Йордан Николов, БАИС: В бурната вълна на обновяване може да се окаже, че няма кой да кара сърфа

За липсата на кадри в строителството и в специалностите, които са свързани с енергийната ефективност и ниско въглеродните сгради разговаряме с инж. Йордан Николов, изпълнителен директор на Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС) и председател на Renovate Bulgaria. Той споделя, че в бурната вълна на обновяване няма да има кой да кара сърфа. Проблемът с кадрите навсякъде е тежък, но другите страни са по-напред, защото са осигурили средства и са направили така, че процесът на обновяване е постоянен, а при нас финансовите механизми липсват. 

Масово хората си изолират жилищата без грам пари от държавата. Но големият проблем в тези случаи е, че правим нещо без да се обръщаме към съответния специалист да го проектира. 

Ако се направи проект от специалист, разходите ще са с 30% по –малко след това при реализацията на проекта, коментира, изпълнителният директор на БАИС специално за 3eNews.

Инж. Николов, колко сериозен е проблемът с намирането на кадри за извършване на обновяване на сградния фонд по изискванията на Зеления преход, вярно ли е както казвате, че няма кой да кара сърфа?

Проблемът с кадрите е тежък навсякъде, а проблемът в България е, че сме изостанали, защото другите страни са много по-напред с всички финансови механизми, средствата са осигурени. Полша е започнала с това още 1998 година. Имаме много да наваксваме. Много от нашите специалисти, които са подготвени специално в строителния сектор работят там, където има средства. Какво се случва? Четири години изпълняваме националната програма за обновяване на сградите, създаваме инфраструктура, обучаваме хора, регистрират се фирми, започват да вършат работа, минават четири години и всичко свършва. Какво правят тези хора? Те изчезват от България или се преквалифицират. Това се отнася и за одиторите. След като обучаваме един човек и той няма перспектива, че ще работи 20-30 години напред, той естествено търси друго, преквалифицира се в друга дейност или заминава да върши тази работа извън страната. Така губим нашите подготвени кадри. Има недостиг на квалифицирани кадри на
всички етапи от обследване до изпълнение.

Как можем да се справим с това?

Решението е да направим процесът на обновяване постоянен. Това са проблеми, за които трябва да говорим и след като ЕС иска и има амбиция в тази посока да бъдем активни в спестяването на енергия. Най-чистата е енергия е тази, която не сме използвали. Не говорим за въглища, за горене на дърва, а да направим нещо, за да намалим използваната енергия.  За съжаление у нас все
още не личи, че енергийното обновяване е приоритет, говорим за производство и доставка на енергия, но не и за спестяване на енергия. Субсидираните цени на енергията не стимулират нейното пестене, няма данъчни лостове за стимули, обясни Николов.

Наблюдава се недостатъчно производство на материали на фона на голямото търсене, посочи Николов. Фирмите се задъхват във възможността да доставят материали в Европа. Материалите отиват там, където има обновяване и постоянен процес, който не зависи от конкретна политическа ситуация.

Като асоциация виждате ли, че има търсене на енергоефективни решения?

Няма търсене на енергоефективни услуги, защото няма информация. Масово хората си изолират жилищата без грам пари от държавата. Но големият проблем е в тези случаи, че правим нещо без да се обръщаме към съответния специалист да го проектира. Тотално се неглижира труда на проектантите. Проектантският труд дава общото решение, цялостното решение, ще огледа проблема отвсякъде, ще направи количествена сметка. Клиентът ще знае какво ще плати накрая. Сега майсторът казва колко ще ви струва и вие не може да прецените дали това е реална цена, а в масовия случай нямате и голям избор.

Хората искат да спестят и да могат да си позволят тази услуга.

Да, но това са средства, които искаме да спестим в проектиране и в надзор. Ние ги харчим три пъти повече като ги плащаме на строителя. Давам личен пример за малко жилище правим сметка колко вата трябват, отивам купувам вата и ми казват два пакета остават. Остават, защото количеството не е сметнато точно. Няма го проектирано и това много често се случва. Ако се направи нормален проект от специалист, който получи заплащане за това, разбира се, разходите ще са с 30% по –малко след това при реализацията на проекта.

Добро ли е последното решение на ЕК националните правителства сами да определят характеристиките на сградите и сертификацията?

По-добре би било да ни натиснат, защото нашето правителство само от натиск разбира за съжаление. Сега пак оставят на нашето правителство да определя свои собствени правила кои сгради ще санира с приоритет. Ние очаквахме по-категорични становища и политика на Съюза, а това е крачка назад.