Фалитите са се увеличили над 12% в повечето страни миналата година

През миналата 2023 г. броят на корпоративните фалити в големите световни икономики са се увеличили за втора поредна година на фона на високите лихви, оттеглянето на мерките за подкрепа след Covid пандемията, инфлационния натиск и крехкото търсене, според международната консултантска компания Dun & Bradstreet, която представи годишния си доклад за глобалния фалит (Global Bankruptcy Report – 2024).

Равносметката е силно негативна:

- Глобалните фалити са се увеличили с 12.5% през 2023 г. спрямо 2022 година, когато е отчетено увеличение на изпадналите в несъстоятелност фирми с 11.6%.

- Фалитите в САЩ, Канада, Полша и Нидерландия са нараснали с над 50% през 2023 г. спрямо 2022 г., докато фалитите в Аржентина, Беларус и Хърватия са намалели с над 20% през 2023 г. спрямо 2022 г.

- Малко над половината от 45-те държави/региона, наблюдавани от Dun & Bradstreet и нейната световна мрежа, регистрираха увеличение на бизнес фалитите през 2023 г., като 20 отчитат по-високо от 10% увеличение на фалитите на годишна база, което показва продължаване на наблюдаваната тенденция през 2022 г.

Бизнесите, изложени на най-голям риск от фалит

са тези, които са взели заеми при много ниски лихвени проценти (особено в периода след пандемията) и сега са изправени пред по-високи и по-строги условия за рефинансиране, неустойчиво обслужване на дълга и намаляващи приходи. Съществува реален риск несъстоятелността да набере скорост, но има и основания за предпазлив оптимизъм за тази година. Инфлацията вероятно ще продължи да спада, преди да се стабилизира, а лихвените проценти съответно ще се понижат. Глобалната икономика започна 2024 г. със завръщане на нарастването на БВП и шансовете за по-меко приземяване се увеличиха.

Броят на предприятията, обявени в неплатежоспособност, се е увеличил в повече от половината от 45-те държави, за които Dun & Bradstreet анализира данните всяка година. В същото време в 14 страни, сред които САЩ, Франция, Великобритания, Канада, Полша, показателят за 2023 г. надхвърли предпандемичното ниво.

В САЩ броят на фалитите се е увеличил през миналата година със 79% и е достигнал 10-годишен рекорд, в Канада - със 70%, Полша - с 56%, Индия и Нидерландия - с 53% и за двете, Украйна - с 48%.

В същото време в 11 държави, напротив, е регистрирано намаление на фалитите с повече от 10% - по-специално в Хърватия (35%), Беларус (29%), Италия (23%), Турция (19%), Русия (18%).

България е в тази група със спад от 13% на броя на фалитите през минала година до 107 броя на фалирали фирми през последното тримесечие на миналата година. За последните три години най-много фалити са регистрирани  през първото тримесечие на 2022 година – 159 броя.

След нашата страна е Дания с намаляване на фалитите с 11%, непосредствено преди нас са Бразилия (-13%), Испания и Тайван (-15% и за двете).

Средно във всички държави броят на фалиралите предприятия се е увеличил през 2022-2023 г. средно с 12% годишно - срещу около 5% през 2020-2021 г., когато мерките за държавна подкрепа заради Covid пандемията бяха в сила в повечето икономики. По време на пандемията, въпреки замразяването на цели сектори на икономиката, броят на фалитите е бил по-нисък от нивото от 2018-2019 г.

Експерти от Dun & Bradstreet, чиято глобална база данни обхваща почти 600 милиона компании, посочват риска от по-нататъшно увеличаване на броя на фалитите през тази година поради геополитически рискове, скъпи заеми, инфлационен натиск и растящи разходи.

Тепърва ще се усеща пълният ефект от високите лихвени проценти

наложени от централните банки. Дори когато започнат да се понижават по-масово, паричната политика ще остане затегната за продължителен период. Устойчивите по-високи разходи по заеми, съчетани с ниската пазарна ликвидност, биха могли да създадат значителни предизвикателства при управлението на паричните потоци за особено проблемните предприятия. Въпреки нарастващите разходите за обслужване на дълга, много фирми ще рискуват да рефинансират задълженията си, което е много опасно особено за тези, които вече са на ръба на оцеляването.

Независимо, че темповете на инфлация се понижиха по целия свят, лихвените проценти остават високи, особено в големите развити икономики, което поддържа високите разходи по заемите и допринася за по-строги условия на финансиране. Лихвените проценти трябва да спаднат тази година, но пътищата за нормализиране са неясни, прогнозират от Dun & Bradstreet.

Последствията от тези действия ще бъдат различни. В Европа, например, фискалните правила, спрени след Covid пандемията, ще станат по-строги, особено за намаляването на държавния дефицит и дълга, което предполага по-малко правителствена подкрепа. Може да видим по-модифицирани рамки за несъстоятелност, каквито са частично въведени в Германия, Обединеното кралство и Япония. Предприятията, които са най-много изложени на риск, най-вероятно ще са от секторите хотелиерство и строителство.

Настоящото необичайно високо ниво на геополитически риск тежи силно върху перспективите за глобални фалити, предупреждават от Dun & Bradstreet. Събития като конфликтите в Близкия изток и в Украйна имат по-голяма вероятност да причинят най-голям риск за бизнеса чрез нарушени вериги за доставки и затруднени финансови и енергийни пазари.

Ръст на фалитите в Европейския съюз

През четвъртото тримесечие на 2023 г. фалитите в ЕС са се увеличили с 0.6% в сравнение с третото тримесечие и са нараснали с 2.7% в еврозоната. Последните данни показват, че продължава широката възходяща тенденция на бизнес несъстоятелността от средата на 2020 г., като през последните няколко тримесечия за повечето страни са достигнали високите нива отпреди Covid пандемията.

Най-голямото увеличение на несъстоятелността е регистрирано в Хърватия (с 18.5% в сравнение с третото тримесечие на 2023 г.), Словакия (с 16.8%) и Люксембург (с 15.7%). Унгария, Румъния и Латвия регистрират около 25% по-малко фалити в сравнение с предходното тримесечие. Има известни вариации по сектори, като строителството, промишлеността и транспортът отбелязват повишаване на фалитите, докато информацията и комуникациите, както и социалните дейности регистрират спадове.

Високите лихвени проценти в големи части на Европа ще продължат да оказват натиск върху бизнеса и през 2024 г. Въпреки че Европейската централна банка (ЕЦБ) сигнализира, че строгата парична политика може да бъде коригирана заради забавяне на инфлацията, банката предложи някои насоки, които да помогнат при вземане на решения за разхлабване на паричната политика, но правилата ще останат строги, дори когато ставките започнат да обръщат посоката надолу. Рефинансирането при тези по-високи лихвени проценти, съчетано с края на правителствената подкрепа за пандемията и увеличените макроикономически рискове (въпреки по-силен икономически растеж през тази година), означава, че неплатежоспособността вероятно ще остане висока в целия Европейски съюз.

 Обзорът е публикуван първо на business.dir.bg.