Газови коридори под напрежение

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
5565
article picture alt description

източник: 3e-news.net

Водени от все по-засилващата се роля на енергийната сигурност, националните държави ще трябва в движение да променят амбициите си за осигуряване на енергия,  за достъпност плюс постигане на нулеви емисии. Това е особено важно за газовите коридори, но и не само. Причината – силната геополитическа динамика. Войната на Русия в Украйна, военните действия в ивицата Газа след атаката на ХАМАС срещу Израел и нападенията на хутите в Червено море доказват едно – енергийните коридори, формирани във времето отвъд новите амбиции завладели света днес не са даденост. Следователно и енергийната сигурност не е такава и трябва да бъде адаптирана към новата реалност.  

Газови главоблъсканици

Руският газ отстъпи. През настоящата 2023 г. търсенето на газ в цяла Европа спадна с 15-20% в сравнение с нивата преди кризата. Това се дължи основно на унищожаване на търсенето от страна на индустрията. Европейските институции вече потвърдиха препоръката си за намаляване на потреблението на синьо гориво с 15% и през 2024 г. Едновременно с това се запазва и механизма за обща платформа за покупки на газ, който трябва да даде някаква сигурност на пазара. Договорът за газовите доставки през територията на Украйна изтича в края на следващата година и със сигурност няма да бъде продължен. Разбира се, остава възможност за доставка на руски LNG и тук не се очаква силна намеса от институциите, защото забраната може да доведе до силен срив на европейския газов пазар. Показателно е, че фокусът върху руския LNG от страна на САЩ вече се насочва към Азиатско-тихоокеанския регион (санкциите срещу Арктик СПГ 2).

Европа остава да разчита на няколко основни източника – природен газ от Норвегия и Азербайджан. Разбира се и на LNG-доставки по дългосрочни договори от САЩ, но последните събития около полската Orlen  говорят, че изненади и тук не са изключени. Доставките от Норвегия вече са разпределени и те достигат основно до Полша и Германия и още няколко западни държави. Количествата обаче остават недостатъчни, предвид потреблението на Европа отпреди кризата. Затова за голяма част от региона доставките на природен газ, като преходно гориво по пътя към постигане на нулеви емисии остават изключително важни. При това развитието на газовите потоци трябва да върви в съответствие с програмата RePowerEU и да визира развитието на бъдещата водородна мрежа. Сега въпросът е ще се случи ли в достатъчно кратък период процеса на обръщане на потока на газа. От това ще зависи и продължението на амбицията – доставката на зелен водород.

Какво се случва с Южния газов коридор

Южният газов коридор (SGC) има за цел да увеличи и диверсифицира енергийните доставки на Европа чрез пренасяне на газови ресурси от Каспийско море до европейските пазари.

Проектът за Южния газов коридор беше предложен през 2008 г. с цел намаляване на зависимостта на Европа от руски газ. В съставът му влизат Южнокавказкия тръбопровод (SCP) и неговото разширение (SCPX), Трансанадолския тръбопровод за природен газ (TANAP) и TAP.

Бавно и полека ролята на Южния газов коридор (SCP) през годините се увеличи. По време на енергийната криза през 2022 г. доставките на газ през този маршрут за Европа нараснаха с около 40 процента - от около 8 милиарда кубически метра през 2021 г. до 11,4 млрд. куб м през 2022 г. , което надхвърля капацитета на тръбопровода TAP от 10 милиарда кубически метра. Делът на Южния газов коридор в общия внос на газ в ЕС нарасна до 3,4 процента през 2022 г. спрямо 2,4 процента през 2021 г.

През юли 2022 г. Европейският съюз (ЕС) и Азербайджан подписаха Меморандум за разбирателство за стратегическо партньорство с амбицията за удвояване на капацитета на Южния газов коридор за доставка на най-малко 20 милиарда кубични метра газ на ЕС годишно до 2027 г. Тоест, само след около три до четири години.

Азербайджан, със своето гигантско находище Шах Дениз, което започна производство през 2006 г., е единственият източник на газ досега за Южния газов коридор. Страната от години доставя гориво на Грузия през SCP. Впоследствие през TANAP започнаха доставки за Турция. Едва когато  газопроводът TAP стартира като продължение на Южния газов коридор през 2020 г., Азербайджан започна да доставя газ директно на ЕС. Газопроводът TAP започва от гръцко-турската граница, минава през Гърция, Албания, пресича Адриатическо море и се свързва с мрежата за природен газ на Италия.

Доставките на газ за Италия и Гърция започнаха веднага след пускането в експлоатация на ТАР. Доставките за България започнаха през 2022 г. , а през 2023 г. Азербайджан започна доставки на газ за Румъния. Забележително е, че проектът за Румъния е съпроводен с коридор за енергия от ВЕИ от Азарбайджан до Унгария. Иначе, с изграждането на междусистемната газова връзка (газопровода IBS) България-Сърбия се сложи началото и на планове за доставки първоначално за сръбската страна, а впоследствие това се очаква да се случи и за Унгария. Всички тези газови амбиции бяха подкрепени от Европейския съюз и станаха възможни със завършването на интерконектора  Гърция-България (газопроводът IGB№ ) през октомври 2022 г.

Доставките от Азербайджан и приносът на IBS

Нова страница в развитието на Южния газов коридор беше отворена със старта на междусистемната газова връзка България-Сърбия (газопроводът IBS). Газопроводът е реверсивен, с капацитет от 1,8 млрд. куб м или 4,5 млн. куб м/ден. Обмисля се възможността за увеличаване на капацитета за пренос през IBS до 3,2 млрд. куб м, но решение няма. Важно е да се отбележи възможността за доставка през IBS и на LNG от новоизградения LNG-терминал в Александруполис.

По време на церемонията по откриването й в Ниш, Сърбия, на 10 декември тази година, президентът на Азербайджан Илхам Алиев потвърди, че страната ще изпълни обещанието си към Брюксел да удвои износа си на газ за Европа до 20 милиарда кубически метра годишно до 2027 г.

„Цифрите вече показват, че ние уверено вървим към тази цел“, каза Алиев. Той уточни,  че Азербайджан е изнесъл малко над 8 милиарда кубически метра газ за Европа през 2021 г., което ще нарасне до „около 12 милиарда кубически метра“ за тази година. „Това ще представлява 50 процента от общия износ на газ на Азербайджан“, каза той.

За да удвои износа на газ за Европа, Баку трябва както да увеличи добива на газ, но също така и капацитета на трите транзитни тръбопровода, съставляващи Южния газов коридор, който пренася азербайджански газ от Каспийско море до европейските пазари. Според данните на Евростат за периода януари-октомври 2023 г. Азербайджан вече е петият по големина експортьор на тръбопроводен газ за Европа. Данните, публикувани и от страната показват, че към 13 декември производството за януари-ноември е достигнало 44 милиарда кубически метра, което е с 3,5% повече спрямо същия период на 2022 г., като общо износът за същия период е  22 милиарда кубически метра, което е с 9,5% повече.

Като цяло за 2023 г. се очаква експортът на газ от Азербайджан да достигне обем от 24,5 млрд. куб м, от които над 12 млрд. куб м за Европа.  В ход са и някои проекти, насочени към по-нататъшно увеличаване на производството.

През 2024 година България трябва внесе 1 милиард кубически метра азербайджански газ, което е два пъти повече от досегашните 500 милиона кубични метра. Стартът на газопровода IBS, даден след като преди това Азербайджан подписа ново споразумение с Белград означава, че SOCAR ще трябва да осъществи експорт на още 400 милиона кубически метра газ за Сърбия през следващата година.

Има и още един нова план – Сърбия да свърже газовата си мрежа със Северна Македония, която пък е планирана за включване към TAP и TANAP.

Интереси

На този етап обаче големите западни срани, а съответно и купувачи остават неангажирани.

През януари 2023 г. операторът на Трансадриатическия тръбопровод (TAP), който пренася азербайджански газ от турско-гръцката граница, през Албания и до Италия, проведе открит търг за купувачи да резервират допълнителен капацитет на тръбопровода за газ, който планират да внасят

TAP потвърди, че е получил ангажименти само за допълнителни 1,2 милиарда кубически метра годишно, значително по-малко от 10 милиарда кубически метра, необходими за удвояване на износа на Азербайджан за Европа до 20 милиарда кубически метра годишно. Резултатите от търговете остават като цяло неясни, но има и твърдение за заявен интерес.

Все още няма обаче потвърждение за каквато и да е работа за разширяване нито на Южнокавказкия газопровод (SCP) за пренос на азербайджански газ до Турция, нито на тръбопровода TANAP, който пренася газа през Турция до Гърция. Общият капацитет и на двата ще трябва да бъде разширен с най-малко 10 милиарда кубически метра годишно, ако Баку стартира обещанието си да удвои износа за Европа до 20 милиарда кубически метра годишно до 2027 г. То беше дадено през юли миналата година в споразумение с Европейския съюз след нахлуването на Русия в Украйна, което доведе до спад на износа на руски газ за Европа.

Общата инвестиция на SGC възлиза на 40 милиарда долара. Става въпрос за международен мегапроект с много заинтересовани страни. Азербайджан участва по всички части на веригата за доставки, а Турция осигурява изключително важен транзит към Европа през инфраструктурата си, с изключение на TAP. Няколко западни компании, включително BP, имат дял в проекта, при това заедно с руската LUKOIL и иранската NICO, които заедно контролират близо 30 процента от инвестициите нагоре по веригата и SCP.

Както вече стана ясно това удвояване на доставките на газ от Азербайджан за ЕС за четири години ще изисква огромни инвестиции в разширяването на инфраструктурата на Южния газов коридор по участъци. Предварителната оценка направена във време, различно от силно инфлационната 2023 г. е за необходим допълнителен добив на газ в Азербайджан за между 6,3 и 9,3 милиарда долара. Според прогнозата, одобрена от правителството през 2021 г., се очаква Азербайджан да увеличи добива си само с 3 млрд. куб. м до 2026 г., което, както сочат изчисленията означава по-ниски обеми от допълнителните 10 млрд. куб. м, необходими за изпълнение меморандума за разбирателство с Европа. На теория разширението на Шах Дениз заедно с другите проекти като ACG Deep, Absheron Phase 1 и Ümid  може да добави около 13,5 милиарда кубически метра допълнително производство на газ за износ, но тези проекти ще изискват инвестиции от още над 10 милиарда долара.

Инвестиция от такъв мащаб, ако се вземе предвид и необходимостта от разширение на инфраструктурата е малко вероятно да бъде осъществена, ако няма дългосрочни гаранции за възвращаемост на инвестициите. Както вече бе споменато – все още няма интерес от големи западни купуваче.  Самият Азербайджан трудно може да осигури необходимите инвестиции. Затова за Алиев Европейският съюз е много важен – поради амбициозните си  цели за декарбонизация.  Невключването на големите играчи от Европа на този етап говори, че компаниите се колебаят и то силно по отношение на поемането на дългосрочни ангажименти. Причината – кризата, довела до унищожаване на търсенето на газ в Европа. На практика това означава, че трябва да бъдат преборени съмненията, че Европа се нуждае от тези допълнителни количества газ от Каспийско море, особено предвид амбициите на Гърция за силно развитие на LNG-инфраструктурата.

Междувременно Норвежката компания Equinor започна ликвидиране на местните си компании в Азербайджан. Компанията продаде активите си на държавната нефтогазова компания SOCAR. Сделката, както обясниха от Equinor е свързана със стратегията – международни проекти по проучване и добив и в области, където компанията има силни конкурентни позиции. SOCAR придоби дела на норвежката компания в находищата Азери-Чираг-Гюнешли – 7,27%, Карабах – 50% и проекта Баку-Тбилиси-Джейхан – 8,71%. До придобиването им делът на SOCAR в тези проекти е 25% в Азари-Чираг.Гюнешли, 25 в Баку-Тбилиси-Джейхан и 50% в Караба

Освен това на този етап, предвид обещанията и ангажиментите остава  несигурно дали Азербайджан ще може едновременно да увеличи производството за износ и да задоволи нарастващите вътрешни нужди - .вътрешното потребление на природен газ се очаква да нарасне до 15-16 млрд. куб. м до 2027 г.Досега Азербайджан се справя с този проблем, като внася газ от Русия, както и от Туркменистан през Иран.

Напоследък се отбелязва още една подробност - задълбочаване на зависимостта на Азербайджан от Туркменистан – очакването е за нарастване на годишен суап от 1,8-2,1 милиарда кубически метра газ от Туркменистан до Азербайджан през иранската тръбопроводна система (подписана през декември 2021 г. )  като се спрягат количества от порядъка на 20 млн. куб м/ден.

На практика се потвърждава, че допълнителните около 10 милиарда кубични метра газ за Южния газов коридор може да дойдат чрез изграждането на Транскаспийския тръбопровод от Туркменистан до Азербайджан. Проектът за Транскаспийски тръбопровод беше иницииран от Туркменистан през ноември 2007 г. като част от неговите планове за диверсификация извън Русия и като започна строителството на газопровод от Туркменистан до Китай. Засега обаче Европа е мълчалива, а перспективите за Транскаспийски газопровод са все още доста далечни.

Амбицията Вертикален газов коридор

Паралелно газовите оператори от Гърция, Румъния, Унгария и Словакия възродиха идеята за Вертикалния газов коридор. Към инициативата се присъединиха (засега все още само на идейно ниво) и операторите от Молдова и Украйна. Проектът разчита на старта на LNG-терминала в Алексанръдуполит, управляван от DESFA, ICGB, Газтрейд. Така паралелно с развитието на Южния газов коридор се дава ход и на т.нар. „обратна посока на газа“ с входна точка от Гърция. Това ще изисква  удвояване, както на входния, така и на изходния капацитет на газовата инфраструктура, за да може синьото гориво да достига до региона.

На този етап необходимата сума за инвестиции остава неизвестна, тъй като все още не са проведени необвързващите фаза по всеки от планираните проекти. По думите на изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов, проучване е установило каква е необходимостта на пазара. „В момента идентифицираме и определяме конкретните проекти за разширение на мрежите, които ще бъдат необходими и инвестициите, които ще трябва да вложим, за да може в началото на следващата година да ги представим на пазара“, каза той по време на среща на операторите през ноември тази година в София.

Източниците на допълнителните количества ще са три - от съществуващи и бъдещи терминали за втечнен природен газ (LNG) в Гърция, от Каспийския регион – азерски или други, както и чрез реверсиране на газопровода TAP от Италия към Гърция и оттам за региона. На първо място остава LNG терминала в Александруполис, който трябва да влезе в експлоатация между 15 февруари и 1 март и първите количества ще достигнат до всички клиенти с резервиран капацитет.

„Готови сме в рамките на средата на следващата година да влезем в обвързваща фаза с проекти по цялото трасе на Вертикалния газов коридор. Съответно, ако пазарните участници потвърдят своите намерения, ние ще имаме готовност да сключим обвързващи договори за пренос на природен газ и да стартираме инвестициите“, каза Владимир Малинов. По думите му всички оператори имат общо разбиране относно значимостта на проектите и необходимостта от адекватност по отношение на пазарното търсене.

„Това, което сме си поставили като обща цел е да реагираме максимално адекватно, максимално бързо и по възможно финансово  най-ефективния начин на необходимостта на пазара и променените посоки на природния газ, а именно от втечнен природен газ (LNG), който би могъл да идва от терминалите в Гърция и да предоставим нашите услуги да го транспортираме за целия регион“ , обясни изпълнителния директор на Булгартрансгаз.

Плановете са на 16 януари 2024 г. проектите да бъдат публично оповестени – „като размер на всеки проект, линейна инфраструктура, размер на инвестиции в компресорни станции и съответно с индикативния капиталов разход, който всеки от операторите трябва да извърши. При успешно приключване на обвързващата фаза, за която говорим през юни месец следващата година (2024 г.), ние считаме, че на общностно ниво в рамките на 2 до 3 години тези проекти могат да бъдат въведени в експлоатация“, заяви още Малинов. В рамките на предстоящата среща в Атина, на която ще присъства и еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон се планира да бъде разгледана и възможността за реализация на проектите. Това означава връщане на картата и на Трансбалканския газопровод.

Очаквания

Развитието на газовата инфраструктура в Каспийския регион е свързано със сложна геополитическа реалност. Държавите, пряко участващи в Южния газов коридор като Турция и Азербайджан, както и Туркменистан, Русия и Иран имат различни геополитически цели. Турция и Азербайджан се опитват да поддържат отношения както с Русия, така и с Европейския съюз (ЕС). Туркменистан си има собствена политика по отношение на доставките за Китай. Страната доста умело избягва влошаване на отношенията със своите северни съседи и конкуренти като Русия, Узбекистан и Казахстан. Русия и Иран се опитват пък да увеличат влиянието си в региона и да реализират собственото си синьо гориво. Трябва да се отчете, че натиска от Запада, амбицира усилията на Русия по отношение на Каспийско море и Централна Азия. Досега руските власти приемат спокойно готовността на Азербайджан и Турция да увеличат доставките на газ за ЕС, като се опитват да поддържат приятелски отношения с лидерите на Азербайджан, Турция и Туркменистан. Нещо повече, роди се идеята за турски газов хъб и те се обсъжда достатъчно дълго от Турция и Русия.

Турция се превърна в ключов политически и икономически партньор на Русия след въвеждането на санкциите през 2022 г., но страната също има газови амбиции, от една страна, заради бурното развитие на LNG-инфраструктурата и от друга, заради  откритите големи газови находища в Черно море. За отбелязване са и политическите опити за подобряване на отношенията с Гърция. Не трябва да се забравя, че след преизбирането си, Ердоган  изрази също и амбицията на Турция да се присъедини към ЕС, въпреки че тази позиция търпи в зависимост от ситуацията вариации и от едната и от другата страна. Сега Турция силно залага на използването на вече съществуващите и развитието на нови търговски отношения, за да се превърне в газов хъб и си има собствена програма за износ на газ към ЕС. Въпреки че Турция се опитва да балансира отношенията си с Европа и Русия едва ли ще е лесно да изгради такъв газов хъб, без да бъдат засегнати нечии отношения.

Моментът е критичен, заради необходимостта на Европа от природен газ и развитие на мрежата с цел преминаване към етапа на подготовка за зелен водород. Така че дискусията за разширяване на доставките чрез Южния газов коридор ще продължи през следващите години. Процесът е важен за Азербайджан, Туркменистан и Турция от геополитическа гледна точка. Важен е и за страните, през които ще текат газовите потоци и от икономическа гледна точка.

На този етап за съжаление сме свидетели на задълбочаването на геополитическото разделение. Зад това се крие твърде опасен потенциал.  Политиката на Европейския съюз по отношение на петрола може да се прехвърли  и по отношение на газа, а геополитическото разделение вече дава сигнали и за прехвърлянето й в сектора на ВЕИ и критичните суровини.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща