нещо временно: даваме сега, каквото можем и през следващия месец всичко ще е наред. Нямаше абсолютно никакви такива индикации нито през 2021 г. , нито през 2022 г., тоест беше болезнено ясно, че тази ситуация ще продължи повече, отколкото ни се иска, но с тези променливи решения, с тези промени правителството създаде допълнителна несигурност и на пазара, и на самите пазарни участници“ заяви Стайков.

Той не пропусна и фактът, че помощите са давани, без каквито и да бил ангажименти за потреблението или за енергийни спестявания, което, както се изрази в подкрепа на експерта от Eurelectric,  „води до увеличаване или поне не толкова силно намаляване на потреблението“.

„България е точно такъв пример, помощта се дава на всички – изключително щедра е и без каквито и да било ангажименти за промяна на поведението.

Логиката на промяната в поведението е, че когато имате високи цени, това сигнализира, че на пазара има недостиг на енергия. Когато има недостиг на нещо, нормалното поведение е поне малко потреблението да се адаптира към тази ситуация, но както виждаме с таваните на цените това е точно обратно“.

Направеният от експерта подробен преглед на ситуацията в европейските страни сочи за по-бавен, но  много по-фокусиран подход, насочен първо към уязвими клиенти – детски градини, училища, социално слаби домакинства, който впоследствие се разширява до микро предприятия, МСП и много по-късно всъщност е засегната енергоемката индустрия, която всъщност е и основния потърпевш от по-високите цени. „Но когато се подхожда към тях се приема диференциран подход, не се приема пълния размер на разходите и съответно мерките са временни, а впоследствие, когато се вижда, че проблемът се задълбочава, едва тогава се разширява обхват и размера на тази помощ. Пак казвам – подходът е много фокусиран за разлика от България. Помощта е структурирана по такъв начин, че кара потребителите да си променят поведението. В България – 70-80 % от помощта през есента на 2021 г. обхващаше потреблението“.

Шокираща е сумата на помощта, която по думите на Калоян Стайков е значителните 6 млрд. лв.

„Цената на помощта в България между октомври, когато се въвежда и краят на 2023 г., макар че таванът на цените продължава да действа и в момента, но за този период, помощта възлиза на над 6 млрд. лева. Голяма част от тези средства идват от дружествата на БЕХ под формата на първоначални дивиденти и целеви вноски, които се правят във ФСЕС (Фонд сигурност на електроенергийната система) и впоследствие се въвежда таван на техните приходи и около 1/5 от тези средства идва от самия Фонд. Тоест, това не са приходи, които са осигурени от някъде другаде, напр. БЕХ, това са резерви, натрупани във Фонда от предходни години и просто се използват за тази помощ. Между другото, това е част от причината за дефицита, за който слушаме от началото на годината, забавена либерализация и т.н. Всъщност, причината се корени именно там.

Можеше ли да се вземат други решения ? Разбира се, че можеше“, смята Стайков, но в същото време е критичен към този извод. „Много е лесно да се дават оценки две години по-късно, така че моля, за малко разбиране и в това отношение“, заяви той.

 

Все пак изводите от анализа на експерта заслужават особено внимание именно поради едни доста по-интересни данни, представени в анализа. 

„Помощите в България се отпускат в условия на растяща икономическа активност, с растящи печалби за компаниите и намаляващи загуби. Тоест, ако идеята на помощта е по някакъв начин да се помогне на тези компании, някои от тях да не фалират, някои от тях да не загубят конкурентоспособността си, то някак си резултатите се разминават малко с тази цел, защото виждаме, че въпреки нея, през 2021 г., печалбите на компаниите, корпоративните печалби на компаниите се увеличават с 38 %, а през 2022 г. се увеличават с 35 %. А броят на фирмите, които декларират счетоводни загуби, както и размера на тези загуби и през 2021 г., и през 2022 г. намалява значително. Тоест, в условия на възстановяване на икономиката от пандемията и естествено растящи цени на производител, виждаме, че тези помощи поне в голямата част по-скоро се явяват бонус за тези компании“, коментира още Калоян Стайков обяснявайки с това извода си за липсата на фокусиран подход, визирайки например, помощта, която „Лукойл“ получава, „което очевидно няма някаква икономическа логика“.

В анализа си главният икономист на EMI коментира също така, че  „потреблението на електрическа енергия в България не е силно повлияно от самата икономическа ситуация“.

„Както казах, когато цените на пазарите се увеличават, логиката е потреблението да намалее по някакъв начин. В ЕС намалението е близо 5% през 2022 г., докато в България има много скромно намаление от почти 1 %. Част от обяснението за това са естествено щедрите помощи, а намалението се дължи на това, че икономическата активност започва да се променя. Българската икономика е тясно свързана с европейската, но в момента, в който там има някакво забавяне, естествено се прехвърля при нас с някакво закъснение, но, както виждаме  има намаление на потреблението през 2022 г., а това сигнализира някакво охлаждане на икономическата активност. Съответно то се пренася и в България. И разбира се, чест от обяснението е, че видяхме сериозен бум на ВЕИ инвестиции. Част от тях именно са за собствено потребление, така че част от тях може и да са допринесли за този спад“, смята експертът, наблягайки на тезата си, че когато помощите са щедри не водят до промяна на поведението на потребителите.

И не на последно място, разбира се, когато въведете таван на цените, това изключително силно изкривява пазарната структура, а именно, насърчава покупката на електрическа енергия на краткосрочна основа, вместо пазара да се насочи към по-дългосрочни договори“, посочи Стайков. В тази връзка той обърна внимание на структурата на пазара.  

„През 2020 г. структурата на пазара беше горе-долу една трета краткосрочни договори, двустранни договори с дългосрочен характер и около две трети краткосрочни договори. Тази структура се променя значително и през 2023 г. вече само около 20% се търгуват по двустранни договори, макар че броят им съществено намаля, тоест говорим за месечните продукти за разлика от годишните продукти, които имахме по-рано. Голяма част от тази енергия се изсипва на пазара „ден напред“. Защо? Защото потребителите имат гаранция, че каквото и да става , това ще е максималната цена, която те ще платят“, каза той, обръщайки внимание, че това е проблем, който трябва да се реши. Времето за това, както стана ясно от думите му ще настъпи през септември тази година.

„Но като цяло нестабилната политическа обстановка не помага на пазарните отношения, даже напротив“, заключи Калоян Стайков.

Владислав Панев:  Можеше по друг начин

Бившият депутат Владислав Панев, поемайки „топката“ от Калоян Стайков бе ясен, че е имало решение за помощите и то по друг начин. В частност той се спря на направеното от него предложение в предишното Народно събрание, помощите да бъдат съобразени с енергийна ефективност.

„Какво предложих аз ? През 2022 г., когато се  дискутираше формулата за компенсации за потребителите предложих те да бъдат обвързани с енергийната ефективност, тоест (компаниите) да са взели някакви мерки като процент от потребяваната електроенергия. Или например, ако са направили инвестиции в собствени ВЕИ-та, собствено производство, още повече, че преди това приехме облекчения. Това всъщност беше възприето. Една седмица по-късно обаче беше ревизирано, според мен, под лобистки натиск. Обаждаха ми се шефове на големи компании, че те няма да получат компенсации заради тези предложения и ще загубят милиони“.

„В крайна сметка седмица по-късно предложението беше ревизирано. Беше прието решение за компенсация при таван на цената от 200 лв./МВтч. Това, както видяхме от слайда на Калоян Стайков, това доведе до 6 млрд. лв. субсидии, които излязоха от българската енергетика. В момента, когато говорим за необходимостта от инвестиции, тези 6 млрд. лв. вече ги няма.

При по-гъвкава схема за компенсации, тези 6 млрд. лв. може би щяха да са наполовина, така че в момента да не разсъждаваме откъде да съберем пари за Фонда (ФСЕС), за енергийна ефективност или за инвестициите в преносната мрежа. Така че, ако мога да обрисувам поведението на парламента през последните 2-3 години в енергетиката то е популизъм, краткосрочни решения – какво ще се случи в българската енергетика през следващото тримесечие“, каза Владислав Панев, обръщайки внимание че решенията на българския парламент трябва да визират това, как те ще повлияят на българската икономика през следващите 5 или 10 години.

„В момента в цяла Европа се говори за опасността от деиндустриализация и картинката се вижда – САЩ увеличават дела си в световната икономика за сметка на ЕС. Ако продължаваме да действаме с толкова непазарни подходи, това че имаме кратки парламенти в България засилва популизма“, заяви Владислав Панев. Според него именно популизма стои зад спирането на либерализацията на пазара.

Ивайло Найденов, БФИЕК: Компенсациите за електроенергия за енергоинтензивните индустрии имаха ефект

Компенсациите за електроенергия за енергоинтензивната индустрия имаха ефект, защото смекчиха последиците от високите цени на природния газ, е един от изводите на изпълнителния директор на БФИЕК Ивайло Найденов. Той направи ретроспекция на въвеждането на компенсацията на цените на електроенергията от самото начало като направи уточнение, че „базовата индустрия е доста разнородна“.

„Имаше доста разнопосочни ефекти, тъй като производствата не са сравними едни с други“, посочи той, давайки пример с разликата при потреблението на електроенергия и газ от различни индустрии.  „Има разлика от метал до метал“, каза той.

„Също така, относно потреблението на индустрията в България, то вече от 10 – 12 години стагнира около едни 10 ТВтч, от които тежката индустрия е с 6 ТВтч и това е постоянно. Няма някаква динамика и където има изменение на енергопотреблението, това се дължи на определено производство на продукти. Ако се погледне разбивката на АУЕР ще се види, че индустрията като сектори е единствения отрасъл в България, който си подобрява енергийната ефективност и това е не, защото имаме някакви административни задължения, а защото се борим на международни конкурентни пазари и всъщност, ако не подобряваш енергийната ефективност си загубен, обясни Найденов, като даде и пример.  По думите му, цветната металургия в България работи с една трета местни концентрати, като при тези местни концентрати съдържанието вътре на метал е в пъти по-ниско, отколкото добивания в Южна Америка или Турция. „Тоест, трябва много повече енергия за да извлечеш метала. Ако не си ефективен ставаш неконкурентоспособен“, обясни той.

Изпълнителният директор на БФИЕК съобщи и за постигането на необходимостта от въвеждане на компенсаторен механизъм за високите цени на електроенергията. „Всички се съгласиха, че компенсаторен механизъм е най-адекватен. Първо беше 110 лв./МВтч, но първоначално тази компенсация трябваше да се даде само за септември и октомври, защото се очакваше, че тази динамика ще е само в тримесечието. Очакванията бяха за успокоение на пазарите през март-април. После се случиха други събития“, каза Найденов, като не пропусна да върне назад историята с ценовите нива.

„Като цяло България пострада поради две причини. Първо, ние тези високи цени ги привнесохме. Защото в България газовата генерация е с нисък дял, това са основно заводски и топлофикационни централи. Те на практика не участват във формирането на пазарната цена, защото са с договори и премии от ФСЕС, но се случи така, че в Западна Европа газовата генерация беше доста осезаема, но покрай Украйна , а имаше и други фактори, цената на газа започна да нараства и всъщност се появи една корелация с цените на електроенергията.

Другото е, че в България краткосрочните договори, тоест спота, бяха към 80 % още преди да започне тази ценова криза“, заяви Ивайло Найденов, като се спря и на различните определяния на помощите за бизнеса.

В частност той посочи още една неразисквана досега причина – разликата между средно аритметичната и средно претеглената цена на енергията и свързаното с това рефериране на компенсациите.

„Нещо, върху което малко хора се биха замислили, е че може би трябваше да се обвърже (компенсацията) към средно претеглената цена, а не сродно аритметичната. Защото средно аритметичната се получава, ако имаш потребление през всички 24 часа. Горе долу. А иначе профила на потребление води до различна крайна цена на всеки един завод, която е различна от тази, която се получава на борсата“, обясни изпълнителният директор на БФИЕК.

„При средно претеглена цена и тавани сигурно щеше да има по-голям стимул за управление на потреблението при големите предприятия. Малките не могат да си го управляват така“, смята още той.

„Основното, с което допринесе този компенсаторен механизъм е, че в действителност даде някаква предвидимост на цената за потребителите и някаква възможност за бюджетиране. Всъщност, успя от гледна точка на голямата индустрия успя да запази и промишлен потенциал и имаше някакъв предпазен ефект, който е различен за всеки производител“, заяви още Найденов.

Специално за компенсациите за електроенергия, за енергоинтензивните индустрии имаха ефект и защото смекчиха котвено последствията от повишените цени на природния газ, тъй като все пак имаше управляемост на енергия/разход. Защото се гледа цялата стойност на енергията в крайните разходи.  Всъщност, потреблението на газ доста спадна и то беше причинено от високите цени. Много предприятия намериха алтернативни подходи. Все пак за много предприятия, които са големи потребители на природен газ, компенсацията на цената на електроенергията до голяма част смекчи ефекта. От наша гледна точка този механизъм наистина запази конкурентоспособността на българските производство, но и промишления капацитет на тежката индустрия“, коментира още изпълнителния директор на БФИЕК, като не пропусна да оцени и наличието на газа от Азербайджан.

Перспективата са ВЕИ, според Констанца Рангелова от Ember

Анализаторът от Ember Констанца Рангелова от своя страна се опита да погледне в бъдещето на пазара според сценариите на представляваната от нея компания за анализи Ember.  Разбира се, от гледна точка на реакциите на европейските пазари така, както се представя – отговор на кризата за газа с реакция на все повече ВЕИ.

От тази гледна точка Рангелова определи два типа реакции –  едните с тежките мерки, насочени към това да се предпазят потребителите от рязкото увеличение в момент на криза, а дългосрочните, „адресирани към основния проблем, който стоеше като първопричина за това голямо увеличение на цените на електроенергията и ретроспекция дали дизайна на пазара на електроенергия функционира достатъчно добре“.

„Има няколко неща, които могат да бъдат посочени относно дългосрочните мерки. Защото краткосрочните вече са зад нас. Определено те варират между панически и популистки до малко по-зрели държави“, каза Констанца Рангелова.

„Що се отнася до дългосрочните мерки и реформата на пазара на електроенергия, и неговия дизайн в Европа, наистина има някои добри промени, които бяха изпълнени с най-новата реформа, която беше приета съвсем наскоро и много от мерките, които бяха въведени бяха насочени към това да се спомогне едно по-голямо навлизане на ВЕИ в системата, и тя да бъде по-гъвкава, за да се справи с проблемите и покачването на цените, например на газа.

Най-важната от промените е може би новата методология за оценка на гъвкавост на системата. Тази методология предстои да бъде разработена и след това приложена от страните членки от ЕС, които ще трябва да направят оценка на това, какъв капацитет за гъвкавост имат , който не е свързан с изкопаеми горива. И такива връзки със съседни държави, технологии за съхранение на енергия и управление. Този фокус върху този тип мерки е изключително важен за навлизане на пазара на конкретни източници и затова е важно – какви дългосрочни мерки бяха предприети от държавите за справяне с този проблем“, каза анализаторът от Ember. В тази връзка тя се спря на съвместна разработка на представлявания от нея център за анализи и на CRE, в който се прави ретроспекция как различните държави променят своите политики и националните цели в енергетиката преди започването на кризата и след нейното начало.

„Това, което ние виждаме е един огромен поврат от това да се увеличат, колкото се може повече ВЕИ. Тоест, почти всички държави от ЕС след началото на кризата увеличават своите цели за навлизане на ВЕИ в системата. Има държави с наистина много дълбока промяна, като например Германия“, каза Рангелова. По думите й,  преди началото на кризата целите на страната  до 2030 г. са били за 62% ВЕИ, а след кризата този процент се увеличава на 80 %. Сред страните с по-високи цели тя посочи и Нидерландия.

„Има едно много ясно осъзнаване, че ВЕИ са средство за изпълняване не само на климатични цели, но и средство за постигане на по-добра енергийна сигурност. Това се потвърждава и от друг анализ на  организацията, според който потенциалът за производство от вятър и слънце се увеличава с 52 ТВтч Това увеличение позволява намаляване на консумацията на природен газ с 9 млрд. куб м“, посочи тя, като според изчисленията на Ember това пести стойност от 12 млрд. евро.

Рангелова заяви също така и за завишението на целите от 4 страни от ЕС по отношение на отказа от въглища.

„Виждаме, че делът на изкопаеми горива преди кризата е 20 % и спадна на 18 % Това , което може да заключим е за намаляването на газа и въглищата в електроенергийния микс и използването на ВЕИ. От тази гледна точка ние направихме един анализ специално за Централна и Източна Европа, който разглежда два сценария. Първият сценарий е базов. Той разглежда настоящия темп на ВЕИ в тези страни и открива, че се очаква голямо увеличение на ВЕИ, но има допълнителен потенциал и нашите оценки показват, че с допълнителни усилия и мерки страните в ЦИЕ могат да увеличат с 30% своя капацитет за слънце и вятър спрямо настоящия темп“, каза тя, допълвайки, че в тях се разглежда и какво би се случило с цените на електроенергията в тези два сценария.

„Ако продължим да правим това, което правим досега, тоест продължаваме да строим нови ВЕИ с темпа досега, при базовия сценарий виждаме цена на електроенергията от 57 евро/МВтч през 2030 г. Като тези цени ще са по-високи от средната цена за ЕС, където тя ще е 50 евро/МВтч. И след това, при по-амбициозния сценарий, какво би се случила с цените на електроенергията, ако се увеличат с 30 % ВЕИ спрямо базовия сценарий. Ние виждаме 29 % намаляване на цените.  Това е почти пропорционално, именно, защото намаляването на дела на изкопаемите горива намалява и цените на електроенергията. Но нещо повече, цените на електроенергията в амбициозния сценарий са 41 евро за МВТч, което нашият модел показва за средно европейските. Това до голяма степен се държи на конкурентоспособността на микса. Защото в базовия сценарий Източна Европа губи конкурентоспособността на пазара и значително увеличава вноса на електроенергия спрямо амбициозния сценарий, в който тези страни целокупно започват да стават износител на електроенергия. Този анализ показва наистина, колко е важно да имаме амбициозни цели за ВЕИ, за да променим целите и да предотвратим зависимостта си от кризата, която беше през 2022 г. „, заключи Констанца Рангелова.