Какво представлява зеленият преход и възможен ли е той у нас?

Енергетика / Анализи / Интервюта , Зелен преход
3E news
2491
article picture alt description

Автор: Мина Карпузова, climateka.bg

Светът поетапно осъзнава необходимостта от бърза промяна към устойчиво развитие и зелен преход на цялата своя икономика. Нашата страна ясно заявява своята позиция и ангажираност по темата, като следва да се подчертае, че без активната подкрепа на бизнеса, тази трансформация не би могла да бъде осъществена. На практика най-замърсяващите и енергоемки отрасли биха дали най-мащабни резултати в борбата с климатичните промени. Настоящата статия разглежда два примера на компании у нас, които поетапно и успешно внедряват устойчиви практики, чрез които намаляват въглеродния си отпечатък. Целта е до 2050 г. производствата да станат въглеродно неутрални. 

Няма как да не сте забелязали мащабното навлизане в медийното и в политическото пространство на термина ”зелен преход” и преход към кръгова и нисковъглеродна икономика. Това има своето логично обяснение и то е, че Европа твърдо е поела по своя нов път към устойчиво и зелено развитие. В потвърждение на това, през юни тази година се състоя третото издание на най-големия форум “Зеленият преход в страните от Централна и Източна Европа” (ЦИЕ), Green transition (Грийн транзишън), на който водещи държавни ръководители заседаваха съвместно с представители на бизнеса, като общото желание бе да бъде начертана пътна карта на зелената трансформация и по какъв начин на практика да се случи преходът в страните от ЦИЕ.

Историята на зеления преход е стара и започва отдавна, като нейното начало се поставя през периода, непосредствено след индустриализацията, когато масовото използване на машини коренно променя икономиката и облика на развиващия се свят. Новите технологични процеси през 19 в. изискват набавянето и последващото изгаряне на огромни количества изкопаеми горива, като въглища, нефт и природен газ. Това от своя страна води до значително отделяне на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата, който, заедно с метана и водните пари, е основен парников газ. В резултат на това, средногодишните температури на Земята се повишават чувствително, въздухът в големите градове силно се замърсява, а ключовите ресурси постепенно намаляват. Периодът след индустриализацията се свързва и с постепенното осъзнаване в рамките на обществата до каква степен неустойчивите практики на производство и потребление водят до замърсяване на почвите, въздуха и водите и как те променят биобаланса на Земята. По тази причина започва все по-широко да се обсъжда необходимостта от промяна на икономическия модел и начина, по който произвеждаме и консумираме енергия. Днес актуалността на тази проблематика е достигнала до критична точка и е една от основните теми, както в Европа, така и у нас, а и в целия свят. 

Целта на зелената трансформация е да се намали негативното човешко влияние върху околната среда и климата, като се премине към нисковъглеродна и енергоефективна икономика. 

Тази идея и цел може да се постигне чрез внедряване на модела на кръговата икономика, стимулиране на зеленото строителство и преминаване към чисти и устойчиви енергийни източници. По своята същност зелената трансформация е широкомащабна концепция, защото обхваща всички ключови сектори за една икономика, като енергетиката, производство, транспорт, строителството, селското и горско стопанство, като иновациите са насочени към намаляване на зависимостта от изкопаемите горива. Именно поради тези причини трансформацията е необходимо да се реализира поетапно, на всички нива. 

За целта Европейският съюз (ЕС) е начертал конкретен план за действие. Именно Зелената сделка се явява първият европейски законодателен акт, в който е заложена целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Поставените задачи са изключително амбициозни, а документът гласи, че до 2030 г. въглеродните емисии в рамките на Евросъюза следва да намалеят с 55%, а до 2050 г. нетните емисии на парникови газове на територията на континента следва да бъдат напълно премахнати и да бъде осигурен преход към чиста енергия. 

Европейският зелен пакт може да се разглежда като план с конкретни действия, в съответствие с който се въвежда пазара на въглеродни емисии. За да се стигне до неутралност, председателят на Европейската комисия (ЕК),  предложи да се намалят безплатните квоти, отпуснати за авиокомпаниите, както да бъде включен в тази система и морският сектор. Урсула фон дер Лайен заявява своята позиция и тази на ЕС, в „Моята програма за Европа“ 2019 г., в посока, че ЕС трябва да бъде „световен лидер в областта на кръговата икономика и чистите технологии. Ще работим за декарбонизация на енергоемките отрасли” . 

За целите на устойчивостта и Зелената сделка се предвижда да бъде създаден Фонд за справедлив преход, който ще подпомага хората в най-засегнатите региони на Съюза. Друг подход е разработеният План за инвестиции за устойчива Европа, който да осигури подкрепа за инвестиции в размер на близо 1 трилион евро през следващите 10 години. 

В контекста на Зелената сделка и прехода към устойчиво развитие, през  декември 2020 г., Европейският съвет прие пакет „Подготвени за 55“, като пакетът ще приведе европейското законодателство в съответствие с целите заложени в Зелената сделка. Новите предложения изискват преразглеждане на европейското законодателство в областта на климата, енергетиката, земеползването, транспорта и данъчното облагане. Предвидени са нормативни промени по отношение на директивата за Европейска система за търговия с емисии на парникови газове (ЕСТЕ). Освен въвеждането на нови стандарти за емисиите на превозни средства, планът предлага редица стимули за електрическата мобилност, по-високи енергийни стандарти за сгради, насърчаване на устойчивото селско стопанство и подобряване на управлението на отпадъците.

Ангажиментът, който ЕС поема за намаляване на емисиите, е свързан с редица структурни и законови трансформации на европейско, вътрешнодържавно и особено на ниво бизнес.

Мерките, заложени в Сделката, са валидни за целия Евросъюз и за да бъдат конкурентоспособни, компаниите, които оперират на българския пазар, трябва да се адаптират към новите условия и следва да инвестират в нови технологии, научно-развойна дейност, преквалификация и обучение на персонал. 

За плавното и поетапно осъществяване на прехода у нас се създават структури за подпомагане на съвместната работа на европейските и държавните институции. Също така България може да се възползва от финансовите и техническите инструменти на ЕС, създадени в подкрепа на прехода, като например “Целева финансова рамка 2030” и “Механизъм за справедлив преход на ЕС“.

Нашата държава и икономика притежават необходимия капацитет за реализация на зелената трансформация за бъдещо производство на енергия от слънце, вятър и устойчиво добита биомаса. Внедряването на нови технологии и изграждане на зелена инфраструктура са основна част от процеса и ще помогнат на страната ни за по-бързо преминаване към нисковъглеродна икономика. Стратегическото ни местоположение, както и излазът ни на Черно море могат да се използват по оптимален и рационален начин, така че да доведат до икономически възход и да ни превърнат в „зелен“ лидер на Балканите. Пример в тази насока може да се даде с изграждането на индустриални симбиози или със съхранението на въглеродни емисии в Черно море.

От друга страна, България несъмнено е изправена пред много трудности, спорни положения и редица предизвикателства, с които трябва да се справи, но посоката, зададена от обединена Европа, макар и с по-бавни темпове, поетапно се възприема и реализира и у нас. 

През последните няколко години е нараснал броят на българските компании, ориентирани към устойчиви практики

В България вече открито се говори за използване на инструментите на кръговата икономика, като редица български и международни компании започват да прилагат тези принципи и механизми и у нас. 

По време на форума  “Зеленият преход в страните от ЦИЕ” бяха представени множество устойчиви практики, които водещите компании у нас прилагат, като представената палитра от бизнес модели бе разнообразна и иновативна. 

Важно условие за изграждането на силна икономика, включително за осъществяване на зелен преход, е производството и индустриалният сектор да бъдат развити на високо ниво. От друга страна, добивът на метали и тежката промишленост, като цяло са едни от най-силно замърсяващите индустрии. Без тях обаче, трансформацията, която изисква ресурси за производството на батерии, ветрогенератори, соларни панели и т.н., не би била възможна. В този смисъл, 

декарбонизирането на първичния икономически сектор, би имало огромен позитивен ефект върху поставените бъдещи цели. 

В България вече съществуват редица инициативи и проекти, чрез които започваме да вървим в посока на тази промяна. Те обхващат диапазона от минно-добивната индустрия, през строителството, сектора на телекомуникациите, хранително-вкусовата промишленост до банковия сектор и други.

Минно-добивната индустрия в България – в стремеж да намали климатичния си отпечатък

В България добивът на метали е сред най-старите отрасли на минното дело, като исторически е свързан със замърсяване на околната среда, по-конкретно на водата и почвата и отделяне на голямо количество въглеродни емисии. Благодарение на научно-развойната дейност и внедряването на нови технологии, процесите поетапно се оптимизират и постепенно се налага т.нар. устойчив добив, при който се цели да се ограничи отрицателното въздействие. 

Представители на индустрията в страната работят в посока за подобряване на процесите и внедряване на устойчиви практики. Така например, компания с история в бранша, която разработва по подземен способ рудник в Средногорието през 2004 г. започва модернизацията на рудника. Макар методично да се говори за устойчив добив, от 2011 г. се дава начало на процеси на обновяване на минната механизация и се провежда мащабна рекултивация. Като в резултат от това, общото количество на използвани горива намалява с 28% на тон добита руда при тройно увеличение на добива (Фиг. 1). 

Този резултат се постига по няколко направления, като първо дизеловият транспорт, който е използван за превоз на рудата, се измества от гумени транспортни ленти и нова транспортна инфраструктура. Също така се изгражда наклонена галерия от повърхността до възможно най-ниското ниво под земя, където се премества трошачния процес на рудата и се елиминира праховото и шумовото замърсяване на повърхността. С предприетите мерки до края на 2021 г. е постигнато 35% намаление на специфичния въглероден отпечатък спрямо 2009 г., която е приета за база. Процесът на декарбонизацията на производството е резултат от оптимизацията на процесите и изграждане на модернизирана инфраструктура.

Към мерките с днешна дата могат да се посочат – петгодишен договор за закупуване на зелена енергия от ветрогенератори, пилотен проект за тестване в подземна производствена среда на 3 електрически минни машини – сонда, товарач и камион. Сондата е в експлоатация от края на 2022 г. под земя, а другите две машини се очакват до края на 2023 г. 

Трансформация на производството на цимент у нас – преход към нисковъглеродна икономика 

Производството на цимент е традиционно замърсяваща индустрия. Данните показват, че строителната индустрия е отговорна за около 40% от глобалните емисии на парникови газове, а само циментовата индустрия е причина за между 7 – 9% от глобалните емисии, като циментът е вторият най-използван продукт в света след водата. Това само по себе си означава, че намаляването на въглеродните емисии на производството на цимент безспорно ще повлияе позитивно в борбата с климатичните промени. 

В област Варна се намира един от най-големите производители на цимент и клинкер в страната и индустриален гигант в областта. Устойчивото развитие е заложено в управлението на компанията, като нейната ключова цел е превръщането на производството във въглеродно-неутрално. От 2012 г. компанията изгражда конкретна система за това как да се осъществи трансформацията на ниво предприятие. Поради сложността на проектите, времевата рамка е с широк обхват и реализацията на прехода в завода се извършва на няколко етапа. 

Първият е замяната на конвенционалните горива с алтернативни, като стремежът е  да се достигнат най-напредналите производители на цимент в Европа, с дял на използване на алтернативни горива над 80%. През 2014 г. компанията прави инвестиция за изграждане на нова инсталация за производство, която усвоява нерециклируемите отпадъци. Инсталация има пещ, която се нагрява до над 1400°C, което гарантира пълното разпадане на органичните съединения. Отпадъците в областта преминават през сортиране, след което се изгарят в пещта, което от своя страна намалява процента на депониране в региона. Освен екологичния аспект, внедряването на алтернативните източници на енергия води и до значително намаляване на производствените разходи и финансови изгоди. В допълнение, при внедряването на такъв вид практика е важно да се следи за безопасността и за качеството на нерецуклируемите (RDF) отпадъци. Също така  е необходимо контролът при вноса да е сигурен, за което от една страна и бизнесът следва да настоява. 

Компанията работи и върху процесите за намаляване на въглеродната квота на страната ни, като тази година представи първия проект в Източна Европа за улавяне и съхранение на въглеродни емисии. Към днешна дата това е единственият проект в ЕС, който покрива пълния обем за улавяне, транспортиране и съхранение на въглерод. За целта се предвижда внедряването на специални технологии за улавяне на въглеродните емисии, които впоследствие ще бъдат транспортирани посредством тръбопровод до старо газово находище в Черно море, с капацитет за съхранение на емисии между 10 и 16 млн. тона. Проектът се очаква да бъде реализиран и въведен в експлоатация през април 2028 г. Процесът на улавяне и складиране на емисии е описан на Фиг. 2. 

Съществуват и други примери и добри практики у нас, в различни области от икономиката. Въпреки че страната ни среща редица трудности от всякакъв характер, България има реален потенциал да изгради конкурентна и зелена икономика и да бъде лидер в някои от иновациите, необходими за прехода. От една страна, оптимизацията на процесите на дадено предприятие, внедряването на нови технологии и устойчивият мениджърски подход са ключови компоненти за увеличаване на конкурентоспособността на дадената фирма и икономическия ѝ възход, а от друга – за декарбонизация.

В публикацията са използвани материали от:

1.Градева, К. (2023), проведено интервю на тема „устойчиви практики“ 
2.Европейската сметна палата, (2020). Действия на ЕС за справяне с проблема на пластмасовите отпадъци; www.eca.europa.eu/bg
3.Европейски Парламент, официален сайт, www.europa.eu.
4.Фон дер Лайен, У. (2019). Съюз с по-големи амбиции. Моята програма за Европа, www.ec.europa.eu
5.ANRAV, достъпен на https://anrav.bg
6.Green transition, достъпен на: https://greentransition.bg/

Мина Карпузова е докторант в Нов български университет, департамент „Икономика“, с тема на дисертацията „Алтернативни бизнес модели в сферата на кръговата икономика в ЕС“. Притежава магистърска степен по специалност „Екологични експертизи и контрол“ и бакалавърска степен по “Бизнес управление в туризма и хотелиерството” в гр. Люцерн, Швейцария. От 2019 г. насам е технически сътрудник в “Лабораторията за анализ и политики на въздуха” към НБУ, като е и настоящ член и мениджър проекти на Сдружение „Въздух за здраве“. През 2014 г. е стажант по международни икономически отношения в Постоянното представителство на България към ООН, Женева, Швейцария. Основните ѝ научни публикации са в сферите на алтернативни и зелени бизнес модели, устойчиво развитие, кръгова икономика и зелен преход, зелени политики и политики за качеството на атмосферния въздух, екология и климатични промени.

По https://www.climateka.bg/kakvo-predstavlyava-zelen-pehod/

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща