Дерогацията за Лукойл: Буря в чаша вода

Отпадането на дерогацията на „Лукойл“, таксата за транзит на руски газ през територията на България, въпросите на Главна дирекция „Конкуренция“ към Европейската комисия (ЕК) и ветото на президента Румен Радев отново превзеха медийното пространство. Забележително е, че това се случва в периода на надпреварата за местните избори, които по своята същност би трябвало да са най-важни. Защото местните избори ще дадат най-ясната картина за настроенията в българското общество и ще очертаят възможността за следващите парламентарни избори.  За съжаление на политическите играчи, стачката на миньорите не успя да има даде ориентир, или по-скоро те не успяха да се възползват от тях. Не че не искаха. Отпадна и агитацията за евтините храни по магазините.

Дерогацията за „Лукойл“

Само преди ден в парламента се състоя среща, на която бе поискано отнемане на дерогацията на бургаската рафинерия. Искането бе оттеглено почти веднага след това, но със закана – ако „Лукойл“ не плати 1,5 млрд. лева остава без дерогация.

Въпросът с отпадането на дерогацията на „Лукйол“ така или иначе ще се случи. Дали ще е сега или след година практически няма значение. Важен е пазарът на горива в България. Този пазар зависи от това дали рафинерията в Бургас ще разполага с достатъчно количество петрол за преработка, за да има горива на бензиностанциите, както и от цената на доставка.

В този ред на мисли пък трябва да припомним, че собственикът на „Лукойл Нефтохим Бургас“ е компанията Litasco, която доскоро бе регистрирана по швейцарското законодателство. Това означава, че компанията не е длъжна да плаща данъци в България. Естествено е компанията да не ги е плащала. Действията  на служебното правителство на практика бяха в основата на регистрирането на компанията по българското законодателство, с което вече в бюджета могат да постъпват данъчните задължения на компанията.

Именно това припомни пред телевизия Nowa News и бившият служебен министър на енергетиката Росен Христов. „Когато редица правителства преди нас само говореха как „Лукойл“ не плаща данъци в България, ние успяхме да ги накараме да се регистрират тук, да започнат да плащат данъци. По наше време платиха авансово 150 млн. лв.“, посочи той.

Идва ред на проблема с изчисленията за отстъпката от сорт Urals, спрямо референтния Brent, която председателят на енергийната комисия Делян Добрев изчисли на 0,73 лв. за литър бензин. Постъпленията от тази отстъпка пък трябва да отидат за компенсиране на българското население.

Както е известно, дяволът е в детайлите. По време на кризата имаше подобна отстъпка – 0,25 лв. за литър бензин. Само че, ЕК не одобри тази практика и страната ни се размина на косъм от санкции.

„Надявам се, че ако това нещо се случи, поне да бъдем питани“, коментира главният юрист на БПГА Светослав Бенчев. В ефира на телевизията той уточни, че в БПГА нямат членове, които не си плащат данъците. По-голям проблем е новото законово постановяване по отношение на запасите от горива, което води до допълнителни разходи за компаниите, а това се отразява на цените, посочи Бенчев. „Това, че един политик днес казва едно, а друг друго прави пазара нестабилен“, обясни той, като беше категоричен, че дерогацията на „Лукойл“ няма никакво отношение към цените на горивата.

Откъде ще дойде петролът, който ще бъде преработван от „Лукойл“ при отпадане на дерогацията за внос на руски петрол по море, както и при каква цена са същинските въпроси. Ето това трябва да обяснят политиците, преди да пристъпят към парламентарни действия по дерогация, запаси от петрол и съпътстващите такива. Отговорът е особено важен на фона на изключително нестабилната обстановка – войната в Украйна и конфликтът в Близкия Изток.

Както обясни Светослав Бенчев, за страната ни е по-голям проблем заплахата в Черноморския басейн, тъй като сега петролът идва от там.

„Лукойл“ може да преработва неруски петрол, обясни от своя страна Росен Христов, като постави и въпрос за замразяването на проекта „Бургас-Александруполис“, именно визирайки сложната геополитическа обстановка и опасенията за проблем с доставките. Той напомни, че доставките с кораби през турските проливи отнемат около 40 дни, а рафинерията не може да стои, без да преработва. Сегашните доставки се осъществяват в период от около 5 дни. „Гърция има достъп до международните пазари и затова настоявахме за възобновяване на проекта, но в обратен ред – доставки от Александруполис за България“, обясни той.

Както вече е ясно въпросът засега се отлага. Въпреки че е набеден и президента, заради ветото на Закона за енергетиката, където именно е записано изискването за плащанията във ФСЕС, тоест текстът, който трябва да наложи законова отстъпката от 0,73 лв. за литър бензин за гражданите.

На Димитровден по стара българска традиция зимата идва. Какви ще са цените на горивата на бензиностанциите ще решат българските политици. Ако могат да разберат каква е кашата, която забъркаха. Защото тя е като буря в чаша вода и касае тяхното лустро, а не решава достатъчно ясно проблемът – ще има ли горива и в бъдеще и на каква цена.

Същата е и ситуацията с газа – и с проверката на „Булгаргаз“ заради договора с турската компания „Боташ“ и таксата от 20 лв. за MWh за пренос.

Всъщност истината беше ясна още преди месеци, защото договорът с „Боташ“ касае резервинаре на инфраструктура, както и продажба на количествата природен газ, които остават в излишък, след получаването от „Булгаргаз“.

„Вниманието се отклонява. Проверката е дали България може да се облагодетелства от договора с „Боташ“, коментира Росен Христов. В тази връзка той напомни, че проверката е от ГД „Конкуренция“. Тоест, този договор, по думите му е толкова изгоден за страната ни, че има опасения, че може да придобием предимство при търговията с газ, а такса вече едва ли не ни прави агресивни,

Бившият служебен министър на енергетиката обясни също така, че сумата от 3,8 млрд. долара за резервирането на инфраструктура за срок от 13 години е стандартна. Дори по-изгодна от тази, която плащаме за LNG доставките през „Ревитуса“. По думите му, договорът с „Боташ“ дава възможност,  количества, които страната ни не може да реализира на вътрешния пазар да продава на западните пазари, а това прави „Булгаргаз“ силен играч не само на регионалния пазар.

Буря в чаша вода. Така изглежда на практика ситуацията и с дерогацията на „Лукойл“ и с договорът за „Боташ“. Защото важни са доставките, сигурността и цената им, а всички други придатъци, които може да се определят като законов диктат са в приоритета на днешните български парламентаристи. В навечерието на така важните местни избори наблюдаваме именно това, как не могат да си послужат с обещания.