Цените на въглеродните емисии в ЕС паднаха наполовина за една година. Но ще трябва да започне ново покачване

Европейските въглеродни квоти (EUA) се търгуват на около 60 евро/т. Преди една година тя беше на най-високото си ниво виждано някога от 100 евро/т. Хееге Фйелхайм (Hæge Fjellheim) от анализаторската компания Veyt обяснява пред Energypost защо и как цените на тези квоти отново трябва да започнат да се покачват.

От икономическа гледна точка спадът се дължи на два основни фактора: по-ниски цени на газа и свиващо се търсене на енергия от индустрията. От политическа гледна точка допълнителното предлагане на разрешителни за CO2 идва от плана на ЕС – REPowerEU, който е  за ускоряване на енергийния преход и прекъсване на зависимостта от руски газ чрез частичното му финансиране от продажбите на квоти. Те пък са взети назаем от бъдещите бюджети на ЕС за въглеродните емисии.

Един от проблемите е, че ниските цени удариха финансово зеления преход. Именно чрез квотите и високите им стойности се планира да се случи зеления преход в Европа. А ниските цени намаляват натиска върху участниците да намаляват още емисиите. Анализаторите очакват, че цените ще достигнат €160/тон през 2030 г.

Ново покачване на цените

Преди една година цената на отделянето на един тон въглерод в Европа достигна най-високата си стойност за всички времена от 100 евро/т. Европейските въглеродни квоти наскоро се търгуваха на близо половината от това ниво и в момента се задържат около 60 евро/т. По-ниските цени минимизират както апетита за намаляване на емисиите, така и средствата, които ще помогнат за финансирането на зеления преход. Но възстановяването на цените отново започва.

EUA цени 2019-2024 г. – непрекъснато нарастващи цени на въглеродните емисии от година на година, 2024 г. е извънредна стойност досега. / ИЗТОЧНИК: ICE, Veyt.

По-ниски цени на газа и свиващо се търсене на енергия от индустрията

Както на всеки друг стоков пазар, цените реагират на промените в търсенето и предлагането. На въглеродните пазари търсенето се ръководи основно от емисиите – и те са надолу в секторите, обхванати от системата за търговия с емисии на ЕС (EU ETS). И тази тенденция вече е устойчива. Емисиите от енергийния сектор намаляха с 20 процента миналата година и спадът продължи през 2024 г. Това се дължи на два основни фактора: по-ниски цени на природния газ и свиващо се търсене на енергия от страна на тежката индустрия.

Незабавната енергийна криза отмина – газът е в изобилие в Европа, зимата е мека, нивата на съхранение са добри, а цените са една десета от тези, които бяха след руската инвазия в Украйна. Това означава, че електричеството се произвежда с по-ниски емисии в сравнение с времето, когато въглищните електроцентрали работеха на пълни обороти в Европа. Нещо повече – газът продължава да бъде част от системата за производство на електроенергия и в обозримо бъдеще. А това ще окаже влияние и на финансовите параметри в производството.

Европейската индустрия продължава тежката си борба и притесненията за здравето на европейската икономика се задълбочават. По-ниската икономическа активност означава намалени емисии и понижено търсене на въглеродни квоти. Работейки в среда с високи лихвени проценти, участниците на пазара на въглеродни емисии нямат финансови сили, за да се възползват от намалените цени на въглеродните емисии, и така апетитът за квотите остава нисък.

Политиката

Оказва се, че по-ниското търсене е свързано с повече предлагане на квоти, което води до перфектна буря на финансовия небосклон. Планът REPowerEU на ЕС за ускоряване на енергийния преход в Европа и прекъсване на зависимостта от руски газ се финансира частично от продажбите на квоти, които са взети назаем от бъдещите бюджети на ЕС за въглеродни емисии. С парична цел от 20 милиарда евро, които трябва да бъдат събрани за три години (2023-2026 г.), количеството въглеродни квоти, пуснати на пазара, зависи пряко от нивата на цените на въглеродните емисии.

По-ниските цени означават, че трябва да се пуснат повече квоти на пазара (който в момента не се нуждае от тях). А това допълнително подхранва низходяща тенденция. Притесненията относно краткосрочните допълнителни доставки може да продължат да задържат цените на въглеродните емисии.

Когато REPowerEU беше предложен през май 2022 г., индустрията беше изправена пред астрономически разходи за енергия – както цените на електроенергията, така и на природният газ са намалели с около 70 процента оттогава досега. В тези времена и въглеродът се търгуваше на 85 евро/т. Въпреки че обявената цел на програмата беше да се ускори декарбонизацията, някои политици също твърдяха, че мярката ще помогне за намаляване на цените на въглеродните емисии. Те обаче не си приписват заслугата за понижените цени на въглерода в момента. Загрижеността е по-скоро, че постоянно отслабените цени ще ударят това, което се превърна в основен източник на приходи за зеления преход в Европа.

Двойни проблеми

Миналата година при средна тръжна цена от 84 евро/т въглеродни емисии продажбите на квоти генерираха близо 44 милиарда евро към механизмите за финансиране на ЕС и към хазните на държавите-членки – пари, които се насочват както за финансиране на зеления преход, така и за буфериране на социалните ефекти от преминаването към декарбонизация. Подобна е и системата в България, където Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ отговаря за тези политики.

Приходите на държавите членки, Фондът за иновации, Фондът за модернизация и REPowerEU страдат от спад в цените на въглеродните емисии. При тръжна цена на въглеродни емисии от началото на годината с 26 евро/т по-ниска от средната за миналата година, вижда се отписване на 2,4 милиарда евро на всички приходи от търгове за квоти, комбинирани през първите два месеца на 2024 г.

Структурно по-ниската цена на въглерода има два основни ефекта. Първо, той осигурява на промишлените емитери усещане за комфорт, че инвестициите в технологии за намаляване на емисиите могат да почакат. Това ще преследва пазара в дългосрочен план с още по-големи усилия за намаляване, необходими към 2030 г., a и след това.

На второ място - това подкопава финансирането, което ще бъде необходимо в дългосрочен план за кръстосано финансиране на решения за намаляване на емисиите. А тези политики са необходими за постигане на амбициите на ЕС за климата до 2030 г., 2040 г. И 2050 г.

Приходи от търг на EUA за 2023 г. спрямо получател – хазната на държавите-членки понася по-голям удар от понижените цени на въглеродните емисии. / ИЗТОЧНИК: Veyt.

От късогледство до птичи поглед

Посоката ще се обърне отново. Въпреки че всички двигатели на цените са насочени надолу в момента, това ще трябва да се промени. Цените на газа и въглеродните емисии са настроени да премахнат тази взаимосвързаност, когато по-ниската цена на газа не може да стимулира повече смяната на горивото с екологично чисти алтернативи. Това е подобно на ситуацията по време на енергийната криза, когато цените на газа продължиха да се покачват, докато цените на въглерода се стабилизираха, тъй като дори по-високите цени на газа не доведоха до допълнителни намаления на емисиите. Това може да се случи в рамките на седмици.

С течение на времето суровата реалност на по-строгия фундаментален пазарен баланс ще потъне. През 2027 г. няма да има повече допълнителни квоти, пуснати на пазара за финансиране чрез REPowerEU. В комбинация с непрекъснато намаляващ таван, за да се гарантира постигането на климатичната цел на ЕС за 2030 г., предлагането на годишни търгове на квоти също е намалено поради липсващите количества, които са били заети за финансиране на програмата за декарбонизация.

И накрая, механизмът за стабилизиране на пазара на системата ще третира обемите на REPowerEU като „шок от предлагането“, задържайки повече квоти от търговете извън пазарното обращение.

Това е план за това как ще изглежда пазарът в бъдеще: с горна граница, предназначена да достигне нула преди 2040 г., пространството за емисии от големите замърсители се стеснява много бързо. И цените на въглерода ще трябва да отразяват нарастващите разходи за намаляване на емисиите: Veyt прогнозира, че цените ще достигнат 160 евро/т през 2030 г.

Предсказването на точния момент от време и ценово ниво, когато динамиката на пазара ще се измести от късогледство към далновидност, е трудно. Едно обаче е ясно, че всяка забавена инвестиция в технологии за намаляване на емисиите и мерки за намаляване на емисиите днес ще добави към възходяща пазарна среда към 2030 г. и след това. Колкото по-рано пазарът прогледне през мъглата, толкова по-рано цената на въглерода ще се приведе в съответствие със средносрочната до дългосрочна фундаментална картина.