Глобални банки са вложили над 150 млрд. долара в компании, изпълняващи проекти за „въглеродни бомби“

Банките са подкрепили с повече от 150 милиарда долара проекти на компании, чиито гигантски последици са вид „въглеродни бомби“. Тези проекти на практика могат да унищожат шансовете за спиране на затоплянето на планетата до опасни нива и над плановете за 1,5 градуса по Целзий. Това разказва британският в. Guardian цитирайки данни за няколко световноизвестни банки.

Според изданието „Въглеродните бомби“ са 425 проекта за добив, всеки от които може да произведе повече от един гигатон въглероден диоксид в атмосферата и кумулативно съдържат достатъчно въглища, нефт и газ, за "да изразходват" четири пъти бързо намаляващия въглероден бюджет на планетата. Между 2016 г. и 2022 г. банки главно от САЩ, Китай и Европа са предоставили 1,8 трилиона долара финансиране на компаниите, които управляват подобни проекти за изкопаеми горива, показват нови изследвания. Под "въглеродни бомби" изданието визира основно проекти за нови петролни или газови сондажи, преработка на изкопаеми горива и вложения във въгледобивния сектор.

Климатичната реторика не съвпада с това, което се случва в книгите, каза Шрути Шукла, енергиен активист в Националния съвет за защита на ресурсите, който не участва в разследването. „Трябва бързо да намалим производството си на изкопаеми горива и подкрепата за изкопаемите горива, независимо дали това да става чрез регулаторни или финансови механизми.“

Въглеродните бомби, които бяха идентифицирани за първи път в академична база данни от Guardian и партньори миналата година, са най-големите източници на горива, които отделят загряващи планетата газове при изгарянето им. Data for Good и Éclaircies са две френски организации с нестопанска цел, които заедно с няколко европейски медии вече са използвали публично достъпни данни, за да начертаят компаниите, които работят с „въглеродните бомби“, както и банките, които ги финансират.

За някои проекти базите от данни не съвпадаха, бяха остарели или имаха неясен работен статус. Но изследователите са уверени, че най-малко 20 от 425-те са започнали да работят от 2020 г. Повечето проекти са свързани с инвестиции във въглищни мини в Китай, докато три проекта са спрени. Общо изследователите изчисляват, че сега има 294 работещи проекта и поне 128, които тепърва ще стартират.

Изследването показва, че между 2016 г. и 2022 г. само банките в САЩ са отговорни за повече от половин трилион долара финансиране на компании, планиращи или управляващи „въглеродни бомби“. Най-големият финансист е бил JPMorgan Chase, предоставил повече от 141 милиарда долара, следван от Citi със 119 милиарда долара и Bank of America с 92 милиарда долара. Wells Fargo пък са  седмият най-голям инвеститор във фосилни проект с 62 млрд. долара.

В топ 10 са още три китайски банки – ICBC, Bank of China и Industrial Bank (Китай) – и три европейски – BNP Paribas, HSBC и Barclays.

По-голямата част от парите, които предоставиха, бяха общо корпоративно финансиране на операторите, а не директни заеми за проекти за изкопаване на изкопаеми горива. През 2022 г. прякото и непряко финансиране на въглеродни бомби достигна приблизително 161 милиарда долара.

Привеждането в действие на планираните въглеродни бомби би противоречало на все по-категоричните предупреждения от страна на лекари, енергийни експерти и учени по климата за спешната необходимост от преминаване към по-чисти източници на енергия.

През 2021 г. Международната агенция по енергетика обяви, че вече не е поносимо да продължава разширяването на проектите за добив на изкопаеми горива, спрямо представения сценарий за декарбонизация. Скорошно проучване на списание Nature преоцени количеството изкопаеми горива, които могат да бъдат изгорени, ако се приемат реалистични нива на отстраняване на въглероден диоксид. Установено е, че между 2020 г. и 2050 г. доставките на въглища трябва да намалеят с 99%, петрол със 70%, а на природен газ с 84%, за да се предпази планетата от загряване с 1,5 C спрямо прединдустриалните нива.

Ако тези цели не бъдат постигнати, екстремното време ще продължи да става все по-жестоко, предупреждават експерти. Ако пък се започне пълното изпълнение на зелените цели, специалистите смятат, че много „въглеродни бомби“ ще се превърнат в блокирани активи, които трябва да бъдат отписани. А това е доста вероятно да доведе до шокове във финансовата система. „Ако това се случи бързо, може да имаме нова финансова криза“, каза Ян Фихтнер, научен сътрудник по устойчиви финанси в университета Витен-Хердеке, който не е участвал в изследването.

За да се избегне това, трябва да се заемем с рентабилността на петрола и газа, смята той. „В една капиталистическа система рентабилността е най-важното течение. Можете да опитате да плувате срещу течението, възможно е, но е много, много трудно.

В отговор на констатациите, говорител на JPMorgan Chase каза: „Ние осигуряваме финансиране в целия енергиен сектор: подкрепяме енергийната сигурност, помагаме на клиентите да ускорят своите нисковъглеродни преходи и увеличаваме финансирането на чиста енергия с цел от 1 трилион долара за зелени инициативи до 2030 г. Ние предприемаме прагматични стъпки, за да постигнем целите си за намаляване на интензивността на емисиите до 2030 г. в шестте сектора, които представляват по-голямата част от глобалните емисии, като същевременно помагаме на света да посрещне енергийните си нужди сигурно и достъпно“, обясняват оттам пред британската медия.

Говорител на HSBC каза: „Подкрепата за прехода към беземисионна икономика и ангажирането с клиенти, за да им помогнем да диверсифицират и декарбонизират е ключов приоритет за нас. Ние работим за привеждане на нашите финансирани емисии до нетната нула до 2050 г.

От Barclays пък са заявили, че си поставят цели за 2030 г. за намаляване на емисиите, които финансира в пет сектора с високи емисии, включително енергетиката. Там е постигнато намаление на вредните емисии с 32% от 2020 г. насам. „Ние можем да направим най-голяма разлика, като работим с нашите клиенти, докато преминават към нисковъглероден бизнес модел, намалявайки въглеродно-интензивната си дейност, като същевременно мащабираме нисковъглеродните технологии, инфраструктура и капацитет“, споделя говорител на банката.

От BNP Paribas са обяснили, че през 2021 г. вече е „силно засилена“ траекторията на банката за оттегляне от изкопаеми горива и имат за цел да прехвърлят допълнително своето енергийно базирано финансиране до 80% към нисковъглеродни източници до 2030 г. Говорител сподели: „BNP Paribas обръща нова страница спрямо от изкопаемите горива и се фокусира върху мобилизирането на ресурсите си към нисковъглеродните източници“.

Анализите, обхващащи периода 2016-2022 г., не отразяват динамиката на BNP Paribas по отношение на финансирането на енергийния сектор. Всъщност BNP Paribas актуализира през 2023 г. своята политика за нефт и газ с този ангажимент: BNP Paribas повече няма да предоставя никакво финансиране (заеми и облигации), предназначено за разработването на нови петролни и газови находища, независимо от методите на финансиране.“ Wells Fargo, ICBC, Bank of America и Citi отказаха коментар. Bank of China и Industrial Bank (Китай) въобще не са отговорили, след като са били потърсени за коментар.

Когато Guardian разкри въглеродните бомби миналата година, учените смятат, че оставащият въглероден бюджет, който дава шанс 50:50 за поддържане на глобалното отопление до 1,5C, е около 500 гигатона въглероден диоксид. Според някои водещи учени по климата цифрата дори е само 250 гигатона. А споменатите вече „въглеродни бомби“ могат да отделят повече от 1000 гигатона през целия си период на експлоатация.