Климатичната цел на ЕК за 2040 г. – ново предизвикателство пред индустрията и наследство за следващите управляващи в Брюксел

Европейската комисия се очаква да представи своето предложения за нова климатична цел за 2040 г. на 6 февруари. Този момент отсега от мнозина се смята, че ще бъде наследство на настоящата администрация за новия екип, който ще бъде назначен да ръководи базираната в Брюксел изпълнителна власт. Те ще бъдат назначени след изборите за ЕС през май тази година.

Подходящото ниво на амбиция на ЕС за 2040 г. беше в центъра на дебата, когато депутатите в Европейския парламент гласуваха за одобряване на новия комисар на ЕС за действията в областта на климата, Вопке Хукстра, през октомври, припомня европейското издание Euractiv.

Под натиска на евродепутатите Хукстра обеща да защити 90% намаление на нетните емисии на парникови газове до 2040 г., в съответствие с предложението на Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата, който препоръчва намаление от 90-95 на сто. За организацията Carbon Market Watch целевият план за 2040 г. представлява последната възможност за Комисията да остави наследство в борбата срещу изменението на климата.

„Ние подкрепяме приемането на правно обвързваща цел за намаляване на брутните емисии с повече от 90% в сравнение с 1990 г.“, казва Сам Ван ден Плас, политически директор в Carbon Market Watch. Въпреки това експертът също даде да се разбере, че екологичните групи очакват ЕС да възприеме много по-високо ниво на амбиция в съответствие с целите на Парижкото споразумение. „Бихме предпочели да видим цел за нулеви нетни емисии за 2040 г.“, каза той пред Euractiv. Тази позиция бе подкрепена от други екологични групи като WWF.

„Позицията на WWF е, че ЕС трябва да се стреми да постигне климатична неутралност – 100% намаление на нетните емисии на парникови газове – до 2040 г. и да намали емисиите до 2030 г. с 65%“, смятат от природозащитната група.

Паскал Канфин, председателят на комисията по околна среда на Европейския парламент, също подкрепя високата цел за 2040 г. Според него темпът на намаляване на емисиите, определен за 2020 г. и 2030 г. (-20% и -55% спрямо нивата от 1990 г.), вече поставя ЕС на траектория за постигане на 90% намаление на емисиите до 2040 г.

„Ако положим същите усилия между 2030 и 2040 г., ще достигнем -90%“, убеден е той.

 Канфин също така посочи Парижкото споразумение, което гласи, че емисиите в богатите страни трябва да бъдат намалени до нетната нула до 2050 г. „най-късно“, което предполага, че краен срок до 2045 г. би бил за предпочитане, за да бъде в съответствие с ангажиментите на ЕС. „Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) Европа трябва да достигне нетна нула до 2045 г.“, припомни още френският евродепутат.

Системи за премахване на въглерода

Друг ключов въпрос в дебата за целите за 2040 г. ще е за дела на намалените емисии CO2, които могат да се очакват чрез природни решения засаждане на гори и опазването на природата.

Според Carbon Market Watch трябва да се направи ясно разграничение с отделни цели за намаляване на емисиите: едната да е за намаляване на въглеродните емисии от земеползване и горско стопанство ( Land use, land-use change, and forestry (LULUCF) и тези, постигнати чрез технологични средства като директно улавяне на въглерода от въздуха (Direct Air Capture (DAC). Последните са особено популярни сред страните със значителни залежи на изкопаеми горива.

„Силно препоръчваме да се отделят намаленията на емисиите от технологичното премахване на въглерод и целите за LULUCF“, обясняват специалистите на Carbon Market Watch. В този контекст Ван ден Плас отбелязва, че Комисията също така ще представи съобщение относно „план за управление на промишлени въглеродни емисии“ на 6 февруари, с цел разработване на технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид за намаляване на емисиите от тежките индустрии.

„Премахването на въглерода има своята роля, но ако политиката се фокусира само върху компенсиране на тежките индустрии, съществува риск да продължим да произвеждаме емисии на парникови газове“, предупреждава Ван ден Плас.

Най-важното е, че активистите казват, че кредитите за премахване на въглерод трябва да бъдат изключени от търговията в рамките на схемата за търговия с емисии, за да се поддържа натиск върху замърсителите да се декарбонизират. „Въглеродните пазари по своята същност са неподходящи за премахване на въглерод, тъй като качеството е основната грижа, а не цената“, твърдя от Carbon Market Watch.

Това също би рискувало да подкопае въглеродния пазар на ЕС, тъй като би „изпратило сигнал до участниците на пазара, че горната граница на системата за търговия с емисии (СТЕ) няма да бъде обвързваща в бъдеще“, предупреждава той. По-скоро „трябва да се установи отделна цел за тези премахвания въз основа на солидна оценка на устойчивостта и потенциалното въздействие на тези дейности“, твърдя от Carbon Market Watch.

Избягване на деиндустриализацията

Европейските индустрии от своя страна казват, че подкрепят целите на ЕС в областта на климата, но предупреждават, че политиките за декарбонизация също трябва да запазят конкурентоспособността си спрямо компаниите извън Европа.

„Главната цел от 90% за цялото общество в ЕС включва почти пълна декарбонизация на енергоемките индустрии като стоманодобивната“, припомнят и от Европейската стоманодобивна асоциация, Eurofer.

„Това е възможно само ако има сигурност за достъп до конкурентна чиста енергия в безпрецедентни количества, като същевременно се изравнят условията с други региони на света, които не споделят същата климатична амбиция“, добавя Eurofer. Оттам отбелязват, че декарбонизирането на ЕС само стоманодобивната промишленост като сектор „би изисквала еквивалента на текущото потребление на електроенергия в Германия“.

Европейският съвет на химическата промишленост (CEFIC) е съгласен. В своя принос към дебата за целите на ЕС за климата до 2040 г. той казва, че трябва да има „солидни решения за финансиране“ в подкрепа на нисковъглеродни инвестиции, заедно с по-голям „достъп до нисковъглеродна и възобновяема енергия“.

Страхът на CEFIC е, че комбинацията от високи цени на енергията, нарастващи разходи за въглерод и липса на финансова подкрепа от правителствата ще накара химическите компании да разположат нови фабрики извън ЕС, където производствените разходи обикновено са по-ниски. „Усилията на Европа за намаляване на промишлените емисии не трябва да водят до делокализация на части от жизненоважни промишлени вериги за стойност“, предупреждават от CEFIC.

Eurofer твърди в същата линия, като казва, че „амбицията за климата трябва да бъде постигната чрез иновации и инвестиции в Европа, а не чрез деиндустриализация“.

Какво следва?

27-те министри на околната среда на ЕС ще имат възможност да обсъдят целевия план за 2040 г., когато се съберат на 16 януари за първия неформален Съвет по околната среда, който ще се проведе по време на белгийското председателство на ЕС.

След като Комисията внесе предложението си на 6 февруари, ще се проведе официален обмен на информация на Съвета по околна среда на 25 март.

След това държавните глави на ЕС ще имат възможност да се включат в дебата на срещата на върха на 27-28 юни като част от Стратегическата програма на ЕС за 2024-2029 г., която ще определи приоритетите на ЕС за новия институционален цикъл след юнските избори за евродепутати.