FT: Централните банки си задават въпроса дали скокът на цената на енергоносителите ще повиши лихвите

Централните банки нямат единна позиция по отношение на това как да реагират на възможен скок на цената на енергоносителите в случай на ескалацията на войната между Израел и ХАМАС. Въпреки че регулаторите игнорират волативността на енергийните пазари, шефовете на централните банки на Канада и Великобритания дадоха да се разбере, че ще им се наложи да реагират на инфлационния риск, свързан с поскъпването на петрола и газа, пише Financial Times (FT).

Тиф Маклем, управител на банката на Канада, според изданието смята, че справянето с последствията от рязък скок на цената на енергоносителите може да е по-трудна заради скорошната инфлационна вълна, която беше най-голямата за последното поколение.

„Когато инфлацията в разстояние на две години се намира на най-високото целево ниво, очакванията са над него, а бизнесът бързо преразпределя производствените разходи, трябва да сме по-предпазливи“, казва той. „Ако имате увеличени транспортни разходи... които поради по-високите цени на горивата се включват в цените на други стоки и услуги, това е знак, че ни предстои да свършим още много работа."

Тези доводи контрастират с предишни изявления на някои шефове на централни банки за това, че ръстът на цената на енергоносителите, борбата срещу които е трудна чрез повишаване на лихвените проценти има само временен ефект върху инфлацията, се посочва в материала.

В прогнозата за инфлацията, публикувана през миналата седмица, Банката на Англия също определи Близкият изток и енергийният сектор за едни от „нарастващите рискове“ за ценовата стабилност. Шефът й Авдрю Бейли заяви, че светът е преживял „няколко големи шока от страна на предлагането, един след друг“.

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард обаче се придържа към друга позиция, след като банката на заседанието в края на миналия месец запази лихвата на предишното ниво, се посочва в материала. По думите на Лагард, еврозоната днес „е напълно различна икономика“ в сравнение с периода на ръста на цената на енергоносителите през миналата година, когато страните от ЕС се оказаха от руския внос. Но този път по-високите ставки и по-слабото търсене ще ограничат какъвто и да е ценови натиск, свързан с Близкия изток.

Друг член на Управителния съвет на ЕЦБ, отговарящ за определянето на лихвите, е по-предпазлив, заявявайки за FT, че реакцията по отношение на ръста на цените на петрола ще зависи от ситуацията. Има разлика между напрежението на пазара, който може спокойно да бъде игнориран, и пълния шок при предлагането, ако например Иран се опита да затвори Ормузкия пролив, през който минава една трета от LNG и една четвърт от петрола, казва той.

Подобно мащабно събитие би било подобно на арабското петролно ембарго от 1973 г. по отношение на Съединените щати, което доведе до учетворяване на цените на петрола. Засега цените са по-ниски от тези на 7 октомври, когато Хамас нападна Израел.

Пазарите запазват спокойствие

Скокът на цената на енергоносителите води до повишаване на общия темп на инфлацията почти веднага. В страните с ниско търсене по-високите цени на петрола и газа могат в крайна сметка да отслабят ценовия натиск, въздействайки върху приходите и обема на производство. В страните с високо търсене обаче, увеличаването на разходите за енергоносителите може да се прехвърлят и обхванат други сфери на икономиката, тъй като работниците и компаниите повишават разходите за труд и продукти.

Независимо от достатъчно стабилния икономически ръст в САЩ, председателят на Федералния резерв Джером Пауъл изглеждаше спокойно през миналата седмица, се казва в публикацията. По думите му, световните цени на петрола засега не реагират много на конфликта и не е ясно дали това ще доведе „до съществени последствия за икономиката“. Значение по принцип ще има възможно разширяване на конфликта.

Други служители от Федералния резерв са обезпокоени много повече. Във вторник Мишел Боуман, един от най-твърдо настроените шефове в Централната банка предупреди за риск от това, че поскъпването на енергоносителите може „да обърне известния напредък в намаляването на общата инфлация“.

Боуман смята, че Федералния резерв трябва да повиши лихвите „още повече“, за да намали инфлацията до целевото ниво от 2%. Тя добавя също така, че ще подкрепи такава стъпка, „ако данните показват, че напредъкът при намаляването на инфлацията е спрял или е недостатъчен за борба с инфлацията“ На този етап пазарите не очакват конфликтът в Близкия изток да повлияе върху световните лихвени проценти.

Марсело Карвальо, ръководител на глобалния икономически отдел в BNP Paribas смята, че банката очаква Brent да се движи около 100 долара за барел. При такава цена централните банки така или иначе биха пренебрегнали шока. Политиците ще се разтревожат само при най-лошия сценарий, когато цените на петрола се покачат до 120 долара, се отбелязва в публкацията.

„Ако бяхте говорили за петролен шок преди година или две, когато нещата вътре в страните бяха наистина горещи, инфлацията се покачваше, очакванията излизаха извън контрол, цените на храните растяха, а лихвите бяха много ниски... това би предизвикало повече безпокойство сред централните банки“, отбелязва той. „Сега лихвите са много по-високи, има някои признаци на умерена активност и ясни признаци за спад в общата инфлация.“

По Financial Times