Дългите коледни и новогодишни празници свалиха цените на европейските електроенергийни борси. Временно

Дългите коледни и новогодишни празници свалиха значително цените на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“. Много ниско остана производство и потреблението на електроенергия. В голяма степен това се дължи на аномално високите температури за този сезон на годината определен като „отоплителен“, но трябва да се отдаде значимото на доста обраната икономика на европейските страни - свиващото се производство, услуги, а съответно и потребление. Тежестта от две войни се оказва непосилна, а усещането за „ефекта на пеперудата“ става все по-отчетливо.

Производство на електроенергия

Общото нетно производството на електроенергия в страните от ЕС през 52-та седмица на 2023 г. според постъпилите и преди окончателните данни е в обем от 40 526 GWh към ранните вечерни часове на 31 декември 2023 г. За сравнение, през 51-та седмица то е било в обем от 49 608 GWh, по данни на energy charts, базирани на ENTSO-E .

Година по-рано, или през 52-та седмица на 2022 г. производството на електроенергия в страните от ЕС е възлизало на 45 130 GWh, а през 2021 г. – 48 421 GWh.

От това общо производство през 52-та седмица от настоящата 2023 г. на фосилните горива се пада дял от 18.13 % или 7 349 GWh срещу 11 462 GWh (23.11 %) седмица по-рано. От тях на кафявите въглища – 1773 GWh или 4.37 %, а на каменните – 1543 GWh или 3.81 %. Природният газ държи дял от 7.97 % или 3229 GWh ( 5404 GWh или 10.89 % за 51-та седмица). Участието на ядрената енергия е изчислено на 11 785 GWh или 29.08 % (12 849 GWh или 24.90 % седмица по-рано).

Делът на възобновяемите енергийни източници през 52-та седмица е в обем от 21 392 GWh или 52.79 % (25 297GWh или 50.99 % през 51-та седмица). Вятърните централи на сушата са произвели обем от 10 818 GWh (26.69 %), а офшорните – 1880 GWh (4.64 %).

Произведената от слънчеви електроцентрали енергия е от порядъка на 1229 GWh (3.03 %) срещу 1410 GWh (2.84 % седмица по-рано), Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпените мощности – 6.26% и 8.17 %, както и на биомасата – 3.40 %.

Внос, износ, ВЕИ

Що се отнася до износа и вноса на електроенергия, през 52-та седмица, Франция остава водеща с обем от 1469.6 GWh, следвана от Германия с 1402.3 GWh. Доста по-назад остават Румъния с експорт от Чехия – 232.7 GWh, Словакия – 201.6 GWh, Полша – 180.2 GWh, Румъния – 193.6 GWh и България – едва 61.1 GWh.

Сред вносителите са Италия със 752.2 GWh, Унгария – 266.1 GWh, както и Португалия (263.1 GWh) и Испания (245.7 GWh).

Като цяло към подготовката на данните, осъществения износ от  ЕС е
1756. 1 GWh

При дела на възобновяемите енергийни източници в електрическия товар в процентно отношение през 52-та седмица първото място заема Германия – 94.7%, а след нея се нарежда Австрия с 94.0%. При другите страни този дял, особено предвид зимния период остава по-нисък. Така например за Франция – 37.2 %, за България той е 16.3 %, а в Сърбия само 0.7%.

Средна борсова цена на електроенергията в сегмента „ден напред“ през 52-та седмица

Средната борсова цена на електрическата енергия през 52-та  седмица в сегмента „ден напред“ за българската IBEX (БНЕБ) се изчислява на 33.33 евро/MWh (76.81 евро/MWh за 51-ва седмица), а на румънската OPCOM – 30.80 евро/MWh ( предходна седмица - 76.63 евро/MWh).  

По-висока е цената на гръцката HENEX – 95.81 евро/MWh ( за 51-та седмица – 100.33 евро/MWh).

На някои от останалите европейски електроенергийни борси средната борсова цена в посочения сегмент за 52-та седмица е, както следва: в Германия – 20.69 евро/MWh (51-ва седмица – 41.65 евро/MWh), а във Франция – 23.85 евро/MWh ( седмица по-рано – 45.08 евро/MWh).

В Унгария, стойността за 52-та седмица е 31.04 евро/MWh (за 51-та – 68.32 евро/MWh).

Средната цена на електроенергията за 52-та седмица на Иберийските борси (Португалия и Испания) се изчислява на 76.78 и 76.61 евро/MWh съответно в сравнение с 66.59 и 66.5 евро/MWh - през предходната 51-ва седмица.

В Италия средната борсова цена е между 115.86 – 116.66 евро/MWh за различните региони в страната ( 51-ва - между 108.58 и 109.46 евро/MWh).

 Според данните, средната борсова цена в посочения сегмент в Полша е 33.46 евро/MWh през 52-та в сравнение със 57.51 евро/MWh през 51-та.

Най- общо, през сравняваната 52-ра седмица средната борсова цена на електроенергията в сегмента „ден напред“ се очертава така – на западните пазари в диапазона 21 - 35 евро/MWh, в централните  - 24 -31 евро /MWh, а в страните от Балканския регион – около 31 - 96 евро/MWh.

Данните за 52-та борсова седмица са посочени без корекции и по постъпили данни към момента на отразяване.

Средни борсови цени на електроенергията през 2023 г.

Средната борсова цена на електроенергията на европейските електроенергийни борси през току-що отминалата 2023 г. са в диапазона между  97 – 104 – 127 евро за MWh.

Така за IBEX и OPCOM средната борсова цена за 2023 г. е 103.86 и 103.75 евро/MWh.

За Франция- 96.86 евро/MWh, а за Германия – 95.18 евро/MWh. В този диапазон са и ценовите нива за Белгия (97.27 евро/MWh) и Нидерландия (95.82 евро/MWh).

В Чехия средната борсова цена за 2023 г. е 100.79 евро/MWh, в Унгария – 106.82 евро/MWh. Подобни са ценовите нива и в Словения (104.33 евро/MWh) и Хърватия (103.73 евро/MWh). Както вече стана ясно тук се нареждат и България и Румъния с цени над 103 евро/MWh.

Най-високи остават средните борсови цени на електроенергията за Гърция – 119.11 евро/MWh и Италия – между 127.78 и 123.24 евро/MWh в зависимост от регионите.

Най-ниска е средната борсова цена за 2023 г. за  Португалия и Испания – 88.27 е 87.10 евро/MWh съответно.

Петрол, газ, СО2

Цените на петрола сорт Brent останаха в диапазона от 80 долара за барел до коледните празници, но през няколкото работни дни до Нова година успяха да се понижат. Ако на 26 декември цената на Brent достигаше 80.85 долара за барел, то при приключването на търговията на 29 декември падна до 77.04 долара за барел. За отбелязване е, че търговската ликвидност се понижи, както поради наближаването на празниците по Коледа, а излизането на Ангола от ОПЕК не оказа особено влияние върху цените. Влияние оказа ситуацията в Червено море. Опасенията за безопасно корабоплаване в този възлов коридор се отразиха най-съществено на ценовите нива на черното злато през времето отпреди Коледа до Нова година.

Най-високата цена за петрола сорт Brent бе постигната на 14 и 15 септември – 90.28 и 90.09 долара за барел. Сложната политическа ситуация в света през този период накара доста от големите наблюдатели на петролния пазар да направят прогнози за цени от 100 долара за барел до края на 2023 г. , които по различни причини не се случиха. Но най-важното – високите лихви на централните банки и икономическата стагнация изиграха своята роля.

Анализаторите изчисляват, че цената на барел петрол през 2023 г. ще е средно 83 долара за барел, а за 2022 г. – 99 долара. Очакването е през 2024 г. световните цени на петрола да се стабилизират, но очертанията диапазон за търговия остава доста широк – от 70 до 90 долара за барел, което е доста над средното ниво от 64 долара за барел през 2019 година.

Що се отнася до световното търсене, данните сочат за ръст от около 2.3 млн. барела на ден за последните две години – до 101.7 млн. барела на ден, а заради свиването на добива на страните от ОПЕК+ на пазара има лек дефицит, помагащ за поддържане на цените.

На фона на растящото търсене на петрол и запазващи се по-високи цени, няма как да не се отбележат точно обратните данни за природния газ – вяло търсене и спадащи цени на фона на запълнените почти до 90 % европейски газохранилища. Цените на газа по индекса TTF на борсата ICE през последната седмица на 2023 г. запазиха темпото в посока надолу, понижавайки се от 34.55 евро/MWh на 26 декември до 32.35 евро/MWh на 29-ти. Това е над 62 % под цената от 86 евро/MWh в началото на 2023 г. Цените на практика се връщат бавно към нивата отпреди енергийната криза, но вече при драстичен спад на търсенето от страна на европейските потребители, който може да се окаже и с над 15% и се дължи на съчетанието на политиката по отношение на газа в съчетание с RePowerEU.

Що се отнася до цените на СО2, трябва да се отчете бавното им връщане към по-високите нива. Цената от 60 евро на тон, преобладаваща доскоро вече е в историята. Според данните цената по индекса ICE EUA в последната седмица на декември 2023 г. 76.16 – 77.75 евро/тон. Преди това в периода от 5 до 19 декември ценовите нива на емисиите се движеха в диапазона до 70 евро/тон.

Тенденции

Движението на ценовите нива на европейските електроенергийни борси и в частност в основния сегмент „ден напред“  през 2024 г. ще останат зависими от политиката на ЕС. В частност голямо значение ще има стратегията, касаеща новия дизайн на пазара и неговото администриране. Тъй като пазара на електроенергия е в силна зависимост от този на петрола и газа е важно каква ще е насоката, в която те ще поемат, а реакцията по отношение на енергийна независимост и достъпност ще се отрази в ценовите нива. При това под влиянието на бързо променящите се геополитически фактори.

Изключително важно е да се отбележи тенденцията отчетена от JP Morgan – продажбата на петрол във валута различна от долара. По данни на JP Morgan, през 2023 г. са били обявени за сключване на 19 големи сделки с товари в алтернативни валути, докато през 2022 г. те са били само седем, а за периода от 2015 г. до 2021 г. едва две. През тази година договорите са били сключени от продавачи от Русия и в един от случаите – от ОАЕ (става въпрос за сделки с физически товари, а е за търговия с фючърси на финансовите пазари), написа в своя публикация WSJ, позовавайки се на пазарния стратег на JP Morgan Наташа Канева. „Доларът започва да изпитва конкуренция на пазара на суровини“ констатира цитираната от WSJ Канева. По нейна оценка делът на световния петрол, който се купува и продава във валута, различна от долапа през 2023 г. е нараснал до 20%. Изданието изброява и сделките – между ОАЕ и Индия, Саудитска Арабия и Китай. Не са за изключване и сделките в договорена национална валута от Русия.

Централната роля на долара в сектора на суровините е една от причините за широкото му господство в световната търговия и финанси. Доларът участва в приблизително 88% от всички сделки, сключени на валутните пазари. Контролът върху ключовата валута, долара, помага на САЩ за ролята на глобален регулатор, тъй като заплахите за изключване от базираната на долари глобална финансова система имат значителна тежест. Тясната връзка между долара и световния петролен пазар съществува от десетилетия и датира от сделката от 1945 г. между президента Франклин Д. Рузвелт и крал Абдулазиз бин Сауд, в която енергийните доставки от Саудитска Арабия се разменят срещу гаранции за сигурност от Съединените щати. Така че 2024 г. ще е изключително важна за това в каква посока ще се движи тази тенденция.

Ако към всичко това се добави и разчете правилно прогнозата на китайската Sinopec, според която периодът на стабилизиране на търсенето на петрол в Китай ще отнеме от 3 до 5 години, а търсенето ще започне да спада рязко през 2030 г. може да се получи по-пълна картина на международно ниво. Както отбелязват анализаторите на Sinopec, търсенето в транспортния сектор ще достигне своя пик от около 400 млн. тона през 2025 г., а на електромобилите ще се падат 10 % от общия парк. За нефтохимическия сектор очакването е за пик от 280 млн. тона през 2035 г. , ръст на потреблението от средно 12% в периода до 2025 г. и с 3% за 2026-2030 г.

Тези тенденции за петролния пазар очертават 2024 г. като доста турбулентна по отношение на икономиката. Ако към това се добави и новата амбиция на САЩ за превземане и на азиатско-тихоокеанския LNG-пазар картината за икономиката се очертава като неспокойна и изправена пред сериозни предизвикателства. На този фон е важен изходът от ситуацията от военния конфликт в ивицата Газа и в частност с корабоплаването  в Червено море. Ако ситуацията с нападенията на хутите бъде овладяна, това не означава край на проблемите. През ноември анализаторите от Aurora Energy разработиха изключително важен доклад с различни сценарии, допускащ затварянето на Ормузкия пролив от страна на Иран. В света по политиката всичко е допустимо, така че този сценарий остава допустим. Засега и дотогава, докато политическите страсти бъдат укротени.