Economist: Уранът поскъпва, но инвеститорите трябва да се пазят от неговата радиоактивност

Металът е с богата история на скокове и спадове

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1125
article picture alt description

източник: Cameco, архив

Позната история: металът, който съвсем доскоро интересуваше само тесен кръг лица на пазарите на суровини, изведнъж стана критично важен ресурс за енергийния преход. Ограничените доставки и геополитическите игри пречат на прогнозите, обещаващи стабилен растеж на търсенето. Инвеститорите виждат условия за дефицит, а цените растат. Единственото, което различава урана от другите „значими зелени“ метали е това, че той е необходим не за електромобилите или слънчевите панели, а за съвсем не новата технология за ядрените реактори.

Изглежда, че стратегията за масово закупуване на уранов оксид , който след обработка и обогатяване се превръща в основно гориво за ядрени бомби и реактори  е по-подходяща за суперзлодеи, отколкото за инвеститори. Но спекулантите вече имат начини да правят пари на този пазар, без да купуват директно радиоактивния метал.

На фондовия пазар се появиха нови любимци. Например Yellow Cake, която купува и съхранява уран за пет години е поскъпнала със 160 %. Sprott Physical Uranium Trust, фонд, който прави същото, от момента на стартирането си през 2021 г. е получил доходност от 119 %. Хедж фондовете също се присъединиха към този тренд, трупайки метал и купувайки опции за уран от банки.

По данните на консултантската компания uxc, на спот пазара урана поскъпна над три пъти: от 30 долара за фунт (около 66 долара за килограм) от януари 2021 г. до над 100 долара за фунт (над 222 долара за килограм), което е максимума за последните 16 г. Първоначалният ръст беше предизвикан от спекулации за това, че западните правителства ще въведат санкции срещу руския „Росатом“. Превратът в Нигер през юли предизвика още един скок на цените. След това през септември (2023 г.) „Казатомпром“, най-големият доставчик в света предупреди, че недостигът на сярна киселина ще доведе до свиване на производството.

В същото време западните страни, които се опитват да създадат свои собствени вериги за доставки, тъй като сега „Росатом“ контролира над половината от световните мощности за обогатяване. През декември САЩ, Великобритания, Франция и Япония отделиха заедно 4,2 млрд долара за строителството на завод за отделяне на изотопите уран-235, единственият естествен материал, способен на делене, от по-разпространения уран-238.

Още по темата

Светът се нуждае от надеждна електроенергия с ниско съдържание на въглерод, а атомната енергетика е един от малкото достъпни варианти. Правителствата обявиха, че имат планове за разширяване на мощностите си. Швеция се ангажира да построи още два реактора през 2035 г. и еквивалента на десет до 2045 г. Миналата година Япония рестартира три затворени преди това реактора; САЩ наскоро пуснаха в експлоатация първия си нов реактор от осем години. Всичко това е дребна промяна в сравнение с Китай, който планира да построи още 150 реактора през следващото десетилетие. Не е изненадващо, че инвеститорите инвестират в този ресурс.

Защо уранът може да поевтинее

Има причини обаче за предпазливост, по-специално недостигът на доставки може да е донякъде преувеличен. Превратът в Нигер беше драматичен, но страната е едва седми по големина доставчик на уран и не е ясно дали намаляването на производството ще е постоянно. Освен това много правителства имат запаси, често придобити за отбранителни цели, които могат да се използват за граждански цели. Инвеститорите могат само да гадаят дали политиците са готови на подобна стъпка. А енергийните фирми имат свои собствени резерви, често достатъчни, за да стигнат за няколко години.

Сега за търсенето. Историята на ядрената енергетика е история за фалстартове: тя никога не е оправдавала очакванията, когато става дума за евтина електроенергия. По време на петролните шокове през 1970-те години, цените на урана нараснаха повече от шест пъти, достигайки пика от 44 долара през 1979 година, което днес се равнява на 198 долара (за фунт). Поради последвалия спад на цените на петрола към 1981 г. цените на урана намаляха наполовина. По-късно през 2000-те години на пазара се появи балон. Цените  скочиха с 10 долара през 2003 година до 136 долара през 2007 година, тъй като инвеститорите прогнозираха възраждане на атомната енергетика, благодарение на „пика на петрола“, недостиг при доставките и намаляващи руски резерви. Всичко се обърка по време на световната финансова криза от 2007-2009 г.; Аварията в атомната електроцентрала Фукушима в Япония през 2011 г. изглеждаше последният пирон в ковчега на цялата индустрия.

За щастлив край този път ядрената енергия трябва най-накрая да оправдае себе си. Търсенето от страна на енергийните фирми, а не само от спекулантите трябва да нарасне, а това означава, че някой първо ще трябва да инвестира огромни средства в ядрена енергетика или да направи този източник на енергия по-евтин. И едното, и другото е напълно реално: целта за постигане на нетно нулево ниво на емисиите може да означава, че правителствата са готови да похарчат много пари. Редица стартиращи компании работят над малки модулни реактори, които биха намалили разходите за строителство в случай, че успеят. Китай, който има най-амбициозни планове за увеличаване на мощностите, досега успява да ограничава разходите.

Но да се върнем към примера за другите метали. Когато цените растат рязко, почти винаги се намират допълнителни доставки, а купувачите намират по-евтини алтернативи. Именно това се случи с кобалта, лития и никела. Високите цени са решението за на проблема на високите цени, гласи поговорката на стоковите пазари. Защо уранът трябва да е различен от останалите ?

По  The Economist

Бележка: След като цената на урана успя да стигне до 106 долара за фунт на спот пазара, постепенно се върна на нивото първо от 100 долара, а към настоящия момент се търгува при цена от 95 долара за фунт. Високите цени се задържаха цели 7 седмици, а спада на цените се дължи основно на въздържането от страна на САЩ на забраната за внос на руско ядрено гориво в последния си пакет от санкциите (б.р.).  

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща