Китайски учени: Борбата с мръсния въздух увеличава глобалното затопляне, проблем ли е това?

Замърсяването на въздуха, глобален бич, който убива милиони хора годишно, ни предпазва от пълната сила на слънцето. Отърваването от него ще ускори изменението на климата, посочва подробен анализ на Ройтерс.

Това е неприятното заключение, до което са стигнали учени, които се вглеждат в резултатите от продължилата десет години и изключително ефективна „война срещу замърсяването“ на Китай, според шестима водещи експерти по климата.

Стремежът за премахване на замърсяването, причинено главно от серен диоксид (SO2), изхвърлян от въглищни централи, е намалил емисиите на SO2 с близо 90% и е спасил стотици хиляди животи, показват китайски официални данни и здравни проучвания.

И все пак лишени от токсичния си щит, който разпръсква и отразява слънчевата радиация, средните температури в Китай са се повишили с 0,7 градуса по Целзий от 2014 г. насам, предизвиквайки по-ожесточени горещи вълни, според преглед на Ройтерс на метеорологичните данни и интервюираните учени.

„Това е Catch-22“, каза Патриша Куин, атмосферен химик в Националната администрация за океаните и атмосферата на САЩ (NOAA), говорейки за почистването на замърсяването със сяра в световен мащаб. „Искаме да пречистим въздуха си за целите на качеството на въздуха, но като правим това, увеличаваме затоплянето.“

Премахването на замърсяването на въздуха - термин, който учените наричат ​​"демаскиране" - може да е имало по-голям ефект върху температурите в някои индустриални китайски градове през последното десетилетие, отколкото затоплянето от самите парникови газове, казаха учените.

Други силно замърсени части на света, като Индия и Близкия изток, ще видят подобни скокове в затоплянето, ако последват примера на Китай в почистването на небето от серен диоксид и замърсяващите аерозоли, които образува, предупредиха експертите.

Според тях усилията за подобряване на качеството на въздуха всъщност могат да тласнат света към сценарии на катастрофално затопляне и необратими въздействия, което тотално преобръща разбиранията вероятно в полза на Китай и аргументите й за запазване на изкопаемите горива като основен източник на енергия.

„Аерозолите маскират една трета от нагряването на планетата“, каза Пауло Артаксо, физик по околната среда и водещ автор на главата за краткотрайните замърсители на климата в последния кръг от доклади на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC ), завършен тази година.

„Ако приложите технологии за намаляване на замърсяването на въздуха, това ще ускори – много значително – глобалното затопляне в краткосрочен план.“

Китайското и индийското министерства на околната среда не отговориха веднага на исканията за коментар относно ефектите от разкриването на замърсяването.

Връзката между намаляването на серния диоксид и затоплянето беше отбелязана от IPCC в доклад от 2021 г., който заключава, че без слънчевия щит на замърсяването с SO2 средната глобална температура вече би се повишила с 1,6 градуса по Целзий над прединдустриалните нива.

Това не постига световната цел за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса по Целзий, след което учените прогнозират необратими и катастрофални промени в климата, според IPCC, който определя сегашното ниво на 1,1 градуса по Целзий.

Прегледът на Ройтерс на китайските данни предоставя най-подробната картина досега за това как това явление се разиграва в реалния свят, като се основава на неотчетени досега числа за промените в температурите и емисиите на SO2 през последното десетилетие и потвърдени от учени по околната среда.

Ройтерс интервюира общо 12 учени относно феномена на демаскирането в световен мащаб, включително четирима, които са действали като автори или рецензенти на раздели за замърсяването на въздуха в докладите на IPCC.

Според тях няма предположение сред експертите по климата, че светът трябва да спре борбата със замърсяването на въздуха, ясна и настояща опасност, която според Световната здравна организация причинява около 7 милиона преждевременни смъртни случаи годишно, предимно в по-бедните страни.

Вместо това те подчертаха необходимостта от по-агресивни действия за намаляване на емисиите на затоплящи климата парникови газове, като намаляването на метана се разглежда като един от най-обещаващите пътища за компенсиране на разкриването на замърсяването в краткосрочен план.

XI битки „Въздушен апокалипсис“

Президентът на Китай Си Дзинпин обеща да се справи със замърсяването, когато пое властта през 2012 г. след десетилетия на изгаряне на въглища, което помогна за превръщането на Китай във „фабриката на света“. На следващата година, когато рекордният смог в Пекин вдъхнови заглавията на вестниците „Airpocalypse“, правителството разкри това, което учените нарекоха китайската версия на Закона за чистия въздух на САЩ.

На 5 март 2014 г., седмица след като Си отиде на разходка по време на друг екстремен пристъп на смог в столицата, правителството официално обяви война на замърсяването в Общокитайското събрание на народните представители.

Съгласно новите правила електроцентралите и стоманодобивните заводи бяха принудени да преминат към въглища с ниско съдържание на сяра. Стотици неефективни фабрики бяха затворени, а стандартите за горивото на превозните средства станаха по-строги. Въпреки че въглищата продължават да бъдат най-големият източник на енергия в Китай, емисиите на SO2 в Китай са намалели от пика си през 2006 г. от близо 26 милиона метрични тона до 20,4 милиона тона през 2013 г. благодарение на постепенните ограничения. С войната срещу замърсяването, тези емисии са намалели с около 87% до 2,7 милиона метрични тона до 2021 г.

Спадът в замърсяването беше придружен от скок в затоплянето - деветте години от 2014 г. насам са свидетели на национални средни годишни температури в Китай от 10,34 градуса по Целзий, което е повече от 0,7 градуса по Целзий в сравнение с периода 2001-2010 г., показват изчисленията на Ройтерс.

Научните оценки варират по отношение на това каква част от това увеличение идва от разобличаването спрямо емисиите на парникови газове или естествените климатични промени като Ел Ниньо.

Въздействията са по-остри на местно ниво в близост до източника на замърсяване. Почти веднага Китай видя големи скокове на затопляне от разобличаването на замърсяването в близост до региони с тежка промишленост, според климатолога Yangyang Xu от Тексаския университет A&M, който моделира въздействието на аерозолите върху климата.

Според Xu, цитиран от Ройтерс, демаскирането е причинило повишаване на температурите в близост до градовете Чунцин и Ухан, отдавна известни като "пещите" на Китай, с почти 1 градус по Целзий, откакто емисиите на сяра достигнаха пика си в средата на 2000-те години.

По време на горещи вълни демаскиращият ефект може да бъде още по-изявен. Лаура Уилкокс, климатолог, която изучава ефектите на аерозолите в британския университет в Рединг каза, че компютърна симулация показва, че бързият спад на SO2 в Китай може да повиши температурите в дните с екстремни горещини с до 2 градуса по Целзий. Това са големи разлики особено за някои региони на Китай.

Наистина горещите вълни в Китай бяха особено жестоки тази година. Град в северозападния регион на Синдзян отбеляза температури от 52,2 градуса по Целзий през юли, разбивайки националния температурен рекорд от 50,3 градуса по Целзий, поставен през 2015 година.

Пекин също преживя рекордна гореща вълна с температури над 35 градуса по Целзий за повече от четири седмици.

Ефектите са най-силно изразени в Индия и Близкия Изток

Ефектите от демаскирането на сяра са най-изразени в развиващите се страни, тъй като САЩ и по-голямата част от Европа почистиха небето си преди десетилетия. Докато повишаването на топлината от пречистването на сяра е най-силно на местно ниво, ефектите могат да се усетят в далечни региони. Едно проучване от 2021 г., съавтор на Xu, установи, че намаляването на европейските аерозолни емисии от 80-те години на миналия век може да е променило метеорологичните модели в Северен Китай.

В Индия замърсяването със сяра все още нараства, приблизително се е удвоило през последните две десетилетия, според изчисления на изследователи от NOAA, базирани на данни от финансираната от САЩ Система за данни за емисиите на Общността.

През 2020 г., когато това замърсяване намаля рязко поради блокиране на COVID, температурите на земята в Индия бяха осмите най-топли в историята, с 0,29 градуса по Целзий по-високи от средните за периода 1981-2010 г., въпреки охлаждащите ефекти от климатичния модел Ла Нина, според индийския метеорологичен отдел .

Индия се стреми към пречистване на въздуха като Китай и през 2019 г. стартира своята Национална програма за чист въздух за намаляване на замърсяването с 40% в повече от 100 града до 2026 г.

След като замърсените региони в Индия или Близкия изток подобрят качеството на въздуха си чрез изоставяне на изкопаемите горива и преминаване към зелени енергийни източници, те също ще загубят своя щит от сулфати, твърдят учени.

Експертите търсят методи за противодействие на свързаното затопляне-

компенсиране с метан

Тъй като последиците от разкриването на замърсяването стават все по-очевидни, експертите търсят методи за противодействие на свързаното затопляне.

Едно предложение, наречено „управление на слънчевата радиация“, предвижда умишлено инжектиране на серни аерозоли в атмосферата за понижаване на температурите. Но много учени се притесняват, че подходът може да отприщи нежелани последствия.

В по-общ план целта е да се ограничат емисиите на метан. Това се смята за най-бързият начин за укротяване на глобалните температури, тъй като ефектите от газа в атмосферата продължават само около десетилетие, така че намаляването на емисиите сега ще даде резултати в рамките на едно десетилетие. Въглеродният диоксид за сравнение остава в продължение на векове.

Към 2019 г. метанът е причинил затопляне с около 0,5 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните нива, според данни на IPCC.

Докато повече от 100 страни са обещали да намалят емисиите на метан с 30% до края на десетилетието, малцина са отишли ​​по-далеч от изготвянето на „планове за действие“ и „пътища“ за съкращения. Китай - най-големият източник на емисии в света - все още не е публикувал своя план.

Като се насочи към метана, светът може да смекчи ефекта на затопляне от намаляването на замърсяването и потенциално да предотврати катастрофални последици, каза Майкъл Даймънд, атмосферен учен от Държавния университет на Флорида.

„Това не ни обрича да надхвърлим 1,5 градуса по Целзий, ако почистим въздуха.“ твърд Даймънд.