Финансирането на ядрени проекти от ЕИБ остава на заден план
Въпреки информацията от пътната карта за инвестиции на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която се появи наскоро, в нея не се съдържа нищо ново или конкретно относно ядреното финансиране. В същото време индустрията продължава да чака нови пари от банката, за да подкрепи планираното разширяване на капацитета.
„Европейската инвестиционна банка е отворена за финансиране на ядрена енергия“, каза Ийвс Дезбазей, генерален директор на NuclearEurope, базираната в Брюксел асоциация за защита на ядрената енергия, в отговор на изтичането на информация в коментари в различни европейски медии, които се появиха наскоро.
Документът на ЕИБ, който очертава планираната работа за 2023-2027 г., наистина споменава, че „научните разработки за малки модулни реактори (ММР)“ ще бъдат подкрепени от ЕИБ. Дезбазей твърди, че новият документ е отворена врата за „няколко други“ варианта за подкрепа от ЕИБ, като например изграждането на реактор, но такова позоваване не изглежда вероятно в окончателния текст, разпространен до медиите.
Няколко наблюдатели от индустрията обаче споделиха пред изданието Euractiv, че препратките в документа не са по-значими от тези в текущата пътна карта (2021-2025), в която вече се споменава подкрепа за научноизследователска и развойна дейност за ядрено делене и синтез. В нея обаче няма нищо написано за производство на електроенергия.
Технологично неутрален подход
Финансирането на ядрената енергия е актуална тема в Брюксел, главно след като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се изказа положително за технологията на ядрената среща на върха в Брюксел през март 2024 г. През последните месеци индустрията и няколко национални правителства направиха съгласуван натиск за подкрепа към ЕИБ в полза на ядрената енергия.
ЕИБ остава предпазлива по отношение на перспективите за финансиране на ядрената енергия. Банката е инвестиционното звено на ЕС и от сега до 2025 г. планира да насочи 1000 милиарда евро в екологични и енергийни проекти. Основният фокус към момента са ВЕИ технологиите.
В тази рамка банката възприема технологично неутрален подход и следователно не е затворена за подкрепа на ядрената енергия, илюстрирано от заем от 145 милиона евро, предоставен през декември 2023 г. за операции по безопасност в Румъния.
Въпреки това, независимо от политиката, инвестициите в ядрена енергия сега са по-малко привлекателни от финансова гледна точка, отколкото бяха в миналото.
През последните 24 години само 1 милиард евро от средствата на ЕИБ са били предназначени за ядрена енергия и то само за паралелни дейности – научна и развойна дейности, като и безопасност. Последните инвестиции на ЕИБ в производството на електроенергия са през 1987 г. за първите два френски ядрени реактора във Фламанвил.
Изграждането на електроцентрали е мястото, където финансирането е най-необходимо – инсталираният ядрен капацитет се очаква да се утрои до 2050 г. в Европа, като това включва строеж на големи и малки реактори.
Рентабилност
Изграждането на реактори е изправено пред сериозен проблем по отношение на перспективите за подкрепа от ЕИБ: и това е рентабилността.
Въпреки че разполага с публични средства, кредитните операции на ЕИБ имат за цел да генерират възвръщаемост за банката, а престижният кредитен рейтинг на институцията „AAA“ ѝ позволява да взема заеми на международните пазари при ниски лихвени проценти.
За да поддържа този рейтинг, банката не може да отпуска заеми, когато има значителен риск да не получи възвръщаемост на тези средства. Когато банката предоставя по-рискови заеми, тя се защитава, като търси гаранции и изисква кредитополучателите да са финансово стабилни.
Въпреки че условието за платежоспособност се изпълнява по-лесно, когато кандидатстващата ядрена компания, като например EDF във Франция, е държавна собственост, тази разпоредба е по-трудна за изпълнение от стартиращи предприятия и други частни компании.
По-големите реактори, построени напоследък, се борят със систематично надвишаване на разходите и забавяния. Това постави на сериозно изпитание доверието на финансистите, които се притесняват, че няма да си върнат инвестициите или че ще е твърде късно.
Това безпокойство е въпреки експертните аргументи, че цената на бъдещите големи реактори ще падне с 20 до 30 на сто, тъй като Европа ще спечели отново от серийно производство на реактори. Бизнес моделът за големи реактори е добре известен, но за ММР, „които имат нови приложения, моделите все още не са измислени“, обясни Валери Фодон, генерален делегат на Френското дружество за ядрена енергия (SFEN).
В крайна сметка рискът от финансиране на ядрената енергия остава висок, както Томас Острос, вицепрезидент на ЕИБ, го изрази в средата на март по време на срещата на върха за ядрената енергетика.
Консенсусът
Заемите на ЕИБ също трябва да бъдат одобрени от националните правителства. Германия, Италия, Испания и Франция имат важен глас поради значителния капитал, който са записали в банката.
В резултат на това Франция не може да разчита само на подкрепата на десетте държави-членки на ядрения съюз, въпреки че се радва на подкрепата на президента на институцията Надя Калвино от Испания. Италия даде положителен шум в подкрепа на SMR, но все още не е предоставила конкретна подкрепа за ново финансиране от ЕИБ.
А самата ЕИБ отказа да коментира изтеклите данни за новата пътна карта за инвестиции за 2023-2027 г.