Проф. Атанас Тасев: За втората тръба на "Турски поток" се съревноваваме с времето

Газовата връзка между България и Гърция ще бъде финализирана до две години

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
548
article picture alt description

Интервю на проф. Атанас Тасев пред радио „Фокус“



Водещ: Очакваше се строителството на газовата връзка да започна до средата на тази година и да приключи следващата. Да разбираме ли от думите на премиера, че проектът изостава и има ли намек, че вина за това има Гърция?

Атанас Тасев: Съвсем основателно е, защото досега проблемите бяха основно откъм гръцка страна. От гледна точка сервитути, ОВОС и прочее. Но сега нещата изглеждат малко по-различно, защото все пак той е частен проект, в който нашата държава участва, тоест няма държавно гръцко участие. Там започнаха да се появяват някакви тенденции да се лансира терминалът Ревитуса и Александруполис да бъде оставен на заден план. Но мисля, че това вече като проблем е изчерпано. Нашата част от проекта се съфинансирана с около 36 милиона евро от ЕК. Проектът е в списъка на ЕК проекти, които представляват наистина интерес за страните членки. Така че не виждам някакъв проблем. Сега връзката е важна и от друга гледна точка, защото реално Трансазовския газопровод вече функционира, а скоро ще започне да функционира и Трансадриатическият газопровод, от който ние очакваме да получим този знаменит милиард, който го договаряха вече колко президенти, премиери от „Шах Дениз 2“. Така че искането за ускоряване е свързан именно с това да получаваме азерски газ, а в по-далечна перспектива проектът е свързан и със строителството на регазификационните терминал в Александруполис, който пък ще даде възможност ние да стигнем капацитет почти 5 млрд. кубически метра транзит през този интерконектор, и то в обратна посока, към Украйна, по тръбите от Трансбалканския газопровод, които очевидно така или иначе ще останат празни. Дали тази или следващата, или по-следващата година.


Водещ: А на какво ниво е реализирането на газовата връзка между България и Гърция? Говореше се за обществена поръчка вече за производство и доставка на тръбите за изграждане.


Атанас Тасев: Ами мисля, че това е официалната информация. Аз присъствах през тази година първата копка в района на Кирково. Разбира се, смени се правителството в Гърция и това може би ще доведе до известни проблеми. Все още контактите ни с Гърция не са чак толкова добри, както бяха с предишния премиер. Но като цяло проектът е стартиран. Така че оттук нататък е въпрос какво пише в плана за изпълнение на проекта. Но аз предполагам, че не повече от две години ще бъде крайният финален срок за приключването на тръбата.


Водещ: В друг разговор премиерът каза, че строежът на газовата връзка с Гърция и втората тръба на „Турски поток“ трябва да вървят успоредно. Да приемем ли, че и тук ще има забавяне?


Атанас Тасев: Вижте, специално за втората тръба на „Турски поток“ ние се съревноваваме с времето. Защото един вероятен сценарий, който в последно време става все по-малко вероятен, да спре транзитът през Украйна, втората тръба от „Турски поток“ ще реши националния проблем. Морската част на „Турски поток 2“ е готова и значителна част от сухопътната връзка по територията на Турция от Каякьой към Малкочлар е готова. Ние от своя страна приключваме 11-километров участък, който вече стига до Малкочлар. Така че въпрос на месеци, за да може наистина да има връзка между „Турски поток 2“ и нашата транзитна система. Още повече че ние вече за първи път след толкова години изградихме газоизмерителна станция на входа на нашата страна, което дава определени предимства от гледна точка на контрола на качеството на влизащата суровина.


Водещ: Тоест на 31 декември, когато изтича срокът на договора между „Газпром“ и Украйна за доставка и транзит на природен газ от Русия към Европа и съответно и към България, няма да има проблем, тъй като ще бъде изграден „Турски поток“ и по него ще потече газът, който ни е необходим. Може ли да има някакво разминаване и да се наложи сключване на нови договори?


Атанас Тасев: Не, не, засега нещата вървят по план. Аз специално говорих и с колегите от „Булгартрансгаз“, засега няма никакви опасения, че това ще се случи. Но ние имаме резервните планове. Знаете, че се увеличи капацитетът, виртуалният капацитет на гръцкото направление. От 4,1 с още 1,5 милиона на дневна база. За сведение ние консумираме около 7-8 милиона кубически метра на ден, а през зимата около 10-12. Плюс хранилището в Чирен, което е 5 милиона кубически метра. Така че ние имаме резервен вариант. Но в краен случай, ако наистина спрат доставките, ние може да използваме директно реверс по празните тръби по гръцкото направление и по турското направление. Така че в заключение ние нямаме такава катастрофична ситуация, която евентуално би се случила след 1 януари, ако транзитът все пак през Украйна се прекрати. Така че може да бъдем спокойни, кризата от 2009 г. няма място от структурна гледна точка.


Водещ: Насочвам вниманието ви към една друга актуална тема. Правителството започва преговори с американската компания за прекратяване на дългосрочния договор за изкупуване на скъпия ток от ТЕЦ „Марица изток 3“. Каква развръзка очаквате?


Атанас Тасев: От тактическа гледна точка това е правилният подход. Искам да обърна внимание, че т.нар. американска централа, бившата ТЕЦ „Марица изток 3“, има 33 % участие на НЕК. Следователно от финансова гледна точка тази централа е прозрачна, което дава основание, както каза министър Теменужка Петкова, да констатира, че инвестиционната съставляваща на енергията вече е изплатена. Тя около 53 лева за мегаватчас, енергийната, която е свърза с цената на въглищата, с депонирането, с въглеродните окиси и прочее, е около 112 лева. Така че говорим евентуално за намаляване или нулиране на тази съставляваща, или може би за нейната редукция, защото чух, че ще се коригира нормата на възвръщаемост. Което означава, че няма да се нулира чисто инвестиционната съставляваща. Така че във всички случаи ще има някакво намаляване, но аз искам веднага да обърне внимание, че то няма да е чак толкова значително и не трябва да има свръхочаквания. Но това е полезно от гледна точка на предстоящите преговори с ТЕЦ „Марица изток 1“ на „Ей И Ес“, която централа е 100 % собственост на американската компания и не е толкова прозрачна от гледна точка на финансовата съставляваща. Всъщност като отчетем, че договорите са подписани за 15-годишен период от началото на функционирането и като се има предвид, че през 2011 година ТЕЦ „Марица изток 1“ е задействана под новия си собственик и новите мощности, то както виждате, 2026 г. приключва договорът за преференциална цена. Така че не остана много време. А около 2004 г. приключва ТЕЦ „Марица изток 3“. Полезно е да се намалят цените, но пак повтарям, не трябва да има и свръхочаквания. Още повече че в електроенергийния микс те не са чак толкова съществени като доставчици на електроенергия, също и в ценово отношение, макар че цената е надпазарна. Очевидно ще има някаква редукция на цената, но без да очакваме нещо грандиозно. Няма да се случи.


Водещ: И още един казус с топлоелектрически централи, някои от тях бяха затворени, а някои временно заради това, че са горели биомаса и други отпадъци. Смятате ли, че ще се разрасне проблемът, или той приключи?


Атанас Тасев: Сутринта от предаване на Първи канал гледах репортажа от Русе. Ръководителят на РИОСВ казва, че няма промени в нормата. Освен това изгарянето на биомасата не е незаконно, дори се препоръчва. Защото по този начин, изгаряйки биомасата, вие редуцирате равнището на въглероден диоксид. Между другото подобен експеримент беше направен в т.нар. американски централи, за да могат те да редуцират емисиите въглероден диоксид, предложиха да изгарят смесено гориво с дърва от горския фонд. Но след експеримента, който беше успешен, не получиха съгласие от страна на Министерството на земеделието и храните, защото можеше да доведе до дисбаланс в търговията с дърва. Но като цяло изгарянето на слама и прочее не противоречи на закона и дори е полезно от гледна точка на финансовите параметри. Проблемът е с битовия отпадък, доколко и как. Ако той е разделен на RDF, която е висококалоричните съставляващи, там също няма проблем при положение, че филтрите са настроени. Като цяло решението е – да са обективизира контрола, да има съответните контролни станции, контролни измерителни депа, които в реално време на един публичен монитор да показват резултатите, за да няма понякога преувеличаване на ситуацията. Така че към момента, слушайки това, което официалните медии представят, като че ли проблемът е приключил. Но не трябва да се заблуждаваме, проблемът с нашите термоцентрали стои, понеже в момента става една голяма трансформация в енергийния сектор, енергийна трансформация по посока към безкарбонова енергетика. Разбира се, в по-дългосрочен план ние постепенно трябва да имаме план за тяхното извеждане от експлоатация, като, разбира се, правителството прави всичко възможно в следващите 10 или 15 години все пак да запазим основните централи, защото те са необходими за нашата електроенергийна система не само като доставчици на енергия, но и като подвърхови централи. Малко хора, които консумират енергия, разбират колко сложно нещо е да се управлява електроенергийната система и колко важно е да има маневрени мощности при положение, че делът на възобновяемата енергия постепенно ще се увеличава. А както е известно, тя зависи от природо-климатичните особености и тя е стохастична: има вятър – има ток, няма вятър – няма ток. А като няма ток, трябва някой да го замести и т.н. Така че има план, това стои на вниманието, приятно е да се констатира, че Министерството на енергетиката прави всичко възможно и се водят преговори с ЕК максимално да се удължи срока на действието на тези централи. Но се действа и с паралелен план за постепенно тяхно извеждане и заместване с друг вид енергийни източници.


Водещ: Планът, за който говорите е Стратегията за безвъглеродна икономика и енергетика до 2050 г., която трябва да разработим и в която трябва да има план за извеждане на мини за въглища от експлоатация.


Атанас Тасев: Да.


Водещ: Вие казахте, че върхови централи са…


Атанас Тасев: Подвърхови. Върховите централи ПАВЕЦ Чаира, водните централи помагат и, разбира се, имаме спешна необходимост от няколко високоманеврени газотурбинни модули и които предполагам, че в момента вече някъде са заложени в проекта, за да може системата да е стабилна. Макар че ние сме член на Обединените електроенергийни системи, но стойността на Обединената европейска електроенергийна система, южно направление, се базира на изискването всяка система да бъде стабилна. Тоест общата стабилност е съвкупност от стабилността на отделните участници. Което означава, че изискванията към нас са строги и затова ние трябва да се грижим да балансираме системата си самостоятелно.


Водещ: Като включим стремежа към безвъглеродна икономика, дали другият голям проблем, която трябва да се плати със затварянето на мините е социалната цена?


Атанас Тасев: Цената е много високо и както виждате, се прави всичко възможно този процес да се отложи. Но по-важното е, че се вижда неговата неизбежност и когато превантивно започне процесът на трудова трансформация на работни места, обучение на персонал, намиране на алтернативна заетост и прочее, тогава нещата, когато са планови, те няма да предизвикат сътресения. Проблемът е, когато си заровим главата в пясъка и изведнъж започне наказателната процедура от ЕК. Между другото косвено тя действа. Защото знаете, че цената на емисиите въглероден диоксид вече са 25 евро за тон. А при нашата висока емисионна способност на нашите централи слагаме още 40 % отгоре. Значи, почти 40 евро за мегават час трябва да плащаме при нулева цена на тока. Така че сме притиснати и от финансова гледна точка. Този план, за който говорим започва да действа и няма да се стигне до някакви колизии. Разбира се, неприятно е, но това е проблем на цяла Европа, на целия свят.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща