VaasaETT: Сметките за ток във всички столици на ЕС през октомври спрямо година по-рано са спаднали с 27%, а тези за газ - с 35%

Развитието на европейските цени на електроенергията и газа в домакинствата между януари 2009 г. и октомври 2023 г. представят в поредното си проучване VaasaETT и два от водещите регулатора на енергийния пазар -  Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH).  Индексът се изчислява чрез претегляне на цените във всяка от столиците според съответното национално потребление на електроенергия или газ.

Изследването, което се публикува всеки месец показва как са се променили цените на енергията за домакинствата без данъци през октомври 2023 г. за крайни потребители в европейските столици. То обхваща, както страните-членки на ЕС, така и някои от страните на Европейската енергийна общност (Черна гора, Норвегия, Сърбия и Украйна) плюс Великобритания и Швейцария.

От януари 2022 г. индексът за електрическа енергия HEPI , който изкачи най-рязкото стъпало в историческите данни през януари 2022 г. и постигна пик през октомври 2022 г., след което последва тенденция към понижение и в момента е 198 пункта (EUR-15).

Що се отнася за цените на газа, експертите напомнят всички сложни периоди от 2009 г., както и че „продължаващата енергийна криза засегна силно индекса на цените на това гориво през 2021 г., преминавайки от 87 пункта през януари 2021 г. до 163 пункта през ноември 2021 г. Впоследствие  неговата стойността отново се удвои през ноември 2022 г. и достигна 350 пункта. От VaasaETT изчисляват, че към момента е на ниво от 179 индексни пункта.

При разглеждане на средните стойности на цените за крайните потребители, както за електроенергията, така и за газа, се наблюдават следните промени:  в сравнение с преди година ( октомври 2022 г.), сметките за ток във всички столици на ЕС са спаднали с 27%, а тези за газ - с 35%.

В зависимост от това къде от изследваните 33-те европейски столици живее даден краен потребител в Европа, към 2 октомври 2023 г. цената, която плаща, може да варира в съотношение над 8. Ако  се включи Киев, цената е в съотношение над 12. За пореден път изследването отчита, че за битовите клиенти в Европа най-скъпите градове са Лондон и Дъблин, следвани от Берлин, Рим и Копенхаген, сочи изследването. Киев (отчита се състоянието на война) е с най-евтина електроенергия, следван от  Осло, Белград и Будапеща.

В номинално изражение цената в столиците на Източна Европа (ЦИЕ) клони към по-ниска от средната. Прага, Рига и Талин са единствените столици от страните от ЦИЕ, в които стойността на електроенергията е над средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на електроенергия през месец октомври, са следните:

• 7% увеличение на цената в Копенхаген, поради повишение на компонента за дистрибуция;

• 4% покачване на цените в Дъблин, поради ръст на компонента на енергийните данъци, след като таксата за обществено обслужване се върна на нула (беше отрицателна през последните няколко месеца);

• 3% повишение на цената във Вилнюс, поради поскъпване на енергийния компонент;

• 2% увеличение на цените в Никозия, поради ръст на енергийния компонент;

• 21% намаление на цената в Осло, поради понижение на енергийния компонент;

• Спад на цените с 11% във Виена, поради намаляване на енергията и енергийните компоненти;

• 9% понижение на цената в Хелзинки, поради спад на енергийния компонент;

• 8% намаление на цената в Стокхолм, поради понижение на енергийния компонент;

• 8% спад на цените във Варшава, поради поевтиняване на енергията и компонентите за разпределението;

• 4% понижени на цените в Лондон;

• 2% намаление на цените в Рига и Рим, поради спад на енергийните им компоненти.

Около половината от столиците проучваните столици запазиха цените си на нивата от предходния месец, а 1/3 от тях претърпяха спад на цените, като най-съществени намаления бяха наблюдавани отново от скандинавските държави. От друга страна, увеличенията на цените на дребно на електроенергията са предимно в малък мащаб и са ограничени само до 7 от 33-те столици. В момента цените на електроенергията остават значително по-ниски спрямо нивата отпреди една година, тъй като мекото време в цяла Европа забавя началото на отоплителния сезон и по този начин оказва натиск върху цените на енергията, констатират експертите от VaasaETT. Те споделят и конкретните наблюдения за някои от наблюдаваните столици.

Така например, според тях увеличението на цената на електроенергията в Копенхаген се дължи на коригираните мрежови тарифи, влизащи в сила от 1 октомври. Мрежовите разходи през зимния период, от октомври до март, са исторически по-високи в сравнение с тези през летните месеци.

В Дъблин този месец се наблюдава увеличение на цените с 4% в резултат на повишаването на таксата за задълженията за обществени услуги (PSO), което е в резултат на подкрепата на производството на възобновяема енергия в тази държава.

Във Вилнюс увеличението на цената на електроенергията за крайния потребител през октомври се дължи главно на покачването на пазара на едро, което пък е резултат от спада в местното производство на ВЕИ и на дейността на междусистемната връзка „Nord Balt“ към Швеция, която доведе до ограничение на вноса на електричество.

От друга страна, този месец се наблюдават значителни спадове на цените в скандинавските страни, като Осло, например. По-конкретно, намалението на цените за крайни потребители с 21% след поредицата от спадове на цените през август и септември. В частност, това води до кумулативен спад на цените с повече от 50% от юли. Експертите обясняват тези ниски стойности със спот цените на Nordpool. Съответно по-ниски са и ценовите нива за крайни потребители в Хелзинки (-9%) и Стокхолм (-8%). През следващия месец обаче се очакват цените на електроенергията на дребно, да преминат към тенденция на нарастване в този регион в съответствие с повишаване на нуждите от енергия през зимния период.

По отношение на Варшава, според проучването, спадът на цената на електроенергията за крайния потребител от 8% през октомври се дължи на изменение на настоящите мерки за подпомагане, според които цените на електроенергията са замразени до нивата от 2022 г., важащи за специфично потребление. Прагът на потреблението беше увеличен през октомври от 2000 kWh на 3000 kWh годишно, което означава, че в момента има замразяване на цените за общите нужди от електроенергия на типичен битов потребител, като по този начин допълнително намалява общата му сметка за електроенергия.

Когато се коригира към стандартите за покупателната способност (PPS) във всяка страна, картината се променя съществено. PPS е изкуствена обща референтна валута, която елиминира общите разлики в ценовите нива между държавите. Когато са изразени в PPS, цените на енергията се осветляват по отношение на цената на други стоки и услуги.

Най-ниските коригирани цени на електроенергията за домакинствата са в Осло, Валета, Будапеща и Хелзинки, докато най-високи в момента са в Прага, Рига и Дъблин. Повечето от страните от ЦИЕ обикновено са с цени на електроенергията, които са относително ниски в сравнение с тези в Европа. Това обаче е не е така през октомври за Букурещ, Прага, Рига, Талин, Вилнюс и Варшава. В тези столици сред страните от ЦИЕ които цената на електроенергията е над средната за Европа, стигат до извода и то не за пръв път авторите на изследването.

Проучването показва, че за столиците на ЕС средно енергията (оспорваната компонента на цената) представлява 56% от стойността на сметката за електроенергия за крайния потребител, разпределението - 24%, енергийните данъци - 5% , а  ДДС - 14%.

Газ

По отношение на  цената на природния газ, плащана от битовите клиенти в 28 европейски столици към 2 октомври 2023 г., най-високата цена за пореден път се пада на жителите на Стокхолм, които плащат почти 3 пъти над средната европейска цена за краен потребител, следвани от тези на Берн , която е втората най-скъпа столица. Това авторите на проучването свързват с естеството на шведския газов пазар и в частност малкият му размер. Амстердам в момента е третата най-скъпа столица. Цената в Стокхолм е почти 11 пъти по-висока от тази в Будапеща, който е най-евтиният град за това гориво в ЕС и над 14 пъти повече, ако се включи Киев. Природният газ за домакинствата обикновено е по-евтин в страни от ЦИЕ; Любляна и Прага са единствените столици сред страните от ЦИЕ, в които цената на природния газ е над средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на природен газ през месец октомври, са следните:

• 15% увеличение на цените в Талин, поради повишение на компонентите за енергията и разпределението;

• 11% покачване на цените в Брюксел, поради ръст на енергията и енергийните компоненти;

• 11% скок на цената в Париж, поради нарастване на енергийния компонент;

• 4% увеличение на цената в Атина, поради повишение на енергийния компонент;

• 2% поскъпване на цената в Копенхаген, поради ръст на енергийния компонент;

• 10% намаление на цената в Прага, поради понижение на енергийния компонент;

• 3% спад на цените в Лондон;

• 2% понижение на цената в София, поради намаление на енергийната компонента.

През октомври цената на природния газ за крайни потребители последва незначителен ръст, средно за цяла Европа, но запази общата си стабилност, наблюдавана от началото на лятото. Цените на дребно остават непроменена на по-голямата част от изследваните пазари, като покачване има при 1/4 от тях. От друга страна, само 3 от 28-те разглеждани столици са изправени пред спад на цените. В момента запасите от газ продължават да остават на високи нива, поради забавеното начало на отоплителния период, свързано с мекото време в цяла Европа. През октомври бенчмарк индексът TTF се колебаеше над границата от 50 €/MWh за пръв път от средата на август в резултат на спирането на газопровода в Балтийско море и геополитическото напрежение в Близкия изток, напомняйки на европейските енергийни пазари за съществуваща нестабилност, особено в периода на очакване на отоплителния сезон, сочи изследването.

Цената на природния газ за крайния потребител се повиши с 15% в Талин, след като Eesti Gaas, най-големият местен доставчик на газ, обяви нови по-високи цени за битови клиенти от октомври. Според компанията увеличението се дължи на общото покачване на цените на европейските газови пазари. Освен това се очаква цените на газа да се повишат допълнително през зимата, като Eesti Gaas вече обяви допълнителни скокове на цените от декември нататък. По същия начин покачването на цените на природния газ за крайните потребители в Париж и Брюксел е свързано с общия ръст, наблюдаван на  европейските газови хъбове. Нарастващата тенденция показва, че някои пазари са решили да прехвърлят увеличението на цените на едро върху потребителите, посочват експертите.

Те отчитат и наблюдаваното значително понижение на цените на  природния газ за битови нужди този месец в Прага в резултат на обявени още от август по-ниски нива от няколко доставчици.

По същия начин, както при електроенергията, цените на газа при PPS дават много по-различна картина от действащите цени. През месец октомври Будапеща, Загреб и Белград са най-евтините градове, коригирани към PPS.

Октомврийското проучване на VaasaETT показва, че средно енергията (оспоримият компонент) за европейските столици представлява 56% от цената за крайния потребител на природния газ, разпределението - 21%, енергийните данъци - 9%, а ДДС - 15%.

Като цяло резултатите показват, че пазарните сили представляват около 56% от цената за крайния потребител, както за електричеството, така  и за газа, докато националните фискални и регулаторни елементи са отговорни за останалите 44% чрез тарифите за разпределение, енергийните данъци и ДДС.

Настоящата енергийна криза доведе до значително увеличение на средния енергиен компонент в столиците на ЕС. Енергийният дял на крайния потребител от цената на електроенергията беше 48% през октомври 2021 г., след което се покачи на 67% година по-късно и в момента е 56%. По същия начин на пазара на природен газ процентът на енергийния компонент от цената за крайния потребител беше 51% през октомври 2021 г., преди да достигне 70% през октомври 2022 г. и 56% през месец октомври. На места, където енергийният компонент е по-нисък, такъв е и стимулът за клиентите за търсене на по-конкурентни оферти.