Цените на европейските електроенергийни борси не излъчват оптимизъм

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
1537
article picture alt description

източник: Energylive

Производството на електроенергия през горещия август отново намалява. Делът на възобновяемите енергийни източници – от слънце и от вятър се свива за сметка на фосилните горива. Расте производството на електроенергия от природен газ. По-добри са и данните за участието на ядрените мощности. На този фон цените на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ се връщат към ръст. Въпреки че остават под стойността от последната седмица на месец юли не излъчват оптимизъм.

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия (нетно) във всички страни от Европа възлиза на 37 184.94 GWh през 33-та седмица на 2023 г. според постъпилите данни и преди окончателните. За сравнение, през 32-та седмица то е достигало до обем от 37 966.15 GWh според коригираните данни.

Що се отнася до седмичното производство на електроенергия в страните от Европейския съюз (ЕС) отново според постъпилите и преди окончателните данни то е в обем от 37 662.38 GWh (39 876.02 GWh за 32-та седмица) във вечерните часове на 20 август 2023 г. според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на подготовка на публикацията.

За сравнение, година по-рано, или през 33-та седмица на 2022 г. производството на електроенергия в страните от ЕС е възлизало на 41 383.64 GWh, а през 2021 г. – 44 582.06 GWh.

От това общо производство през 33-та седмица от настоящата 2023 г. на фосилните горива се пада дял от 29.88 % или 11 253.32 GWh срещу 10 244.08 GWh (25.69 %) седмица по-рано. От тях на кафявите въглища – 2497.35 GWh или 6.63 %, а на каменните – 1879.08 GWh – 4.99 %. Природният газ държи дял от 15.77 % или 5937.57 GWh ( 5302.57 GWh или 13.30% за 32-та седмица). Участието на ядрената енергия е изчислено на 10 379.51 GWh или 27.56 % (10 347.68 GWh или 25.95 % седмица по-рано).

Делът на възобновяемите енергийни източници през 33-та седмица е в обем от 16 029.55 GWh или 42.56 % (19 284.26 GWh или 48.36 % през 32-та седмица). Вятърните централи на сушата са произвели обем от 3384.89 GWh (8.99 %), а офшорните – 607.49 GWh (1.61 %).

Произведената от слънчеви електроцентрали енергия е от порядъка на 5582.30 GWh (14.82 %), Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпените мощности – 5.33 % и 7.63 % съответно, както и на биомасата – 3.26 %.

Що се отнася до износа на електроенергия, през 33-та седмица, Франция отново е лидер с обем от 969.8 GWh, следвана от Швейцария с 377.5 GWh, Нидерландия – 214.2 GWh, Чехия – 207.9 GWh, Австрия – 155.5 GWh, а България – със 100.8 GWh.

Като цяло към подготовката на данните, необходимостта от внос в ЕС е изчислена на обем от 1047.1 GWh. Много висок остава вносът на Германия – 1754.7 GWh и Италия – 753.3 GWh.

По отношение на дела на ВЕИ в електрическия товар за 33-та седмица първенството се държи от Австрия със 105.0 % и Швейцария с 89.2 на сто. По отношение на България този дял достига до 28.4 процента. Докато в Румъния достига 56.2 %. В двете съседни страни Германия и Франция делът на ВЕИ в електрическия товар през 33-та седмица е бил от порядъка на 44.1 % и съответно – 25.1 %. По отношение на Иберийския полуостров делът е както следва - Португалия – 43.9 % и Испания – 48.7 %.

Предвид интензитета на СО2 обаче Франция остава на първо място поради високия дял на ядрените мощности, следвана основно от Австрия и Швейцария. Напоследък към страните с нисък въглероден интензитет се присъединява и Словакия.

На този фон ценовите нива на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ се връщат към по-високите нива.

Средна борсова цена на електроенергията за  33-та седмица

Средната борсова цена на електроенергията за 33-та  седмица за IBEX (БНЕБ) и OPCOM се изчислява на 90.96 евро за MWh (68.77 евро за MWh за предходната 32-,а седмица). Стойността остава по-ниска от тази в Гърция, изчислена на 94.46 евро за MWh (предходната - 81.83 евро за MWh).

На някои от останалите европейски електроенергийни борси тази стойност е, както следва –в Германия – 100.43 евро за MWh ( преди - 66.83 евро за MWh) и 90.77 евро за MWh във Франция (предходна седмица 80.84 евро/MWh). По-ниска е в Унгария – 96.64 евро за MWh( предишна 68.25 евро за MWh).

Най-високата средна борсова цена през 32-та седмица сред страните от обединения пазар на ЕС този път отново се отчита за Португалия и Испания – 106.36 и 106.24 евро за MWh съответно ( предходната 32-ва седмица 95.64 и 94.21 евро за MWh съответно), Италия – в диапазона от 104.19 до 121.89 евро за MWh за различните региони (95.99 до 96.65 евро за MWh преди), както и в Полша – 104.23 евро за MWh (32-ра седмица – 86.44 евро за MWh).

Най-ниската средна борсова цена за разглежданите европейски електроенергийни борси през 33-та седмица е в Сърбия – 89.87 евро за MWh (за 32-та седмица 69.66 евро за MWh).

Средна месечна и средна годишна цена към 20 август 2023 г.

Средната месечна цена на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ към 20 август в сравнение с предходнта седмица или към 13 август се движи в посока нагоре. Остава обаче по-ниска от края на месец юли. В резултат на това тенденцията за понижение на средната годишна цена към посочената дата се забавя. Като цяло средната годишна цена на европейските електроенергийни борси в остава в диапазона от 90 до 129 евро/MWh.

Средната месечна стойност на IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM е 83.44 евро за MWh (77.98 за MWh преди седмица или към 13 август).

Във Франция средната цена към 20 август е 80.4 евро за MWh e (седмица по-рано - 73.37 евро за MWh), а в Германия – 82.47 евро за MWh (предишна - 72.22 евро за MWh).

В Австрия изчисленията към 20.08 са за 79.46 евро за MWh (към 13 август - 68.65 евро за MWh ), а за Унгария – 83.69 евро за MWh ( предишна - 74.95 евро за MWh).

Ценовите нива на Иберийския пазар също се връщат към ръст. Постигнатата цена в Португалия e 93.72 евро за MWh ( предишна - 86.06 евро за MWh), а в Испания – 91.04 евро за MWh (седмица по-рано - 82.04 евро за MWh).

На гръцката HENEX средната месечна цена към 20.08  се повишава слабо – до 94.37 евро за MWh спрямо 93.1 евро за MWh преди седмица.

На италианската GME средната цена за базова енергия в посочения сегмент към двадесетия ден на месец август достига 102.05 евро за MWh (е 99.12 евро за MWh към тринадесетия ден). В Полша – 96.55 евро за MWh (предишна - 90.98 евро за MWh).

В страните отвъд континенталната част като Великобритания средната месечна цена към 20.08 е 89.17 евро за MWh (преди седмица - 85.05 евро за MWh). Що се отнася до  Ирландия и Северна Ирландия – 100.06 евро за MWh (към тринадесети август - 98.58 евро за MWh ).

Средната годишна цена в сегмента „ден напред“ забавя темпа на спад, наблюдаван по-рано. Като цяло диапазонът на ценовите нива не се променя съществено и те са между 99 до 129 евро за MWh.

Стойността на двете електроенергийните борси в региона - българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM  е 105.32 и 105.19 евро за MWh  (към 13 август - 105.66 евро за MWh на БНЕБ и 105.53 евро за MWh на OPCOM).

За гръцката HENEX 125.46 евро за MWh ( предишна -126.34 евро за MWh ), а за италианската GME – 129.84 евро за MWh (130.51 евро за MWh седмица по-рано).

Изчисленията сочат, че на унгарската HUPX тази стойност 110.52 евро за MWh (110.81 евро за MWh през миналата седмица), а на електроенергийната борса във Франция – 103.69 евро за MWh (предишна - 103.98 евро за MWh ) докато в Германия е 98.54 евро за MWh (98.4 евро за MWh преди седмица).

Постигнатата средна годишна стойност в посочения сегмент на борсите в Португалия и Испания e 90.6 и 88.81 евро за MWh съответно ( 90.03 и 88.19 евро за MWh към тринадесети август).

Във Великобритания предвид ценовото движение стойността е 116.94 евро за MWh (116.42 евро за MWh ( преди седмица ), а на ирландските електроенергийни борси  – 127.11 евро за MWh (127.85 евро за MWh  – преди ).

Междувременно европейските водещи институции продължават да работят по сложната схема за европейския обединен енергиен пазар. В допълнение вървят и консултациите за новия дизайн на електроенергийния пазар. С наближаването на септември т.нар. конструктивни разговори ще се задълбочат, но експертите предупреждават, че бързането не е за предпочитане.

Петрол, газ, СО2

Петролните пазари изоставиха покачването. Въпреки това запасите намаляват в световен мащаб. Скокът на цените на суровия петрол вече не е така очевиден, както беше преди няколко седмици. Федералният резерв не е единодушен по темата за необходимостта по-нататъшни повишения на лихвените проценти.

Петролът сорт Brent през цялата минала седмица се движеше в посока надолу и от нивото 86.21 долара за барел в първия ден на миналата седмица се понижи в краят й до 84.80 долара за барел (д/б).

Въпреки това UBS повиши прогнозата си за цената на петрола. Сега банката очаква скок на Brent с 5 долара до края на годината – до 95 д/б. За сорт WTI прогнозата е за ръст с 6 долара – до 91 д/б. Търсенето ще нарасне до рекордно ниво, аргументира това преразглеждане на очакванията стратегът от UBS Джовани Стаунов.

Тъй като добивът на петрол от ОПЕК+ е близо до двегодишен минимум заради ограниченията на добива от Саудитска Арабия и Русия, ситуацията на петролния пазар се затяга, отбелязва експертът. От UBS очакват, че дефицитът на предложенията на пазара ще достигне близо 2 млн. барела на ден още през този месец и над 1,5 млн. барела на ден през септември.

Независимо от слабата икономическа активност на Китай, данните на танкерните тракери говорят, че вносът на суров петрол по вода за Китай е бил много голям. UBS не очаква, че цените ще надхвърлят 100 долара за барел „на устойчива база“ през следващите 12 месеца, тъй като това по всяка вероятност ще доведе до увеличаване на предлагането и ще навреди на ръста на търсенето през 2024 г.

Както отбелязват наблюдателите, включително и от специализираната компания Vortexa, експортната активност на Саудитска Арабия продължава да намалява през първата половина на месец август. Износът на страната е спаднал до 6 млн.б/д, което се случва за пръв път от 2021 г. Тази тенденция на спад съответства на намерението на Саудитска Арабия за ограничаване на добива. Това обаче поставя въпроса докога износът ще продължи да намалява, предвид стабилното търсене в Азия, поставят въпрос анализаторите. На този фон вносът на саудитски петрол за Китай и Индия е водещ, предвид затрудненията с ценообразуването на руския сорт Urals, напомнят те. През миналата седмица например, стана ясно, че Русия има да взема от Индия 39 млрд. долара за доставките на руски петрол, но именно проблемът с ценообразуването и превода на средства остава нерешен.  За европейския внос това нарастване на вноса към Азия не е добро, конкуренцията между азиатските е европейските купувачи се засилва. Съответно европейските търговци се насочват към лекия WTI, за който обаче се борят и азиатските рафинерии. Съответно по-голямата картина вече говори за по-ограничени глобални доставки.

Въпреки че не е предмет точно на този преглед е любопитно добавянето на виждането на компанията по отношение на силните предизвикателства за петролните продукти. През последните седмици цените на руските продукти се повишиха, особено за дизела и нафтата, които се търгуваха над съответните ценови тавани от 100 долара за барел и 45 долара за барел съответно, според оценките на Argus Media. Увеличаването на цената на руския дизел е значително поради преобладаването на гръцките оператори в търговията. От началото на август руският дизел с произход от Балтийско море се търгува със средна премия от 2,3% над ценовата граница, а руският дизел с произход от Черно море със средна премия от 4,5% над ценовата граница, според оценките на Argus. Ако цените продължат да се увеличават, тонажът, управляван от Гърция, който преди е задоволявал търсенето за транспортиране на руски продукти, ще бъде значително по-трудно да го направи, докато е съвместим с ценовата граница, посочват от Vortexa

Освен това почти не е имало скорошни продажби от чисти танкери от гръцки оператори. Това е в рязък контраст с неотдавнашните продажби на танкери за суров петрол на неизвестни или новосъздадени субекти и поддържа наличен тонаж за зареждане на обеми руски суров петрол извън механизма за таван на цените. Тъй като гръцките оператори държат този чист тонаж, ако цените достигнат такова ниво, че гръцките оператори да бъдат изтласкани, те ще напуснат руската търговия. Ако този сценарий се осъществи, предвид дела на руските потоци, улеснени от гръцки кораби, механизмът за таван на цените ще нанесе значителни щети на способността на Русия за износ.

Това, което може да усложни картината от руска гледна точка, е, че за разлика от всички останали износи на петрол, износът на дизел е насочен към разнообразен набор от купувачи. Въпреки че диверсификацията на търсенето като цяло е нещо добро, в този случай това може да доведе до ситуация, при която много по-малки купувачи, разчитащи на гръцки/западни доставки и застрахователни услуги, биха могли просто да спрат да приемат руски дизел и да преминат към алтернативни източници. За разлика от това, при суровия петрол има много висок стимул и готовност с доминиращите индийски и китайски купувачи, за да се гарантира, че логистичната верига работи при всякакви обстоятелства, посочват те.

Въпреки че по-високите цени на продуктите са отскоро е твърде рано да се каже дали това ще продължи, коментират в допълнение и други анализатори.

Що се отнася до природния газ ралито на цената на LNG ще търси подкрепа. Цената на синьото гориво на TTF с доставка след месец успя да се покачи значително – от 34.43 евро за MWh на 14 август до 36.41 евро за MWh в последния ден от търговията. Ситуацията е несигурна и е в зависимост от появилите се съобщения за стачки в Австралия.

Работещите на терминалите за втечнен природен газ Gorgon и Wheatstone  в офшорните австралийски райони започнаха гласуването си за стачни действия в петък. Очакването на наблюдателите е, че цените на втечнения природен газ в Азия и Европа може да се повишат значително, тъй като една  пълна стачка може да доведе до спиране на 10% от глобалните LNG доставки.

Според данните, над 99% от работниците на офшорните платформи са за стачни действия, което означава, че терминалът за втечняване на NW Shelf, управляван от австралийския производител на петрол Woodside Energy (ASX:WDS), е все по-близо до прекъсване на доставките, тъй като синдикатите се оплакват от липсата на напредък по преговорите за заплатите.

Търговците съпоставят рисковете за доставките с нарастващите запаси в Европа. Към момента европейските подземни газохранилища са запълнени до 90,1 % много преди поставената от Европейската комисия дата за постигане на тази цел – 1 ноември. Въпреки това надеждните запаси може да са недостатъчни, за да може зимата в региона да премине без проблеми. Още повече, че предстои и спирането за планови ремонти на обекти в Норвегия.

Вярно е, че европейските цени на газа са с около 90 % под кризисните пикови нива през миналата година. Това обаче не означава, че волативността се е изпарила. Напротив, заради намаляването на количествата на световните доставки след ограниченията от Русия през миналата година тя продължава да е движещ фактор. Германия вече излезе с позиция, според която рисковете от недостиг на синьо гориво ще останат актуални до началото на 2027 г., в случай, че не се подобри газовата инфраструктура.

Цените на емисиите, подхранвани от раздвижването на газовия пазар и силната волативност също вървят нагоре. Така например, ако цената по индекса ICE EUA на 14 август бе на ниво от 86.82 евро за тон, в края на последния ден от търговията през миналата седмица успя да достигне до 87.07 евро за тон.

Тенденции

Наблюдателите на пазара продължават да следят отблизо състоянието на американската икономика. Федералният резерв не е единодушен по темата за необходимостта по-нататъшни повишения на лихвените проценти. Очакванията за т.нар. „меко кацане“ на американската икономика са поохладени.

Продължаващите макроикономически проблеми на Китай отново изплуваха на повърхността. Европа тепърва ще анализира рекордните фалити, отчетени от Евростат, основната причина, зад които стои цената на енергийните източници. Не, че тази тенденция не бе очаквана, но все пак е изненадваща. Всичко това събрано в едно сочи рязко свиване на икономиката, все още не достатъчно отстранени проблеми във веригата на доставки. Изглежда, че процесът не е съвсем в своя край и продължава, а отзвукът от енергийната криза придобива неочаквани измерения.

Ако заплахите от енергийната криза, която съвсем не е приключила бъдат измерени с предизвиканите последствия от войната във всички сектори на икономиката и политическото разделение, което става все по-очевидно картината може да е леко плашеща.

В края на миналата седмица  Nomura Holdings предупреди, че Турция, Чехия, Шри Ланка и Румъния са заплашени от валутна криза през следващите 12 месеца. Според Nomura, други страни и в частност Чили, Унгария и Бразилия са с оценки, близки до червената линия. Измерването по т.нар. „Дамоклева скала“ измерва осем индикатора. С нейна помощ са предвидени от 1996 г. досега 64% от 61 валутни кризи на нововъзникващите пазари.

Две от страните – Турция и Румъния са страни, съседни на България. Румъния и Унгария са членки на Европейския съюз.

Призивите на властите обикновено са насочени към медиите, които едва ли не са носителите на лошите новини. Сигналите на пазара през август обаче не са оптимистични.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща