Делът на енергията в света от АЕЦ се повишава до 46 TWh
Производството на електроенергия в света от АЕЦ, което през 2022 г. намаля с 4,5 %, през 2023 г. се повишава с 1,8%, или до 46 TWh. Въпреки това дела на ядрените мощности в света остава на ниво от 9,1%. Ключово роля за този ръст има пускането в експлоатация на нови енергийни блокове. В Европа например, по предварителни данни участието на ядрената енергия в общото нетно производство на електричество се изчислява на 612,5 GWh (22,69%). През април миналата година именно в Европа беше пуснат в експлоатация АЕЦ „Олкилуото“ с 1,6 GW, който е и най-големия от действащите ядрени реактори. Това сочат данните на Global Energy Association.
От своя страна, в Китай през 2023 г. започна търговска експлоатация на трети енергоблок на АЕЦ „Fangchenggang“ от 1 GW, а в САЩ беше пуснат трети енергоблок на АЕЦ „Vogtl“ от 1,1 GW. Освен това в Япония бяха рестартирани 1 и 2 блок на АЕЦ „Takahama“ с мощност от 1,6 GW, които бяха спрени скоро след аварията на АЕЦ „Фукушима-1“.
Пускането в експлоатация на новата инфраструктура компенсира последствията от затварянето на старите реактори, включително АЕЦ „Емсланд“ с един блок, втори енергоблок на АЕЦ „Некарвестхайм“ и втори енергоблок на АЕЦ „Изар“ в Германия, както и втори енергоблок на АЕЦ „Тианж“ в Белгия. Своята роля изигра и завършването на ремонта на редица френски ядрени реактори. По данни на EDF, към края на 2023 г. са завършени антикорозионните дейности на 15 от 16-те спрени по-рано енергийни блокове. В резултат, производството на АЕЦ във Франция, според данните, през миналата година се е увеличило с 14% или с 41 TWh (до 336 TWh).
Независимо от ръста, отчетен през миналата година глобалният дял на ядреното производство остава под нивото от 2000 г. – 9,1 % срещу 16,6 % тогава.
В основата си, това се дължи на аварията в АЕЦ „Фукушима-1“, което все още не е преодоляно. Именно поради тази причина дела на ядрените мощности в Япония и досега не могат да се върнат към нивото от 2010 г. Така, ако тогава дела на производството от ядрени мощности е достигало до 25,3 %, тринадесет години по-късно е на ниво от 7,6 %.
Паралелно аварията от АЕЦ „Фукушима“ и Чернобилският ефект са причината за значително забавяне на въвеждането в експлоатация на реактори в развитите страни.
Така АЕЦ „Vogtl“, която беше присъединен към мрежата през месец март 2024 г. е едва третият енергиен блок, построен в САЩ след 2000 г. Другите причини за забавянето на развитието на ядрената енергетика са изпреварващият ръст на производството от газови централи и възобновяемите енергийни източници (ВЕИ).
Ако глобалното производство в атомните електроцентрали от 2000 до 2023 г. нараства със 145 TWh, то на газовите ТЕЦ – с 3889 TWh, а при вятърните и слънчевите генератори ръстът е съответно с 2273 TWh и 1630 TWh, става ясно от данните на организацията.
През следващите години обаче може да има обръщане на тенденцията, както поради въвеждането в експлоатация на нови мощности в развиващите се страни, така и поради промени в регулаторните стандарти в страните от ОИСР. Според експертите от Глобалната енергийна асоциация до май 2024 г. в света като цяло, освен 416 действащи реактора с общ „чист“ капацитет от 374,6 GW, се строят 59 енергоблока с общ капацитет от 61,6 GW , от които 40 40,6 GW реактори са в Китай, Индия, Турция и Египет. В същото време „атомът“ през 2022 г. беше включен в таксономията на ЕС, която класира енергийните сектори в зависимост от приноса им към устойчивото развитие, а японското правителство в един от последните си политически документи призова за изграждането на реактори от ново поколение за заместване на пенсиониран капацитет.
Какво казва Ember
По данни от последния доклад на Ember в Германия, най-големият производител на електроенергия в Европа, спадовете в производството на ядрена енергия (-83 TWh) и въглища (-140 TWh) от 2015 г. насам се посрещат предимно от увеличения на вятъра (+60 TWh) и слънчевата енергия (+24 TWh), заедно с нетния внос (+ 57 TWh) и производство на газ (+17 TWh). Във Франция спад в ядреното производство от 102 TWh от 2015 г. насам беше посрещнат от увеличение на вятърното и слънчево производство от 43 TWh, както и увеличения на нетния внос (+14 TWh) и производството на газ (+10 TWh)
През 2023 г. атомните електроцентрали са произвели 619 TWh, което представлява 23% от дела на производството в ЕС.
Ядрената енергия е важен източник на енергия с нулеви въглеродни емисии. В ЕС се препоръчва по-стари модули да останат по-дълго време в експлоатацията там, където е възможно, за да се предотврати по-нататъшно намаляване на мощностите.
Според данните от последния доклад на организацията, Франция е най-големият производител на електроенергия от ядрени мощности в ЕС. Нейните 336 TWh осигуряват над половината (54%) от цялата ядрена енергия, произведена в ЕС през 2023 г.
Испания (57 TWh) и Швеция (48 TWh) са вторият и третият по големина производители.
Франция също има най-висок дял на ядрената енергия в микса - 65%, изпреварвайки Словакия (62%) и Унгария (45%).
Финландия е с най-високото производство на ядрена енергия на глава от населението - 5961 kWh.
Експертите отчитат възстановяване на ядреното производство през 2023 г., макар и съвсем слабо в сравнение с 2022 г., когато падна до най-ниското си ниво за повече от тридесет години.
От Ember изчисляват, че през 2023г производството на електроенергия от ядрени мощности е достигало 619 TWh, само 9 TWh (+1,5%) увеличение спрямо 2022 г.
„2023 г. беше белязана от възстановяване на френското ядрено производство, което пострада от тежки прекъсвания на електроцентралите през 2022 г. В същото време Германия завърши постепенното спиране на ядрената енергетика, като последните реактори бяха затворени през април 2023 г. Това попречи на по-по съществено възстановяване производството на електроенергия от ядрени мощности“, според Ember.
По-голямата наличност на ядрени реактори означава значително възстановяване на производството във във Франция (+41 TWh, +14%) през 2023 г.
Финландия и Словакия са единствените две страни, при които се отчита увеличение. Новата централа във Финландия означава, че производството й от ядрени мощности се е е увеличило с 8,6 TWh (+34%). По подобен начин Словакия отчете 2,4 TWh (+15%), след като през 2023 г. с работата на АЕЦ „Mochovce“. Понижението в Белгия (-11 TWh) и Германия (-26 TWh) са в резултат на постоянното спиране на реакторите.
Ядреното производство през 2023 г., както отчитат от Ember остава постоянно над производството, регистрирано през 2022 г.
От организацията изчисляват, че намаляването на ролята на ядрената енергия в електроенергийния микс е намаляла от 2000 г., включително и в микса на ЕС. Производството спадна от 860 TWh през 2000 г. до 619 TWh през 2023 г., достигайки своя пик през 2004 г. от 928 TWh, пишат авторите на доклада.
Вследствие на това делът в микса според данните, спада от 33% през 2000 г. на 23% през 2023 г.
„Това намаление до голяма степен се дължи на промяна в политиката около ядрената енергия. През 2010 г. Германия е произвела 141 TWh от атомните си мощности. През 2011 г. германското правителство реши да прекрати изцяло ядрената енергия. Постепенният отказ на Германия представлява почти половината от намаляването на производство в ЕС от ядрени мощности, като други правителства, например Белгия също се стремят да спрат постепенно ядрената енергия в близко бъдеще“, според Ember.
Как в бъдеще ще се променят данните предстои да стане ясно в съвсем близко бъдеще, особено като се има предвид амбициите за изграждане на ядрени мощности в Унгария, която е сред най-напредналите страни от ЕС в това отношение, обявените търгове за по два блока на АЕЦ "Дуковани" и АЕЦ "Темелин" в Чехия, напредването по проекта за 7 и 8 блок на АЕЦ "Козлодуй" в България, активните дейности по АЕЦ "Черна вода" в Румъния, амбициите на Полша за две АЕЦ. И разбира се, мащабният план на Франция, която и до днес е водеща в този сектор в Европа.
В света освен Китай, не само амбиции, но и напредък регистрират редица страни и тук е мястото да се отчете стриктния план на Великобритания, бързият напредък на Турция, а последните данни от САЩ след последното заседание преди дни на високо ниво по темата са също обнадеждаващи.