Печалбите на големите петролни компании надхвърлят 250 млрд. долара от началото на войната в Украйна

Още през 2022 г. петролната индустрия стана обект на множество атаки от високопоставени политици заради рекордните печалби, отчетени от големите петролни компании тогава. Това беше годината на руската инвазия в Украйна, която доведе до скок в цените на петрола и природния газ, което от своя страна доведе до ръст на петролните печалби за големите играчи. В този момент и развитият свят получи рязко напомняне, че енергийната сигурност не е даденост. Освен това стана кристално ясно, че петролът и газът все още са основата за нормалното функциониране на всяка икономика.

Президентът Байдън обвини индустрията в „военно печалбарство“ и заплаши с неочакван данък печалба. Правителството на Обединеното кралство и няколко европейски страни се справиха със собствените си неочаквани данъчни заплахи и въведоха новия налог. Сега организацията с нестопанска цел Global Witness отчете още веднъж печалбите, издавайки своя доклад, според който големите петролни компании са спечелили повече от 250 милиарда долара от началото на войната досега.

Когато водещите технологични компании (Big Tech) направиха огромни печалби през първата година от пандемията, те получиха много щастливи акционери и нулеви реакции от политическия свят. Когато обаче петролните гиганти ( Big Oil) направи огромни печалби, тъй като значителна част от света осъзна, че не може да приеме доставките си на петрол и газ за даденост, то те внезапно станаха мишена за обвинения в печалбарство от война. Това коментира специализираното издание OilPrice.com

Петте най-големи петролни компании в света - BP, Shell, TotalEnergies, Exxon и Chevron - разпределиха около 200 милиарда долара между своите акционери, твърди Global Witness в доклада си. В същия параграф от неправителствената организация, намира за необходимо по някаква причина да добави, че докато те са правели печалби, повече от 10 000 цивилни са загинали във войната в Украйна.

Опитът да се обвиняват петролните гиганти за всичко се е превърнало в стандартна практика за много нестопански организации. Предполагането за потенциално причинно-следствена връзка между финансовото представяне на петролния бизнес по време на предизвиканата от войната и европейска енергийна криза обаче стига твърде далече. Това, което кризата всъщност извади наяве, беше фундаменталното значение на въглеводородите за енергийната сигурност на Европа и всяка друга част на света.

Това, което стана ясно от кризата, беше, че въпреки усилията на Европа за налагане на преход от въглеводороди към нискоеемисионно електричество, нефтът и газът, дори и въглищата, все още са незаменими за енергийната система на континента. Скокът на цените беше достатъчно доказателство, че тези стоки остават жизненоважни въпреки опитите на политическите елити да се отърват от тях.

Две години по-късно ситуацията се промени - и се промени в резултат на тази криза, която донесе на акционерите на петролните компании 20 милиарда долара печалба. Кризата в предлагането и произтичащото от това унищожаване на търсенето не изчезнаха през 2022 г.

Унищожаването на търсенето продължи, дори когато цените на петрола и газа спаднаха до много по-приемливи нива. Това се случи дори и с прехода, който Европа направи – от доставки на природен газ основно чрез газопроводите на Русия към LNG импорт от Близкия изток и Съединените щати. Беше ясно, че  LNG е малко по-скъп от тръбопроводния газ. Но Европа също така откри, че скъпата енергия не води до силен икономически растеж.

Сега най-голямата икономика в Европейския съюз е в рецесия, както и Обединеното кралство, шестата по големина икономика в света. И в двата случая корените на рецесията могат да бъдат проследени до енергийната криза. А тя всъщност започна преди навлизането на руските войски в Източна Украйна през февруари 2022 г. Това започна през есента на 2021 г., когато се появиха първите признаци на стагнация на пазара на природен газ.

Петролният бизнес направи много по-ниски печалби през 2023 г., отколкото през 2022 г. Никой не каза нито дума за това обаче – точно както никой не каза нито дума, когато същите тези компании имаха загуби от милиарди по време на предизвиканата от COVID-19 блокадата в придвижването и спад на търсенето на петрол през 2020 г. Така май е очевидно, че петролните компании се дискутират в обществото само когато ситуацията с предлагането и търсенето води до по-големи печалби за тях.

Това са или обвинения в печалбарство, или мрачни предупреждения за блокирани активи, когато светът премине от въглеводороди към по-добри енергийни източници. Сигурно е разочароващо да видим, че този ход не се случва въпреки всички усилия - и стотици милиарди долари - които се влагат в зелените политики, коментират от специализираното издание.