МАЕ: Дължината на електрическите мрежи в света трябва да се удвои до 2040 г., ако ще се декарбонизира икономиката

Институт за енергиен мениджмънт

Първото по рода си глобално проучване на Международната агенция по енергетика показва, че до 2040 г. светът трябва да добави или замени 80 млн. км мрежи, за да се постигнат целите на страните за климата и да се поддържа енергийната сигурност. Това се равнява на подмяната на всички съществуващи електромрежи в света днес.

Усилията за справяне с климатичните промени и за осигуряване на надеждни доставки на електроенергия могат да бъдат изложени на риск, ако политиците и компаниите не предприемат бързи действия за подобряване и разширяване на световните електроенергийни мрежи. Това е посочено в доклада, публикуван МАЕ наскоро.

Мрежите са гръбнакът на електроенергийните системи вече повече от век, като доставят енергия до домове, фабрики, офиси и болници, а значението им само ще нараства с увеличаването на ролята на електроенергията в енергийните системи. Но новият доклад „Електрическите мрежи и сигурният енергиен преход“, който предлага първата по рода си оценка на мрежите в света, показва, че те не са в крак с бързото развитие на ключови технологии за чиста енергия като слънчевата, вятърната, електрическите автомобили и термопомпите. Докладът предупреждава, че ако не се обърне по-голямо внимание на политиките и инвестициите, недостатъците в обхвата и качеството на мрежовата инфраструктура могат да доведат до липса на средства за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C и да подкопаят енергийната сигурност.

Според подробен анализ по държави, постигането на всички национални цели в областта на климата и енергетиката ще изисква добавянето или подмяната на 80 милиона километра електропроводи до 2040 г. Това се равнява на цялата съществуваща глобална  електроенергийна мрежа в момента. От съществено значение са също така сериозни промени в начина на функциониране и регулиране на мрежите, а годишните инвестиции в мрежи, които като цяло остават в застой, трябва да се удвоят до 2030 г. и да достигнат повече от 600 млрд. долара на година.

Проблемите вече се появяват. В доклада се посочва голяма и нарастваща опашка от проекти за възобновяеми енергийни източници, които чакат зелена светлина, за да бъдат присъединени към мрежата, като се посочват проекти с мощност 1 500 гигавата, които са в напреднал стадий на развитие. Това е пет пъти повече от капацитета на фотоволтаичните и вятърните инсталации, добавени в света през миналата година.

„Неотдавнашният напредък в областта на чистата енергия, който наблюдаваме в много страни, е безпрецедентен и е повод за оптимизъм, но той може да бъде застрашен, ако правителствата и бизнесът не обединят усилията си, за да гарантират, че световните електроенергийни мрежи са готови за бързо развиващата се нова глобална енергийна икономика“, заяви изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол. „Този доклад показва какво е заложено на карта и какво трябва да се направи. Трябва да инвестираме в мрежите днес или ще се изправим пред блокаж утре.“

Ролята на електроенергията ще продължи да нараства силно, което ще увеличи изискванията към мрежите. Възприемането на нови технологии като електрически автомобили и термопомпи означава, че електроенергията навлиза в сфери, доминирани преди от изкопаемите горива. Същевременно държавите добавят проекти за възобновяема енергия с бързи темпове – това изисква повече електропроводи за свързването им с електроенергийните системи. Нужни са и добре функциониращи разпределителни мрежи, за да се осигурят надеждни доставки за крайните потребители. Това включва цифровизация на разпределителните мрежи и осигуряване на по-голяма гъвкавост чрез оптимизация на търсенето (demand response) и съхранение на енергия.

Без нова енергийна инфраструктура следва покачване на CO2 емисиите

В новия сценарий, разработен за целите на доклада – „Забавяне на мрежите“ – се разглежда какво би се случило, ако инвестициите в мрежите не се увеличат достатъчно бързо, а регулаторните реформи за мрежите са бавни. В него се установява, че кумулативните емисии на въглероден диоксид (CO2) между 2030 и 2050 г. ще бъдат с почти 60 милиарда тона по-високи поради по-бавното разгръщане на възобновяемите енергийни източници, което води до по-голямо потребление на изкопаеми горива. Това се равнява на общите емисии на CO2 от световния енергиен сектор през последните четири години. Подобно забавяне при декарбонизацията би довело до покачване на глобалната температура значително над целта от 1,5°C, заложена в Парижкото споразумение, с 40% вероятност тя да надхвърли 2°C.

В доклада се посочват няколко стратегически действия, които могат да доведат до промяна. Те включват разширяване и укрепване на междусистемните връзки в рамките на държавите, между държавите и между регионите, за да станат електроенергийните системи по-устойчиви и да могат да интегрират по-добре нарастващия дял на слънчевата и вятърната енергия. Докладът препоръчва на правителствата да подкрепят мащабни проекти за пренос, за да се гарантира, че мрежите са подготвени за по-нататъшен силен ръст на енергията от възобновяеми източници. Освен това той призовава разработчиците и операторите на мрежи да се възползват от цифровизацията, за да могат мрежите на бъдещето да бъдат по-устойчиви и гъвкави.

Необходимостта от решителни действия е спешна поради дългите срокове за модернизиране и разширяване на мрежите. Планирането, издаването на разрешителни и завършването на нова мрежова инфраструктура често отнема от 5 до 15 години. За сравнение: за изграждане на ВЕИ обект са необходими от 1 до 5 години и по-малко от 2 години за нова инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства.

Усъвършенстването и разширяването на мрежовата инфраструктура в страните по света ще изисква по-силно международно сътрудничество. През последните години нововъзникващите и развиващите се икономики, с изключение на Китай, отбелязаха спад в инвестициите в мрежова инфраструктура, въпреки силния ръст на търсенето на електроенергия и продължаващите усилия за постигане на целите за достъп до енергия.

„Осигуряването на ресурсите, необходими на развиващите се страни за изграждане и модернизиране на електрическите мрежи, е основна задача на международната общност“, заяви д-р Бирол. „Чрез мобилизиране на финансиране, осигуряване на достъп до технологии и споделяне на най-добри практики в областта на политиките водещите икономики могат да помогнат за подобряване на живота на хората, укрепване на устойчивото развитие и намаляване на рисковете от изменението на климата.“