Европейското търсене на газ от Азербайджан пред дилема

Азербайджан постигна съгласие с ЕС да увеличи доставките на газ за Европа, но европейските купувачи на газ все още не са потвърдили търсенето си.  Тъй като няма дългосрочни ангажименти от Европа възникват опасения относно инвестициите за разширяване на газопроводите и увеличаване на производството. Потенциалното изграждане на газов хъб в Турция може да предложи решение, улесняващо търговията с различни газови източници, включително азербайджански и LNG, пише в публикация за  Eurasianet.org David O’Byrne.

Договорените през миналата година планове между Азербайджан и Европейския съюз за удвояване на количеството газ от Баку за Европа до 20 милиарда кубически метра годишно, са отложени, тъй като европейските купувачи на газ все още не са потвърдили, че ще приемат газа.

Говорейки пред репортери на кръгла маса в турската столица Анкара на 14 септември, турският министър на енергетиката Алпарслан Байрактар потвърди, че неговото министерство е инструктирало оператора на газопровода TANAP, който пренася азерски газ през Турция до Гърция, да подготви разширяването на газопровода до пълният му капацитет от 31 милиарда кубически метра годишно, така че да може да пренася допълнителните 10 милиарда кубически метра годишно.

В същото време добави, че доколкото му е известно, все още нито операторите на основните газови находища в Азербайджан, нито тези на трите газопровода, които пренасят газ от Азербайджан до европейските пазари, са получили потвърждение, че действително има пазар за синьото гориво в Европа .

„Не съм съвсем сигурен дали европейският пазар е готов да получава повече газ в дългосрочен план от TANAP“, каза той, като обясни, че е обсъждал въпроса много пъти с азербайджанската държавна петролна компания SOCAR, която е партньор във всички газови находища на страната и в трите транзитни газопровода, които пренасят газа за Европа.

„Не мисля, че от европейска страна поемат пълноценен дългосрочен ангажимент за поемането на този допълнителен газ. Без този ангажимент не мисля, че разширяването е възможно“, добави той, обяснявайки, че без ангажименти за закупуване на допълнителния газ, дори компаниите, експлоатиращи газовите находища в Азербайджан, няма да могат да инвестират за разширяване на производството до необходимото ниво за производството на допълнителните количества газ.

Притежаваният от Азербайджан (58%), Турция (30%) и BP (12%), TANAP е един от трите газопровода, които образуват подкрепяният от ЕС Южен газов коридор, планиран още през 90-те години и, по който най-накрая през 2020 г. започнаха да се доставят до 10 милиарда кубични метра газ годишно за Европа.

И трите газопровода ще трябва да бъдат разширени до пълния им капацитет, за да се осигури възможност износът да достигне 20 милиарда кубични метра годишно. Това разширение обаче ще изисква значителни инвестиции за изграждане на допълнителни компресорни станции, което от своя страна изисква гаранции за наличието съответно на допълнителен газ за запълване на разширените газопроводи, както и, че този допълнителен газ може да бъде продаден.

Плановете за удвояване на износа на азерски газ за Европа бяха договорени в рамките на меморандум за разбирателство между Европейския съюз и Азербайджан, подписан през юли миналата година.

Споразумението беше подписано след нахлуването на Русия в Украйна през февруари миналата година на фона на нарастващите страхове, че загубата на внос на руски газ от над 180 милиарда кубически метра годишно ще остави Европа в недостиг, което ще доведе до значителни прекъсвания на електрозахранването.

Формулировката обаче не означаваше официален ангажимент, а само сигнализираше, че двете страни са се съгласили да се „стремят“ да подкрепят удвояването на износа на азерски газ за Европа до „най-малко 20 милиарда кубически метра газ годишно до 2027 г., в съответствие с търговската жизнеспособност и търсенето на пазара."

Европа се сблъска с безпрецедентни увеличения на цените на енергията, а недостигът на континента бе избегнат благодарение на значително увеличения внос на втечнен природен газ (LNG) и на високото производството на електроенергия от други източници като въглища, ядрени и възобновяеми източници.

Това постави и двете страни пред главоблъсканица.

Ако няма недостиг на газ, няма гарантиран пазар за допълнителните количества, които Азербайджан би трябвало да доставя, а и няма причина да се инвестира в разширяване на производството или капацитета на газопроводите.

В същото време все още не е ясно колко допълнителен газ Азербайджан ще може да достави и кога.

Настоящият производствен капацитет на управляваното от BP газово находище Шах Дениз, от което се доставя по-голямата част от газа, изнасян от Азербайджан, не е в състояние да осигури необходимите допълнителни 10 милиарда кубични метра газ.

BP започна да пробива проучвателни кладенци, които може да са в състояние да осигурят повече газ, но не е ясно дали ще открият обеми, годни за търговска експлоатация.

Дори и това да се случи, пускането на тези кладенци в експлоатация ще отнеме време и ще изисква допълнителни инвестиции. Това от своя страна означава и необходимост от някаква форма на гаранция, че този газ ще намери пазар.

Освен това френската Total Energies наскоро започна производство на около 1,5 милиарда кубични метра газ годишно от газовото находище Абшерон в Азербайджан.

Това може да доведе до увеличение до около 5,5 милиарда кубически метра годишно, но отново ще изисква повече инвестиции, за които операторите ще търсят ангажименти, че този газ може да бъде продаден.

Азербайджан вече успя да увеличи износа си на газ за Европа до 11,4 милиарда кубически метра през миналата година. Очаква се през тази година да достигне 11,6 милиарда кубически метра.

Въпреки това Баку има също и ангажименти да доставя газ на своите съседи Грузия и Турция, нарастващо вътрешно търсене. Увеличеният износ от миналата година беше реализиран отчасти чрез сложно споразумение за суап на газ с Туркменистан и Иран, което наскоро беше допълнително разширено и може да бъде направено отново, както и отчасти чрез вноса от  Азербайджан на руски газ (в противоречие с политическото намерение на споразумението между Азербайджан и ЕС за намаляване на зависимостта на ЕС от руски газ).

Не е ясно до каква степен тази "суап" сделка може да бъде разширена и дори дали газът, с произход от Иран, може да се използва за осигуряване на износ за Европа, като се има предвид, че Техеран все още е обект на международни санкции.

Също така не е ясно дали военната офанзива на Азербайджан за поемане на пълен контрол над Нагорни Карабах ще има някакво въздействие върху отношенията на ЕС с Баку, а оттам и върху бъдещата търговия с газ.

Говорейки на 24 септември, френският президент Еманюел Макрон обвини азербайджанските власти, че са „свободни“ и „заплашват границата на Армения“. А на 25 септември Дейвид Макалистър, председател на комисията по външни работи на Европейския парламент, предложи ЕС „трябва да даде да се разбере, че всеки опит за премахване или принуда на арменското население от региона на Нагорни Карабах ще има сериозни последици за нашите отношения с Азербайджан“. (Всъщност изглежда, че по-голямата част от населението на региона е решило да избяга, вместо да живее под азербайджанско управление.)

Турският газов хъб ще има нужда от газ

Решението на главоблъсканицата може да дойде от Турция, под формата на планирания от Анкара газов хъб в северозападна Турция, близо до четирите тръбопроводни връзки на страната, които вече транзитират газ за Европа.

Въпреки че подробностите все още не са финализирани и публикувани, това, което Анкара предвижда е точка за търговия като Title Transfer Facility (TTF) като в Нидерландия, платформа на която търгува газ, пристигащ от множество източници или по газопровод, или като втечнен природен газ.

Говорейки на кръглата си маса, турският министър на енергетиката Алпарслан Байрактар обясни как той вижда газа от различни източници - през газопровод и LNG, пристигащи до Турция, така че да могат да се търгуват на съществуващата турска енергийна борса EPIAS в Истанбул, която вече търгува с газ за турския пазар.

Това обаче изисква газ, който може да се търгува от множество източници. Сега Турция има значителен свръхкапацитет за внос на LNG, а и внася газ през газопроводи от Азербайджан, Русия и Иран.

С международните санкции, които вероятно ще ограничат транзита, както на руски, така и на ирански газ към Европа през турския хъб, това потенциално оставя само втечнения природен газ и азербайджанския, предлагайки възможен стимул за инвестиции за увеличаване, както на азерското производство на газ, така и на капацитета на газопроводите за пренос на допълнителни количества газ за Европа.