Експерт: Нужен е „консилиум“ и използване на цялата възможна експертиза, за да се стабилизира енергетиката ни

Анализ на Борислав Георгиев, експерт по външно търговска политика 

Енергетиката е стратегически сектор на световната икономика. Според ХС за описание и кодиране на стоките (номенклатурата на митническата тарифа на всички държави в света), тя се описва с числата от глава 27, включваща 16 тарифни позиции. Използвах световните данни на www.trademap.org в евро за периода 2003 до днес - април 2023 г. Разделих ги на три географски групи и отделно за българските Балкани и европейски монархии и допълнително на пет позиции с общ дял от повече от 90 % в стойността на вноса и износа по гл. 27. Според тях ЕС27 е устойчиво енергийно зависим съюз, с изключение само на горивата.

Според средногодишните данни за вноса и износа в света на водещите пет позиции с мащаб в евро, често надхвърлящ многократно БВП на България. Парадоксално ние сме имали до скоро по-добро от ЕС27 представяне, с положително салдо в горивата и маслата и електроенергията. Ето и данните в табличен вид:

Данните от външнотърговския стокообмен на енергетиката са по същество показатели от задължителния лабораторен анализ, предхождащ всяка диагноза и лечение. Българските числа са основание за тревога поради следните причини:

-  Външни „зелени“ и други фактори в рамките на самия ЕС 27, който е в криза в тази област изостряни от национални български особености. Те не вещаят „светло бъдеще и жизненост“ на енергетиката.

-  Нашите съседи на Балканите се справят по различен начин с електричеството при значителен български срив:

o   Българският износ на електричество в натура е бил почти равен на общия износ на всичките останали балкански страни за 2019 г. при положителен български баланс от 5 Терават часа. Екстраполираните данни за 2023 г. показват, че Сърбия, Румъния, Гърция и Северна Македония поотделно вече имат значително по-голям износ от България в края на петилетката?

o   За пръв път от десетилетия България през 2023 има отрицателен външнотърговски баланс от 191 ГВтЧ. Ако работеше най-големия Балкански и при съвременните условия роден зелен акумулатор ПАВЕЦ Чаира, (годишно с повече от 400 ГВтЧ, съградена преди 45 години) щяхме да имаме положителното салдо! Българският парадокс - празнуваме 100 годишнината на ВЕЦ Бояна, която безотказно захранва София без никаква умора на метала. ПАВЕЦът се бил сринал заради умора на метала само рамките на 2-3 петилетки?

o   Нов АЕЦ – българските инженери предложиха преди десетилетия стратегическо решение. С десетилетия се изразходваха милиарди лева без резултат. През това време, някои на Балканите вече пускат нови блокове. Българският парадокс – приема се полу обещание за след десетилетие; няколко пъти по-скъпо и без отговор къде ще се съхранява отработено ядрено гориво. Пропуска се и се прескача например световно доказаното CANDU решение за ядрени блокове, при което отработеното ядрено гориво би могло да се съхранява на територията на България? То работи на север от Дунава и човек, в рамките на дни, дори само с образователна цел, без луксозно-хотелски конференции може да получи професионални знания. Все пак става дума и за това, какво оставяме на нашите деца!

-  Горивата, нефта, маслата - каква е българската полза от рафинерията на нашата територия, преработваща вносния нефт. Защо да не поискаме информация за практиката на страни членки на клуба на богатите ОИСР относно постъпленията в техните национали бюджети от техните рафинерии? Нали влизаме в клуба, за да се развиваме?

-  Природния газ е по-скоро политика, отколкото стратегическа независимост. Исторически факт - една от съществените причини за политическата криза през 1997 г. беше отказът на български държавни ръководители да предоставят българската газопреносна мрежа през Топ Енерджи на Газпром. Последваха десетилетия с неосъществени или частично изпълнени различни газови идеи, потоци, конектори и т.н. без стратегическо решение;

-  Електричеството за българските Балкани (България, Гърция, Турция, Румъния, Сърбия и Северна Македония) за 2023 се измерва с близо 5 ТВтч положителен баланс за Румъния и Сърбия, положителен и за Северна Македония. Това не може да се определи като „добро“ или „управление“ в интерес на България. Българският парадокс – електричеството в България е налазено от мощна администрация – министерство, комисии, холдинги, форуми. Да не се окаже, ако бъдат преизчислени/ сравнени, свързаните с това  загуби от производителя до потребителя за МВтч, че ще бъдем водещи на Балканите?  

 -  Енергетиката на монархиите Норвегия, Обединено Кралство, Швеция и Дания, сравнявана през техния средногодишен баланс в евро по гл.27 показва остра криза за Обединеното Кралство от близо 19 млрд. евро нараства повече от два пъти след напускането. Норвегия има средно годишен устойчиво положителен баланс от повече от 68 млрд. евро за последните десетилетия, като за 2023 той е повече от 100 млрд. евро (повече от БВП на България), а Дания е с отрицателен средногодишен баланс от малко над 14 млн. евро. В края на 1994 г. имаше NO Entry. Буквално дни преди да стане пълноправен член на ЕС от 1 януари 1995 г, Норвегия откри, значително находище на природен газ. Последва отказ от  членство. BRExit и България – преди двадесет години„ Агентите на короната “съветваха нашата митница; англичанин беше главния преговарящ за българското членство в ЕС от 2007 ; сега беше нает бивш английски министър-председател за съветник на българския министър-председател. Английският интерес подсказва за висока истинска българска „цена“, която ние самите не осъзнаваме и разбираме. Защо да не ползваме и „монархически поглед и опит“? Още повече, че тези монархии показват пасивност и не привързване например и към еврото като средство за икономическо развитие….. 

Енергетиката на България беше последната „златна ябълка“ от нашата икономика. Ако търсим развитие, оцеляване и жизненост, отчитайки непосилния мащаб за ръководната функционална грамотност, трябва да се свика „консилиум“ при използване на  цялата възможна експертиза в Света, ЕС, България, европейските монархии и Балканите. Ако е останала някаква институционална памет, трябва да са започне с Националната енергийна стратегия от 1995 г., осъвременена впоследствие през 2011г.  с хоризонт 2050 г.