Сметките за ток във всички столици на ЕС и през март са се понижили с 11 %, а тези за газ – с 16 процента

Развитието на европейските цени на електроенергията и газа в домакинствата между март 2009 г. и месец март 2024 г. представят в поредното си проучване VaasaETT и два от водещите регулатора на енергийния пазар -  Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH).  Индексът се изчислява чрез претегляне на цените във всяка от столиците според съответното национално потребление на електроенергия или газ.

Изследването, което се публикува всеки месец показва как са се променили цените на енергията за домакинствата без данъци през февруари 2024 г. за крайни потребители в европейските столици. То обхваща, както страните-членки на ЕС, така и някои от страните на Европейската енергийна общност (Черна гора, Норвегия, Сърбия и Украйна) плюс Великобритания и Швейцария.

От януари 2022 г. индексът за електрическа енергия HEPI започва да нараства екстремно през декември 2021 г. и достига 164 пункта. След като изкачи най-рязкото стъпало в историческите данни през януари 2022 г. и постигна пик през октомври 2022 г., след което последва тенденция към понижение и в момента е 190 пункта (EUR-15).

Що се отнася за цените на газа, експертите напомнят всички сложни периоди от 2009 г. насам, както и че „продължаващата енергийна криза засегна силно индекса на цените на това гориво през 2021 г., преминавайки от 87 пункта през януари 2021 г. до 163 пункта през ноември 2021 г. Впоследствие  неговата стойността отново се удвои през ноември 2022 г. и достигна 350 пункта. От VaasaETT изчисляват, че през февруари 2024 г. е на ниво от 162 индексни пункта.

При разглеждане на средните стойности на цените за крайните потребители през март, както за електроенергия, така и за газа се наблюдават следните промени: в сравнение с преди една година – (март 2023 г.), сметките за ток във всички столици на ЕС са се понижили с 11 %, а тези за газ – с 16 процента.

В зависимост от това къде от изследваните 33-те европейски столици живее даден краен потребител в Европа, през февруари г. цената, която плаща, може да варира в съотношение над 6. Експертите, провеждащи изследването отчитат, че за битовите клиенти в Европа най-скъпите градове са Лондон и Прага. След тях се нареждат  Берлин, Дъблин и и Копенхаген . Киев (отчита се състоянието на страната във война) отново е с най-евтина електроенергия, следван от Будапеща, Подгорица и Белград.

В номинално изражение, цените в столиците на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) клонят към по-ниски от средните. Прага, Талин и Вилнюс са единствените столици сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на електроенергия през месец март са следните:

• 9% увеличение на цените в Никозия, поради поскъпване на енергията, разпределението и ДДС след края на схемата за субсидиране;

• 4% ръст на цената в Мадрид, поради покачване на ДДС;

• Спад на цените с 12% в Атина, поради намаляване на енергийните компоненти, разпределението и данъците върху разпределението;

• Понижение на цените с 9% в Дъблин, Хелзинки и Вилнюс, поради намаляване на енергийните компоненти;

• 7% намаление на цената в Стокхолм, поради спад на енергийната компонента;

• 6% спад на цената в Осло, поради понижение на енергийния компонент;

• 5% намаление на цената в Брюксел, поради спад на енергийния компонент;

• Понижение на цените с 4% в Копенхаген и Рим, поради спад на компонентите за енергия;

• 3% намаление на цената в Амстердам, поради понижение на енергийния компонент;

• 2% спад на цената в Лондон, поради намаляване на енергийния компонент

Средната европейска цена за краен потребител отбелязва спад от 2% през март и в момента е с 9% по-ниска в сравнение с тази от миналата година, отразявайки тенденцията в посока надолу, която се наблюдава на европейските пазари на едро напоследък. От 33-те изследвани столици,  на 14 има понижение на цените, но по-голямата част са без промяна. Само при 2 столици се наблюдава повишения на цените. По-точно това са Никозия и Мадрид, като и при двете това е свързано с промените на мерките за подкрепа. Най-голямото увеличение на цената на електроенергията за краен потребител, наблюдавано в Никозия (9%), се дължи на прекратяването на субсидията за разходите за електроенергия. Схемата беше въведена от правителството през ноември 2023 г. като част от пакет от мерки, насочени към облекчаване на потребителите от инфлационния натиск, посочват от VaasaETT.

Що се отнася до Испания, авторите на проучването напомнят за намалението на ДДС от лятото на 2021 г. като временна мярка за подпомагане по време на енергийната криза. Впоследствие мярката е актуализирана и удължавана няколко пъти през този период и наскоро, в началото на 2024 г. е определена на 10%. „Намаленият ДДС се прилага при условие, че цената на едро на електроенергията остане над 45 евро/MWh средно на месец. През февруари средната цена на едро падна под този праг, което доведе до връщане на ДДС към предкризисната му стойност от 21%. Впоследствие цената на електроенергията за крайния потребител в Мадрид се увеличи с 4% през март, въпреки намалението с 8% на енергийния компонент. Мярката обаче остава активна до края на годината и при надвишаване на месечната цена на едро, ДДС върху електроенергията ще се върне на 10% за крайните клиенти“, се посочва в проучването.

Точно противоположно, най-голям спад през март се наблюдава в Атина (-12%), след значително понижение на пазара на едро през предходния месец. Освен това новата пазарна схема, която е в сила от началото на годината, изглежда засилва конкуренцията между доставчиците, особено що се отнася до специалната (зелена) тарифа.

Намаляването на цената на електроенергията за крайния потребител се откроява и в скандинавските страни. Спот договорите са свързани с цените на едро на Nordpool, които следват низходяща тенденция, което води до намаление от 9% в Хелзинки, 7% в Стокхолм, 6% в Осло и 4% в Копенхаген.

Подобен е случаят с балтийските страни, където спадът на цените на едро във Вилнюс с 9%  се отразява на намаление на цените за крайните потребители. Цените в Литва се очаква да паднат допълнително през април, поради вече обявените по-ниски регулирани мрежови такси от Държавния съвет за енергийно регулиране (VERT).

В Дъблин низходящата тенденция на цените на електроенергията продължава, което води до намаление от 9%, след обявените нови намаления от основните доставчици.

Въпреки последователното понижаване на цените, стойността на електроенергията остава значително по-висока в сравнение с предкризисните нива, се казва още в проучването.

И накрая, спадът от 5% на цената на електроенергията за крайните потребители в Брюксел се дължи на общата стабилност на европейските пазари и рекордно високите температури, регистрирани в страната през последния месец на провежданото проучване.

В опит да защитят потребителите от непрекъснатото нарастване на цените на енергията, европейските правителства приеха множество мерки по време на енергийната криза, които са включени в цените, съдържащи се в методологията на HEPI. Независимо от това, в някои случаи случайни или сезонни енергийни схеми се въвеждат за крайните потребители като еднократно възстановяване и компенсации, които всъщност съответстват на по-дълъг период на последователни високи цени. Въздействието на такива мерки се сравнява отделно.

Когато се коригира към стандартите за покупателната способност (PPS) във всяка страна, картината се променя съществено. PPS е изкуствена обща референтна валута, която елиминира общите разлики в ценовите нива между държавите. Когато са изразени в PPS, цените на енергията се осветляват по отношение на цената на други стоки и услуги. През март най-ниските коригирани цени на електроенергията за бита са в Осло, Будапеща, Валета и Стокхолм, а най-високите са в Прага, Никозия, Берлин и Вилнюс. Повечето от страните от ЦИЕ обикновено са със сравнително ниски цени на електроенергията, спрямо общото им ниво в другите държави и са под средните за Европа.  Това обаче отново не е така през месец март за Букурещ, Прага, Рига, Талин, Вилнюс и Варшава, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Проучването показва, че средно енергията (оспорваната компонент на цената) представлява 52% от стойността на сметката за електроенергия за крайния потребител, разпределението - 27%, енергийните данъци - 6%, а  ДДС -15% за столиците на ЕС.

Ако се фокусираме върху цената на енергията като стока, в Будапеща тя в момента представлява едва 14% от цената на електроенергията за крайния потребител, което е най-ниското сред всички изследвани градове. Напротив, Никозия е с най-големият енергиен процент, който достига 74% от цената за крайния потребител през март 2024 г.

Преди енергийната криза фиксираните (цена и срок) и променливите цени бяха относително сходни, констатират експертите. Фиксираната цена често е по-ниска, тъй като позволява на доставчика по-малка лоялност и риск при доставката. Въпреки че клиентите по същество залагаха малко на посоката на пазара, това не беше особено важен избор за повечето клиенти. Поне на по-развитите пазари активните клиенти все пак са склонни да избират фиксирани цени. След кризата ситуацията почти се обърна, констатират експертите.  Фиксираната цена, там, където е налична клони към по-висока от променливата, в някои случаи с много голям марж.

Във всички показани пазари средната цена за фиксирани цени е 29,8 евро/kwh. За  променливите  цени - 29,82 евро/kWh. Ако се коригират променливите цени по паритет на покупателна способност, вероятно ще има по-ясна картина на относителното значение на най-популярните цени през февруари 2024 г.

През март 2024 г. броят на фиксираните предлагани договори изглежда се увеличава, докато средната им цена е по-висока от средната променлива цена само с 1,28 евроцента/kWh. Това се наблюдава и в по-голямата част от пазарите от EUR15, когато се изследват индивидуално, като фиксираните договори са средно по-евтини от променливите само в 6 от отделните пазари от EUR15.

Природен газ

По отношение на цената на природния газ за битовите потребители от 28 европейски столици към 1 март 2024 г. експертите посочват, че най-високата цена се плаща от жителите на Стокхолм - почти 3 пъти над средната цена за краен потребител в Европа, следвани от Берн , която е втората най-скъпа столица. Това може да се обясни с естеството на шведския газов пазар; малкият размер от само 77 000 битови клиенти на газ в цяла Швеция, от които 50 000 в изолираната газова мрежа в Стокхолм.

Амстердам остава за пореден път третата най-скъпа столица.

Цената в Стокхолм е над 11 пъти по-висока от тази в Будапеща, който е най-евтиният град за газ в ЕС, и над 15 пъти по-висока, ако се включи Киев. Природният газ за домакинствата обикновено е по-евтин в държавите от ЦИЕ. Прага отново е единствената столица сред тях с цена на природния газ е над средната за Европа.

Цената в Стокхолм е над 11 пъти по-висока от тази в Будапеща, който е най-евтиният град за газ в ЕС, и почти 16 пъти по-висока, ако се включи Киев. Природният газ за домакинствата обикновено е по-евтин в държавите от ЦИЕ. Прага отново е единствената столица сред тях с цена на природния газ е над средната за Европа. Любляна и Прага са единствените столици сред страните от ЦИЕ, в които цената на природния газ е над средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на природен газ през месец март, са следните:

• 10% намаление на цените в София, поради спад на енергийната компонента;

• 9% понижение на цената в Рига, поради поевтиняване на енергийния компонент;

• 7% намаление на цените в Лондон и Талин, поради спад на техните енергийни компоненти;

• 6% понижение на цените в Брюксел и Прага, поради поевтиняване на енергийните компоненти;

• 6% намаление на цените в Атина и Дъблин, поради спад на енергията и компонентите за разпределение;

• 5% поевтиняване на цената в Берлин, поради понижение на енергийния компонент;

• 4% спад на цените в Париж и Рим, поради намаляване на енергийните им компоненти;

• Намаляване на цените с 2% във Виена, поради поевтиняване на енергията и енергийните данъци и компоненти.

Низходящата тенденция на европейските газови пазари продължава и през март, като за втори пореден месец в нито една от разглежданите европейски столици не се наблюдава увеличение на цените. Напротив, спад се наблюдава в 14 от 27-те столици, като най-значителен (-10%) е в София. Референтният индекс TTF остана под 30 евро/MWh за целия март, показвайки стабилност на ценови нива, наблюдавани последно преди енергийната криза. Времето през тази зима бе меко и високото производство от възобновяеми източници допринесе запасите от газ да останат на високо ниво  и има увереност, че няма да има проблеми с доставките или съхранението и за бъдещата зима. В София намалението на цената на газа за краен потребител се случва за трети пореден месец и се дължи на ценовите тенденции на международните пазари и дългосрочния газов договор с Азербайджан, посочва енергийният регулатор.

Цената на природния газ за крайния потребител отбеляза спад както в Рига (-9%), така и в Талин (-7%),  в резултат на събитията около подводния газопровод Balticconnector и получилото се свръхпредлагане в балтийските страни.

В Лондон се наблюдава спад от 7% в резултат на голямото предлагане от Норвегия и прогнозите за меко време. Подобни намаления на цените са отбелязани в Брюксел, Атина и Прага, където цените на природния газ за крайни потребители отбелязаха спад от 6% с приключването на отоплителния сезон.

В Дъблин цените продължават низходящата тенденция, започнала през ноември 2023 г., тъй като доставчиците обявиха нови намаления на техните цени на газа, което доведе до 6% спад през месец март.

И накрая, цената на природния газ за крайния потребител в Берлин отбеляза спад (-5%) за четвърти пореден месец. Въпреки това се очаква цените да се покачат през следващия месец, тъй като временно намаленият ДДС, който беше приложен върху сметките за природен газ от октомври 2022 г., ще се върне към обичайната си стойност.

По същия начин, както при електроенергията, цените на газа при РРС са с много различен резултат в сравнение с действителните цени. През месец март Будапеща, Загреб и Брюксел са най-евтините градове, коригирани към РРС.

Проучването показва, че средно енергията (оспоримият компонент на цената) за европейските столици представлява 54% от стойността на природния газ за крайния потребител, разпределението - 22%, енергийните данъци - 10%, а ДДС 15%. В Нидерландия енергийните данъци се използват за стимулиране на поведението на потребителите и потреблението на енергия. Още повече, че от януари 2020 г. енергийният данък за битови потребители на природен газ обикновено е около 34%. Целта е да се насърчи използването на електрическо отопление и уреди вместо газ.

Като цяло резултатите показват, че пазарните сили представляват около 53% от цената на крайния потребител както за електроенергия, така и за газа, докато националните фискални и регулаторни елементи са отговорни за останалите 47% чрез тарифи за разпределение, енергийни данъци и ДДС. Настоящата енергийна криза доведе до значително увеличение на средния енергиен компонент в столиците на ЕС. Енергийният дял в цената на електроенергията за крайния потребител беше 61% през март 2022 г., след което се покачи на 62% година по-късно и в момента е 52%. По същия начин на пазара на природен газ процентът на енергийния компонент от цената за крайния потребител беше 61% през март 2022 г., преди да достигне 63% през март 2023 г. и 54% през март 2024 г. На места, където енергийният компонент е по-нисък, такъв е и стимулът за клиентите да търсят по-конкурентни оферти, заключават авторите на проучването.