Мердихан Исмаилов: Незабавните плащания дават възможност да получавате пари за до 10 секунди

Разговаряме с Мердихан Исмаилов, главен дигитален и информационен директор, IRIS SOLUTIONS, платежна институция, лицензирана от БНБ и компания посредник между банките и клиентите, пионер в отвореното банкиране у нас и на Балканите.

Исмаилов има повече от 16 години опит в банковата сфера като повече от 12 години ръководи електронните канали на Алианц Банк. След 16 години в банките и възползвайки се от старта на инициативата за отворено банкиране в Европа се прехвърля към финтек индустрията с една основна цел – да се изгради подходящата среда и инфраструктура и отвореното банкиране да се превърне в следващата тенденция за развитие на банковия бизнес. Той ще участва в дискусията за иновациите в разплащанията по време на конференцията DIGI PAY 2023, която ще се проведе в Интер Експо Център, а 3eNews е медиен партньор. Какво още сподели той за отвореното банкиране и безграничните му възможности в DIGI PAY блог?

Г-н Исмаилов, Директивата за платежни услуги PSD2 вече е PSD3, какви промени има в сферата на сигурността на плащанията?

Все още имаме само предложение за промяна на действащата Втора платежна директива PSD3. Документите от Европейската комисия предстои да бъдат обсъдени преди да се премине към гласуването им. Практически въвеждането й ще се забави във времето, защото заедно с нея ще се актуализират и множество подзаконови актове. Тя ще влезе в сила 18 месеца след гласуването й.

PSD2 направи изключително голяма стъпка към повишаване сигурността на страните в процеса. Тя въведе категорични правила за защита на клиентите и ангажименти към издателите на платежни инструменти. Разбира се въвеждането на Задълбоченото установяване на идентичността (SCA) или задължителна двуфакторна идентификация помогна за значителния спад в неоторизираните трансакции. Това е безусловен успех. Ето защо в това направление предложението за актуализация не включва значителни промени. Промените целят още по-сигурни плащания в Европа. Това са например:

– Нов режим и изисквания при установяване на идентичността;

– Подобряване възможностите за удостоверяване за всички клиенти, включително хората с увреждания, възрастни хора, хора с по-малка дигитална грамотност и такива, които нямат достъп до интернет или смартфон;

– Доставчиците на услуги ще трябва да разполагат с механизми за наблюдение на трансакции, за да подобрят сигурността;

– В случай на кредитни преводи, доставчикът на платежни услуги на получателя проверява безплатно дали уникалният идентификатор и името на получателя на платеца, съвпадат или не. Ако уникалният идентификатор и името на получателя не съвпадат, доставчикът на платежни услуги уведомява платеца за всяко несъответствие и го информира за риска.

Другата основна тема в PSD2 е отвореното банкиране, с което трети страни финтех компании могат да получават достъп до клиентите на банките? Но защо все пак много от клиентите не искат различни компании да ползват данните им?

Отговорът на този въпрос е скрит в същността на отвореното банкиране и защо всички участници в процеса не успяват да го направят популярно. Основна цел на отвореното банкиране е да представи достъп на реалния собственик на тези данни. Това е клиентът на финансовата институция. Преди отвореното банкиране, клиентските данни бяха затворени в системите на финансовите институции. Достъпът до тях беше свързан с желанието на институцията да предостави достъп до тях. Това се случваше само в канали и услуги, контролирани от тези институции.

Една от основните причини за това отвореното банкиране да не се използва широкообхватно от всички потребители е, че не се положиха достатъчно усилия от всички участници да разяснят, че достъпът до тези данни не е безграничен. Не може всеки да получи достъп до вашите банкови данни.

Достъпът до данните се осъществява единствено след изричното съгласие на титуляра на сметката в банката. Това се потвърждава със същия метод и ниво на сигурност, с който одобрявате плащане, а именно чрез двуфакторна идентификация. Задача на компании като Айрис Солюшънс, но и не само, а и на банките, медиите, нестопанските организации и регулаторите е да образоват хората. Важно е да се избягва това неразбиране и изкривяване на истината, че отвореното банкиране предполага неконтролируем достъп до техните данни.

Това използване на данни наготово, за което банките са се борили с години не създава ли допълнителен проблем с правилното им използване и сигурност на плащанията?

Данните в банковите системи са нашите данни. Те са свързани с какви трансакции сме направили, какво сме платили, къде сме превели средства, откъде сме получили средства. Най-естествено наше право е ние да имаме достъп до тях. Дори бих отговорил доста провокативно. Защо считате, че останалите страни получават данните наготово? Реално банката ги получава наготово само защото работодателят ми е изискал да имам открита сметка при тях. Както знаем данните са най-скъпият ресурс в настоящото, а банката по никакъв начин не ме възнаграждава затова, че съм я избрал за моя банка. А ги ползва при различни анализи, създават нови продукти, базирани на тях и печелят от това.

Към коя банка бихте се обърнали с искане за кредит, ако имате нужда?

Разбира се, към банката, в която имате открита сметка и получавате доходите си. Банката на база тези и други допълнителни данни ще направи оценка и ще ви предложи определени ценови условия. Но ако като потребител реша, че те не ме устройват и отида в друга банка за същата оценка, то тази банка няма да има достъп до моята транзакционна история от банката, където получавам заплатата си. Това поставя втората банка в неконкурентно положение. Тя няма достъп до пълната картина за мен и съответно няма да мога да получа най-добра оферта.

Представете си, че имам сметки в няколко банки. Колко по-лесно и рентабилно би било да предоставя достъп до данните си до всяка една и те да се конкурират да ме привлекат като клиент.

Банките винаги са твърдели, че притежават 360 градусов поглед над клиентите си, но реалността е съвсем различна. Голяма част от банковите клиенти ползват финансови продукти от финтех индустрията, които успешно конкурират банковите. Други имат сметки в различни банкови институции. Реално пълната картина за един банков клиент е възможна единствено през отвореното банкиране.

Отвореното банкиране всъщност подобрява конкурентната среда във финансовия бизнес. Това рефлектира в по-добри, по-лесни и по-евтини услуги за крайните потребители. Затова никой в тези среди не си прави илюзията, че то е излишно или е обречено на неуспех. Всеки бизнес може да намери полза от достъпа до банковите данни и да я развие за генериране на приходи и иновации.

Относно сигурността в отвореното банкиране – при споделянето на данни има само две страни, които имат достъп до тях. Това са банката, клиентът на банката и получателят, на който клиентът на банката е разрешил да ги получи. Доставчиците трети страни като Айрис Солюшънс регулаторно нямат право на достъп до данните и те следва само да осигурят безопасния и лесен трансфер. Попадането на вашите данни в неоторизирани ръце чрез отворено банкиране е възможно само ако вие предоставите достъп до тях. При платежните операции чрез отворено банкиране или т.нар. трансакции от тип сметка към сметка нивото на сигурност е едно и също както ако инициирате трансакции в интернет или мобилното си банкиране на банката.

Какви са новостите в тази сфера, за да стават плащанията по-лесни и по-сигурни?

Плащанията през отворено банкиране или от тип сметка-към-сметка (А2А) не са нещо ново на пазара, те използват наличната технологична национална и паневропейска инфраструктура за кредитни преводи.

До скоро технологията, която лежеше зад тях не позволяваше те да бъдат конкурентни на плащанията с карти предвид тяхната бързина и улеснено ползване. Но с представянето на незабавните плащания настоящото вече е различно. Комбинацията от отворено банкиране и незабавни плащания предоставя възможност вие да се разплатите с отсрещната страна и средствата да са налични по сметката в рамките на 10 секунди.

Процесът по плащане не е нито по-труден, нито по-малко сигурен спрямо плащанията с карти. PSD3 ще направи А2А плащанията още по привлекателни. Досега третата страна не можеше да проверява лесно дали по сметката на клиента има нужната стойност от средства, които да покрият дадено плащане. С промяната всеки издател на сметки се задължава да предостави тази информация, което ще повиши ефективността на този тип плащания.

Пример за успешно ползване на плащания от тип сметка-към-сметка е нидерландската система Ideal, която почти 20 години е на пазара, много преди отвореното банкиране и обслужва около 25% от плащанията в страната. Окрилени от успеха на тази и подобни схеми, Европейската комисия чрез Европейския банков орган и националните регулатори все повече отделя ресурси, за да направи плащанията чрез отворено банкиране привлекателни. Става възможно въвеждането на нови методи като масови плащания, плащания с бъдеща дата, периодични плащания, което да доведе до по-бързото им навлизане на всички пазари.

Всички говорим за Embeded Finance и как ще промени начина на банкиране. Реалността показва, че чрез отворено банкиране е най-бързият и лесен начин това да се случи.

Последните месеци се опитваме да наложим единно име на А2А плащанията през Отворехо банкиране в страната – „Плати с банка“, което да придобие своята познатост както плащанията с карти.

Защо PSD3, Financial data access and payments package, Digital euro са законодателни промени, които се движат в пакет?

PSD3 и FIDA са свързани, тъй като Financial data access регулацията реално се явява следващото ниво след отвореното банкиране. Целта на тази законодателна инициатива е отворените банкови данни да прераснат в Отворени финанси. По този начин собствениците на данните в цялата финансова индустрия ще имат възможност да споделят данните за своите банкови продукти, застраховки, пенсионни партиди, инвестиционни сметки и др. с трети страни, и да получават нови финансови и нефинансови услуги, базирани на тях. Представете си какво означава това? Това е цялостен 360 градусов поглед над финансовите продукти ползвани от един клиент. Колко по-ценно би било това като информация когато вие искате да получите най-добрия, най-бързия и финансово най-изгодния продукт за вас.

Ето защо, повече от нормално е двата пакета да вървят заедно, независимо че подходите, избрани от регулатора за управление на Отвореното банкиране и Отворените финанси са тотално различни. Очакванията ми са, че в бъдеще това ще създаде затруднения при съвместното прилагане на двете инициативи. Но дългосрочната перспектива пред нас е поставена и тя е отворени данни. При достъпът до банкови данни бе запазена идеологията за отвореност и безплатност. При Отворените финанси, предвид характеристиките на някои от данните, се следват повече принципите на Европейския Data Act, където се търси и финансова изгода за страната, съхраняваща данните. Финансовите институции ще могат да изискват такси от страните достъпващи данните и да монетизират своите данни.

В началните етапи на въвеждане на дигиталното евро, регулацията бе разглеждана като отделна и се очакваше, че тя ще има свой собствен живот. Най-вече поради бюрократични спънки нейното представяне се забави и бе представена заедно с другите две промени. Донякъде това изглежда като резонно с оглед на дигиталната трансформация, която носят всички те.

Най-вероятно често Ви питат, но какви са ползите от отвореното банкиране за клиентите конкретно, как това изменя начина, по който плащаме или използваме своите данни, карти, банкови сметки, дигитален портфейл?

Голяма част от тях вече споменахме. Но първата и най-важна,  е че дава достъп до банковите данни на реалния им собственик – банковия клиент. Клиентът решава дали да ги използва и да получи облаги от тях. Отвореното банкиране дава възможност на различни финтех институции да създават иновативни продукти, да оптимизират процеси и функционалности. То повишава конкурентността между финансовите решения и получаването на финансово по-изгодни продукти и услуги от крайните клиенти.

Ние си партнираме с множество индустрии, които намират приложение на отвореното банкиране в тяхната дейност. Това са счетоводни софтуери и ERP системи, PFM-софтуери за персонален финансов мениджмънт и финансово ограмотяване, анализ на кредитен и друг вид рискове, програми за лоялност, електронна търговия и много други.

Голямата изненада за нас, е че една индустрия като счетоводството възприемана като консервативна по своята същност, е иноватор в областта на отвореното банкиране. Вече при 70% от счетоводните софтуери в страната има възможност да се следят движенията на банковите сметки от различни банки и да се нареждат преводи от тях без да се налага счетоводителя да достъпва дигиталните канали на банките по отделно всеки ден. Този интерфейсен достъп до банковите данни позволява на счетоводните софтуери да автоматизират една значителна част от счетоводните операции с помощта на машинно обучение и изкуствен интелект.

В областта на плащанията, когато са организирани през отворено банкиране имате много по-бърза, сигурна и по-ценова ефективна услуга. Например, едно плащане от клиент към онлайн търговец през отворено банкиране може да бъде между 2 и 5 пъти по-рентабилно за търговеца.

Как участва БНБ в този процес и как регулира изпълнението на директивата, какви са лостовете за влияние над банковия пазар, но от друга и за запазване на неговата стабилност?

БНБ в качеството си на национален регулатор е неразделна част от процесите, свързани с въвеждането на промените по актуализираната платежна директива, както и частично при останалите две. Тя осъществява много сериозен контрол както върху доставчиците обслужващи сметки, така и върху доставчиците трети страни като Айрис Солюшънс. Много често при международните ни участия с гордост споделяме и получаваме възхищение от компании в други страни за тяхната ангажираност към това отвореното банкиране да бъде добре развито на българския финансов пазар.

Докато преди две-три години основно се обсъждаше доколко са налични публичните интерфейси на доставчиците обслужващи сметки, то днес фокус вече е качеството им. Доколко доставяните през тях услуги са с нужната полезност и леснота за крайните клиенти, така че да стават все по-популярни.

Регулаторният SANDBOX е сериозна тема, по която няма движение от няколко години? Какво трябва да се случи, за да е възможно да се случват по-бързо иновации във финтех сектора и във финансовия сектор като цяло?

Това е една голяма тема, за която за съжаление няма развитие. Голяма част от държавите около нас имат въведен регулаторен сандбокс, което ясно кореспондира и със степента на развитие на финтех индустриите им. Възможността предварително да тестваш всички услуги на регулатора ще постави всяка индустрия на съвсем различно поле. Това значително ще увеличи конкурентоспособността на българските стартъпи и би превърнала нашата държава в още по-привлекателна дестинация за развитие на платежен бизнес. Като член на Българската финтех асоциация, Айрис Солюшънс неизменно подкрепя инициативата за структуриране на регулаторен сандбокс и силно се надяваме да имаме скорошно решение. Регулаторните промени от Европейската комисия още повече следва да замислят нашите регулатори и държавни институции относно създаването на такава контролирана среда. Това е важно за развитието на иновациите, но и придобиването на допълнително знание за различните видове финтех услуги, продукти и ползите от тях за крайните клиенти.