Очакванията за 2024 г. може да изненадат и европейските електроенергийни борси, и участниците

Производството на електроенергия остава слабо с наченки на тенденция за връщане към малко по-високи нива. Водещи през 37-та седмица са фосилните горива - както въглищата, така и газа, а участието на ядрената енергия и близо до нивата от предходната седмица. На този фон, а и не само поради тази причина, ценовите нива на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ се повишават.

Европейският електроенергиен пазар все още не се е отърсил от достатъчно нито от последствията на двете последователни кризи – Covid и войната в Украйна. Към това трябва да се добавят и знаковите събития в ядрената енергетика – съвпадението във времето на затварянето на ядрените мощности в Германия и проблемите в ядрения сектор на Франция.

Видно от данните, ценовите нива на европейските електроенергийни борси все още не могат да спаднат под нивото от 100 евро за MWh. На отделни пазари стойностите остават доста по-високи. Ако пък се проследят часово, цените предлагат още по-големи изненади. Европейските електроенергийни борси от своя страна се опитват все повече да разширяват продуктите, така че да намалят натиска за потребителите. В очакване на късната есен и началото на зимата, независимо от по-високите ценови нива, пазарът изглежда на пръв поглед стабилен, но само ако се изключат тревогите на операторите на мрежите. Защото тесните места по веригата остават трудно преодолими без достатъчно инвестиции и подкрепа.

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия (нетно) в страните от Европа възлиза на 45 430.29 GWh през 37-та седмица на 2023 г. според постъпилите данни и преди окончателните към момента на отразяване. За сравнение, през 36 -та седмица то е достигало до обем от 47 270.72 GWh според коригираните данни.

Що се отнася до седмичното производство на електроенергия в страните от Европейския съюз (ЕС) отново според постъпилите и преди окончателните данни през 37-та седмица  то е в обем от 40 527.23 GWh (41 901.03 GWh за 36-та седмица) във вечерните часове на 17 септември 2023 г. според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на подготовка на публикацията.

За сравнение, година по-рано, или през 37-та седмица на 2022 г. производството на електроенергия в страните от ЕС е възлизало на 44 070.17 GWh, а през 2021 г. – 45 918.65 GWh.

От това общо производство през 37-та седмица от настоящата 2023 г. на фосилните горива се пада дял от 36.35 % или 14 731.64 GWh срещу 13 347.01 GWh (31.85 %) седмица по-рано. От тях на кафявите въглища – 3260.95 GWh или 8.05 %, а на каменните – 2707.89 GWh – 6.68 %. Природният газ държи дял от 18.88 % или 7653.16 GWh ( 6939.52 GWh или 16.56% за 36-та седмица). Участието на ядрената енергия е изчислено на 11 068.95 GWh или 27.31 % (11 107.81 GWh или 26.51 % седмица по-рано).

Делът на възобновяемите енергийни източници през 37-та седмица е в обем от 14 726.64 GWh или 36.34 % (17 466.21 GWh или 41.64 % през 36-та седмица). Вятърните централи на сушата са произвели обем от 3438.07 GWh (8.48 %), а офшорните – 459.59 GWh (1.13 %).

Произведената от слънчеви електроцентрали енергия е от порядъка на 4752.01 GWh (11.73 %) срещу 5831.00 GWh (13.92 % седмица по-рано), Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпените мощности – 4.14 % и 6.58 %, както и на биомасата – 3.37 %.

Що се отнася до износа и вноса на електроенергия, през 37-та седмица отново е любопитен. Франция продължава да държи лидерското място с обем от 1423.6 GWh, следвана от Швейцария с 411.5 GWh и Чехия – 291.3 GWh. Що се отнася до България, експортът към публикуването е изчислен на 136.5 GWh. Прави впечатление и износът на Гърция -  98.8 GWh, но преди двете страни е Нидерландия с 217.8 GWh.

Като цяло към подготовката на данните, необходимостта от внос в ЕС е 932.8  GWh. Много висок остава за поредна седмица  вносът на Германия – 1178.3 GWh и Италия – 868.1 GWh.

Предвид интензитета на СО2, Франция не отстъпва първото място поради високия дял на ядрените мощности, следвана основно от Швейцария.

По отношение на дела на възобновяемите енергийни източници в електрическия товар през 37-та седмица първенството се пада на Швейцария с дял от 101.1% и Австрия – 79.1%. При всички останали страни този дял остава в пъти по-нисък. В Гърция например, спада до 51.1 %. В Германия, участието на ВЕИ е оценено на 44.6 %, а за Франция – едва 21.0 на сто. България в процентно отношение се оценява с доста по-добро участие от 37.7 %.

Средна борсова цена на електроенергията за  37-та седмица

Средната борсова цена на електроенергията за 37-та  седмица за IBEX (БНЕБ) и OPCOM се изчислява на 110.50 и 114.57 евро за MWh съответно (за 36-та седмица – 95.93 и 96.95 евро за MWh).

Стойността е по-висока от тази в Гърция – 106.81 евро за MWh, ( преди седмица – 95.69 евро за MWh ).

На някои от останалите европейски електроенергийни борси тази стойност е, както следва: в Германия – 115.10 евро за MWh (за 36-та седмица – 100.52 евро за MWh) и 97.01 евро за MWh за Франция (предходната седмица – 93.78 евро за MWh).

В Унгария, стойността расте от 99.54 евро до 114.05 евро за MWh.

Повишава се и средната борсова цена за 37-та седмица в страните от Иберийския полуостров (Португалия и Испания) до 103.70 и 103.81 евро за MWh от 101.96 и 101.63 евро за MWh отчетени през 36-та седмица.

В Италия средната борсова цена е доста по-висока -  123.8 евро за MWh (преди седмица -  108.33 – 104.48 евро за MWh в зависимост от региона).

Ако се изключи Франция, в страните от ЕС през 37-та седмица средната борсова цена на европейските елeктроенергийни борси е в диапазона 105 -115 -123 евро за MWh.

Средна месечна и средна годишна цена към 17 септември 2023 г.

Средната месечна цена на повечето от европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ се повишава.

Що се отнася до средната годишна цена, то изменението е незначително и би могло да се каже, че почти няма промяна спрямо предходната седмица.

Средната месечна стойност на IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM към 17 септември е 102.52 и 104.48 евро за MWh ( преди седмица, или към 10 септември - 101.56 и 102.67 евро за MWh и за двете борси).

Във Франция средната цена към седемнадесети септември обаче намалява до 93.51 евро за MWh в сравнение с отчетените 94.52 евро за MWh към десето число на месеца. На този фон в съседната на нея Германия стойността расте до 105.06 евро за MWh в сравнение с нивото от 103.9 евро за MWh преди седмица.

В Австрия изчисленията към 17.09 т.г. също са за по-висока цена – 103.59 евро за MWh ( 102.21 евро за MWh – седмица по-рано).  По-висока е и стойността за Унгария в посочения сегмент – 105.32 евро за MWh (преди – 104.31 евро за MWh ).

Електроенергийната борса в Полша  също се връща към ръст и средната цена в сегмента „ден напред“ към седемнадесетия ден от настоящия месец расте до 109.4 евро за MWh в сравнение със 107.96 евро за MWh към десето число.

Ценовите нива на Иберийския пазар също са по-високи. Постигнатата цена в Португалия е 100.95 евро за MWh (предишна 100.14 евро за MWh), а в Испания – 100.86 евро за MWh (преди – 99.99 евро за MWh).

На гръцката HENEX средната месечна цена към седемнадесетия ден от септември е изчислена на 101.1 евро за MWh в сравнение с 99.62 евро за MWh през миналата седмица.

На италианската GME средната цена за базова енергия в сегмента „ден напред“ към посочената дата от настоящия  месец септември е доста по-висока и достига до 113.69 евро за MWh, при положение, че към десетия ден достигаше 107.41 евро за MWh.

В страните отвъд континенталната част стойностите се понижават. Така за Великобритания средната месечна цена спада незначително – до 101.41 евро за MWh д сравнение със 101.81 евро за MWh преди седмица.

На Ирландските борси нивата спадат от 123.48 евро за MWh към 10 септември до 120.89 евро за MWh към 17-ти.

Средната годишна цена в сегмента „ден напред“, остава почти без промяна.

Така средната годишна цена в сегмента „ден напред“ на двете електроенергийните борси от региона - българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM се променя незначително –  до 106.41 и 106.47 евро за MWh. За сравнение, седмица по-рано тя е съставлявала 106.48 (БНЕБ) и 106.45 (румънската) евро за MWh съответно.

По-висока е стойността на гръцката HENEX, въпреки поредното понижение  – до 124.36 евро за MWh  (предишна седмица до 124.94 евро за MWh).  Намалява и цената и на италианската GME – до 128.83 евро за MWh (128.97 евро за MWh  седмица по-рано).

Изчисленията сочат, че на унгарската HUPX средното годишно ниво към седемнадесетия ден от настоящия месец е 111.12 евро за MWh  (преди - 111.24 евро за MWh).

Минимално е изменението на електроенергийната борса във Франция – 103.34 евро за MWh в сравнение със  103.65 евро за MWh към 10-я дена на септември.

В Германия също – 99.78 евро за MWh (предишна 99.58 евро за MWh).

Същата и ситуацията в посочения сегмент и на борсите в Португалия и Испания – 91.93 и 90.32 евро за MWh (преди седмица -  91.64 евро и 90 евро за MWh съответно ).

Както и във Великобритания – 114.8 евро за MWh към 17.09 в сравнение със 115.49 евро за MWh към 10-то число, а и на електроенергийните борси в Ирландия и Северна Ирландия – 126.4 евро за MWh (седмица по-рано - 126.66 евро за MWh.

Петрол, газ, СО2

Възходящата тенденция продължи да преобладава на пазара на петрол през изминалата седмица в резултат на затегнатото предлагане. Международната агенция по енергетика (МАЕ) дори допусна, че дефицитът вече се е настанил на петролния пазар. Ден преди МАЕ, ОПЕК+ потвърди прогнозата си за ръст на търсенето с 2,55 млн. барела на ден през 2024 г. в резултат на по-бързото икономическо възстановяване на големите икономики, независимо от повишените лихви и растящата инфлация.

В края на седмицата, точно когато някои допуснаха успокояване, редица положителни данни за икономиката на Китай се оказаха в подкрепа на възходящото движение на цените.

Цената на петрола сорт Brent на лондонската борса ICE при затварянето на търговията в понеделник 11 септември бяха на ниво от 90 долара за барел. Само няколко дни по-късно последната сесия затвори при цена от 93.93 долара за барел. При това в рамките на търговията стойността успя да скочи до 94.57 долара за барел.

Никой не може да каже дали се вижда краят на настоящото рали, нито докога ще останат преобладаващи бичите настроения. Факт е, че предлагането на петролните пазари е затегнато, а това в комбинация с по-добрите данни за китайската икономика не радва нито една власт. На този фон опасенията за нарастване на инфлацията остават реални.

Засега големите анализатори са в етап на изчакване, но очевидно прогнозата за 100 долара за барел към края на годината, която притесни някои и накара други да иронизират отново е сложена на масата.

На този фон най-активното от европейските правителства, това на Франция проявява може би и най-силна загриженост за цените на горивата на вътрешния пазар. Страната е на път да премахне закон от 1963 г., забраняващ на дистрибуторите да продават на загуба. Това ще е в подкрепа на мерките, възобновени от компанията TotalEnergies, която ограничи цената на бензиностанциите си в страната до 1.99 евро за литър, както и от търговци на дребно, които работят на себестойност.

Изглежда, че всяка от страните в Европейския съюз, подобно на Франция ще трябва да се справя сама на пазара на горива. Включително и България, която точно в такъв сложен и взривен момент реши да оттегли дерогацията за руския петрол. Освен това, при данни за намаляващ и затруднен трафик. Вероятно някога в бъдеще при различна политическа ситуация и сили, които в България се преформатират на всеки между пет-шест месеца и година тази тема отново ще бъде сложена на масата и ако се съди по логиката и съществуващите данни резултата няма да е с добър изход за някои.

Почти без промяна остана и ситуацията на газовия пазар. В частност все още е в сила нестабилната ситуация на заводите на Chevron в Австралия. Все още европейския газов пазар очаква по-високи потоци от Норвегия. В резултат европейските борсови цени на синьото гориво се промениха в посока нагоре. При затварянето на търговията в понеделник, 11 септември цената на газа по индекса TTF на борсата ICE бе на ниво от 35.84 евро/MWh. Стойността при затварянето в петък, 15 септември се повиши до 36.48 евро за MWh.

През почивните дни стана ясно, че и на трите завода за LNG на компанията е започнала втора 24-часова стачка. Според информацията, разпространена от агенция Ройтерс тя ще продължи до 8 часа местно време, а събрания за вземане на решения за по-нататъшни стачни действия ще се провеждат на всеки два дни.

Според синдиката Offshore Alliance намерението е стачката да продължи още две седмици – до средата на октомври.

Коментарът на Chevron е, че основното внимание е насочено към поддържане на безопасността и надеждна работа в случай на прекъсване.

Сега пазарът е в очакване на заседанието на регулаторния орган на страната - комисията по трудови спорове, към която се обърнаха още в началото на седмицата от Chevron. На произвеждания LNG от заводите на компанията Gorgon и Wheatstone се пада 6% от световните доставки и пазарът реагира.

Затова пък цените на емисиите се втурна в посока към понижение, което може би означава, че участниците на пазара, които са основно финансови институции изобщо не смятат да рискуват на фона на промените, които се очертават в Европа. Така цената по индекса ICE EUA от 80.80 евро за тон в понеделник,  11 септември при затварянето на сесията в петък паднаха до 73.97 евро за тон.

Тенденции

Геополитиката, а не балансът на търсенето и предлагането са в основата на промяната на цените на петрола. Последното рали в голяма степен също е свързано с геополитика, коментират  анализатори, говорейки за негласния съюз между Саудитска Арабия, която намали добива с 1 млн. барела на ден и Русия, която от своя страна обяви съкращаване на експорта на петрол на световните пазари с 300 хил. барела на ден.

Когато се говори за пазара на петрол и за геополитическите фактори няма как да се пренебрегне и пазара на природен газ независимо дали се визират по-далечни или скорошни събития. При това е задължително да бъде отчетена промяната на логистиката на предлагането и търсенето и свързаните с това процеси по веригата. Няма как, ако се прави задълбочен анализ да не се мине и през пазара на енергийно ефективни технологии и опита за изменения на тази база на редица сектори. Би било в реда на нещата ясно и точно да се знае каква е възвръщаемостта от възобновяемите енергийни източници. Така преминавайки набързо, но и достатъчно задълбочено  през всички сектори ще стане ясно, че енергийният преход при възобновяемите енергийни източници може още преди 2030 г. ще достигне своя пик и в този сектор да настъпи относителен покой. По-интересно е как ще се развие пазара на електромобили, след заканата на Европа да разследва китайския отрасъл за субсидии. Ако наистина това е изречената цел е едно, но би могло да се спекулира, че зад нея се крие от една страна подкрепа на европейските производители, а от друга и защита на европейската електроенергийна система. Никой все още не е наясно, или поне не казва открито дали при темпа на нарастване на електрическите превозни средства електроенергийната система на Европа ще издържи. Това естествено означава и промяна на ценовите нива.

Съвсем скоро, само след броени дни, от 1 октомври Европейският съюз е готов да въведе първия в света въглероден граничен данък (CBAM). Брюксел ще изисква от вносителите да докладват емисиите на CO2 от енергоемката продукция като стомана или цимент, които се продават в Европа. Засега все още става въпрос за преходен период, но той ще свърши.

На този фон всички са в очакване на по-ниски стойности. Особено жадувани са от потребителите – и големи и малки. Производителите искат предсказуемост. Потребителите също. Европейските електроенергийни борси предлагат възможности за среща на търсене и предлагане. Тепърва обаче в европейските страни започват действията по спиране на субсидиите заради поредицата от кризи и геополитическата неразбория. Какви ще са обаче цените, които се задават? Френските власти вече подшушнаха някакъв. Пред радио Europe 1 министъра на енергийния преход Агнес Пание-Рунашер каза, че цените на електроенергията във Франция няма да нараснат с повече от 10 % през 2024 г. Трябва да се уточни, че там системата е доста по-различна, но и че все пак през тази година цената на електричеството вече се увеличи с  около 15 %.

В България пък се подготвя старт на процеса на либерализация на пазара на електроенергия на едро, но и преди да са решени поредица от казуси. Казано иначе – задават се сложни зимни дни и не по-лека 2024 г. за всички участници на електроенергийния пазар в Европа. А вече и в България.