Кристин Лагард: Решенията за лихвите са зависими от перспективите за инфлацията по актуални данни

Считаме, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са достигнали нива, които, поддържани за достатъчно дълъг период от време, ще допринесат съществено за навременното връщане на инфлацията към нашата цел. Нашите бъдещи решения ще гарантират, че основните лихвени проценти на ЕЦБ ще бъдат определени на достатъчно ограничителни нива толкова дълго, колкото е необходимо. Това каза в началото на пресконференцията председателят на УС на ЕЦБ Кристин Лагард след като преди това на сайта на регулатора бе пуликувано прессъобщение относно решението на УС на ЕЦБ да повиши трите си основни лихви с нови 0.25 процентни пункта.

Лагард подчерта, че ЕЦБ ще продължи да следва подход, зависим от данните, за определяне на подходящото ниво и продължителност на ограничението. По нейните думи, решенията на УС на ЕЦБ за лихвените проценти ще се основават на оценката на перспективите за инфлация в светлината на актуалните икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика.

Председателят на УС на ЕЦБ очертая по-подробно как вижда развитието на икономиката и инфлацията и след това обясни оценката на регулатора на финансовите и парични условия.

Стопанска дейност

Икономиката вероятно ще остане потисната през следващите месеци. Като цяло тя стагнира през първата половина на годината, а последните индикатори сочат, че е била слаба и през третото тримесечие за настоящата година, заяви Лагард. Тя каза още, че по-ниското търсене на износа от еврозоната и въздействието на строгите условия на финансиране забавят растежа, включително чрез по-ниски жилищни и бизнес инвестиции.

Секторът на услугите, който досега беше устойчив, сега също отслабва. С течение на времето икономическият импулс трябва да се засили, тъй като се очаква реалните доходи да се повишат, подкрепени от намаляващата инфлация, нарастващите заплати и силния пазар на труда, а това ще подкрепи потребителските разходи.

Пазарът на труда досега остава устойчив въпреки забавящата се икономика. Равнището на безработица остана на историческото си дъно от 6,4% през юли. Докато заетостта е нараснала с 0.2 процента през второто тримесечие, но инерцията се забавя. Секторът на услугите, който е основен двигател на растежа на заетостта от средата на 2022 г., сега също създава по-малко работни места.

С отшумяването на енергийната криза правителствата трябва да продължат да отменят свързаните мерки за подкрепа, препоръча Лагард. Това е от съществено значение, според нея, за да се избегне повишаването на средносрочния инфлационен натиск, което в противен случай би изисквало още по-силен отговор на паричната политика. Фискалните политики трябва да бъдат предназначени да направят икономиката ни по-продуктивна и постепенно да намалят високия публичен дълг. Политиките за увеличаване на капацитета за предлагане на еврозоната – които ще бъдат подкрепени от пълното изпълнение на програмата на ЕС от следващо поколение – могат да помогнат за намаляване на ценовия натиск в средносрочен план, като същевременно подкрепят зеления преход. Реформата на рамката за икономическо управление на ЕС трябва да приключи преди края на тази година и напредъкът към съюза на капиталовите пазари трябва да бъде ускорен.

Инфлацията

се понижи до 5.3% през юли, но остана на това ниво през август, според експресната оценка на Евростат. Спадът му беше прекъснат заради поскъпването на енергията спрямо юли. Инфлацията на цените на храните спадна от пика си през март, но все още беше почти 10 процента през август. През следващите месеци резките повишения на цените, регистрирани през есента на 2022 г., ще отпаднат от годишните темпове, като по този начин ще дръпнат инфлацията надолу.

Инфлацията без енергията и храните спадна до 5.3% през август от 5.5% през юли. Инфлацията при стоките намаля до 4.8% през август от 5.0% през юли и 5.5% през юни, което се дължи на по-добрите условия на предлагане, предишните спадове на цените на енергията, облекчаването на ценовия натиск в по-ранните етапи от производствената верига и по-слабото търсене.

Инфлацията при услугите се понижи до 5.5%, но все още се поддържаше от силните разходи за почивки и пътувания и от високия ръст на заплатите. Годишният темп на растеж на възнаграждението на служител остава постоянен на 5.5% през второто тримесечие на годината. Приносът на разходите за труд към годишната вътрешна инфлация се увеличи през второто тримесечие, отчасти поради по-слабата производителност, докато приносът на печалбите спадна за първи път от началото на 2022 г.

Повечето измерители на базовата инфлация започват да спадат, тъй като търсенето и предлагането са станали по-изравнени и приносът на минали увеличения на цените на енергията изчезва. В същото време вътрешният ценови натиск остава силен.

Повечето мерки за дългосрочни инфлационни очаквания в момента са около 2 процента. Но някои показатели са се увеличили и трябва да се следят внимателно, подчерта председателят на УС на ЕЦБ.

Оценка на риска

По думите на Лагард, рисковете за икономическия растеж са насочени надолу. Растежът може да бъде по-бавен, ако ефектите от паричната политика са по-силни от очакваното или ако световната икономика отслабне, например поради допълнително забавяне в Китай. Обратно, растежът може да бъде по-висок от прогнозирания, ако силният пазар на труда, нарастващите реални доходи и намаляващата несигурност означават, че хората и предприятията стават по-уверени и харчат повече.

Възходящите рискове за инфлацията включват потенциален подновен натиск за повишаване на разходите за енергия и храна. Неблагоприятните климатични условия и разгръщащата се климатична криза в по-широк план биха могли да повишат цените на храните с повече от очакваното. Трайно повишаване на инфлационните очаквания над нашата цел или по-високи от очакваните увеличения на заплатите или маржовете на печалба също може да доведе до по-висока инфлация, включително в средносрочен план. От друга страна, по-слабото търсене – например поради по-силно предаване на паричната политика или влошаване на икономическата среда извън еврозоната – би довело до по-нисък ценови натиск, особено в средносрочен план, обясни Кристин Лагард.

Финансови и парични условия

Затягането на нашата парична политика продължава да се отразява силно върху по-широките условия на финансиране, което отново стана по-скъпо за банките, тъй като спестителите заменят овърнайт депозитите със срочни депозити, по които банките плащат по-голяма лихва, а целевите операции на ЕЦБ по дългосрочно рефинансиране постепенно се премахват. Средните лихвени проценти по бизнес заеми и ипотеки продължиха да нарастват през юли, съответно до 4.9% и 3.8%, информира председателят на УС на ЕЦБ.

Тя посочи, че кредитната динамика е отслабнала допълнително. Заемите за фирми нарастват с годишен темп от 2.2% през юли, което е спад от 3.0% през юни. Кредитите за домакинства също нараснаха по-слабо - с 1.3 на сто, след 1.7 на сто през юни. В годишно изражение въз основа на данните от последните три месеца заемите за домакинствата са намалели с 0.8%, което е най-силното свиване от началото на еврото.

В заключение Кристин Лагард каза, че УС на ЕЦБ е готов да коригира всички свои решения и инструменти в рамките на мандата си, за да гарантира, че инфлацията се връща към средносрочна цел и за да запази гладкото функциониране на трансмисията на паричната политика.

Какво каза на журнаистите Лагард

В отговор на журналистически въпрос Лагарад каза, че решението за повишаване на лихвите е взето с преобладаващо мнозинство. В същото време някои членове на управителния съвет на ЕЦБ са предложили цикълът на затягане на паричната политика да бъде спрян на днешното заседание, отбеляза тя.

Според Лагард, ЕЦБ все още не обсъжда възможността за директна продажба на облигациите, които е закупила по програмата за закупуване на активи (APP). В изявление на регулатора след срещата беше отбелязано, че портфейлът от ценни книжа, закупени по време на прилагането на APP, намалява с умерени темпове, тъй като ЕЦБ вече не реинвестира приходите от обратно изкупени ценни книжа.

Отговаряйки на въпрос за перспективите за намаляване на лихвите, Лагард каза, че ЕЦБ не обсъжда това все още. Тя отбеляза, че според настоящите прогнози на ЕЦБ инфлацията в еврозоната няма да се върне към целта от 2 процента дори през 2025 година.

"Инфлацията се забавя и искаме тя да продължи да се забавя. Правим това не защото искаме да провокираме рецесия, а защото искаме да постигнем ценова стабилност", подчерта Лагард.