VaasaETT: . Сметките за ток във всички столици на ЕС през август са спаднали с 15%, а сметките за газ – с 30 на сто

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
927
article picture alt description

източник: EVN България, архив

Развитието на европейските цени на електроенергията и газа в домакинствата между януари 2009 г. и август 2023 г. представят в поредното си проучване VaasaETT и два от водещите регулатора на енергийния пазар -  Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH).  Индексът се изчислява чрез претегляне на цените във всяка от столиците според съответното национално потребление на електроенергия или газ.

Изследването, което се публикува всеки месец показва как са се променили цените на енергията за домакинствата без данъци през август 2023 г. за крайни потребители в европейските столици. То обхваща, както страните-членки на ЕС, така и някои от страните на Европейската енергийна общност (Черна гора, Норвегия, Сърбия и Украйна) плюс Великобритания и Швейцария. Индексът се изчислява чрез претегляне на цените във всяка от столиците спрямо съответното национално битово потребление на електроенергия или газ.

От януари 2022 г. индексът за електрическа енергия HEPI , който изкачи най-рязкото стъпало в историческите данни през януари 2022 г. и постигна пик през октомври, към момента възлиза на 199 пункта (EUR-15).

Що се отнася за синьото гориво, в изследването отново се припомня, че „продължаващата енергийна криза засегна силно индекса на цените на газа, който беше почти удвоен през 2021 г., преминавайки от 87 пункта през януари 2021 г. до 163 пункта през ноември 2021 г. Впоследствие  неговата стойността отново се удвои през октомври 2022 г. и достигна 351 пункта. От VaasaETT изчисляват, че в през август т.г. е на ниво от 175 пункта.

При разглеждане на средните стойности на цените за крайните потребители, както на електроенергия, така и на газ се наблюдават следните промени: спрямо година по-рано или от август 2022 г. сметките за ток във всички столици на ЕС са спаднали с 15%, а сметките за газ – с 30 на сто.

В зависимост от това къде в разглежданите 33-те европейски столици живее даден краен потребител в Европа, към 1 август цената, която плаща, може да варира в съотношение от почти 5. Ако  се включи Киев, цената е в съотношение над 11. Отново за битовите клиенти в Европа най-скъпите градове са Лондон и Дъблин, следвани от Рим, Прага и Берлин, сочи изследването. Киев (отчита се състоянието на война) е с най-евтина електроенергия, следван от  Осло, Белград, Будапеща.

В номинално изражение цената в столиците на Източна Европа (ЦИЕ) клони към по-ниска от средната. Прага и Рига са единствените столици от страните от ЦИЕ, в които стойността на електроенергията е над средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на електроенергия през месец август, са следните:

• 7% увеличение на цената в Париж, поради повишение на енергийния компонент;

• 4% ръст на цената в Рим, поради покачване на енергийния компонент;

• 2% повишение на цената в Амстердам, поради скок на енергийния компонент;

• 29% намаление на цената в Осло, поради понижаване на енергийния компонент;

• 11% спад на цената в Рига, поради свиване на енергийния компонент;

• 10% понижение на цената в Стокхолм, поради намаляване на енергийния компонент;

• 6% намаление на цената в Копенхаген, поради спад на енергийния компонент;

• 5% спад на цената в Брюксел, поради по-нисък енергиен компонент;

• Понижение на цените с 5% във Вилнюс, поради спад на компонентите за енергия и разпределение;

• 4% намаление на цената в Хелзинки, поради спад на енергийния компонент;

• 3% понижение на цените в Лондон;

• 3% намаление на цената в Мадрид, поради по-нисък на енергиен компонент;

• 3% спад на цената в Талин, поради понижение на енергийния компонент;

• 2% намаление на цените в Никозия и Прага, поради спад на енергийните им компоненти;

• 1% понижение на цената в Лисабон, поради намаляване на енергийния компонент

Цената на електроенергията за крайните потребители през август продължи общата низходяща тенденция, наблюдавана от ноември 2022 г., след лекото повишение през юли, който е и първия месец с различаващ се модел. Повечето от разглежданите столици запазват цените си на нивата от предходния месец. Все пак над 1/3 от тях регистрират понижение, като най-съществени са тези в северните и балтийските региони.

От друга страна цената на електроенергията на дребно се повишава само в 3 от 33 столици. В момента цените на електроенергията остават значително по-ниски спрямо нивата отпреди година, а запасите от газ са близо до най-високото си ниво в очакване на предстоящия зимен период, се посочва в доклада, като се разискват и причините за най-значителните изменения в отделни столици.

Когато се коригира към стандартите за покупателна способност (PPS) във всяка страна, картината се променя драстично. PPS е изкуствена обща референтна валута, която елиминира различията между страните по отношение на общото ценово ниво. Когато са изразени в PPS, цените на енергията се показват във връзка с разходите за други стоки и услуги.

Най-ниските коригирани цени на електроенергията за бита са в Осло, Валета, Будапеща и Хелзинки, а най-високите в момента са в Прага, Рига и Рим. Повечето от страните от ЦИЕ обикновено имат цени на електроенергията, които са относително ниски в сравнение с  други части на Европа. През август това обаче не се отнася за Букурещ, Прага, Рига, Талин, Вилнюс и Варшава. Това са столиците сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Проучването показва, че средно енергията (оспорвания компонент на цената) представлява 56% от цената на сметката за електроенергия за крайния потребител, разпределението - 25%, енергийните данъци - 4%, а ДДС - 15% за европейските столици.

Ако се фокусираме върху цената на енергията като стока, в Будапеща тя в момента представлява само 14% от цената на електричеството за краен потребител, която е и най-ниската сред всички изследвани градове. Напротив, Лисабон е с най-големия енергиен процент, достигащ 80% от цената за крайния потребител през август 2023 г., дават за пореден път пример от VaasaET.

Проучването в областта на газа за битовите клиенти обхваща 28 европейски столици към 1 август 2023 г. Отново най-високите цени плащат жителите на Стокхолм – три пъти над средната европейска цена за краен потребител следван от Берн, но се дължи основно на естеството на този пазар. След тях за пореден път е Амстердам.

Цената в Стокхолм е почти 11 пъти по-висока от тази в Будапеща, който е най-евтиният град в ЕС и почти 15 пъти повече, ако се включи и Киев.

Природният газ за домакинствата обикновено е по-евтин в страните от ЦИЕ. Любляна и  Прага са единствените сред страните от ЦИЕ, в които цената на природния газ е над средната за Европа, посочват авторите на изследването.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на природен газ през месец август, са следните:

• 3% увеличение на цената в Париж, поради поскъпване на енергийния компонент;

• 1% повишение на цената в Рим, поради ръст на енергийния компонент;

• 1% скок на цените в Лисабон, поради поскъпване на компонента на енергийните данъци;

• 13% намаление на цените в Лондон;

• 5% понижение на цената в Берлин, поради спад на енергийния компонент;

• 3% спад на цената в Атина, поради намаление на енергийния компонент;

• 3% понижение на цените в Мадрид;

• 2% намаление на цените в Копенхаген и Талин, поради спад на енергийните компоненти;

• понижение на цените с 2% във Виена, поради намаление на енергията и енергийните компоненти;

• 1% спад на цените в Брюксел и София, поради понижение на енергийните компоненти.

През август цената на природния газ за крайния потребител бе последвана от лек спад, в цяла Европа, запазвайки общата низходяща тенденция, наблюдавана от октомври 2022 г. (с изключение на месец май, когато цените минаха през незначително увеличение). Цените на дребно остават без промяна на повечето пазари, а при 1/3 от тях се наблюдава спад. Само в 3 от 28-те разглеждани столици имаше увеличение на цените, въпреки че бяха незначителни, отбелязват експертите, посочвайки че съоръженията за съхранение продължават да са запълнени до доста високо ниво, което води до обща стабилност на пазарите на дребно на природен газ в цяла Европа.

Индексът TTF  се колебаеше около нивото от 35 евро/MWh през август, което показва леко увеличение в сравнение с предходния месец, но нестабилността на цените напомня зависимостта на европейския газов пазар от глобалните пазари на LNG.

"Най-голямото увеличение този месец беше ограничено до 3% в цената за крайните потребители в Париж, което показва настоящата стабилност на пазара на дребно в цяла Европа. Освен това увеличението идва веднага след значителният (18%) спад на цената през юли, който се дължи главно на промените в структурата на френския газов пазар по отношение на регулираната тарифа.

В Лондон крайната цена на природния газ намаля с 13% през август, след допълнителни понижение през юли, поради актуализирания ценови таван на цената на енергията, който първоначално ограничи цената на природния газ на 0,08 лири за kWh за периода от юли до септември 2023 г. Намалението на цените през август се дължи на новообявения ценови таван от 0,07 лири за kWh за следващото тримесечие, което накара доставчиците да коригират тарифите си надолу, в очакване на предстоящи промени. Последното съобщение на Ofgem е за спад на горната граница на цената до най-ниското ниво от октомври 2021 г. и е свързано и с общия спад на търговията на едро на пазарите", отчитат експертите. Според тях това ще намали тежестта за потребителите, но ще засили конкуренцията сред доставчиците.

В документа се отбелязва и понижението на цената на пазара на дребно с 5% в Берлин, което е отражение и на намалението на цената на едро.

По същия начин, както при електроенергията, картината на цените на газа при PPS е много по-различна от действителните стойности. През наблюдавания месец август отново Будапеща, Брюксел и Загреб са най-евтините градове при коригиране на стойностите към PPS.

Проучването показва, че средно енергията (спорната компонента на цената)  представлява 56% от цената за крайния потребител на природния газ, разпределението -  21%, енергийните данъци - 9%, а ДДС - 15% за европейските столици. Съответно се припомня, че в Нидерландия енергийните данъци се използват за стимулиране на поведението на потребителите за използване на електричество вместо природен газ.

Като цяло резултатите показват, че пазарните сили представляват около 56% от цената за крайния потребител, както за електричество, така и за газа, докато националните фискални и регулаторни елементи са отговорни за останалите 44% чрез тарифи за разпределение, енергийни данъци и ДДС. 

Настоящата енергийна криза доведе до значително увеличение на средния енергиен компонент в столиците на ЕС. Енергийният дял на крайния потребител в цената на електроенергията беше 44% през август 2021 г., след това се покачи на 64% година по-късно и в момента възлиза на 56%.

По същия начин, на пазара на природен газ, енергийният процент от цената за крайния потребител беше 46% през август 2021 г., преди да достигне 68% през юли 2022 г. и 56% този месец. На места където енергийният компонент е по-нисък, такъв е и стимулът за клиентите да търсят по-конкурентни оферти, заключават авторите на проучването.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща