МАЕ: Мощностите за добив ва петрол в света през 2030 г. ще надхвърлят търсенето с 8 млн. барела на ден

Енергетика / Анализи / Интервюта , Свят
3E news
603
article picture alt description

източник: Hess, архив

Новата средносрочна перспектива на Международната агенция за енергетика (МАЕ) предвижда добре снабдени петролни пазари до 2030 г., въпреки че фокусът върху енергийната сигурност ще остане от решаващо значение в резултат на силната трансформация на сектора.

С напредването на енергийния преход, ръстът на световното търсене на петрол се очаква да се забави през следващите години.  В същото време глобалното производство на петрол се очаква да се увеличи, което ще свали напрежението на пазара и ще тласне свободните мощности към нива, невиждани с изключение  Covid кризата, според новата прогноза  на МАЕ за петролния пазар.

В годишният си доклад ( Oil 24) за петролния пазар, МАЕ, разглежда широкия обхват на последиците за сигурността на доставките на петрол от тази динамика, за рафинирането, търговията и инвестициите. Въз основа на настоящите политики и пазарни тенденции, силното търсене от страна на бързо развиващите се икономики в Азия, както и от секторите на авиацията и нефтохимическата промишленост, ще доведат до по-високо потребление на петрол през следващите години, констатира докладът. Но това все повече ще се компенсира от фактори като нарастващи продажби на електрически автомобили, подобрения на ефективността по отношение конвенционалните превозни средства и в частност на горивата, намаляващо използване на петрол за производство на електроенергия в Близкия изток и структурни икономически промени.

Според прогнозата, изложена в доклада глобалното търсене на петрол, което, включително биогоривата, е средно малко над 102 милиона барела на ден през 2023 г., ще достигне платото от близо 105,6 милиона барела на ден към края на това десетилетие (2029 г.).

Паралелно с това се очаква нарастването на глобалните мощности за производство на петрол, начело със САЩ и други производители в Америка, да надхвърли ръста на търсенето до 2030 г. Общият капацитет за предлагане се очаква да нарасне до близо 114 милиона барела на ден до 2030 г. – със значителните 8 милиона барела на ден над прогнозираното световно търсене, констатира докладът. Това би довело до нива от свободни мощности, невиждани досега,  с изключение на пика през 2020 г. заради Covid-19. Свободен капацитет на такива нива може да има значителни последици за петролните пазари, включително за икономиките на производителите от ОПЕК и извън картела, както и за шистовата индустрия в САЩ.

„Тъй като възстановяването от пандемията отслабва, преходът към чиста енергия напредва, а структурата на китайската икономика се измества, ръстът на глобалното търсене на петрол се забавя и ще достигне своя връх до 2030 г. През тази година очакваме търсенето да нарасне с около 1 милион барела на ден“, коментира изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол. „Прогнозите в този доклад, базирани на най-новите данни, показват голям излишък при предлагането, който ще се появи през това десетилетие, което предполага, че петролните компании може да искат да се уверят, че техните бизнес стратегии и планове са подготвени за настъпващите промени.“

Още по темата

Въпреки забавянето на растежа, глобалното търсене на петрол все още се прогнозира да бъде с 3,2 милиона барела на ден по-високо през 2030 г. в сравнение с 2023 г., освен ако не бъдат приложени по-строги политически  мерки или не настъпят промени в поведението. Очаква се увеличението да се дължи на развиващите се икономики в Азия и в частност заради по-голямото използване на петрол за транспорт в Индия, по-голямото използване на авиационни горива и суровини от процъфтяващата нефтохимическа индустрия, особено в Китай. За разлика от това търсенето на петрол в развитите икономики се прогнозира да продължи да спада от близо 46 милиона барела на ден през 2023 г. до под от 43 милиона барела на ден до 2030 г.  Търсенето на петрол от страна на развитите икономики, с изключение на пандемията е било толкова ниско през 1991 г.

Според МАЕ, до 2030 г. потреблението на петрол в страните извън ОИСР ще се увеличи с 6,1 милиона барела на ден, а в страните от ОИСР, главно Европа и Америка, ще намалее с 2,9 милиона барела на ден.

Тъй като най-голямото увеличение на търсенето на петрол ще дойде от индустрии без изгаряне, МАЕ очаква емисиите на CO2 от петрол и петролни продукти да достигнат своя връх още през 2026 г.

Производителите извън ОПЕК+ са водещи в разширяването на глобалните мощности за производство, за да отговорят на това очаквано търсене, което представлява три четвърти от очакваното увеличение до 2030 г.  Само Съединените щати са готови да отчетат 2,1 милиона барела на ден извън ОПЕК+, а Аржентина, Бразилия, Канада и Гвиана да допринасат с още 2,7 милиона барела на ден.

Прогнозата, според доклада е, че тъй като потокът от одобрени проекти към края на това десетилетие ще приключи, ръстът на мощностите ще се забави,  а след това спира сред водещите производители извън ОПЕК+. Въпреки това, ако компаниите продължат да одобряват допълнително проекти, които вече са заложени, до 2030 г. може да започнат да действат още 1,3 милиона барела на ден мощности извън ОПЕК+.  През 2023 г. глобалните капиталови разходи на петролните компании са се увеличили с 13%, до 538 милиарда долара, а през 2024 г. се очаква увеличение от още 7%.

Превишението на потенциалното предлагане над търсенето обаче може да създаде проблеми за производителите на шистов петрол в САЩ, както и да принуди страните от ОПЕК+ да рационализират плановете си за увеличаване на свободния капацитет, смята МАЕ.

„Като се има предвид кратката времева рамка за развитие на шистовия  петрол и нестабилността на цените, част от производството на САЩ може да бъде изложено на риск. Освен това намаляващият интерес към петрола може да представлява изпитание за управлението на пазара от страна на ОПЕК+. Свръхпредлагането може да накара редица страни в блока да рационализират плановете си за увеличаване на свободния капацитет“, се казва в доклада.

Като пример МАЕ цитира Саудитска Арабия, която в началото на 2024 г. обяви спиране на разширяването на мощностите си за добив на петрол с 1 милион барела на ден. В същото време министърът на енергетиката на кралството принц Абдулазиз бин Салман каза на SPIEF 2024, че тези планове са изместени само до 2026 г.

Увеличението на производствения капацитет, според анализаторите на МАЕ, в средносрочен план ще бъде осигурено от страни извън ОПЕК+: до 76% или 4,6 милиона барела на ден. В същото време почти половината - 2,1 милиона барела на ден - ще идват от Съединените щати, където МАЕ очаква последователна актуализация на производствените запаси до края на десетилетието поради увеличеното производство на LTO (лек плътен петрол) в Пермския басейн. Останалата част, според оценки на агенцията, ще се пада на Гвиана, Канада, Аржентина и Бразилия, които МАЕ изключва от ОПЕК+ поради липсата на производствени квоти в рамките на алианса.

Що се отнася до добивът на петрол в Русия, според МАЕ той ще остане стабилен до края на десетилетието от средно 10,78 милиона барела на ден. През 2030 г. се очаква да достигне 10,83 милиона барела на ден. Агенцията отбелязва, че петролният сектор на страната е демонстрирал своята устойчивост в условията на санкции, компаниите увеличават сондажите в находищата в Западен Сибир, а външните доставки са преориентирани към нови пазари. Стабилността на производството до края на десетилетието ще бъде осигурена преди всичко от пускането в експлоатация на проекта Vostok Oil, който ще компенсира спада в производството на изчерпващите се полета.

МАЕ отбелязва, че въпреки две години на изключителна рентабилност, рафиниращата индустрия сега е изправена пред две предизвикателства, които ще оформят динамиката на пазара през следващите години и ще повлияят на оперативните резултати и рентабилността. Първо, прогнозираният пик в търсенето на горива от транспорта в средносрочен план ще окаже натиск върху нивата на използване на рафинериите, и второ, конкуренцията на пазарите за нефтохимически суровини (нафта и втечнен нефтен газ) поради нарастващото производство на течен природен газ заплашва да „наводнят“ пазара на леки дестилати. В същото време продължаващият недостиг на дизелово и реактивно гориво в Европа, както и търсенето на внос на реактивно гориво в Северна Америка ще доведат до глобална конкуренция на пазара на средни дестилати.

Според доклада глобалните мощности за рафиниране са на път да се увеличат с 3,3 милиона барела на ден между 2023 г. и 2030 г., което е доста под историческите тенденции. Това обаче трябва да е достатъчно, за да отговори на търсенето на рафинирани петролни продукти през този период, като се има предвид съпътстващият скок в предлагането на нерафинирани горива като биогорива и течен природен газ (NGL). Това води до повишаване на прогнозата  за затваряне на рафинерии към края на периода, както и до забавяне на увеличаване на мощностите в Азия след 2027 г. Или, както изчисляват анализаторите, до края на десетилетието капацитетът за рафиниране на петрол ще се увеличи с 5,1 милиона б/д поради нови проекти, но капацитет от 1,8 милиона б/д  ще бъде затворен, което ще доведе до общо увеличение от 3,3 милиона б/д (по-малко в сравнение с предишни прогнози).

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща