Експерти: За да сработи директивата за енергийните характеристики на сградите ще трябва активно участие на политиците и общините

Държавите-членки на ЕС ще се нуждаят от техническа подкрепа за прилагане на новоприетата Директива за енергийните характеристики на сградите, но политическата воля в 27-те столици ще бъде от решаващо значение за изпълнението на новия закон за устойчивите сгради.

След дълги месеци на преговори и опити в някои държави-членки на ЕС да торпилират приемането ѝ, Директивата за енергийните характеристики на сградите (Energy Performance of Buildings Directive (EPDB) в крайна сметка влезе в сила на 28 май.

EPBD е основният законодателен акт в Европейския зелен пакт, засягащ сградния сектор. Именно сградите представляват 40% от потреблението на енергия в общността и 36% от неговите емисии на парникови газове, припомня Euractiv. Новата директива има за цел да доведе сектора до климатична неутралност до 2050 г. чрез удвояване на енергийната ефективност и увеличаване на санирането на сградите. Как точно ще се случва това?

Всички нови сгради трябва да бъдат беземисионни от 2030 г.

Столиците на ЕС разполагат с две години, за да транспонират директивата в националните си законодателства, но експертите се притесняват, че някои държави-членки нямат политическа воля да постигнат целта на законодателството, виждайки колко противоречиви станаха преговорите. Някои от ключовите аспекти на документа бяха разводнени и от обратната реакция, която получи в някои страни като Италия например.

Рамка за декарбонизация

„Директивата за енергийните характеристики в крайна сметка дойде на добро място, като се има предвид цялата ситуация, а и имаме някои наистина важни разпоредби. Има ясна рамка за декарбонизация на сектора“, обясни Джули Кеструп, президент на Европейския алианс на компаниите за енергийна ефективност в сгради (EuroACE). „Това, което ме тревожи, е когато погледнем нежеланието да се постигне съгласие по директивата. И многото негативните тонове, в които това се обсъжда. Много дискусии тук са за тежестта на изискванията, за предпазните мерки, нали? Но за какво говорим тук? Говорим за хора: хората прекарват 90% от времето ви в сгради, не трябва ли това да е във всеки топ списък на политиците?“ попита тя реторично на събитие в Брюксел преди дни.

Подобряването на ефективността и въглеродния отпечатък на сградите ще увеличи енергийната независимост на Европа, ще помогне на потребителите да намалят сметките си за енергия и ще създаде зелени работни места в строителния сектор. Няколко предимно десни политически сили обаче заеха позиция срещу законопроекта с аргумента, че той ще окаже натиск върху домакинствата с по-ниски доходи и ще увеличи цените на жилищата.

„Ще има [политическа воля], ако гражданите видят това като възможност като инвестиция в прехраната си“, каза Щефан Мозер, високопоставен служител на ЕС в енергийния отдел на Европейската комисия. „[Тези ползи] трябва да бъдат обяснени, но също така и след това обсъдени и идентифицирани заедно, особено на местно ниво в конкретни проекти.“

Обществена воля

Адриан Хейер, ръководител на брюкселския офис на Асоциацията на германската строителна индустрия, сподели, че най- необходимо е било да има „воля в обществото“ за промените. „Имаше много политическа воля в Германия, когато представихме първото предложение за премахване на изкопаемите горива за отопление в жилищата“, каза той. „Впоследствие това предизвика обратна реакция в обществото, защото хората се уплашиха, че ще трябва да променят отоплителната си система в рамките на седмици и я възприеха като бреме за бюджетите си и домакинството като цяло.“ „Така че въпросът не беше политическата воля, а как тя беше комуникирана и как обществото я разбра“, добави той: „И те се почувстваха застрашени. Къщата и домът са емоционални неща, припомни той.

Техническа помощ и поддръжка

Както във всяка друга директива на ЕС, държавите-членки ще бъдат начело при прилагането на законодателството. А при изпълнението на директивата столиците на ЕС ще се нуждаят от „много подкрепа“, според Мати Куитинен, професор по устойчиво строителство в университета Аалто във Финландия.

„Има толкова много начини как можете да приложите определени ключови характеристики на [директивата], които са нови за почти всички държави-членки, като например изчисляването на въглерода през целия живот на сградите“, каза Куитинен на събитието.

„Не е като да спазвате правилата за изчисляване само на въглеродния отпечатък или да се оценяват системите за съхранение на въглеродни емисии. Но и как тези процеси да се вкарат в работата на малките и средни строителни и дизайнерски компании“, добави той.

Ева Брадинели, координатор на политиката за сградите в неправителствената организация Climate Action Network (CAN) Европа, заяви, че столиците на ЕС трябва да се ангажират с местните власти и представители на гражданското общество по темата.

„Те ще бъдат хората, които ще бъдат представителите, участниците, които ще могат да захранват инструментите за планиране на директивата за енергийните характеристики в националните планове за обновяване на сгради. Там са фокусирани нуждите и капацитета на хората, на място, за да извършат наистина ремонти. А също и да получат информация колко финансиране е необходимо“, добави тя.