Централните банки може да попарят надеждите на инвеститорите за намаляване на лихвите

Пазарите явно прекалиха с желанията си да бъдат облекчени кредитните и финансовите условия, играейки срещу централните банки. Федералният резерв на САЩ (Beд-цантралната банка на страната), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Банката на Англия (BoE) ще се срещнат тази седмица. Силните данни за труда, обаче, са на тяхна страна и показват, че обръщането на паричната политика е малко вероятно*.

Водещите централни банки се готвят да се противопоставят на прогнозите на инвеститорите за бързо намаляване на лихвените проценти на фона на силните данни за заетостта, когато се срещнат за последен път тази година тази седмица.

Инвеститорите залагат

че банкерите в САЩ, еврозоната и Обединеното кралство ще започнат да облекчават паричната политика в началото на новата година, помагайки по този начин за облекчаване на финансовите условия за бизнеса, тъй като те се аргументират със спадащите темпове на инфлация.

Но тези очаквания ще бъдат тествани през следващите дни на срещите на Фед, ЕЦБ и БoE, като и трите сигнализираха, че искат по-ясни доказателства за отслабването на пазарите на труда, преди да намалят лихвите.

„Те не могат да обявят победа [над инфлацията] и тези данни всъщност са доста полезни за противопоставяне на пазарната гледна точка“, каза Джеймс Найтли, главен международен икономист в нидерландската финансова група ING. „Те биха могли с голяма неохота да дадат зелена светлина на пазарните очаквания.“

Федералният резерв

който се събира тази седмица преди срещите на ЕЦБ и BoE, е изправен пред особено трудна задача на фона на нарастващите спекулации на инвеститорите, че централната банка на САЩ ще промени курса си и ще намали разходите по заеми през 2024 г. по-рано от прогнозите на самите членове на борда на Фед. Те, обаче, имат по-дългосрочна прогноза за облекчаване на паричната политика на фона на необходимостта от намаляване на инфлацията до целта от 2 процента.

Председателят на Фед Джей Пауъл се опита да смекчи тези очаквания, като подчерта, че е „преждевременно“ да се говори за пикови лихвени проценти или да започне да се очертава времето и параметрите, при които членовете на борда ще обмислят намаляване на лихвените проценти.

Последните икономически данни подкрепят този аргумент: данните, публикувани в петък, показват, че наемането в САЩ остава по-силно от очакваното, като нивото на безработица спада до 3.7 процента и месечните заплати се повишават силно.

„Пазарите на труда се държат по-добре от очакваното предвид движението на лихвените проценти“, каза Холгер Шмидинг, главен икономист в най-старата германска банка Berenberg.

Последните данни за инфлацията в САЩ във вторник също вероятно ще дадат шанс на Фед да разсее идеята, че е неизбежен обрат в политиката, допълва Найтли.

Има известни доказателства, че инвеститорите започват да се колебаят: данните от петък накараха търговците на фючърсните пазари да се откажат от залозите, че Федералният резерв може да започне да намалява лихвения процент по федералните фондове още през март. Повечето сега очакват облекчаването на паричната политика да започне през май.

Шмидинг каза, че спадът в доходността на облигациите тревожи политиците, защото „пазарите искат нещо [по-бързо облекчаване на финансовите условия], което централните банки може да искат да направят след шест месеца“.

ЕЦБ и BoE ще се срещнат в четвъртък

Банкерите в еврозоната и Великобритания също имат желание да противодействат на призивите на пазара за намаляване на лихвите и може да посочат относително устойчивите пазари на труда като баласт за своите аргументи.

Безработицата в еврозоната остава близо до рекордно ниското ниво от 6.5 процента, а разходите за труд на единица продукция на час нарастват с най-бързите темпове, откакто Евростат започна да събира данни за този показател през 1995 г. В същото време членове на ръководствата на трите големи банки казват, че искат да видят повече доказателства, че по-високите разходи за труд няма да предизвикат втори кръг от инфлационен натиск.

Работодателите ще проведат тежки преговори на колективно договаряне на заплатите със синдикатите, които трябва да приключат в началото на следващата година, включително за 2.5 милиона работници в публичния сектор на Германия, което дава основание на банкерите да се противопоставят на призивите за предстоящо намаляване на лихвите. Изабел Шнабел от ЕЦБ каза миналата седмица, че „ще следи много внимателно предстоящите споразумения за заплатите“, тъй като те „със сигурност ще имат отражение и върху решенията ни за паричната политика“.

„Мисля, че ЕЦБ ще иска да види доказателства, че ръстът на заплатите е съчетан с инфлация, която пада до 2 процента, както и рентабилността, поглъщаща по-високите разходи за труд, преди да вземе решение за каквито и да е намаления на лихвите“, каза Катрин Наес, бивш член на управителния съвет на BoE, който в момента е главен европейски икономист в една от най-старите американски консултантски компании PGIM.

Ръстът на заплатите в Обединеното кралство се забави, както и общата инфлация, която падна до 4.7% през октомври. Очаква се комитетът по паричната политика на BoE да запази лихвения процент на 5.25 процента, най-високото ниво от финансовата криза насам, по пазарни цени.

„За да се опита да предотврати по-нататъшно отслабване на финансовите условия и да изпрати сигнал преди новогодишните плащания на заплати и бонуси, BoE вероятно ще потвърди посланието си за лихвите „по-високо и по-дълго“, прогнозира Андрю Гудуин от Oxford Economics.

*По публикации на Bloomberg и The Financial Times.