България е изградила висока репутация на надежден оператор на ядрени съоръжения

Разговор с енергийния експерт инж. Антон Иванов – заместник-председател на БЕМФ и съветник на министъра на енергетиката Румен Радев пред сп. "Енергетика – Електроенергийни ракурси”

2024 година започна с решителни стъпки и конкретни действия отстрана на управляващите за развитие на ядрената енергетика у нас и изграждане на нови атомни мощности за осигуряване на балансираното и сигурно функциониране на националната ни електроенергийна система в условията на климатична неутралност. Процедурата за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за осми блок на АЕЦ "Козлодуй" е в ход.

До средата на годината се очаква финализиране на споразумението с доставчика на технологията Westinghouse, както и избор на основния изпълнител на строителните дейности. В края на януари месец Министерският съвет одобри проект на споразумение между България и Съединените американски щати за сътрудничество по проекта за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Той идва в отговор на решението на Народното събрание отпреди година, когато на Кабинета беше възложено провеждане на преговори и сключване на междуправителствено споразумение с правителството на САЩ за изграждане с технологията АР 1000 на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“. В началото на месец февруари стана ясно, че 5 компании са заявили интерес към участие в изграждането на 7-и и 8-и блок на площадка № 2 на атомната ни централа с технология АР-1000. По график първият реактор трябва да бъде пуснат в експлоатация до 2034 година. В детайли за бъдещето изпълнение на тези проекти разговаряме с енергийния експерт Антон Иванов.

Инж. Иванов, Ситуацията от последните години недвусмислено показа, че зеленият преход е невъзможен без развитие на ядрената енергетика. Как това развитие ще се случи у нас?

Нека уточним, че под „зелен преход“ най-общо се разбира енергиен и индустриален преход чрез използване на ниско емисионни технологии. Този преход обхваща практически всички вериги на доставки и все по-силно се отразява в системата на крайно потребление. Именно поради преориентирането на производствената база и насочване към стоки и услуги, свързани с ниско емисионни показатели, може да се твърди, че този преход е необратим.

Развитието на енергийният сектор също участва в този преход, като все по-голям дял от въвежданите в експлоатация нови генериращи мощности са нискоемисионни, а мрежовата инфраструктура се модернизира в посока на дигитализация и гарантиране на достъпа и преноса при разнообразни заявки.

Ядрената енергетика е сектор, който осигурява последователно развитие на един клас от нискоемисионни генериращи технологии – понастоящем успешно бяха осъществени програми за удължаване срока на експлоатация на блокове от II-ро поколение и се изграждат блокове от III+ поколение, а след една декада ще станем свидетели на бързо навлизане на различни типове мощности от IV-то поколение.

България не изостава от тази тенденция, като успешно осъществи програма за удължаване срока на експлоатация на блокове 5 и 6 на АЕЦ Козлодуй и планира изграждане на два блока от III+ поколение, отново на площадката на АЕЦ Козлодуй. Наши специалисти участват в обсъждането на възможностите за използване на малки модулни реактори, но в това направление страната ни все още не е активна.

2023 година завърши с решение на НС за увеличаване на капитала на АЕЦ „Козлодуй“ с 1,5 млрд. лв. за реализацията на 7 и 8 блок на централата. Кога трябва да стартира този процес, за да се реализират във времето двата блока, така че страната ни да увеличава дела на ядрената енергетика, а не обратното?

Увеличението на капитала на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ вече е факт, а дружеството обяви покана към заинтересованите компании за участие в проекта. Точен график ще имаме, когато избраният доставки на технологията АР1000, Уестингхаус, заедно с избрания изпълнител на строителни и монтажни работи сформират общо предложение за изпълнение на проект под ключ с уточнен бюджет и срокове. Поради сложността на процеса, очакваме това да се случи към средата на следващата година, но съвместната работа на доставчика на технологията, строителя и възложителя ще започне в следващите месеци.

Следва да се подчертае, че подготвителните дейности по проекта за изграждане на 7-ми блок се изпълняват по график и се очаква стартиране на процедурата по ОВОС за 8-ми блок. По настоящем се уточняват важните въпроси за интегриране на новите блокове в рамките на съществуващата инфраструктура на площадката на АЕЦ Козлодуй.

Има работещ екип от специалисти на атомната централа по основните направления, който обсъжда докладите от предварителните проучвания на Уестингхаус. Всеки един аспект от присъединяването на новите блокове към съществуващата инфраструктура е предизвикателство, но колегите предлагат инженерни решения, които в последствие ще бъдат развити в рамките на проектирането на външните връзки.

В обобщение може да се отбележи, че процесът по реализация на инвестиционното намерение е започнал и ще продължи чрез реализация на етапите по проектиране, а в последствие и по изграждане на обекта.

Решението за средствата за 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“ посочи, че парите ще бъдат осигурени от продажбата на оборудването за АЕЦ „Белене“. Какъв е напредъкът по продажбата на оборудването и ще се случи ли на практика?

За съжаление ситуацията в Украйна е твърде тежка поради водената срещу страната война. Това обстоятелство пречи за нормално планиране и осъществяване на търговските намерения за продажба на оборудването, което беше доставено за нереализирания проект АЕЦ „Белене“. Въпреки това интерес за използване на доставеното оборудване има във връзка с намерението на украинската страна да завърши два блока в Хмелницката АЕЦ в максимално кратки срокове. В тази връзка наличието на доставено оборудване за блокове ВВЕР-1000 предоставя уникална възможност за реализация на тези намерения, а украинските инженерни организации имат капацитета за внедряване на това оборудване, като използват изградените вече строителни конструкции на тяхната площадка.

Очаквам до средата на тази година да завършат инженерните оценки на оборудването на площадката на АЕЦ Белене и да се премине към продажбата му. В последствие получените финансови средства ще бъдат използвани за осигуряване на собственото финансиране по проекта за 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ Козлодуй.

Какви трябва да са плановете за площадката на АЕЦ „Белене“, за да се изпълнят декларираните в международни документи включвания на България в съгласието за утрояване на ядрената енергетика?

По отношение на площадка „Белене“ следва да се посочи, че изградената инфраструктура и извършените обследвания са отлична основа за бъдещо развитие на допълнителни ядрени мощности там.

В настоящото предложение за енергийна стратегия се предвижда след 2030 година да бъде взето решение за изграждане на заместващи мощности на тази площадка, с оглед извеждането от експлоатация на блокове 5 и 6 на АЕЦ Козлодуй към 2050 година. Така решението за нови блокове на площадка „Белене“ ще бъде взето при отчитане на сроковете за завършване на проекта за 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ Козлодуй и при отчитане на очертаващите се пазарни условия след 2040 година.

Реализацията на проект за нови мощности на площадка „Белене“ трябва да се осъществи чрез прилагане на технологии от IV-то поколение, което да гарантира устойчивост на националната ядрена програма в дългосрочен период.

Преди да търсим възможности за допълнителни ядрени мощности ние трябва да решим въпроса за погребване на високоактивните отпадъци. По тази причина сега се поставя акцентът върху проучване на вариантите за изграждане на геоложко хранилище, като се изучава опита на по-напредналите в тази област страни и като се анализират най-новите технологични решения в тази област.

Къде ще се подреди България сред европейските страни с решителни амбиции за развитие на ядрената енергетика?

България е изградила висока репутация на надежден оператор на ядрени съоръжения. Ние усвояване най-новите технологични решения при експлоатацията на съществуващите блокове, изграждаме модерни съоръжения за управление на радиоактивните отпадъци и за междинно съхраняване на отработилото ядрено гориво.

Страната ни доказва, че може да се справи с предизвикателството за извеждане на ядрени блокове, следвайки международните стандарти за безопасност и радиационна защита. С реализацията на инициативата за нови ядрени блокове, страната ни ще запази своята водеща позиция при използването на ядрените технологии за производство на енергия.

Успоредно с реализацията на нови ядрени съоръжения, ние следва да се справим с предизвикателството за кадровото обезпечаване на сектора. Вече се усеща острата нужда от смяна на поколенията и предаване на натрупания от 40 години експлоатация опит на млада генерация инженери, физици, химици и високоспециализирани техници.

Този проблем стои не само пред нашата ядрена индустрия, но и пред другите ядрени държави. Въпреки това, ние сме оптимисти защото новите технологии вече предоставят възможности за работа в дигитална среда и използване на най-напреднали технически решения при производство и монтаж на системни елементи. Това е гаранция, че младите хора ще намерят своята реализация в нашия сектор, въпреки конкуренцията на информационните и  комуникационни сектори.

На кои технологии ще се разчита в този процес на разгръщане на ядрената енергетика у нас?

Приложението на модерни технологии неминуемо съпътства развитието на ядрения сектор. Новите технологии са важно условия за развитие на конкурентен ядрен сектор и стремежът за тяхното усвояване е гаранция за успех.

Обикновено под нови технологии се разбират новите типове ядрени енергийни инсталации, но новите технологии навлизат и при текущата работа на площадката на ядрената централа. Например в областта на управлението на радиоактивните отпадъци се внедряват най-модерните технологии за плазмено изгаряне или за използване на полимерни матрици за имобилизация на комплексни съединения. В областта на експлоатацията на ядрените блокове аналоговите прибори бяха заменени от модерни системи за събиране и обработка на данни, както и за тяхната визуализация.

При осъществяване на проектите за извеждане от експлоатация екипите решават уникални задачи изискващи комплексни умения и най-модерни технически средства.

Така средата по естествен начин води до развитие на заетите специалисти, а те от своя страна работят за внедряване на новите технологии при всяка конкретна задача.

Накрая, моля за Вашия коментар, за бъдещето на малките модулни реактори. Ентусиазмът към тяхното приложение като че ли започна да затихва. Ще имат ли място в бъдещето увеличаване на дела на производството на ядрената енергия?

Изглежда цикличността при навлизането на новите технологии е общо качество – вече наблюдавахме такива процеси при навлизане на технологиите със слънчева енергия и вятър. Освен техническите предизвикателства, разработчиците следва да доказват и пазарната устойчивост на техните предложения, а конкуренцията е силна.

Въпреки това вече виждаме отделни реализирани проекти, а наличието на разнообразни технологични компановки в напреднала фаза на развитие по-скоро показват, че през следващото десетилетие те ще постигнат значима пазарна реализация. Малките модулни реактори имат капацитета да задоволяват конкретни нужди на големи потребители или групи потребители. Те могат успешно да се интегрират в комплекс с ВЕИ инсталации или при производството на водород. Тяхната гъвкавост ги отличава от големите типове реактори и съответно с развитието на децентрализацията, тези техни характеристики ще ги направят предпочитани в редица случаи.

За нас е полезно да се работи по конкретни международни проекти, така че да се изучават елементите на конкретни технологични компановки, да се набира инженерен опит и да се търсят възможни индустриални реализации във веригите на доставки. Това ще ни позволи към 2030 година да имаме готовност за избор на подходящи решения, приложими у нас.