Всяко едно забавяне на ядрен проект повишава много цената и създава напрежение сред експертите и инвеститорите

Няма как да очакваме да се развиват и образователни програми и кадрите в техническите специалности, ако нямаме дългосрочна визия, обясни евродепутатът Цветелина Пенкова

Енергетика / Анализи / Интервюта
Георги Велев
2773
article picture alt description

Източник: Пресофис на Цветелина Пенкова.

Енергийната сигурност и свързаност ще бъдат във фокуса на предстоящо събитие за бизнеса, което се организира в Брюксел и е под егидата на евродепутата Цветелина Пенкова. Очаква се на конференцията участие да вземат голяма част от научните среди, едрия бизнес и енергийни експерти. Целта е да се покажат възможностите на българската индустрия. Не бива да забравяме, че страната ни е сред основните производители на критични материали в Европа, обясни пред Дир.бг и 3eNews евродепутатът Цветелина Пенкова.  

Още по темата

Всяко едно забавяне на ядрен проект повишава много цената и създава напрежение сред експертите и инвеститорите

Г-жо Пенкова, защо решихте да направите нова енергийна конференция, след тази през миналата година? Ще разглеждате ли перспективите за развитие пред индустрията ни?

През ноември направихме една голяма конференция в Народното събрание с над 200 участници от енергетика, индустрия, българските регулатори, представители на всички парламентарни партии, академичен сектор. Имаше и представители на синдикални организации. Самата конференция имаше много добър отзвук и идеята беше да се засегне темата, че в България има много стратегии, но няма план за развитие на енергетиката и като цяло на енергийния сектор. Досега знам за пет енергийни стратегии, създадени като документи.  Това е и плана, който изисква да се каже горе-долу какво ще се строи, кога ще се строи, какъв ще ни е енергийния микс след 10-20-30 години. Това са доста дългосрочни планирания, които трябва да започнат сега, за да могат въобще да имат някаква добавена стойност за икономиката и за обществото, дори ако искаме да говорим за намаляване на сметките.

На тази среща се получи една много добра дискусия, в която се очертаха и няколко теми, че всъщност България има доста сериозен капацитет в няколко отношения. Първо, по отношение на развитие на енергийни мощности, второ за ядрената енергетика като специалисти, като кадрови потенциал, безопасност за сигурност. Между другото, ние сме с едни от най-високите стандарти за сигурност в целия свят, не само в Европа. Нашия ядрен регулатор нерядко се цитира и тук в ЕП, когато водим разговори с колеги по тази тема. Така че си имаме доста сериозен потенциал, а и той някак си остава нечут в Европа. И тогава, говорейки си с участниците на конференцията, дойде идеята да направим едно подобно събитие, на което да представим точно българската енергетика индустрия в Брюксел от една страна пред европейските регулатори. Така те ще могат да видят, че България има доста сериозни заявки и потенциал за развитие в сектора.

А каква е ролята на индустрията тук?

В София дойде идеята, че трябва да включим и индустрията, защото енергетиката сама по себе си много трудно би могла да просъществува, ако не говорим за свързаност, ако не говорим за ключови и критични суровини. Вече в рамките на разговора се очерта, че всъщност България е доста ключова държава по отношение на някои критични суровини като например цветните метали. Ние сме шестата държава в Европа по износ на цветни метали. Да, като тук става дума за доставки на 14% от медта в Европа, която идва от България, 8% от оловото и 4% от цинка. Нали това са ключови метали, които участват в изграждането на компонентите. Няма как да говориш за една добре развита енергетика, ако не можеш да го обслужваш това сектор.

И така се зароди идеята да хванем и темата на това представяне в Брюксел за енергийната свързаност.

 А енергийната свързаност или буквално свързаността на електропреносната мрежа ще е една от темите на следващия мандат на Европейския парламент и на европейските институции занапред.

А какво следва да се структурира най-напред?

В същото време енергийните източници като възобновяемите вече имат много сериозни инвестиции, изградени в голяма част от ЕС, включително и България. Всички се съгласиха, че основният базов енергиен източник ще бъде ядрената енергия. Просто нямаме друг. А и се оказа, че в момента, за да генерираме една стабилна система на стабилна енергетика, на сравнително ниски достъпни цени, не е достатъчно да говорим само за съхранение на енергия. Това се оказва неефективно и скъпо, тъй като нямаме толкова батерии, които да се произведат в Европа, нито да се докарат. А и компоненти нямаме и затова започва да се говори за енергийна свързаност. Тоест, когато имаме излишък на произведена енергия в Северна Европа, той да може да се прехвърля към Южна и обратното. А основните излишъци са зависими от климатичните особености на съответния възобновяем източник на Европа. Аз очаквам другата седмица да бъде поставен и въпросът, когато се говори за такава свързаност, дали базовата мощност се включва в тази свързана електропреносна мрежа.

Все пак е част от енергийната мрежа?

По голямата част от експертите казват да, защото това е единственият начин да гарантираш някаква стабилност и постоянен приток на енергия, който да е стабилен. В самата мрежа е необходимо да има такива.

Но има и друга гледна точка, която има и други защитници, пак технологични експерти, които казват, че това трябва да е мрежа, основно за възобновяеми източници на енергия. Така че очаквам на сегашната конференция това да бъде една от дискусиите.

Сериозен дебат, защото наистина има идеи за създаване на високоволтова линия на прав ток. Този кабел ще свързва Югоизточна Европа и Северозападна и ще доставя зелена енергия.

Да, има и от Мароко мисля подобен проект до Великобритания за подводен кабел. Има подобни проекти до Италия и Испания. Така че се работи в тая посока. Но това, което е основната цел, е наистина на първо място да представим България. Какво можем да направим ние и за региона. Когато говорим за свързаност, то ние сме държавата, която винаги сме имали най голям брой и капацитет на източници на енергия, които винаги сме разпространявали, въпреки някои спадове от последните години. Страната ни има голяма роля за енергийната свързаност за региона, за цяла Европа, както и за потенциала ни по отношение на налични ключови суровини и материали, които могат да се използват за този преход. И не на последно място е кадровия потенциал, защото това е много важно като специалисти в сферата на енергетиката, което по принцип липсва в доста държави.

Запознати сте добре с българската идея за строителство на нови ядрени блокове към момента. Според вас как се развива този проект? Четем едни анализи, че нещата се случват не толкова бързо, колкото ни се иска. Малко по бавно, но дали можем да очакваме наистина добра нова базова мощност в следващите десетина години?

В България след десетина години не знам дали ще стане, защото със започване изцяло наново наизграждането на централа, вземането на всички разрешителни ще отнеме време. Доколкото знам още не са предадени документи към съответните ядрени регулатори, а това е първата стъпка. И това е един от проблемите. Другият проблем е цената, на която ще бъдат изградени тези мощности, тъй като за момента не беше много ясно по какъв начин е проведен търга и за изпълнител на централата. Доколкото това беше споделено от хора, които са имали по-пряко участие и информация в тези процеси, е ставало въпрос за една процедура, която е обявена за две седмици. А по принцип за две седмици почти няма как да се събере необходимата документация, освен ако не е предварително подготвена по някакъв начин. 

Имаше изискване на за данни за приходи и за натрупан оборот за последните 5-6 години и колко изпълнени проекти. 

Да те са сложни процедурите, така че има много петна и въпросителни, които се задават около цялата процедура. Но най големия въпрос е колко ще струва изграждането на тези ядрени мощности.

Преди известно време енергийният министър спомена  една цифра от 14 милиарда, но дори не уточни дали е в долари или евро.

Това е по малкият проблем. Но оттук нататък при всяко едно забавяне на изпълнението на такъв проект почти експоненциално се увеличава цената на неговото изграждане. А когато имаш изпълнител, който никога не е работил с технологията, с която се очаква да работи… Защото компанията „Хюндай“ никога не са работили с AP 1000. Tакива реактори има пуснати 6 в света, a 4 от тях са били изградени със съдействието на китайски компании и по китайска технология. Другите два са в Щатите. А при един имаше доста колосално забавяне. Между другото, „Уестингхаус“ бяха почти пред фалит точно заради тези забавяния. Така че всяко едно забавяне на един такъв проект наистина повишава много цената и създава доста сериозно напрежение.

С американски компании бяха довършени и двата реактора в АЕЦ „Вогъл“?

Да, единият го пуснаха мисля, че миналата година. А вторият бе сега наскоро, като при него имаше доста сериозни забавяния. Всъщност проблемът на ядрените проекти като цяло е, че трудно се спазва времевия график. Оттам идва цялото напрежение, че трябва да е поне изпълнител, който може би познава технологията. Това е поне базово изискване, което трябва да има в началото. И тук проблема е, че ние не можем да определим цена. Малко поставяме нашата държава и по скоро гражданите пред една ситуация. Такава ситуация, че може да се наложи да платим двойна цена на това, което би могло да бъде изградено например да кажем за АЕЦ „Белене“. Сега знам, че ние си го повтаряме като мантра много често, но в крайна сметка реалностите са такива. Има един проект, който е наполовина и ти го оставяш и започваш изграждането на площадка от нула.

И да продадеш оборудване на Украйна, страна във война.

Между другото, не знам какво остана, защото се затихнаха много разговорите. Това сме го обсъждали и с експерти от ядрения сектор, не само от България. Аз мисля, че нашето оборудване не пасва на инфраструктурата, която има изградена в Украйна, тоест то просто беше безсмислено упражнение. Явно в един момент някой го е разбрал. 

Българската индустрия какво ще представя сега в Брюксел?

Идеята на събитието е да съберем на едно място българска индустрия, енергетика с представители от промишлеността от ЕС. Голяма част от тях междудругото имат представителство в Брюксел и са част от браншови организации. Така са и част и от нашите компании. Един форум е възможност за създаване контакти, за да се види всъщност къде България може да бъде по-активен и ключов участник не само за региона, но и за целия зелен преход в Европа.

Дали българската индустрия или пък регионалната би имала интерес да инвестира в нов ядрен проект в региона примерно да купува енергията дългосрочно 30 години напред?

По принцип по-енергоемките ни предприятия със сигурност биха имали интерес, особено когато говорим по отношение на дългосрочните договори. Това, което в момента се разглеждаше в Европа за реформата на пазара на електроенергия, възможността за дългосрочни договори, индустрията ни е доста силно заинтересована от тази възможност.

Проблемът е, че в момента, ако не знаем кога и как ще е готов проектът, е много трудно. Те могат да се ангажират и със сигурност интерес има. Знаете, че електроенергията е една от едно от основните бюджетни пера в което и да е тежко промишлено производство. Затова и в момента в Германия в последните две седмици има доста интересни за първи път активни разговори по отношение дали да се връщат към ядрената енергетика и не или не. На мен ми направи впечатление, че ОЛАФ Шолц е казал, че няма да го направят. А това означава, че трябвало да е имало и предходни разговори, защото той няма без причина да излезе и да каже нещо за ядрената енергетика.

Това отново е водено изцяло от нуждите за енергия на промишления сектор на индустрията в Германия. Аз очаквам недостигът на газ да стане видим през април и май месец там, те просто няма достатъчно залежи. Знаете, че доставките на втечнен газ от САЩ бяха ограничени. Запасите, които имаха преди това са изчерпани. Имаше спиране на вноса от Катар, които също доставяха синьо гориво.

И това е външен източник, докато ядрената енергетика се приема за собствен източник.

Пожелаваме сега да се прави с ЕС технологии. В интерес на истината, в много разговори, които сме водили ние за това и настоявахме като социалисти, бе да се ползват европейски технологии в ядрената индустрия. За да може по някакъв начин освен всичко друго, да се стимулира и европейската промишленост и индустрия. Защото, когато ти използваш европейски технологии, развиваш всичко тук. Самият ядрен сектор сам по себе си не е само изграждането на централата, ами това са абсолютно всички съоръжения, които са необходими, за да поддържа централата жива. Половината автомобилна индустрия в Германия работи, за да обслужва ядрения сектор в Европа. Между другото, немците за това в един момент успяхме да ги убедим да бъдат склонни да се включи ядрената енергия като стратегическа технология.

Каква ще бъде ролята на режисьора Оливър Стоун в събитието в Брюксел?

Режисьорът Оливър Стоун е във втората част на деня. Той ще представи филма си за ядрената енергетика и всъщност как тя се развива като нова технология и е безопасна. Неговият филм давва отговор на стигмата, че ядрената енергетика е една остаряла и опасна технология, което далеч не е така. Той ще бъде на живо при нас. Всъщност г-н Стоун винаги избира провокативни теми, които успява да доразвие. Филмът е от миналата година, но той в момента го представя в доста държави в Европа. Във Великобритания имаше представяне в Германия, дори ако не греша и сега го поканихме в Европейския парламент. Това е идеята да се възползваме от възможността, така че да може да го поканим и в България. Ще има евентуално и представители на оператора на финландската АЕЦ Ханхикиви. Това е най новата ядрена централа, която е пусната в експлоатация в Европа. 

Там я пуснаха с доста закъснение.

Със закъснение и с няколко спирания. Между другото също по технически проблеми. Така че е добре да почерпим опит от най новите технологии.


Ще се обсъждат ли и възможностите за развитие на възобновяемите източници? Нека да чуем и там какво да очакваме? 

Нека да вкараме малко по различни акценти от това, което е стандартно като вятър и слънце. Поканили сме представител на БАН, които ще говорят за потенциала за развитие на водород в България, защото на научно ниво има доста сериозни разработки в институтите на БАН. Те като цяло те не достигат въобще до широката публика, защото всички гледаме дали ще има вятърни централи или слънчеви такива, което далеч не е капацитетът на България. Така че ще говорим за водород, щом говорим за възобновяеми източници на енергия.


Водата също е възобновяема енергия.

Възможностите за развитие на ВЕЦ също са важни. За жалост там нямаме представител, но други специалисти като Ангелин Цачев, директорът на ЕСО, ще обърнат внимание за необходимостта от балансиращи мощности. Защото ПАВЕЦ „Чаира“ например е точно такъв тип централа.


Този ПАВЕЦ може да бъде зелена батерия.

Точно така. Другият акцент, който сме поставили е, че сме  поканили  представители на енергийните одитори, което е нещо важно. А по принцип много малко хора обръщат внимание и разбират темата за енергийните характеристики.

 Информацията е, че тези хора са много малко в България.

Има и Камара на енергийните одитори. Те са доста и са едни от най сериозните експерти. А когато говорим за енергийна ефективност и за обновяване на сградите, това са хората, които дават оценки, правят експертиза. Те всъщност оценяват възможностите на една сграда до каква степен може да постигне конкретни нива на енергийна ефективност. Точно така, което в момента е доста ключово с приемането на Директивата за енергийна ефективност. Тоест, когато говорим за възобновяеми източници на енергия, е добре да се говори едновременно и за ефективното ползване на енергията. Тоест няма да говорим само за традиционните източници на енергия. Ще се опитаме да поставим и малко по различни акценти.

В този ред на мисли очаквате ли реакция от българското правителство по повод на тази инициатива? Или поне как да се чува по добре гласът на бизнеса в Европа?

По добре да се чува гласът на експертите в България и той да се чува на европейско ниво. Те да могат да започнат да работят малко по активно с европейските си партньори. Защото специално в сектор индустрия съм забелязала, че например в циментовата индустрия, в металургията има доста сериозни връзки, а и те са осъществени и работят по много търговски причини. Но в сектор енергетика според мен има още какво да се направи.

Науката значи може също да се включи в това по-тясно сътрудничество?

Затова сме поканили и академични среди. Както казах учени от БАН ще присъстват на тази конференция.

Как вие виждате водорода и неговото развитие, защото има дилемата дали да го пренасяме или да го произвеждаме на място. Кое е по-разумният вариант? 

Вече се надявам, че ще ни кажат колегите от БАН, защото тук аз нямам достатъчно експертно становище. За жалост това е голяма тема за Германия по отношение на дали да се произвежда ли да се пренася водород. Доколкото знам преносът все още е прекалено скъп и по-сложен, тъй като е неефективен. Искам да видя какви разработки ще представят експертите. Това е идеята като основна така част, което може би ще излезе като новини и ще бъде представено от ЕСО. Те ще бъдат също на място в Брюксел. И ще представят един проект за енергийна свързаност в региона, който би могъл да бъде точно такъв за пренос на зелена енергия. Този енергиен проект

би могъл да се да се увеличи като скала и в другите страни, извън рамките на региона на Балканския полуостров. Така че това е един от сериозните акценти в конференцията.

Разкажете малко повече и дали може да се постигне ново сътрудничество с европейски доставчици на компоненти на технологии.

Според мен също ще стане акцент и по отношение на възобновяемите източници. Пак казвам, добре е да покажем, че ние имаме доста сериозни разработки в сферата на водорода, защото в момента водорода се асоциира основно с Германия, за пренос, което не е нерентабилно.

Не смятате ли обаче, че след последната година вече започнахме да изоставаме с износа на електроенергия? Станахме вносител дори. Електроенергията от ТЕЦ-овете е достатъчно скъпа като добавим и квотите. Не смятате ли, че губим вече в момента да сме енергиен център на Балканите? 

Всъщност не трябва да мислим за някаква нужда, не за развитие. Дали индустрията да се развива в нова посока и базовата енергия да продължи да подкрепя индустрията. Важно е и секторът на критичните суровини и енергетика да продължат да се развиват.

Имаше няколко прецедента в края на миналата година за внос на електроенергия както и в началото на тази година и това се случва на пазарен принцип.  Точно в моменти , когато в региона се произвежда по-евтино енергия. Но това е заради покачващите се цени на емисиите, за което сме предупреждавали много пъти в последните десетилетия. Там не се взеха абсолютно никакви мерки по отношение на въглищните централи, а у ТЕЦ-овете, какво ще се случва с тях?

Но аз не мисля, че трябва да се отказваме от мястото си на основен енергиен център, както го нарекохте вие в региона. Защото традиционно сме били такъв, не значи, че нещо трябва да се прави само защото се е случвало преди.

Но пак казвам, това, което основно в момента липсва в индустрията и енергетиката в Европа, са хора, които да разбират от тези сектори.

Как стои въпросът с кадрите и къде е ролята на училищата и университетите? Има липса при бизнеса и се търсят кадри.  Как ще стимулираме този въпрос на наднационално ниво и на национално? 

По отношение на развитието на кадри и образованието това винаги е било на национално ниво. Здравеопазване и образование винаги са били прерогатив на държавите-членки. Като цяло обаче в момента се започва да се забелязва толкова повсеместна липса на кадри, особено когато говорим за технически и инженерни специалности. Така че няма как да не стане и европейски въпрос или европейски казус. Но това, което се прави, са академии за подпомагане на индустрията, академии за сътрудничество, особено когато става въпрос за ядрената енергетика. Има много инициативи от страна на Франция, които да са за обмен на кадри, за обмен на професионален опит и така нататък, Но което остава проблем и което остава важно за нас като политици е, че трябва да задаваме ясната посока, кои ще са секторите, които ще се развиват в бъдеще?

Ако нямаме това, което говорихме преди ясен план, той е за следващите 30 години, че ядрената енергетика ще е нещо, което ще се развива в България. Няма как да очакваме младите хора да се насочат към този сектор. То е първата стъпка и ясните политически послания за посоката, която не да не се променя. Давам за лош пример ядрения сектор в България, но той е такъв за последните 15 години. Не е като да не се сменяха постоянно позициите, технологиите и така нататък. И в крайна сметка един млад човек дори да се ориентира да се развива в тази посока, ако не вижда бъдеще в сектора, много трудно ще се захване да изучава някоя тежка техническа специалност. И заради това политическата последователност всъщност е доста ключова, когато говорим дори за развиване на кадрови потенциал. Защото ние, ако нямаме приемственост помежду си – при смяна на правителство да се променят и политиките. А това не е коректно. Няма как да очакваме да се развиват и образователни програми и хората да искат да се насочат към определени сектори, ако ние не демонстрираме никаква дългосрочна визия.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща