ОПЕК очаква търсенето на петрол в света през 2028 г. да достигне 110,3 млн. барела на ден

ОПЕК вижда перспективи за значителен ръст на търсенето на петрол с 10,6 млн. барела на ден (б/д) към 2028 г. от нивото от 2022 г. до 110,2 млн.барела, за за 2024 г. очакването е за търсене от порядъка на 116 млн.барела дневно, се посочва в годишния доклад на организацията World Outlook 2045.

Търсене

„Световното търсене на петрол ще достигне нивото от 110,2 млн. барела на ден през 2028 г., което е съществено повишение с 10,6 млн. б/д в сравнение с 2022 г. В дългосрочно бъдеще прогнозата е, че световното търсене на петрол ще нарасне с 16,4 млн. б/д между 2022  и 2045 години, увеличавайки се от 99,6 млн.б/д през 2022 г. до 116 млн.б/д през 2045 г.“, се посочва в доклада.

Според ОПЕК, търсенето на петрол ще се увеличи най-съществено в страните, които не членуват в ОИСР – с 10,1 млн.б/д и ще достигне до 63,7 млн.б/д през 2028 г. В страните от ОИСР ръстът на търсенето на петрол ще е едва с 500 хил.барела. В дългосрочно бъдеще до 2045 г. търсенето на нефт извън ОИСР ще нарасне с 26 млн.б/д, а в ОИСР – ще спадне с 9,3 млн.б/д.

Според очакванията, Индия ще има най-значителен принос при скока на търсенето на петрол сред страните, които не са членки на ОИСР. През 2045 г. потреблението в страната ще се увеличи с 6,6 млн.б/д до 11,7 милиона. Търсенето от страна на Китай за този период ще нарасне с 4,4 млн. барела до 18,8 милиона. По отношение на други страни от Азия от ОПЕК очакват ръст от 4,6 млн., в Африка – 3,8 млн., а в Близкия Изток – с 3,6 млн.барела на ден.

Ключовите фактори за повишеното търсене ще са автомобилният транспорт – с 4,6 млн.б/д, нефтохимията – с 4,3 млн. б/д и авиацията – с 4,1 млн.б/д към 2045 година.

Инвестиции

В годишният си доклад ОПЕК оценява на 14 трилиона долара необходимостта от инвестиции в сектора до 2045 г. От организацията смятат, че дори ако през 2023 г. вложенията в проучване и добив на нефт нараснат до 13% до 360 млрд. долара, това само ще върне капиталовите разходи на нивото до пандемията от коронавируса.

„Изискуемите дългосрочни инвестиции за целия петролен сектор се оценяват общо на 14 трилиона долара или средно 610 млрд. долара годишно“, се посочва в доклада.

Освен това от организацията изчисляват, че само за сектора на проучване и добив (upstream) в периода 2022 – 2045 години са необходими 11,1 трилиона долара. За секторите downstream и midstream (преработка, продажба, транспортиране и съхранение) ще са необходими 1,7 и 1,2 трилиона долара съответно.

Според ОПЕК осигуряването на тези инвестиции има огромна роля за стабилността на петролните пазари и надеждността на доставките. Призивите за намаляване на вложенията повишават риска от недостиг на предлагането и волативността на цените.

Първоначално по-голямата част от инвестициите, 65% от вложенията в света ще бъдат необходими в Северна Америка, което се обуславя от нейния размер и значение за средносрочния растеж на производството, както и относително високата цена за разработките на канадски нефтени пясъци и дълбоководни петролни полета в Съединени щати. С течение на времето, добавя ОПЕК, делът на региона в инвестициите в петролния сектор ще намалее, тъй като се увеличава значението на разработването на находища в други страни.

В същото време необходимостта  от инвестиции в страните членки на ОПЕК трябва да нарасне четирикратно - от 35 млрд. долара годишно през 2022 г. до 136 млрд. през 2045 г., очакват от организацията.

Добив

ОПЕК очаква, че добивът на течни въглеводороди от страните членки на организацията да се увеличи до 46,1 млн. б/д през 2045 г. от 34,2 млн. б/д през 2022 г. , а делът в световния добив да достигне 40%.

Според доклада, световният добив през 2045 г. ще достигне 116 млн. барела на ден, увеличавайки се с 16 млн. барела в сравнение с 2022 г.

Прогнозира се също така, че добивът на течни въглеводороди на страните от ОПЕК през 2028 ще нарасне до 37,7 млн. б/д , тъй като търсенето ще продължава да се възстановява след пандемията и особено в периода 2023 г. – 2025 г.

По отношение на Русия, от организацията очакват, че добива на течни въглеводороди ще намалее до 10,1 млн. б/д през 2028 г. „След намаляване на добива до 10,4 млн. б/д през 2023 – 2024 години се очаква понижение до 10,1 млн. през 2028 година“, се посочва в доклада.

В същото време от организацията изразяват и очакване, че Русия отново ще увеличи добива на течни въглеводороди в средата на 2030-те години, но след това ще го намали до 10,5 млн. барела на ден през 2045 година.

Въглища

Въглищата ще бъдат единственият вид гориво, чието търсене ще намалее: до 2045 г. тяхното потребление ще спадне с 21,5 милиона барела петролен еквивалент (boe) на ден от нивото от 2022 г. до 54,4 милиона, а делът им в енергийния баланс през това време ще се свие от 26,1% на 15,1%, се посочва още в годишния доклад на OPEC World Oil Outlook 2045 (WOO).

„Въглищата са единственият основен вид гориво, търсенето на което ще се понижава. Според оценката, търсенето на въглища през 2022 г. е съставлявало около 76 млн.б н.е./д,  през 2045 г. се очаква понижение до 54,4 млн.б.н.е./д, тоест намалението ще е 2`,5 млн..б.н.е./д“, пишат експертите на организацията, уточнявайки, че основно спада в потреблението на въглища ще се дължи на Китай и страните от ОИСР.  Като основна причина за това се посочват ангажиментите по отношение на климата в съчетание с увеличаването на достъпността до алтернативни източници на енергия, сред които обаче са и газа и атомната енергетика, и възобновяемите източници.

„В резултат дела на въглищата в световния енергиен баланс ще спадне от 26,1 % през 2022 г. до почти 15% през 2045 г.“, пише в доклада.

В същото време ОПЕК смята, че петролът ще продължи да заема най-голям дял в енергийния баланс дори въпреки лекото му намаление - от 31,2% през 2022 г. до 29,5% през 2045 г. Делът на газа ще нарасне през този период от 23,1% на 24,2%, ядрената енергия - от 5,2% на 6,6%, водната енергия - от 2,7% на 2,9%, биогоривото - от 9,1% на 9,8%, и другите възобновяеми енергийни източници - от 2,7% до 11,7%