Гърция е най-добрата икономика за 2023 г., според версията на The Economist
Почти всички очакваха глобална рецесия през 2023 г., тъй като централните банкери повишиха лихвените проценти, за да охладят инфлацията. Консенсусните прогнози бяха погрешни. По настоящи оценки глобалния БВП е нараснал с около 3%. Пазарите на труда издържаха. Инфлацията намалява. Фондовите пазари се покачиха с 20%.
Но това общо представяне крие голямо разнообразие, пише The Economist, оприличавайки това като средната температура в една стая - разкрива големи вариации. Изданието е събрало данни по пет показателя - инфлация, „широта“ на инфлацията, БВП, работни места и представянето на фондовия пазар за 35 предимно богати държави. Анализаторите на изданието ги класират според това, колко добре са се справяли по всеки от тези показатели, извеждайки общ резултат. Резултатите са изненадващи.
За втора поредна година на първо място е Гърция, страната, която доскоро беше синоним на безстопанственост. Сред другите страни, показващи изключителни резултати са много държави от Северна и Южна Америка. Съединените щати получават трето място. На второ е Южна Корея. Канада и Чили малко изостават. Междувременно много от „ленивците“ са в Северна Европа. Те включват Великобритания, Германия, Швеция и Финландия.
Неравен бой с инфлацията
През 2023 г. се наложи страните да се борят с растящите цени. Затова първият рейтингов индикатор е свързан с базисната инфлация, която не включва в себе си волатилни компоненти като цените на енергията и храните. Това е добър индикатор за основния инфлационен натиск. Япония и Южна Корея успяват да държат цените под контрол. В Швейцария референтните цени се повишиха само с 1,3% на годишна база. В други страни от Европа обаче сериозният инфлационен натиск се запазва. В Унгария базовата инфлация достигна 11% на годишна база. Финландия, която е силно зависима от руските енергийни ресурси, също изпитва затруднения.
В повечето от страните ръстът на цените не е ръстът не е толкова стабилен, както се вижда от „ширината на инфлацията“ - показател, който отчита дела на стоките в кошницата с потребителски цени, които са поскъпнали с повече от 2% на годишна база. Централните банки в такива страни като Чили и Южна Корея повишиха агресивно лихвените проценти през 2022 г., по-рано от централните банки в други развити страни. Сега изглежда те берат плодовете. В Южна Корея широката инфлация спадна от 73% на 60%. Централните банки в САЩ и Канада, където инфлацията е спаднала още повече, също могат да си припишат заслугата за това.
В други региони обаче битката още не е приключила и победата не е близко. Да вземем например, Австралия. Инфлацията там остава стабилно вкоренена, като цената на близо 90 % от стоките в пазарската кошница на средностатистическият жител се повишава с повече от 2% на годишна база. Още по-лошо – широката инфлация дори не намалява. Във Франция и Германия нещата също са зле. Както и в Испания, където с времето инфлацията се вкоренява.
БВП и пазар на труда
Следващите два индикатора - ръстът на заетостта и БВП отразяват това, как работят икономиките за обикновените хора. Тук никой не постига впечатляващи резултати. Слабият ръст на производителността в целия свят ограничава потенциалния растеж на БВП. Пазарите на труда бяха напрегнати още в началото на 2023 г., поради което създаването на нови работни места беше затруднено. Въпреки това, само в няколко страни БВП фактически се понижи. Най-лош резултат показа Ирландия, където БВП падна с 4,1% (но тук трябва да вземем предвид проблемите с изчисляването на ирландския БВП). Естония също имаше трудности. Обединеното кралство и Германия показаха ниски резултати. Германия се бори с последиците от ценовия шок на енергоносителите и нарастващата конкуренция от страна на вносните китайски автомобили. Великобритания не може да се справи с последиците от Brexit – повечето икономисти очакват, че през следващите години икономиката на страната ще расте с ниски темпове през следващите години.
Америка, напротив, се справи добре както по отношение на БВП, така и по отношение на заетостта. Това е в резултат на производството на рекордни обеми енергия, както на щедрите фискални стимули осъществени през 2020 г. и 2021 г. Най-голямата икономика в света може да се е отразила и на други страни. Заетостта в Канада нараства. Израел, който смята Америка за свой най-голям търговски партньор, се нарежда на четвърто място като цяло, въпреки че войната с Хамас, която започна през октомври, оставя перспективите за 2024 г. много несигурни.
На пръв поглед може да изглежда, че американският фондов пазар се справя добре благодарение на компаниите, които се издигнаха на вълната покрай шума около технологиите за изкуствен интелект. Всъщност, когато се коригира към инфлацията, той се представя доста посредствено. Австралийският фондов пазар не постигна успех, тъй като много от компаниите за суровини, базирани там бяха принудени да се справят с по-ниските цени от пиковите такива през 2022 г. Финландският фондов пазар имаше лоша година, тъй като акциите на Nokia, националния флагман, продължиха да падат бавно. Японският бизнес, от друга страна, преживява нещо като ренесанс. Изглежда, че реформите в корпоративното управление са започнали да дават плодове. Фондовият пазар в страната беше един от най-добре представящите се през 2023 г., като се повиши с близо 20% в реално изражение.
Наистина обаче резултатите, постигнати от компаниите в Гърция са впечатляващи. Там реалната стойност на фондовия пазар се покачи с над 40%. Инвеститорите гледат по нов начин на гръцките компании благодарение на поредица от пропазарните реформи, извършващи се от правителството. Въпреки че страната все още е далеч по-бедна, отколкото преди епичния си колапс в началото на 2010 г., МВФ, някога върл враг на Гърция, в наскоро направено изявление похвали "цифровата трансформация на икономиката" и "повишената пазарна конкуренция". Докато неефективните финландци ще се утешават със самотно питие тази Коледа, останалият свят трябва да вдигне чаша узо за своя изненадващ победител.